What do you think?
Rate this book
Гръцко кафе
ФАТАЛНА автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга – българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които ТЯ (Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката...
Това е само сюжетната рамка на романа „Гръцко кафе”. Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи.
Всъщност „Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за ГРАНИЦИТЕ на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.
Фрагментиран, с деконструирана хронология, „Гръцко кафе” е паноптикум от „малки” и „големи” истории, виртуозно споени от множество гласове, които свободно преминават през времето и пространството и дават сила на настоящето. Той е притчово-песенен, писан е сякаш от утробата – една съкровена изповед на Майката пред Сина, който ще продължи не само нишката на живота, но и на разказа.
Но най-вече „Гръцко кафе” е модерен роман, който без страхове оголва уязвими места и приканва не само към размисъл, но и към разговор – за нашата обреченост да сме СВЪРЗАНИ.
Това е само сюжетната рамка на романа „Гръцко кафе”. Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи.
Всъщност „Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за ГРАНИЦИТЕ на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.
Фрагментиран, с деконструирана хронология, „Гръцко кафе” е паноптикум от „малки” и „големи” истории, виртуозно споени от множество гласове, които свободно преминават през времето и пространството и дават сила на настоящето. Той е притчово-песенен, писан е сякаш от утробата – една съкровена изповед на Майката пред Сина, който ще продължи не само нишката на живота, но и на разказа.
Но най-вече „Гръцко кафе” е модерен роман, който без страхове оголва уязвими места и приканва не само към размисъл, но и към разговор – за нашата обреченост да сме СВЪРЗАНИ.
272 pages, Paperback
First published January 19, 2015
24 people are currently reading
352 people want to read
About the author
Катерина Хапсали
6 books65 followersКАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия. Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 87 reviews
September 4, 2015
Признавам, че прочетох тази книга след като видях снимка от представянето във Варна, на която авторката беше с тъмни очила. После видях, че това вероятно е навик от годините, когато е работила в списание и се е "взирала" във всяка буква. Въпреки, че това с очилата ми се стори позьорско и доста невъзпитано все пак реших да дам шанс на книгата.
На пръв поглед "Гръцко кафе" е много увлекателна книга, написана на красив, леко остарял език, пълна с драматични истории за любов и смърт. С няколко думи - очевидно книга, която ще допадне на много хора.
Като оставим настрана фактът, че стилът "мило дневниче" не ми е особено любим през цялото време имах усещането за добре пресметната литературна мистификация, нещо, което е било ясно, че ще се "харчи" (подобно усещане имах и когато четох "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков, но той пише доста по-добре).
"Гръцко кафе" е един доста умел микс от романтични семейни легенди от старо време(мрем си за тях), поостарели думички (също много се харчат), сълзлива сантименталност (това и на мен ми действа безотказно), суеверия (накъде без тях?) и може би най-дразнещия за мен елемент -парвенюшката показност (така между другото, многократно и съвсем ненужно се изтъква колко висок стандарт има героинята). Както винаги авторът говори чрез книгата си,а от тази ми остана едно усещане за поза, за неискреност.
Сигурна съм, обаче, че повечето читатели ще я обявят за "изключителна" (то в последните години има ли книги от български автори дето не са "изключителни" ;).
Кофти късмет обаче, че преди да изпия кафето на Хапсали съм прочела "Пътуване по посока на сянката" на Яна Букова.
На пръв поглед "Гръцко кафе" е много увлекателна книга, написана на красив, леко остарял език, пълна с драматични истории за любов и смърт. С няколко думи - очевидно книга, която ще допадне на много хора.
Като оставим настрана фактът, че стилът "мило дневниче" не ми е особено любим през цялото време имах усещането за добре пресметната литературна мистификация, нещо, което е било ясно, че ще се "харчи" (подобно усещане имах и когато четох "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков, но той пише доста по-добре).
"Гръцко кафе" е един доста умел микс от романтични семейни легенди от старо време(мрем си за тях), поостарели думички (също много се харчат), сълзлива сантименталност (това и на мен ми действа безотказно), суеверия (накъде без тях?) и може би най-дразнещия за мен елемент -парвенюшката показност (така между другото, многократно и съвсем ненужно се изтъква колко висок стандарт има героинята). Както винаги авторът говори чрез книгата си,а от тази ми остана едно усещане за поза, за неискреност.
Сигурна съм, обаче, че повечето читатели ще я обявят за "изключителна" (то в последните години има ли книги от български автори дето не са "изключителни" ;).
Кофти късмет обаче, че преди да изпия кафето на Хапсали съм прочела "Пътуване по посока на сянката" на Яна Букова.
