What do you think?
Rate this book
Нещата, на които не ни учат в училище
Едно от най-важните неща е да не правите нещо
само защото нямате друг вариант.
Винаги има вариант.
На страниците на „Нещата, на които не ни учат в училище“ са събрани дванадесет смешно-сериозни, комично-трагични истории. Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата. В дебютното си заглавие влогърът Емил Конрад споделя лични размишления и преживявания в типичния си шеговит и прям стил. Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите. Тринадесетата глава принадлежи на читателите – всеки сам може да допише книгата и да изпрати своя текст. Но не само това прави книгата уникална. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.
само защото нямате друг вариант.
Винаги има вариант.
На страниците на „Нещата, на които не ни учат в училище“ са събрани дванадесет смешно-сериозни, комично-трагични истории. Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата. В дебютното си заглавие влогърът Емил Конрад споделя лични размишления и преживявания в типичния си шеговит и прям стил. Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите. Тринадесетата глава принадлежи на читателите – всеки сам може да допише книгата и да изпрати своя текст. Но не само това прави книгата уникална. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.
112 pages, Paperback
First published February 7, 2015
12 people are currently reading
208 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 84 reviews
March 19, 2015
преди да съм започнала това ревю искам да кажа, че това е лично мое мнение и няма нищо лошо, ако вие самите харесвате книгата "нещата, на които не ни учат в училище".
емил конрад не е писател. не му се отдава да пише хубави и смислени книги. чела съм достатъчни добри книги от добри автори, че да мога да забележа, че писането на книги не е за емил конрад. може и да е добър като влогър, не знам. не следя клиповете му. но със сигурност не е добър писател.
в книгата се говори за доста теми, които ми се струва, че емил конрад не разбира напълно и понякога мислите му стават твърде объркани и прескача от една тема на друга. имаше доста неща, които ме накараха да въздишам от разочарование.
никога не съм мислила, че емил конрад е сексист, но точно като такъв се явява в своята книга.
имаше и пълни глупости, които ми се сториха, че бяха там, защото книгата трябваше да е поне 90 страници.
някак се чувствам обидена от тази книга, защото е пълна с негативизъм и поне 2 пъти забелязах, че емил конрад (може би без да иска) леко обиди своите фенове. на всяка страница имах чувството, че конрад ми натяква колко по-различен е от всички други, защото когато е на концерт не държи телефон в ръката си, с който снима видео, или защото като е бил дете всъщност е излизал навън, и колко по-специален е от жената, която е срещнал в метрото, която слушала "най-мазния кючек". това с жената наистина ме отврати. не факта, че жената е слушала музика, която й харесва и има право да харесва, защото всеки си има предпочитания, а факта, че конрад съди хората по жанра музика, която слушат. и че всъщност каза, че жената е била много красива, но се е отвратил от нея заради музиката, която слушала. никога, ама наистина никога, не съм мислела, че емил конрад е толкова тесногръд.
и главата за смъртта беше the last straw for me. разбрах, че е сексист и расист, и че съди хората по музиката, която слушат, но после разбрах, че е още по-нетолерантен. говореше за това как е глупаво хората да казват "моите съболезнования", защото умрелият човек не е бил техен близък, и колко тъпо било, че се вайкали за човек, който не познавали. не знаех, че вече на всички ни е забранено да съчувстваме на други и да имаме достатъчно уважение, ако не към мъртвия, поне към семейството му, че да покажем, че ни пука поне малко. и като каза, че всички казвали, че мъртвият човек бил в рая там горе, а може би всъщност е в ада, исках да си ударя главата някъде. това, което правят се нарича уважение към един мъртъв човек, който вече и без това не съществува и близките му със сигурност са съкрушени. чувствам как ще започна да рантвам адски много, ако продължа, така че спирам.
книгата не я препоръчвам на никого, но пък ако сте я чели, моля кажете ми мнението си (без да ставате на посмешище, обиждайки ме, както вече направиха анонимнете в аск). надявам се да не съм обидила никого и ако съм, не това ми беше целта, тъй като просто си изразявам мнението и мислите.
емил конрад не е писател. не му се отдава да пише хубави и смислени книги. чела съм достатъчни добри книги от добри автори, че да мога да забележа, че писането на книги не е за емил конрад. може и да е добър като влогър, не знам. не следя клиповете му. но със сигурност не е добър писател.
