What do you think?
Rate this book
Омбре
Краят на 90-те. Краят на миналия век. Които са и край на хилядолетието.
Един все още млад мъж – музикантът Ангел, решава да напусне отчаяната си родина, наречена България. И да емигрира, както правят повечето му приятели и сънародници. Иска да замине при сестра си в Париж, но са му необходими пари – бързо и немалко. Решава да влезе като "муле" в случайно изпаднала сделка с наркотици – нещо, което никога не е правил досега. Следва провал, мафиотска престрелка и бягство.
Загубвайки всичко и лишен от избор, Ангел предпочита да се покрие за известно време. Попада в гората сред компания от екзотични аутсайдери – производители на дървени въглища, живеещи по собствени правила – странни, но справедливи и приети от всички тях. Редът в групата им обаче бива нарушен след появата на Ангел. Едно бавноразвиващо се момче, наричано от всички Омбре, става най-близкият му приятел. Докъде може да стигне едно подобно приятелство и кой е виновен от десетки години насам младите хора все да искат да емигрират от България?
Емил Тонев гради обаятелен образ на едно чисто същество, в чиято душа няма и помен от омраза.
Омбре е една прекрасна история за надеждата, любовта и жаждата за живот на едно дете, стоящо в противовес на царуващото насилие, упадък и безверие в страната, в която е имало лошия шанс да се роди.
Един все още млад мъж – музикантът Ангел, решава да напусне отчаяната си родина, наречена България. И да емигрира, както правят повечето му приятели и сънародници. Иска да замине при сестра си в Париж, но са му необходими пари – бързо и немалко. Решава да влезе като "муле" в случайно изпаднала сделка с наркотици – нещо, което никога не е правил досега. Следва провал, мафиотска престрелка и бягство.
Загубвайки всичко и лишен от избор, Ангел предпочита да се покрие за известно време. Попада в гората сред компания от екзотични аутсайдери – производители на дървени въглища, живеещи по собствени правила – странни, но справедливи и приети от всички тях. Редът в групата им обаче бива нарушен след появата на Ангел. Едно бавноразвиващо се момче, наричано от всички Омбре, става най-близкият му приятел. Докъде може да стигне едно подобно приятелство и кой е виновен от десетки години насам младите хора все да искат да емигрират от България?
Емил Тонев гради обаятелен образ на едно чисто същество, в чиято душа няма и помен от омраза.
Омбре е една прекрасна история за надеждата, любовта и жаждата за живот на едно дете, стоящо в противовес на царуващото насилие, упадък и безверие в страната, в която е имало лошия шанс да се роди.
152 pages, Paperback
First published January 1, 2001
1 person is currently reading
35 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
February 24, 2015
"Омбре" е един концентриран роман, който в малкото си страници по нищо не отстъпва на внушителните по обем томове. Книгата забавлява с тънката си ирония, разчуства, напряга и провокира размисли. Това е и историята на едно странно, но сплотено и някак работещо по собствена логика, некръвно семейство, съставено от пъстри индивиди. Главният герой Ангел, слава богу, няма нищо общо с името си. Той е дръпнат и наперен мачо, който твърде често с поведението си си търси боя... и доста честo действително си го получава. Мотивиран от желанието да получи бързи пари за емиграция, се забърква в нечисти сделки, от които се измъква бързо и по мръсен начин. Случайността му предоставя убежище в гората и го сблъсква с група производители на дървени въглища. Оставен без избор Ангел опознава тези колоритни типажи и, заинтригуван, започва да си задава все повече въпроси за функционирането им като група, за това какво ги крепи и свързва, каква е йерархията между тях, как са се събрали... В галерията от образи се откроява Омбре, който на фона на всички останали е запазил човечността си в най-чиста форма (hombre все пак означава и "човек" на испански). Надя пък изпъква със своята красота и зрялост, при това не само защото е единствената жена в компанията. Извънградският рай съществува по собствени правила в гората, докато не се прокрадва мисълта, че самите работници не са много по-различни от въглищата, които произвеждат - трябва им само искра и за миг всичко може да пламне...
"Омбре" е съвременна история за времето на 90-те - актуална, динамична, наситена. Личи си първоначалната идея за създаването на сценарий за филм и трансформацията на сценария в роман. За мен "Омбре" е филм в книга.
"Омбре" е съвременна история за времето на 90-те - актуална, динамична, наситена. Личи си първоначалната идея за създаването на сценарий за филм и трансформацията на сценария в роман. За мен "Омбре" е филм в книга.
January 26, 2015
Светът винаги те застига: http://knigolandia.info/book-review/o...