February 7, 2015
Не знам къде се корени заблуждението на родните автори, че хубавата книга трябва непременно да е в архаичния стил на народните ни приказки и легенди. И че колкото по-неуспешна и блудкава имитация на този стил сътворят, толкова по-успешен продукт ще пуснат на пазара.
Другият похват, който ме размечтава да откажа четенето изобщо, е яката, хипер-мега готина авторка, мъжко момиче, непукистка, няколко левъла над простолюдието, с която трудно някой може да се мери и която има безкрайно интересно, преситено с любипитни случки ежедневие, най-великите и странните роднини и лична и семейна история, пред която световната просто бледнее.
Странен начин е да предадеш на детето си (естествено - също единствено, неповторимо и велико) родословното дърво и спомените чрез объркана книга. Лутаниците и любовите на авторката са донякъде проследими и интересни и може би бих ги запомнила и дори харесала, ако бяха оформени като самостоятелна романтична история. Но не, те са постоянно и дразнещо накъсани от цяла кохорта скъпи покойници, семейните им странности (едва ли не предрешили съдбата на две държави), рояк повече или по-малко забележителни, дори велики по своему жени, които колкото и често да бъдат изброявани на страниците, читателят ще се изгуби в техните съпрузи, деца и поредност в семейната хронология. Парадът е допълнен от гръцки богини, орисници, гледачки, предчувствия за смърти и мъртъвци, които умирисват погребението си на прясно сготвена бамя, обитават къщата си и бутат детето си от терасата.
Ако е имало идея за хорър отсянка, се е стопила още в зародиш. Както и хуморът.
Искам да чета хубава нова българска литература, но и този опит се оказа разочарование. И обеца на ухото да си спазвам обещанието да не посягам към млади български автори, особено от женски пол.
Рядко изказвам еретичното мнение, че се радвам за някоя книга, която не е успяла да намери място в библиотеката ми. С тази е така. Може би обилната й реклама и пробутване ще я доведат до таргет групата й читатели, които ще й се възхитят и препоръчват. Аз за щастие не съм от тях.
Другият похват, който ме размечтава да откажа четенето изобщо, е яката, хипер-мега готина авторка, мъжко момиче, непукистка, няколко левъла над простолюдието, с която трудно някой може да се мери и която има безкрайно интересно, преситено с любипитни случки ежедневие, най-великите и странните роднини и лична и семейна история, пред която световната просто бледнее.
Странен начин е да предадеш на детето си (естествено - също единствено, неповторимо и велико) родословното дърво и спомените чрез объркана книга. Лутаниците и любовите на авторката са донякъде проследими и интересни и може би бих ги запомнила и дори харесала, ако бяха оформени като самостоятелна романтична история. Но не, те са постоянно и дразнещо накъсани от цяла кохорта скъпи покойници, семейните им странности (едва ли не предрешили съдбата на две държави), рояк повече или по-малко забележителни, дори велики по своему жени, които колкото и често да бъдат изброявани на страниците, читателят ще се изгуби в техните съпрузи, деца и поредност в семейната хронология. Парадът е допълнен от гръцки богини, орисници, гледачки, предчувствия за смърти и мъртъвци, които умирисват погребението си на прясно сготвена бамя, обитават къщата си и бутат детето си от терасата.
Ако е имало идея за хорър отсянка, се е стопила още в зародиш. Както и хуморът.
Искам да чета хубава нова българска литература, но и този опит се оказа разочарование. И обеца на ухото да си спазвам обещанието да не посягам към млади български автори, особено от женски пол.
Рядко изказвам еретичното мнение, че се радвам за някоя книга, която не е успяла да намери място в библиотеката ми. С тази е така. Може би обилната й реклама и пробутване ще я доведат до таргет групата й читатели, които ще й се възхитят и препоръчват. Аз за щастие не съм от тях.
November 1, 2015
Става за разпускане, бързо се чете, като цяло нелош дебют.
Въпреки че съм чела само една книга на Елиф Шафак, стилът на Катерина Хапсали ми напомни на нейния, може би почитателките на турската авторка ще харесат и тази книга.
И… с това се изчерпиха „суперлативите“ ми.
Стилът на писане е елементарен, без дълбочина, за мен лично и без красота. Авторката сякаш се е опитала да имитира драматичния сълзлив стил на други подобни романи, но твърде много се е увлякла да превърне книгата си в епична семейна драма. В историята има толкова много излишни персонажи, чиито съдби накрая представляваха само каша в главата ми, защото в разказа за 5-6 поколения Катерина Хапсали е сътворила по-сложни и оплетени взаимовръзки и от тези в „Сто години самота“.