в книгата се говори за доста теми, които ми се струва, че емил конрад не разбира напълно и понякога мислите му стават твърде объркани и прескача от една тема на друга. имаше доста неща, които ме накараха да въздишам от разочарование.
никога не съм мислила, че емил конрад е сексист, но точно като такъв се явява в своята книга.
имаше и пълни глупости, които ми се сториха, че бяха там, защото книгата трябваше да е поне 90 страници.
някак се чувствам обидена от тази книга, защото е пълна с негативизъм и поне 2 пъти забелязах, че емил конрад (може би без да иска) леко обиди своите фенове. на всяка страница имах чувството, че конрад ми натяква колко по-различен е от всички други, защото когато е на концерт не държи телефон в ръката си, с който снима видео, или защото като е бил дете всъщност е излизал навън, и колко по-специален е от жената, която е срещнал в метрото, която слушала "най-мазния кючек". това с жената наистина ме отврати. не факта, че жената е слушала музика, която й харесва и има право да харесва, защото всеки си има предпочитания, а факта, че конрад съди хората по жанра музика, която слушат. и че всъщност каза, че жената е била много красива, но се е отвратил от нея заради музиката, която слушала. никога, ама наистина никога, не съм мислела, че емил конрад е толкова тесногръд.
и главата за смъртта беше the last straw for me. разбрах, че е сексист и расист, и че съди хората по музиката, която слушат, но после разбрах, че е още по-нетолерантен. говореше за това как е глупаво хората да казват "моите съболезнования", защото умрелият човек не е бил техен близък, и колко тъпо било, че се вайкали за човек, който не познавали. не знаех, че вече на всички ни е забранено да съчувстваме на други и да имаме достатъчно уважение, ако не към мъртвия, поне към семейството му, че да покажем, че ни пука поне малко. и като каза, че всички казвали, че мъртвият човек бил в рая там горе, а може би всъщност е в ада, исках да си ударя главата някъде. това, което правят се нарича уважение към един мъртъв човек, който вече и без това не съществува и близките му със сигурност са съкрушени. чувствам как ще започна да рантвам адски много, ако продължа, така че спирам.
книгата не я препоръчвам на никого, но пък ако сте я чели, моля кажете ми мнението си (без да ставате на посмешище, обиждайки ме, както вече направиха анонимнете в аск). надявам се да не съм обидила никого и ако съм, не това ми беше целта, тъй като просто си изразявам мнението и мислите.
March 15, 2015
Ще излъжа, ако кажа, че не чета боклуци. Дали от любопитство, дали за отмора, но случва се. Но официално прекръщавам тази книга на пъленминус.com. Предупреждението на гърба на книгата "да не се взимат тези неща на сериозно" все пак не извиняват боклукът, който Егмонт са принтирали. Ужас. От къде да започна. Ще загърбя невероятната реклама, която Емил Конрад си спретна. Няма и да коментирам идеята, че "бил върнал децата в книжарниците". Аз като "дете", което редовно е в книжарниците, бих казала само, че мен лично ме изгони от тях. Та, да се съсредоточим на всичките 40 мин, които ми отне да прочета това "книжле". Обвиняваха ме да не Хейтвам преди да съм я прочела, ок, прочетено - отметка, едната звезда - отметка.
Заглавието: Очаквах, че действително ще са неща, които не ни учат в училище - уроци от живота и пр. Очаквах тематиката да се върти около това колко си подготвен за реалния свет, веднъж като излезеш от комфорта на гимназията. Например колко е прецакана системата от към сексуално обучение, как никой не ни учи как да си пратим сметките, как да пестим пари, как да разбираме това, което сме, в което се превръщаме и как да сме ок със всичко това. КАТО ЦЯЛО - ГЛАВНАТА ИДЕЯТА - FAILED.
Уводът: няма никакъв смисъл. изобщо не те въвежда в идеята на книгата.
Главите "Лъжа", "Ирония", "Оценки" са възможно най-клишираните. И сега ШОК, не не е нужно да си писател, за да говориш нещо оригинално. Моите извинения на автора, който е по-голям от мен, аз мислех така в 9 клас. Не открива топлата вода, в нито един случай, дори хладка не става, постоянно е студена и не ми харесваше да стоя под нея.
