Книгата съдържа шестнайсет есета за текста, говоренето и разбирането - "Удоволствието от текста" на Ролан Барт като философия", "За превода и българския превод на едно стихотворение на Кавафис", "За религиозната вяра, вярването, истината и демокрацията", "Дървото на живота", "За духовното", "За симетрията и асиметрията и нуждата от друга история", "За немоето в мен", "Научното и редовото говорене, проявите на истината и възможното по-добро слово", "Текстът като феномен на културата", "Дискурс, текст и смисъл", "За говоренето като действие", "Разговаряне, разговор, диалог", "Опозиция, човешка среда-култура и отворена система", "Свят, реалност, контекст и разбиране", "За неравността на разбирането и основните прояви на всяка реч", "За рационалното и ирационалното".
Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основател е на Нов български университет.
Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на „Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо-Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Диатриби“ на Епиктет. Автор е на книгите „От Омир до Еврипид“, „Омировият епос“, „Литературата на елинизма“, „Мит и литература“, „Романът – античен и съвременен“, „История на старогръцката култура“, „Орфей и древната митология на Балканите“, „Старогръцката литература“, „Промяната в живота и текста“, „Европа – разбирана и правена“, „Отделно и заедно“, „Университетът – особен свят на свобода“, „Минало и съвременност“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, „Текст, говорене и разбиране“, както и на издадените в Испания „Modelos de realidad“, в Германия „Reading and Its Functioning“ и във Франция „Penser et construire L’Europe“.
Носител е на наградите Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Grèce – за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов” – за хуманитаристика.