Освен това историите на всички тези покойници бяха различни, но и еднакви в същото време – пълни с драматизъм (авторката се е опитала да вплете всяка възможна човешка драма в семейната си история), силни жени (най-красивите, най-талантливите, най-желаните в целия окръг и задължително всички останали жени желаели смъртта им, защото много им завиждали) и интересни мъжки персонажи (повечето от които прочути и знатни люде, но задължително имали поне по едно прегрешение или странна особеност, която отново била прочута в целия окръг). Според мен щеше да е много по-добре, ако авторката беше наблегнала на личната си история и на едно-две други семейства, но разглеждайки съдбите и конфликтите им по-задълбочено, правейки образите им по-интересни и завладяващи. И структурно щеше да е по-добре, ако минало и настояще се преплитаха в повествованието, но без постоянното накъсано сменяне на героите, за които се разказва. То не бяха прабаби, баби, дядовци, чичовци, лели, съперници за сърцето на поредната красавица от рода на авторката, приятели на тоя и оня.
Друго, което прави неприятно впечатление, е, че авторката много се величае. Ако съдим по биографията ѝ – сигурно има защо, освен това тя изглежда много добре, бих казала страхотно, но малко скромност не би ѝ навредила. Все пак да четеш следните редове в дебютен роман (всъщност в какъвто и да е роман) не е сериозно и е меко казано смешно и нелепо:
„Огледах ги. Анцузи, раздърпани фланели, купища телефони, ланци. А аз – с бяла риза, индигови джинси, римски сандали с цвят „прегорял портокал“. Не, ние не можехме да седим на една маса.“
„…забелязвах евтините чанти на Деметра с прокъсани дръжки и все по-виновна се чувствах с нюйоркския ми, изтънчен до перверзия стил, с огромните ми огърлици, с ухаещите ми на безбожно скъпи шампоани коси.“
„В онези месеци се появиха и първите ми сериозни бръчки. Започнах да подскачам при всеки неволен сблъсък с огледалата – от тях ме гледаше непозната жена. Къде се бе дянала вървежната мацка, която дори след най-купонджийските нощи изглеждаше „пипната“ с фотошоп?“
И т.н., и т.н., може би трябваше да броя и колко пъти спомена „десетките“ си дипломи.
Въпреки че съм чела само една книга на Елиф Шафак, стилът на Катерина Хапсали ми напомни на нейния, може би почитателките на турската авторка ще харесат и тази книга.
И… с това се изчерпиха „суперлативите“ ми.
Стилът на писане е елементарен, без дълбочина, за мен лично и без красота. Авторката сякаш се е опитала да имитира драматичния сълзлив стил на други подобни романи, но твърде много се е увлякла да превърне книгата си в епична семейна драма. В историята има толкова много излишни персонажи, чиито съдби накрая представляваха само каша в главата ми, защото в разказа за 5-6 поколения Катерина Хапсали е сътворила по-сложни и оплетени взаимовръзки и от тези в „Сто години самота“.
Освен това историите на всички тези покойници бяха различни, но и еднакви в същото време – пълни с драматизъм (авторката се е опитала да вплете всяка възможна човешка драма в семейната си история), силни жени (най-красивите, най-талантливите, най-желаните в целия окръг и задължително всички останали жени желаели смъртта им, защото много им завиждали) и интересни мъжки персонажи (повечето от които прочути и знатни люде, но задължително имали поне по едно прегрешение или странна особеност, която отново била прочута в целия окръг). Според мен щеше да е много по-добре, ако авторката беше наблегнала на личната си история и на едно-две други семейства, но разглеждайки съдбите и конфликтите им по-задълбочено, правейки образите им по-интересни и завладяващи. И структурно щеше да е по-добре, ако минало и настояще се преплитаха в повествованието, но без постоянното накъсано сменяне на героите, за които се разказва. То не бяха прабаби, баби, дядовци, чичовци, лели, съперници за сърцето на поредната красавица от рода на авторката, приятели на тоя и оня.
Друго, което прави неприятно впечатление, е, че авторката много се величае. Ако съдим по биографията ѝ – сигурно има защо, освен това тя изглежда много добре, бих казала страхотно, но малко скромност не би ѝ навредила. Все пак да четеш следните редове в дебютен роман (всъщност в какъвто и да е роман) не е сериозно и е меко казано смешно и нелепо:
„Огледах ги. Анцузи, раздърпани фланели, купища телефони, ланци. А аз – с бяла риза, индигови джинси, римски сандали с цвят „прегорял портокал“. Не, ние не можехме да седим на една маса.“
„…забелязвах евтините чанти на Деметра с прокъсани дръжки и все по-виновна се чувствах с нюйоркския ми, изтънчен до перверзия стил, с огромните ми огърлици, с ухаещите ми на безбожно скъпи шампоани коси.“
„В онези месеци се появиха и първите ми сериозни бръчки. Започнах да подскачам при всеки неволен сблъсък с огледалата – от тях ме гледаше непозната жена. Къде се бе дянала вървежната мацка, която дори след най-купонджийските нощи изглеждаше „пипната“ с фотошоп?“
И т.н., и т.н., може би трябваше да броя и колко пъти спомена „десетките“ си дипломи.