Главата "#Празен" е малоумна. Какъв е смисълът да наареждаш технологиите и безспирно да изтъкваш, как като си бил малък си играл на вън?! Държа да отбележа, че през лятото градинките не са празни. Парковете гъмжат с деца и народ. Ако книгата я е писал в температури минус 48 градуса, погледнал е навън , не е видял жива душа и си е извадил сметката, че хората не излизат понеже технологиите са завладели душите им, МИ, сори, ама тва не е аргумент. Човекът изначално е мързелив, ако луксът на технологиите беше избухнал преди 300 години, резултатът пак щеше да е същия. Ако мобилните телефони бяха толкова напреднали като технология и толкова евтини колкото са сега, когато и аз бях на 10, тогава и аз щях да имам iPhone 6+. Няма смисъл да казваш "да, тогава всъщност играехме навън". ДЕЦАТА ВСЕ ОЩЕ ИГРАЯТ НАВЪН.
Главата "Наркотици" е пълен минус. Емил Конрад като тотален биолог и експерт има смелостта да казва, че Марихуаната е напълно безвредна. Не отричам това, което казва, но и не съм напълно съгласна. Главно, защото той не спира да си противоречи. "Аз не пуша/не съм пушил трева.... КАК ЩЕ КАЖЕШ, ЧЕ ЕДНО НЕЩО Е ВРЕДНО, КАТО НЕ СИ ГО ПРОБВАЛ?!?!?!?!1111"... Get yo oppinions straight, защото иначе кнгиата ти изглежда 20 пъти повече неестетически издържана.
Като говорим за противоречия, само аз ли забелязах, че 90% от книгата бяха наредби иииии след това имаше параграф, в който СЕ НАРЕЖДАХА ХЕЙТЪРИТЕ. Оставям изводите на вас.
И последно НЕ БЕШЕ СМЕШНО. Не знам какво чувство за хумор трябва да имаш, за да се смееш на това. Аз лично определено не смятам, че съм оперирана от такова, но тази книга беше възможно най-несмешното нещо на света. Получава едната звезда, защото имаше точно 2 интересни момента, като разказваше действително адекватни, почти истински истории.
Но като цяло в книгата липсваше дълбочина, искреност и личност. А за да твърдиш, че всеки би се намерил в нея, тя трябва да има точно това.
НЕ СИ ДАВАЙТЕ ПАРИТЕ ЗА ТОВА.
Заглавието: Очаквах, че действително ще са неща, които не ни учат в училище - уроци от живота и пр. Очаквах тематиката да се върти около това колко си подготвен за реалния свет, веднъж като излезеш от комфорта на гимназията. Например колко е прецакана системата от към сексуално обучение, как никой не ни учи как да си пратим сметките, как да пестим пари, как да разбираме това, което сме, в което се превръщаме и как да сме ок със всичко това. КАТО ЦЯЛО - ГЛАВНАТА ИДЕЯТА - FAILED.
Уводът: няма никакъв смисъл. изобщо не те въвежда в идеята на книгата.
Главите "Лъжа", "Ирония", "Оценки" са възможно най-клишираните. И сега ШОК, не не е нужно да си писател, за да говориш нещо оригинално. Моите извинения на автора, който е по-голям от мен, аз мислех така в 9 клас. Не открива топлата вода, в нито един случай, дори хладка не става, постоянно е студена и не ми харесваше да стоя под нея.
Главата "#Празен" е малоумна. Какъв е смисълът да наареждаш технологиите и безспирно да изтъкваш, как като си бил малък си играл на вън?! Държа да отбележа, че през лятото градинките не са празни. Парковете гъмжат с деца и народ. Ако книгата я е писал в температури минус 48 градуса, погледнал е навън , не е видял жива душа и си е извадил сметката, че хората не излизат понеже технологиите са завладели душите им, МИ, сори, ама тва не е аргумент. Човекът изначално е мързелив, ако луксът на технологиите беше избухнал преди 300 години, резултатът пак щеше да е същия. Ако мобилните телефони бяха толкова напреднали като технология и толкова евтини колкото са сега, когато и аз бях на 10, тогава и аз щях да имам iPhone 6+. Няма смисъл да казваш "да, тогава всъщност играехме навън". ДЕЦАТА ВСЕ ОЩЕ ИГРАЯТ НАВЪН.
