Джеймс Патерсън, Ричард Дилало - "Магазинът", изд. "Сиела" 2018, прев. Коста Сивов
Току-що "излязох от" "Магазинът".
Така се случи, че в последно време прочетох няколко трилъра в доста бърза последователност. И честно казано, не мислех да чета този точно сега. Влизаше в плановете, но за по-нататък. Преди два дни обаче посегнах към купчината книги, без да гледам, и чак после видях какво държа. Е, това щеше да е.
Честно казано, не бях сигурна какво ще прочета. Това е първата ми "среща" с Джеймс Патерсън, и признавам, че преди няколко месеца по-скоро тематиката на романа, а не името на автора, ме накара да избера книгата.
Не че темата е непозната. Напротив - тя е застъпена до много голяма степен още в "1984" на Оруел. Също, но в малко по-различен план, и в "Кръгът" на Дейв Егърс. Това обаче по никакъв начин не означава, че Патерсън "краде" теми или че историята звучи изтъркано. Защото общата тема - всеобщото следене - може и да съвпада, но механизмите са съвсем различни. И ако например в "Кръгът" ми трябваше време да усетя нещо зловещо, тук това чувство ме обзе почти веднага. И не ме остави до края.
А има толкова много неща, които на пръв поглед изглеждат ужасно съблазнителни. Кой не би искал всяка сутрин като с магия да открива любимата си закуска, сервирана на масата? Кой тийнейджър не би мечтал за страхотни приятели и готини съученици? Кое семейство не би искало дружелюбни и услужливи съседи? И то само на "нищожната цена" на това, да работи за "Магазинът".
Така изглеждат нещата на пръв поглед. Но, както е написано и в анотацията на книгата, "Магазинът не иска само парите ви. Той иска душата ви". И пълен контрол над всяка частица от живота ви. И когато осъзнаете, че сте попаднали не на дружелюбна компания, а на зловещо чудовище, вече може да е твърде късно за спасение.
Вече посочих очевидните прилики с "1984" и "Кръгът". Аз обаче почти през цялото време правех асоциации и с "Фирмата" на Гришам - същите примамливи перспективи и обещания, със същите зловещи последици.
За мен "Магазинът" е книга, която представя съвършена картина на консуматорското общество. На моменти имах чувството, че всички, които се възползват от услугите му, са не просто купувачи, а поклонници - заблудени поклонници, продали душите си, за да влязат във фалшивия "рай", обещаван от "Магазинът".И доброволно да се оставят да бъдат обсебени.
Не знам колко от читателите на книгата са се чувствали така, но лично аз през цялото време, докато четях, изпитвах силно безпокойство. Защото ми се струва, че реалността на "Магазинът" не е толкова далече от нас. Всекидневно сме "облъчвани" с реклами, които ни внушават, че за пълното ни щастие ни липсва само еди-кой си продукт. И че можем да се сдобием с него единствено чрез ... някой си производител. И друго - много преди да прочета тази книга, още в първите години на интернет, изпитвах по-скоро смущение, отколкото радост от факта колко лесно е вече намирането на информация, пазаруването и още толкова много неща. Струваше ми се някак нередно да мога с натискането на няколко клавиша да се добера до информация, чието откриване преди би ми струвало продължително ровене в библиотеката, или да купя нищо, за което иначе трябва да изляза и да се редя на опашка. И още ми се струва нередно, че пак толкова лесно всеки може да открие информация за всеки.
Краят на "Магазинът" е може би предвидим. Но въпреки това напрежението не спада до края, и лично аз харесах книгата. Това беше първата ми "среща" с Патерсън, но вероятно няма да е последната.
Препоръчвам книгата.