January 25, 2015
Започнах да отпивам от „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали с пълната увереност, че чета автобиографичен роман. Написана като обръщение към невръстния син на героинята, книгата си поставя нелеката задача да го преведе през всички балкански синори, през всички натрупали се над главата му епохи, и да издърпа на повърхността връзките между личните истории на предците му, които определят до голяма степен и собствената съдба. По средата на четенето попаднах на интервю с авторката, в което тя обясни, че макар и вдъхновен от реални събития и герои, романът не е точно автобиография и в процеса на работа много от участниците в него са тръгнали по свой път. Ще потисна огромното си любопитство да разбера къде е тънката граница между реалност и художествена измислица, и ще оставя романа да се разлее в съзнанието ми със силата на чаша гръцко кафе. Защото досегът с него се оказа приятна изненада, за която наистина искам да ви разкажа. Цялото ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
March 12, 2015
Не мога да си кривя душата. Отдавна книга не ме е разтърсвала така - с онова усещане, с което най-нарочно бавно чета последните страници. Не ми се пише за тази история; усеща ми се. Не исках да свършва. На дървена топка ми е гърлото. Признавам си, че към края изгубих нишката на родословните дървета, но това май не е най-важното. Петата звездичка, разбира се, е от емоционалност. Но кой би могъл да я вини...?
June 11, 2015
стана много модерно да се пишат книги за курви. то не беше серията за вихра, то не бе дневниците на една курва. нямам представа защо в наше време наричаме обикновените пачаври златотърсачки или е окей да приемаме странния им избор на вегетиране в тежък психически дисбаланс и ментална драма, но пък, хей, в по-добър лайфстайл. сигурно е следствие от позитивното мислене, понеже преди 10 години и дебелите хора бяха дебели, а сега са красиви по свой собствен начин. както и да е. драга ми катерина, къде си завършила, какво си работила и какво си написала нямат никакво значение, когато изводът е очеваден твърде бързо. решението ти да разказваш така отривисто за бабите си и тяхното глобално значение не го разбирам, понеже книгата поставя нови нива в скуката, а и ми е през кура. бахти сбърканата житейска история, аз лично бих се застрелял.
September 5, 2018
Интересна история, но много хаотична и посредствено поднесена.
December 30, 2015
Oк, разбирам замисъла на тази книга - млада майка пише за историите на предшествениците си няколко поколения назад, обръщайки се към невръстния си в този момент син, с идеята, че той трябва един ден да научи от какви хора е произлязъл. Паралелно с това тя му разказва моменти от доскорошния си живот с бащата му, грък, преди той (бащата) ненадейно да умре.
Дотук добре. Практическото изпълнение обаче никак не ми се понрави. Стилът е монотонен, изреченията - накъсани, често без основателна причина, пряката реч е неестествена, пълно е с граматични клишета, а и авторката може би не е зле да си припомни, че на български се казва "прибрах се в дома си", а не "прибрах се в дома ми". Като прибавим към това и нейното себеизтъкване (колко е интелигентна, стилна, скъпо облечена и парфюмирана), в комбинация с пренебрежителен тон към почти всички останали, четивото става вече твърде дразнещо.
Сториха ми се донякъде интересни откровенията на майката към сина й за това как сякаш целия свят се е подредил така, че той да се появи. За съжаление обаче самите истории и герои от миналото накрая толкова ми се объркаха и толкова ми беше все едно с кого какво се е случило, че прескачах по цели глави, за да разбера какво авторката има да ми каже за настоящето, и най-вече за да стигна до края на тази протяжна книга и да мина на нещо по-добро за четене.
1.5 звезди, или 3/10.
Дотук добре. Практическото изпълнение обаче никак не ми се понрави. Стилът е монотонен, изреченията - накъсани, често без основателна причина, пряката реч е неестествена, пълно е с граматични клишета, а и авторката може би не е зле да си припомни, че на български се казва "прибрах се в дома си", а не "прибрах се в дома ми". Като прибавим към това и нейното себеизтъкване (колко е интелигентна, стилна, скъпо облечена и парфюмирана), в комбинация с пренебрежителен тон към почти всички останали, четивото става вече твърде дразнещо.
Сториха ми се донякъде интересни откровенията на майката към сина й за това как сякаш целия свят се е подредил така, че той да се появи. За съжаление обаче самите истории и герои от миналото накрая толкова ми се объркаха и толкова ми беше все едно с кого какво се е случило, че прескачах по цели глави, за да разбера какво авторката има да ми каже за настоящето, и най-вече за да стигна до края на тази протяжна книга и да мина на нещо по-добро за четене.