Главата "Наркотици" е пълен минус. Емил Конрад като тотален биолог и експерт има смелостта да казва, че Марихуаната е напълно безвредна. Не отричам това, което казва, но и не съм напълно съгласна. Главно, защото той не спира да си противоречи. "Аз не пуша/не съм пушил трева.... КАК ЩЕ КАЖЕШ, ЧЕ ЕДНО НЕЩО Е ВРЕДНО, КАТО НЕ СИ ГО ПРОБВАЛ?!?!?!?!1111"... Get yo oppinions straight, защото иначе кнгиата ти изглежда 20 пъти повече неестетически издържана.
Като говорим за противоречия, само аз ли забелязах, че 90% от книгата бяха наредби иииии след това имаше параграф, в който СЕ НАРЕЖДАХА ХЕЙТЪРИТЕ. Оставям изводите на вас.
И последно НЕ БЕШЕ СМЕШНО. Не знам какво чувство за хумор трябва да имаш, за да се смееш на това. Аз лично определено не смятам, че съм оперирана от такова, но тази книга беше възможно най-несмешното нещо на света. Получава едната звезда, защото имаше точно 2 интересни момента, като разказваше действително адекватни, почти истински истории.
Но като цяло в книгата липсваше дълбочина, искреност и личност. А за да твърдиш, че всеки би се намерил в нея, тя трябва да има точно това.
НЕ СИ ДАВАЙТЕ ПАРИТЕ ЗА ТОВА.
February 13, 2015
Въпрос: Защо си купих тази книга?
Отговор: Защото смятам, че всяка продадена книга от български автор е пирон в ковчега на Иво Сиромахов (който бил най-продавания български писател).
В: Какви бяха очакванията ми за 'Нещата, на които не ни учат в училище' ?
О: Ниски. Аз винаги имам ниски очаквания. Някой хора ме наричат хейтър, аз описвам себе си като информиран песимист. За Емил Конрад се говореше като за българския Джон Грийн, но ЕК има много хляб да изяде (книги да прочете) преди да се достигне до нивото на ДГ.
В: За колко време я прочетох?
О: На един дъх. За околко час и десет минути. Не че беше толкова увлекателна, просто самата книга е напечатана с огромен шрифт. Ако издателството я беше напечатало с нормален шрифт, 'ННКННУВУ' би била дълга околко 40тина страници.
В: Оправда ли очакванията ми.
О: Частично. Книгата на младия EK много напомня на 'Спасителя в Ръжта' - млад бунтар, който се бори срещу тийнейджърските си проблеми. Въпреки, че СВР е съвсем раличен стил, роман с протагонист и фабула. ННКННУВУ е просо сбирка от есета, в които лирически герой е ЕК, а историите му са несвързани проникновения за живота.
В: Какво мисля за стила на автора?
О: Слабо. Очевидно е, че ЕК не е положил достатъчно усилия. Той самия признава, че е писал книгата в метрото на път за работа, което аз лично смятам за ужасно несериозно. За мен 'ННКННУВУ' е просто отбиване на номера. А и автора се нужда от малко по-богат речник.
В: Нещо положително (не може само хейт).
О: Пожелавам на автора да се стегне и да не се отказва. Мисълта му е доста оригинална, това често е достатъчно за повечето популярни писателите. 90% от читатели не се интересуват от стила на писателя, те са неимоверно привлечени от историите му. А ЕК ги има. Трябва само да подобри стила си и ще се превърне в по-добър писател от Сиромахов.
Отговор: Защото смятам, че всяка продадена книга от български автор е пирон в ковчега на Иво Сиромахов (който бил най-продавания български писател).
В: Какви бяха очакванията ми за 'Нещата, на които не ни учат в училище' ?
О: Ниски. Аз винаги имам ниски очаквания. Някой хора ме наричат хейтър, аз описвам себе си като информиран песимист. За Емил Конрад се говореше като за българския Джон Грийн, но ЕК има много хляб да изяде (книги да прочете) преди да се достигне до нивото на ДГ.
В: За колко време я прочетох?
О: На един дъх. За околко час и десет минути. Не че беше толкова увлекателна, просто самата книга е напечатана с огромен шрифт. Ако издателството я беше напечатало с нормален шрифт, 'ННКННУВУ' би била дълга околко 40тина страници.
В: Оправда ли очакванията ми.
