Трудно се чете, особено, когато си вървял по същите тези места, учил в същата тази гимназия.. същата тази ръка, която те хваща вечер за гърлото, когато си сам и виждаш неслучилото се бъдеще, минава с пръсти през косата ти и се вкопчва в теб, докато пред очите ти минават спомени и чувства. Само че не спират на светофара пред "Френската", а профучават някъде към "Аптека".