1.5 звезди, или 3/10.
March 13, 2015
За последната една година това е третата българска книга, която - след „Бежанци” на Веселя Ляхова и „Калуня-Каля” на Георги Божинов - ме намери и ми грабна сърцето.
Прочетох я с истинско удоволствие. Нанизаните една за друга истории ме трогнаха, а някои от тях ме накараха да се смея с глас. Накрая всички те се оплетоха в една шарена черга, която се оказа в правилното време на правилното място там под чардака, за да изиграе спасителната си роля. Хареса ми много.
Прочетох „Гръцко кафе” на един дъх. Дали заради красивия й език. Дали защото ме върна в разказите на моите баба и дядо – напуснали Беломорска Тракия като деца, те никога повече не се върнаха там, но до края на живота си разказваха това, което са им разказвали техните баби и дядовци. Дали заради любимата родопска приказка на Лещен и Ковачевица. Дали заради честото пътуване през „синора” до напечена от слънце страна с цъфтящи зокуми и прозрачно море. Дали заради остроумието, иронията и поезията на изречението, с което завършва всяка глава – скоро започнах да го очаквам с нетърпение, за да открия с някаква странна гордост, сякаш съм го написала аз, че е точно такова, каквото очаквам – като здраво стъпало към следващата история.
Хареса ми как Катерина се спаси в края на книгата.
Напоследък все повече ми харесва да присядам до това врящо балкански котле, в което се смесват магични подправки и билки, и да слушам спасителни приказки.
http://skabaktchieva.blogspot.be/sear...
Прочетох я с истинско удоволствие. Нанизаните една за друга истории ме трогнаха, а някои от тях ме накараха да се смея с глас. Накрая всички те се оплетоха в една шарена черга, която се оказа в правилното време на правилното място там под чардака, за да изиграе спасителната си роля. Хареса ми много.
Прочетох „Гръцко кафе” на един дъх. Дали заради красивия й език. Дали защото ме върна в разказите на моите баба и дядо – напуснали Беломорска Тракия като деца, те никога повече не се върнаха там, но до края на живота си разказваха това, което са им разказвали техните баби и дядовци. Дали заради любимата родопска приказка на Лещен и Ковачевица. Дали заради честото пътуване през „синора” до напечена от слънце страна с цъфтящи зокуми и прозрачно море. Дали заради остроумието, иронията и поезията на изречението, с което завършва всяка глава – скоро започнах да го очаквам с нетърпение, за да открия с някаква странна гордост, сякаш съм го написала аз, че е точно такова, каквото очаквам – като здраво стъпало към следващата история.
Хареса ми как Катерина се спаси в края на книгата.
Напоследък все повече ми харесва да присядам до това врящо балкански котле, в което се смесват магични подправки и билки, и да слушам спасителни приказки.
http://skabaktchieva.blogspot.be/sear...
December 5, 2017
Това е една от книгите, които излапваш от кора до кора, без значение какво още имаш да правиш междувременно, по най-бързия начин. Реалност и приказност, слети неповторимо в едно. Поднесени и с няколко дози история, които се запомнят по-лесно, отколкото някога съм си представяла, че е възможно.
Невероятна книга! Бих прочела всичко, което е излязло или предстои да се роди из под клавишите на Катерина Хапсали!
Невероятна книга! Бих прочела всичко, което е излязло или предстои да се роди из под клавишите на Катерина Хапсали!
November 18, 2018
Добро начало, приятен стил и провал с всички основни идеи на края. Ни родовата история беше вълнуваща, ни мрънкането на главната преуспяла гърла не предизвика интерес - твърде много консуматорски и снобски поглед към живота и неумение за прошка и разбиране към другите, да не говорим за разбиране на самата нея, както и злостна ненужна отмъстителност на моменти.
А имаше потенциал книжката, язък...
А имаше потенциал книжката, язък...
February 8, 2015
Много приятна книжка. Остави едно топло усещане в мен. Авторката има много мек и четивен стил.
Но извън него няма много. Авторката разказва собствената си автобиографична история - 40-те дни след смъртта на мъжа си, като постоянно прави ретроспекции към родовете на двамата. Те са интересни, не отричам, земята около Гоце Делчев и Горна Джумая има една объркана история, в която са се смесили българи, гърци, турци и сърби. Не знам колко е романизирано всичко, но като цяло историите на отделните хора не са толкова интересни. Като се изключи дядо ѝ Запро, комитата.
Прочетете я - само 186 странички, а ще стопли душата Ви. Но няма да научите нещо особено от нея.