О: Частично. Книгата на младия EK много напомня на 'Спасителя в Ръжта' - млад бунтар, който се бори срещу тийнейджърските си проблеми. Въпреки, че СВР е съвсем раличен стил, роман с протагонист и фабула. ННКННУВУ е просо сбирка от есета, в които лирически герой е ЕК, а историите му са несвързани проникновения за живота.
В: Какво мисля за стила на автора?
О: Слабо. Очевидно е, че ЕК не е положил достатъчно усилия. Той самия признава, че е писал книгата в метрото на път за работа, което аз лично смятам за ужасно несериозно. За мен 'ННКННУВУ' е просто отбиване на номера. А и автора се нужда от малко по-богат речник.
В: Нещо положително (не може само хейт).
О: Пожелавам на автора да се стегне и да не се отказва. Мисълта му е доста оригинална, това често е достатъчно за повечето популярни писателите. 90% от читатели не се интересуват от стила на писателя, те са неимоверно привлечени от историите му. А ЕК ги има. Трябва само да подобри стила си и ще се превърне в по-добър писател от Сиромахов.
November 22, 2017
Ако искате да знаете защо "Нещата, на които не ни учат в училище" е книжния еквивалент на скърцане с нокти по гладка повърхност не трябва да търсите по-далеч от заглавието. Проклетото заглавие! Тази книга е толкова голям провал от всички страни (били те логически или художествени, ако тази книга може да се асоциира с тази дума, нещо, в което силно се съмнявам), че забравя да спомене каквото и да е било за "Нещата, на които не ни учат в училище". Вместо това Конрад ни предоставя, по мое мнение, книга симулираща какво би било ако Сатаната имаше амбиции да стане писател, но просто не му се получаваше, но нямаш право на мнение, тъй като си в Ада. Така не се и получава на Конрад... ама въобще. Книгата е 20% омраза към разни неща едно, от които е феновете му (Да, Конрад е толкова глупав, че да обиди 12-годишните си фенове в шибаната си книга). Добра стратегия мой човек, плюй по читателите си и после си я преиздай книжката, никой няма да се осъмни, че си символ на всичко, което не е наред с българската модерна литература. Освен хейт, разбира се, има и смислови противоречия. Като главата за марихуаната, в която казва, че хората, които не са пушили не трябва да изразяват мнение и после, като човек, който не е пушил, изразява мнение (Защото мнението на Конрад явно е на по-вишса степен и не следва дори своите смислови заключения). Или пък главата за иронията, чиято единствена иронична част е фактът, че Конрад хал хабер си няма какво е иронията... Сериозно бе човек, речници навсякъде има, вземи научи кво е то тва нещо иронията и спри да се излагаш.
Честно казано ме е срам, че си купих тази книга и тази грешка няма да повторя със следващото му издание на несвързано със заглавието "сипване", което чувам, че е съизмеримо по ужас с тази сбирщина от екскременти. С нетърпение ще чака някой близък да се излъже и да даде чувство на величие, когато отново "разбие" българския пазар, на този жаден за пари троглодит, за да мога, още веднъж, да загубя надежда в бъдещето.
Честно казано ме е срам, че си купих тази книга и тази грешка няма да повторя със следващото му издание на несвързано със заглавието "сипване", което чувам, че е съизмеримо по ужас с тази сбирщина от екскременти. С нетърпение ще чака някой близък да се излъже и да даде чувство на величие, когато отново "разбие" българския пазар, на този жаден за пари троглодит, за да мога, още веднъж, да загубя надежда в бъдещето.
November 18, 2019
Нещата, на които не ни учи Емил Конрад
Едно от нещата, които много мразя като читател, е това да оставя една книга непрочетена до самия край. И не ми се беше случвало от доста време. Винаги се мъча да видя позитивното в една книга, да видя "светлината в тунела" от клишета - както казва един познат, все пак авторът е положил труд. Но този път позитивизмът и търпението ми се изчерпаха бързо.
Причината да зачета "Нещата, на които не ни учат в училище" беше много проста: от доста време ми беше в читателския списък, пък и в градската библиотека я имаше в наличност. Пък и ми беше любопитно да видя защо имаше толкова отрицателни мнения. Сега разбирам защо.
Спирам на страница 35, защото не мога да понеса това изтезание над мозъка. Според съдържанието съм се предала на половината от главата "#ПРАЗЕН". В тази част Емил размишлява над "свръхземните въпроси,/ които никой век не разреши". Цялата книга очевидно е сборник с размисли и страсти, но в тази глава конкретно се говори за вредата от технологиите, масовото затъпяване и "цялата интернет простотия". Лично аз го намирам за иронично, тъй като въпросният автор се прочу точно заради интернет. Но какво ли разбирам аз?