Свито ми е всичко отвътре. Защо навсякъде, където се сберат балканци, настава батак? Защо, дори да имат своята Елена, пак воюват с враговете-ближни? Защо човек може да избяга от света, но светът не ще да избяга от него – и пак протяга кирливите си пипала към мъжете с черни лица и (поне за кратко) бели души? “Омбре” носи усещането на друга велика творба – “За мишките и хората” на Стайнбек, но това е определение без стойност, ако не допълним щрихите от родната действителност.
Историята на Емил Тонев е искрена, топла, човешка, но и толкова истинска във всяко дихание, крясък, замахнат юмрук – нищо човешко не е спестил на героите си, нито се е плъзнал по измамно удобния път да идеализира шепа странници и открилия временен пристан при тях неудачник. Той се казва Ангел, но за щастие не отговаря на името си, аман от идеализирани герои – поредният българин, който през 90-те ратува да напусне пределите на окарикатурената родина, той се забърква в трафик на наркотици, но прекалява с мъжкарлъка и спасява кожата си на косъм, след като решава героично да нарита някакво местно мафиотче. Спасява се на косъм в каросерията на камион, който го откарва вдън гори, където попада на пъстра многонационална компания, преобладаващо бивши затворници, които правят дървени въглища и живеят в комунална идилия.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/o...
Свито ми е всичко отвътре. Защо навсякъде, където се сберат балканци, настава батак? Защо, дори да имат своята Елена, пак воюват с враговете-ближни? Защо човек може да избяга от света, но светът не ще да избяга от него – и пак протяга кирливите си пипала към мъжете с черни лица и (поне за кратко) бели души? “Омбре” носи усещането на друга велика творба – “За мишките и хората” на Стайнбек, но това е определение без стойност, ако не допълним щрихите от родната действителност.
Историята на Емил Тонев е искрена, топла, човешка, но и толкова истинска във всяко дихание, крясък, замахнат юмрук – нищо човешко не е спестил на героите си, нито се е плъзнал по измамно удобния път да идеализира шепа странници и открилия временен пристан при тях неудачник. Той се казва Ангел, но за щастие не отговаря на името си, аман от идеализирани герои – поредният българин, който през 90-те ратува да напусне пределите на окарикатурената родина, той се забърква в трафик на наркотици, но прекалява с мъжкарлъка и спасява кожата си на косъм, след като решава героично да нарита някакво местно мафиотче. Спасява се на косъм в каросерията на камион, който го откарва вдън гори, където попада на пъстра многонационална компания, преобладаващо бивши затворници, които правят дървени въглища и живеят в комунална идилия.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/o...
April 19, 2021
Хареса ми книгата.
Първите страници малко ме притесниха, но после нещата се оправиха.
Много ми допадна историята, чудесно разказана. Хареса ми също, че трябва да затвориш и последната страница, за да я научиш.
Първите страници малко ме притесниха, но после нещата се оправиха.
Много ми допадна историята, чудесно разказана. Хареса ми също, че трябва да затвориш и последната страница, за да я научиш.
March 8, 2015
"Господи! Има ли на тоя шибан свят място, където да си седна на задника и да мирясам?!"
Какво се случва, когато един обикновен човек случайно попадне на рая? Да, в рая има скандали, има ревност - случва се и в най-добрите семейства - но важното е да го разпознаеш, да разбереш, че си намерил място, където можеш да принадлежиш, и хора, които да наричаш свои, преди да си пропуснеш шанса. Но обикновените хора са привикнали да се съмняват - това е, което ги прави хора, в крайна сметка - дробовете им винаги са "пълни с чужд възух", а корените им - отсечени. И търсенето продължава, обещанието е, че следващия път ще бъде различно, следващия път раят няма да бъде изгубен. Както е казал поетът: I'm going where the water tastes like wine. Това може да бъде едновременно начало и край на всяка история, нали?
Какво се случва, когато един обикновен човек случайно попадне на рая? Да, в рая има скандали, има ревност - случва се и в най-добрите семейства - но важното е да го разпознаеш, да разбереш, че си намерил място, където можеш да принадлежиш, и хора, които да наричаш свои, преди да си пропуснеш шанса. Но обикновените хора са привикнали да се съмняват - това е, което ги прави хора, в крайна сметка - дробовете им винаги са "пълни с чужд възух", а корените им - отсечени. И търсенето продължава, обещанието е, че следващия път ще бъде различно, следващия път раят няма да бъде изгубен. Както е казал поетът: I'm going where the water tastes like wine. Това може да бъде едновременно начало и край на всяка история, нали?
March 30, 2015
"Всяка лудница, ако я погледнеш отстрани, си е лудница. Когато си вътре, не ти прави впечатление. Лудницата винаги е онова оттатък оградата."