Ина Крейн описва много по-добре случващото се в този район, а и не само тя.
Еленико. Скрето.
Но извън него няма много. Авторката разказва собствената си автобиографична история - 40-те дни след смъртта на мъжа си, като постоянно прави ретроспекции към родовете на двамата. Те са интересни, не отричам, земята около Гоце Делчев и Горна Джумая има една объркана история, в която са се смесили българи, гърци, турци и сърби. Не знам колко е романизирано всичко, но като цяло историите на отделните хора не са толкова интересни. Като се изключи дядо ѝ Запро, комитата.
Прочетете я - само 186 странички, а ще стопли душата Ви. Но няма да научите нещо особено от нея.
Ина Крейн описва много по-добре случващото се в този район, а и не само тя.
Еленико. Скрето.
Read
November 16, 2015Не я дочетох
January 28, 2015
Хубаво е да имаш възможност да прочетеш книга, която тъкмо е излязла на пазара. Още по-хубаво е, когато бързичко я довършиш и след това видиш как във виртуалното пространство все повече и повече започва да се говори за нея. А ти вече знаеш защо е така. „Гръцко кафе“ (изд. „Colibri“) е една от тези книги.
Дебютният роман на Катерина Хапсали се появи преди едва десетина дни, но стремително набира популярност. Това е така, защото книгата е интересна и съдържателна. Изглежда като автобиографичен роман, но всъщност не е съвсем така. Неотдавна в интервю за БНТ Хапсали призна, че книгата е „вдъхновена от живота“, но не е изцяло автобиографична.
За да надникнем в сюжета на романа, както се наднича в чаша изпито кафе, ако искаш да гадаеш бъдещето, ще започна с цитат, който всъщност ще ни върне в миналото:
"Рядко се сещаме да забършем с ръка огледалото за обратно виждане на живота ни. Но аз ще се пробвам. Обещах си го още в деня на най-горещото погребение."
„Гръцко кафе“ е написан като обръщение на една българска майка към невръстния й син. След неочакваната смърт на баща му, който е бил грък, тя решава да седне и да върне времето назад. Разказва на детето си за неговото българо-гръцко семейство, за „свят, в който хората още можели да правят история; свят, в който никой не е бил по-голям от своите идеали“.
Още от ревюто -тук: http://azcheta.com/gratsko-kafe-kater...
Дебютният роман на Катерина Хапсали се появи преди едва десетина дни, но стремително набира популярност. Това е така, защото книгата е интересна и съдържателна. Изглежда като автобиографичен роман, но всъщност не е съвсем така. Неотдавна в интервю за БНТ Хапсали призна, че книгата е „вдъхновена от живота“, но не е изцяло автобиографична.
За да надникнем в сюжета на романа, както се наднича в чаша изпито кафе, ако искаш да гадаеш бъдещето, ще започна с цитат, който всъщност ще ни върне в миналото:
"Рядко се сещаме да забършем с ръка огледалото за обратно виждане на живота ни. Но аз ще се пробвам. Обещах си го още в деня на най-горещото погребение."
„Гръцко кафе“ е написан като обръщение на една българска майка към невръстния й син. След неочакваната смърт на баща му, който е бил грък, тя решава да седне и да върне времето назад. Разказва на детето си за неговото българо-гръцко семейство, за „свят, в който хората още можели да правят история; свят, в който никой не е бил по-голям от своите идеали“.
Още от ревюто -тук: http://azcheta.com/gratsko-kafe-kater...
January 15, 2025
Прочетох тази книга преди 7-8 години и освен самочувствието и претенциите на неповторимата авторка с нейните сандали "прегорял портокал", коси, миришещи на прескъп парфюм и неповторимото й дете, което неповторимо си остави бебешката лига на огледалото (на гардероба?) в спалнята, помня някакво Лагадинско езеро, някакво погребение, на което миришеше на бамя, и някакво сиво гълъбче, дето се почернило.
В съвременната литература мотивът с родословното дърво поради някаква причина довежда българина до екстаз. Няма лошо, стига да не е безобразен бълвоч от изнасилен опит за оригинално писане, гарниран със завидна доза снобарщина и очевидни комплекси.
Чудя се как Колибри, бидейки издателство, което си подбира романите, са включили в каталога си подобно "чудо на чудесата".
В съвременната литература мотивът с родословното дърво поради някаква причина довежда българина до екстаз. Няма лошо, стига да не е безобразен бълвоч от изнасилен опит за оригинално писане, гарниран със завидна доза снобарщина и очевидни комплекси.
Чудя се как Колибри, бидейки издателство, което си подбира романите, са включили в каталога си подобно "чудо на чудесата".