Като заговорих за ирония, връщам се на предишната глава от книгата, която също ми направи силно впечатление. Доста отрицателно при това. Ще си позволя да цитирам една част от нея:
"Иронията, която е неизменна част от живота на всички ни. Понякога чак се чудя. Защо? Пак ли аз? Все на мен ли? Случват ми се толкова идиотски неща. Като магнит съм за простотии. Ако не се пребия, ще успея да счупя нещо. Ако не счупя нищо, ще направя най-тъпото нещо, за което може да се сетите. Проблемът е, че първо правя нещо, а след това се замислям какво съм направил."
Този абзац ми напомня за онези моменти, в които ми се е налагало да пиша есе, чиято тема не разбирам. Подмятам ключовата дума от заглавието, колкото да присъства някъде из текста, но не я обяснявам и продължавам да пиша за каквото ми дойде на ум. Сиреч, всичко друго освен темата. Не ми се ще да се правя на тълковен речник, но съм убедена, че гореописаното е на светлинни години от определението за “ирония”. А това тук е по-скоро “лош късмет” или “каръщина”. Пък за “най-тъпото нещо, за което може да се сетите”, лично на мен ми идва следното: една сутрин се събужда със задника нагоре и решава, че ще публикува книга. Ама не каква да е – книга с мъдрости, спомени, забавни шеги. За съжаление тези размисли и страсти са слушани вече и четени из Фейсбук, а хората, стигнали до тези умозаключения са същите онези "петнайсетгодишни ученички", които по случайност са масовата аудитория на автора, но въпреки това са осмивани в книгата му. Май това е ироничното в цялата схема.
За ония празни осемнадесет страници, оставени за лично творчество на читателите, хич не ми се говори. Махнете тях, смалете шрифта, намалете и разстоянието между заглавие и текст и навярно книжката е цяла да е дебела колкото местния ни вестник “Наблюдател” (20 тънички страници, за протокола). Но предполагам, че това би подбило цената доста.
Разбирате ли, до някаква степен всички сме фрустрирани от живота и заобикалящата ни среда и ни олеква, когато се оплачем и излеем целия си негативизъм. Въпреки това не смятам за правилно от този негативизъм да се печели. Прекалено много автори с добри идеи остават нечути и непрочетени заради комерсиалния вкус към повърхностните и лесносмилаеми идеи, замаскирани с някоя и друга плоска шега. А не трябва да бъде така.
Какво научих аз от "Нещата, на които не ни учат в училище"? Нищо интересно. Нищо ново. Нищо. Просто си загубих времето.
Едно от нещата, които много мразя като читател, е това да оставя една книга непрочетена до самия край. И не ми се беше случвало от доста време. Винаги се мъча да видя позитивното в една книга, да видя "светлината в тунела" от клишета - както казва един познат, все пак авторът е положил труд. Но този път позитивизмът и търпението ми се изчерпаха бързо.
Причината да зачета "Нещата, на които не ни учат в училище" беше много проста: от доста време ми беше в читателския списък, пък и в градската библиотека я имаше в наличност. Пък и ми беше любопитно да видя защо имаше толкова отрицателни мнения. Сега разбирам защо.
Спирам на страница 35, защото не мога да понеса това изтезание над мозъка. Според съдържанието съм се предала на половината от главата "#ПРАЗЕН". В тази част Емил размишлява над "свръхземните въпроси,/ които никой век не разреши". Цялата книга очевидно е сборник с размисли и страсти, но в тази глава конкретно се говори за вредата от технологиите, масовото затъпяване и "цялата интернет простотия". Лично аз го намирам за иронично, тъй като въпросният автор се прочу точно заради интернет. Но какво ли разбирам аз?
Като заговорих за ирония, връщам се на предишната глава от книгата, която също ми направи силно впечатление. Доста отрицателно при това. Ще си позволя да цитирам една част от нея:
"Иронията, която е неизменна част от живота на всички ни. Понякога чак се чудя. Защо? Пак ли аз? Все на мен ли? Случват ми се толкова идиотски неща. Като магнит съм за простотии. Ако не се пребия, ще успея да счупя нещо. Ако не счупя нищо, ще направя най-тъпото нещо, за което може да се сетите. Проблемът е, че първо правя нещо, а след това се замислям какво съм направил."