Спомняте ли си чувала с марихуана от „18% сиво”? Той стана причина за поредица от невероятни събития. В „Омбре” една торба с наркотик се превръща в подобен двигател, задействащ механизъм, в който всичко може да се случи.
Мястото на събитията е България – емблематичната държава на Балканския полуостров, където географията никога не е била стабилна величина; страната, в която хората се напиват преди на запад да са си сипали първата чашка.
Човекът, който се забърква доброволно в историята с наркотиците, е Ангел. Той мечтае да изкара някой лев, за да емигрира на запад. Но нещо обърква плановете му за бърза печалба и неочаквано се оказва подгонен от не особено приветливо настроени мутри. Бягайки от тях, той попада в едно изолирано в гората общество - подобно на единния народ от Библията, който започва строежа на Вавилонската кула, членовете му общуват помежду си на различни езици, но това не им пречи да се разбират и споделят съдбите си. Среща невероятно цветна смес от хора от различни националности, носители на различни култури, говорещи различни езици, но омешани в абсолютна хомогенност. Това сформирало се по естествен път племе става спасение и пристан за членовете му, всеки от които има своя история, бележеща повратна точка в живота му.
"Около лампата се луташе стадо нощни пеперуди, както само стадо нощни пеперуди може да се лута около една лампа."
Става въпрос за шепа балканци – мъже, няколко тичащи и пищящи наоколо боси деца и една синеока Надежда – жената-светлина, която ги е спасила всеки поотделно и всички заедно, която ги обединява и крепи по общия им път на общност със свои правила и порядки, собствена икономика и непоклатима на пръв поглед йерархия. И, разбира се, Омбре – изостанало в развитието момче, което е ключът към тайната, крепяща всички тези хора.
Можеш ли да емигрираш у дома? Можеш ли да станеш част съвършено работеща машина, без да повлияеш на хода й? Можеш ли да обичаш и да строиш върху стари основи? Ако можеш – направи го! Може би си нашето балканско изключение.
"Така е то - или си в казана с курбана, или си на скарата сред другите пържоляци. Готвачът е един и същ, но няма да му споменавам името напразно..."
Спомняте ли си чувала с марихуана от „18% сиво”? Той стана причина за поредица от невероятни събития. В „Омбре” една торба с наркотик се превръща в подобен двигател, задействащ механизъм, в който всичко може да се случи.
Мястото на събитията е България – емблематичната държава на Балканския полуостров, където географията никога не е била стабилна величина; страната, в която хората се напиват преди на запад да са си сипали първата чашка.
Човекът, който се забърква доброволно в историята с наркотиците, е Ангел. Той мечтае да изкара някой лев, за да емигрира на запад. Но нещо обърква плановете му за бърза печалба и неочаквано се оказва подгонен от не особено приветливо настроени мутри. Бягайки от тях, той попада в едно изолирано в гората общество - подобно на единния народ от Библията, който започва строежа на Вавилонската кула, членовете му общуват помежду си на различни езици, но това не им пречи да се разбират и споделят съдбите си. Среща невероятно цветна смес от хора от различни националности, носители на различни култури, говорещи различни езици, но омешани в абсолютна хомогенност. Това сформирало се по естествен път племе става спасение и пристан за членовете му, всеки от които има своя история, бележеща повратна точка в живота му.
"Около лампата се луташе стадо нощни пеперуди, както само стадо нощни пеперуди може да се лута около една лампа."
Става въпрос за шепа балканци – мъже, няколко тичащи и пищящи наоколо боси деца и една синеока Надежда – жената-светлина, която ги е спасила всеки поотделно и всички заедно, която ги обединява и крепи по общия им път на общност със свои правила и порядки, собствена икономика и непоклатима на пръв поглед йерархия. И, разбира се, Омбре – изостанало в развитието момче, което е ключът към тайната, крепяща всички тези хора.
Можеш ли да емигрираш у дома? Можеш ли да станеш част съвършено работеща машина, без да повлияеш на хода й? Можеш ли да обичаш и да строиш върху стари основи? Ако можеш – направи го! Може би си нашето балканско изключение.
"Така е то - или си в казана с курбана, или си на скарата сред другите пържоляци. Готвачът е един и същ, но няма да му споменавам името напразно..."
August 8, 2015
Ако не беше толкова претенциозно написана в началото и с толкова опити за оригиналност, книгата щеше да ми хареса повече. Стилът се пооправя след средата и към края си е съвсем добре (няма ги безумните метафори от началото). Историята не е лоша. Мисля, че съвсем умишлено наподобява отчасти "Тортила Флет" и от части "За мишките и хората".
Displaying 1 - 6 of 6 reviews