January 22, 2021
Хареса ми всичко, стилът история в историята, в историята, в историята, препратките към вярвания и обичаи, смесицата между сълзливо-драматично и кифленско-градското, самоиронията на героинята.
Напомня ми малко начинът, по който се чувствах след ‘Стопанката на Господ’,
Напомня ми малко начинът, по който се чувствах след ‘Стопанката на Господ’,
February 21, 2022
3.5* Определено "Слововиц" ми хареса и ме грабна много повече от "Гръцко кафе", тя беше и причината да започна тази. Трудно ми вървеше това безкрайно родословно дърво, но както и в другата книга, много ми допадна стилът на Хапсали. Със сигурност бих прочела още от нея:)
February 27, 2015
Прочетох и "Гръцко кафе" на Катерина Хапсали и ще кажа няколко неща, защото първо бях написала, че няма да я чета, но не щеш ли я видях на рафта с нашия книгообмен на Шишман, "Пътуващите книги на Какво четеш...", и я взех и я прочетох, като прескачах родовите истории от един момент натам, защото не ми бяха толкова интересни. Но да, романът е добър, определено е добър, малко го виждам в стилистиката на 90-те на ХХ в. когато сред хората с пари излезе модата на тези села Ковачевица, Лещен, и разни други такива Боженци... (не съм аз по това, дай ми на мен Венеция, Варна (ех, чудна е там Гръцката махала, която отдавна не е махала, а си е най-хубавата част от Варна след Морската градина и няколко други улици) и космополитния Истанбул, просто хич не си падам по селата, български или гръцки и тези селски къщи, сори) и честно не разбирам ако някой има спортна кола за какъв дявол ще я троши до Лещен, ако аз имах Порше (и шофьорска книжка, разбира се) щях да я карам по съвсем други пътища, нямаше да минавам през циганска махала, е, нямам нито едното нито другото и минавам на няколко месеца по веднъж дваж с такси през една циганска махала в София, добре стига за мен, романът си го бива, авторката също, но и там какво да ви кажа... Елиф Шафак я възхищавала, искала да пише като нея, леле, ами аз не съм чела и един ред от Елиф Шафак ако не броим едно интервю за сп. "Ева". С радост ще й дам 4 звездички в Goodreads. Романът е чиста биография, апропо, с Дени Колева си говорехме преди време - защо някой не напише истинска автобиография - ами ето - това е автобиография с родов акцент.
June 26, 2015
Великолепен език, интересна мозайка от истории, любови, драми, културна мешаница и вечните въпроси на живота. Много, много добър съвременен български роман. Космополитен, интелигентен, интригуващ и невероятно откровен. Прочетох я наведнъж, из един път и не съм спряла да я препоръчвам на приятели. Възхищавам се на смелостта на авторката да разголи душата и живота си пред погледа на читателя - без свян и без излишни оправдания. Това е българската литература, която искам да чета. Надявам се Катерина да пише да пише още и още.
April 7, 2019
Хубава книга, но нещо не ми достигна за максимална оценка. Историята е трогателна. Написана е добре... като цяло. Финалът носи изненада. Хапсали разказва максимално откровено и по свой начин, но някои съвременни сленгове на места в книгата ми стояха изкуствено и не на място. Не съжалявам, че я прочетох и бих потърсил следващата книга на авторката.
June 20, 2021
"Гръцко кафе" е истинска - книга, в която би се припознал всеки един от нас. Една човешка история, тъжна история, разказана с такава лекота, чувство за хумор и самоирония, че няма как да не я почувстваш близка.
Настояще и минало се преплитат в търсенето на себе си, в търсенето на някаква родова закономерност, "причина" за всичките ни Аз-ове - минали, сегашни и бъдещи.
Настояще и минало се преплитат в търсенето на себе си, в търсенето на някаква родова закономерност, "причина" за всичките ни Аз-ове - минали, сегашни и бъдещи.
March 22, 2022
През цялото време се чудех дали да я зарежа или не! Изобщо не ми беше интересна тази книга. Може би има хубав замисъл, но това разхвърляно изпълнение и прескачане от една история на друга не можа да ме впечатли, а и е трудно за проследяване. Целият сюжет беше просто един хаос, който не може да се преразкаже по никакъв начин.
May 28, 2015
Много увлекателна книга. Ме вярвах, че ще ми хареса толкова много, а всъщност ме грабна от първите си страници.
July 16, 2018
манджа с грозде плюс претенции и снобизъм
July 12, 2022
Катерина Хапсали - "Гръцко кафе", изд. Колибри
Всяка книга е велика, когато се чете в точното време!
Ето точно тези дни бяха моите дни, в които да прочета... НЕ... Да погълна лакомо това четиво за има- няма 2 дена и 1 безсънна нощ!