Този абзац ми напомня за онези моменти, в които ми се е налагало да пиша есе, чиято тема не разбирам. Подмятам ключовата дума от заглавието, колкото да присъства някъде из текста, но не я обяснявам и продължавам да пиша за каквото ми дойде на ум. Сиреч, всичко друго освен темата. Не ми се ще да се правя на тълковен речник, но съм убедена, че гореописаното е на светлинни години от определението за “ирония”. А това тук е по-скоро “лош късмет” или “каръщина”. Пък за “най-тъпото нещо, за което може да се сетите”, лично на мен ми идва следното: една сутрин се събужда със задника нагоре и решава, че ще публикува книга. Ама не каква да е – книга с мъдрости, спомени, забавни шеги. За съжаление тези размисли и страсти са слушани вече и четени из Фейсбук, а хората, стигнали до тези умозаключения са същите онези "петнайсетгодишни ученички", които по случайност са масовата аудитория на автора, но въпреки това са осмивани в книгата му. Май това е ироничното в цялата схема.
За ония празни осемнадесет страници, оставени за лично творчество на читателите, хич не ми се говори. Махнете тях, смалете шрифта, намалете и разстоянието между заглавие и текст и навярно книжката е цяла да е дебела колкото местния ни вестник “Наблюдател” (20 тънички страници, за протокола). Но предполагам, че това би подбило цената доста.
Разбирате ли, до някаква степен всички сме фрустрирани от живота и заобикалящата ни среда и ни олеква, когато се оплачем и излеем целия си негативизъм. Въпреки това не смятам за правилно от този негативизъм да се печели. Прекалено много автори с добри идеи остават нечути и непрочетени заради комерсиалния вкус към повърхностните и лесносмилаеми идеи, замаскирани с някоя и друга плоска шега. А не трябва да бъде така.
Какво научих аз от "Нещата, на които не ни учат в училище"? Нищо интересно. Нищо ново. Нищо. Просто си загубих времето.
February 15, 2015
Хаштагът (или както би го нарекъл Емил Конрад - диезът) #тованеелитература се вихри нагоре-надолу от миналата седмица. Не че "Нещата, на които не ни учат в училище" някога е имало претенциите на висока литература. Това е просто сборник с различни случки, при това разказани с изключително приятно и ненатрапчиво чувство за хумор (бях на средата на първа страница, когато за първи път се изхилих на глас на разказа на Конрад как е ментил баба си на табла, когато е заспивала по време на играта, и последвалия съвет винаги да използваш възрастта на опонента си в своя полза). Освен това някои от уроците си ги бива - никога не давай цяла краставица на морско свинче (#можеидамипотрябва). Възрастните също могат да извлекат житейски познания от такава вековна мъдрост.
Има някои книги, които те учат да се бориш срещу злото, дори когато то е вътре в теб ("Фауст"), има други книги, които те учат да не оставяш маслото на дъното на кошницата ("Трима мъже в една лодка"). Е, тук има по малко и от двете. И това е ценно.
Фактът, че в момента майка ми чете Емил Конрад в кухнята, а седемнайсетгодишният ми брат вече трети ден не изплува от тежък дискурс по икономика, само показва пак, че четеш каквото ти харесва и никой няма право да ти размахва пръст насреща. Четете Конрад, мир да има! И накрая, един цитат от автора: "Не трябва ли да си наясно за какво говориш, преди изобщо да говориш за него."
Има някои книги, които те учат да се бориш срещу злото, дори когато то е вътре в теб ("Фауст"), има други книги, които те учат да не оставяш маслото на дъното на кошницата ("Трима мъже в една лодка"). Е, тук има по малко и от двете. И това е ценно.
Фактът, че в момента майка ми чете Емил Конрад в кухнята, а седемнайсетгодишният ми брат вече трети ден не изплува от тежък дискурс по икономика, само показва пак, че четеш каквото ти харесва и никой няма право да ти размахва пръст насреща. Четете Конрад, мир да има! И накрая, един цитат от автора: "Не трябва ли да си наясно за какво говориш, преди изобщо да говориш за него."
