„Възходът на Персеполис“ - книга 7 от удостоената с награда „Хюго“ поредица „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори.
Някогашен враг се завръща.
Новите колониални светове се борят за оцеляване в мрежата от хиляди слънца, последвала човешката експанзия. Всяка планета съществува на границата между разрухата и бляскавото бъдеще, а екипажът на поостарелия боен кораб „Росинант“ едва успява да опази крехкия мир.
В необятното пространство между Земята и Юпитер вътрешните планети и Поясът са сформирали нестабилен съюз, все още белязан от минало на войни и предразсъдъци. Ала един враг, който се крие на далечния колониален свят Лакония, има нов план за цялото човечество, както и силата да го осъществи.
Новите технологии се сблъскват със старите, а историята на човешките конфликти се завръща към до болка познатите модели на война и подчинение. Човешката природа обаче не е единственият враг и отприщените сили имат своята цена. Цена, която ще промени човечеството – и „Росинант“ – завинаги…
Мрежата от портали е разкрила за хората над хиляда и триста слънчеви системи, почти всички с една, две или три планети в обитаемата зона. Земята, Марс и Поясните са заровили томахавките, установили са крехък мир, а преселението към новите световете върви със задоволителни темпове. Точно тогава на сцената излиза стар познайник - адмирал Уинстън Дуарте, отцепил преди десетилетия около 1/3 от Марсианския флот, изолирал се в системата на Лакония и самоназначил се за неин върховен консул. Воден от имперски амбиции и съоръжен с невъобразими технологии, осигурени му от протомолекулата, той е твърдо решен да наложи Новия ред навред из човешките обиталища…
Сюжетната формула, позната ни от предните романи - остро настъпваща криза, в центъра на която се озовава екипажът на Росинант беше приложена успешно и тук, а финалът – доволно любопитен и отворен - ме накара да тръпна в очакване на следващата част.
Новелата Оберон ни отвежда в един от порталните светове, където пристига нов губернатор, назначен от Лакония. Читава психологична история с лек криминален привкус, показваща ни, че идеалите лесно могат да бъдат загърбени и удавени в корупционни практики.
Иска ми се надълго и широко да коментирам, но не зная как да го направя без да спойлвам :) Ударението този път е върху Камина, Боби и Наоми. Както и върху нови герои от лаконийците, но и познати персонажи от отцепилия се Марсиански флот. Аз Дръмър не я харесвам особено, макар че ми е доста любопитна като герой. Интересни неща ѝ се случват обаче. Тука я виждаме в малко по-различна светлина. Липсата на Холдън осезаемо се усеща в тази част, но пък малкото неща, които му се случват ще са важни в следващите части. Като цяло книгата е страхотна, доста по-добра от шестия том :)