Какво да кажа за историята - тя е писана за всички 30-и-годишни жени с малко дете, шантав свят и луда родствена линия. За всички жени с кръв от Егейска Македония. За всички хора с разпръсната рода от двете страни на синора между България и Гърция. За всички, които обичат, мразят, гневят се и се смеят лудо, защото така го чувстват !
За мен! Thank you, Hapsali, next...
Всяка книга е велика, когато се чете в точното време!
Ето точно тези дни бяха моите дни, в които да прочета... НЕ... Да погълна лакомо това четиво за има- няма 2 дена и 1 безсънна нощ!
Какво да кажа за историята - тя е писана за всички 30-и-годишни жени с малко дете, шантав свят и луда родствена линия. За всички жени с кръв от Егейска Македония. За всички хора с разпръсната рода от двете страни на синора между България и Гърция. За всички, които обичат, мразят, гневят се и се смеят лудо, защото така го чувстват !
За мен! Thank you, Hapsali, next...
January 3, 2018
Книгата се чете леко и бързо, защото е доста лековата. Героите са еднопластови, нашите са невероятно добри/прекрасни /красиви/силни, а чуждите завиждат/посредствени/тъпи. Колко удобно. Историята изглежда като предписано лечение от психоаналитик- често пациентът е съветван да напише каквото му е на душата, за да се справи с депресията и скръбта от загубата на близък човек и т.н. После сякаш авторката е осъзнала, че след известно доукрасяване цялата тази работа може и да се публикува като роман, нещо като биографична книга с елементи от гръцката митология. Поне да го беше украсила с финес, за да компенсира липсата на оригиналност в сюжета, но не. Стилът на някакво ниво е опит за имитация на Елиф Шафак, на която определено не съм фен и успях да си изгубя времето само с романа й „Любов“.
Книгата на Хапсали има нужда от тежка редакция на стилово и езиково отношение, както и от изчистване на несъответствията в сюжета. Пример за несъответствие, който ми хрумва без да се замисля: авторката и спортния й автомобил по невероятните пътища в Лещен и Ковачевица. Сега, вярно, че такава невероятна супер-мега-юбер мацка трябва да се похвали със съответстващ автомобил, но все пак, който е ходил в тези села, ще разбере какво има�� предвид.
Бих препоръчала книгата единствено на фенове на Елиф Шафак, като не е гаранция дали ще одобрят опита за имитация.
Книгата на Хапсали има нужда от тежка редакция на стилово и езиково отношение, както и от изчистване на несъответствията в сюжета. Пример за несъответствие, който ми хрумва без да се замисля: авторката и спортния й автомобил по невероятните пътища в Лещен и Ковачевица. Сега, вярно, че такава невероятна супер-мега-юбер мацка трябва да се похвали със съответстващ автомобил, но все пак, който е ходил в тези села, ще разбере какво има�� предвид.
Бих препоръчала книгата единствено на фенове на Елиф Шафак, като не е гаранция дали ще одобрят опита за имитация.
August 9, 2015
Всъщност оценката ми клони към 3,5. Ако трябва да започна с това, което ми хареса - книжката се чете леко и има увлекателни моменти. Това, което не ми хареса, е сянката на претенция, която падаше върху целия сюжет. Претенциозност в изказа, която води до скука при четене и едно изрядно старание, което стига до скованост, която, наред с огромното самочувствие на "писателката", отблъсква. Да не говорим, че от толкова родови истории губиш нишката кой на кого е прапрадядо, стринка или леля. Поредно доказателство, че българските съвременни автор(к)и не са "моята чаша чай". (Надявам се Хапсали да не продължава да пише за всеки свой мъж по един роман).
July 4, 2015
Книга, пълна с човешки истории. Всяка със своя миг на светлина под прожекторите и после плътно заплетена с останалите си посестрими, за да се обхване целия пъзел от родови събития и личности, които имат пръст в оформянето на точно това настояще. Много ми допаднаха обрисуващите умения на авторката и цялостния дух на умело написаната книга с оживяващи от страниците колоритни герои.
August 31, 2017
"Твоята идентичност ти тепърва ще си я
договаряш с този твърде объркан свят, но нека ти кажа най-важното – никога да не се
срамуваш от разногласния хор в себе си. В теб дремат воини, в теб се трудят наплашени
селяни, в теб има бунт и покорство, лудост, възторг, синя кръв."
договаряш с този твърде объркан свят, но нека ти кажа най-важното – никога да не се
срамуваш от разногласния хор в себе си. В теб дремат воини, в теб се трудят наплашени
селяни, в теб има бунт и покорство, лудост, възторг, синя кръв."
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 22, 2015
Книгата се чете леко и приятно. Изключително силен дебют.
Displaying 1 - 30 of 87 reviews