February 20, 2016
Ако не беше малоумната глава за наркотиците е горе-долу ОК ! Но като цяло не е нещо интересно и смислено
September 9, 2015
Реших да прежаля въпросните десетина лева и да си купя книгата. Като автор се чувствах длъжен да си я купя, дори и само поради факта, че Емил Конрад е сензация. Той е написал книга, която се е превърнала в бестселър. Постигнал е всичко, за което мнозина автори само си мечтаят (някои от тях таят тази мечта в продължение на десетилетия!) - книгите им да са на предните витрини на книжарниците, да се продават успешно и да се купуват, да се коментират по медиите. Кой автор не си мечтае затова? Така че на мен ми беше любопитно - какво прави един автор лесно продаван, докато други автори се мъчат с кански мъки да привлекат вниманието на читателите и едва-едва успяват да възбудят любопитството на няколко десетки, в най-добрия случай - няколкостотин души, които биха се заинтересували да прочетат творбите ��м...
Отговорът на загадката няма да откриете на страниците на книгата. Тя е убийствено слаба - най-слабата книга, която съм чел през последната една година, ако не и изобщо. Всъщност отговорът се крие в една проста истина, която никак не е приятна да бъде изказана. Авторите бягат от нея. А именно - книгата е пазарен продукт и за нея важат всички принципи на търсенето и предлагането. За огромно съжаление, и това е факт, гореспоменатото не е еквивалентно на талант. Една книга може да бъде продавана и поради лъскава корица, провокативно заглавие, добра реклама, утвърдено име на автора, но същевременно да е бездарна. И обратното - едно произведение може да е много добре написано, но издателствата да не проявяват интерес към него и дори то да бъде формално издадено, пак ще събира прах в някой склад...
Точно така, уважаеми колеги - съавтори, колкото и горчива да е тази истина - издателствата са търговски дружества, те трябва да печелят, да осигурят заплатите на работещите... и едно издателство би било склонно по-скоро да издаде една книга на известен автор, дори и да е пълен боклук и да спечели от това, отколкото да даде поле на изява на напълно неизвестен, макар и талантлив автор.
Случаят е точно такъв. Емил Конрад наистина е млад, на много известен в интернет пространството. Видеоклиповете му в Youtube и VBOX събират над сто хиляди гледания! Оттук насетне всичко е предрешено - издателството е проявило интерес, решило е, че има файда от тая работа... Един тефтер от 100 страници с едър шрифт, популярна тематика за марихуаната, гейовете и колко е важно да общуваме на живо, а не през интернет... както и подбирането на правилната аудитория... и книжлето е готов бестселър!
Сериозни ревюиращи отсякоха - да, явлението, описано по този начин, е литературна чалга, но дори и авторитетните такива взеха да защитават книгата - нали тийнейджърите са се поинтересували да прочетат нещо, а не само да киснат пред компютъра, пък това би могло да подбуди интереса да прочетат още нещо, този път стойностно? Ама айде да не даваме по 10 лева за едното пробуждане на интереса, пък и не смятам, че има голям шанс читателите, които се хвърлят на литературна чалга, след това да минат на класика!!!
Книжката съдържа нахвърляни мисли на един объркан мозък, тук-таме някакви истории от бита за някакъв таксиджия, дето жена му спала с негър и за някакъв дядка на 70 години, дето спал с много жени... истории, които не пробуждат никакъв интерес у сериозния читател... Всичко е един хаос. И сред този хаос си личи единствено намесата на що годе опитен редактор, който се е постарал да изглади малко от малко бъркотията.
Отвъд опитността на редактора си личи таланта на Емил Конрад - нулев. Като писател той не струва изобщо. Хубавото от цялата тази история е, че хората, които са се сблъскали с неговото творчество челно и болезнено вече не биха дали шанс на евентуална втора негова книга (ПАЗИ БОЖЕ ОТ ТАКАВА!!!).
Давам му оценка по Goodreads скалата 1/5, но съм категорично убеден, че и една звезда е много.
Книгата няма никаква стойност.
Отговорът на загадката няма да откриете на страниците на книгата. Тя е убийствено слаба - най-слабата книга, която съм чел през последната една година, ако не и изобщо. Всъщност отговорът се крие в една проста истина, която никак не е приятна да бъде изказана. Авторите бягат от нея. А именно - книгата е пазарен продукт и за нея важат всички принципи на търсенето и предлагането. За огромно съжаление, и това е факт, гореспоменатото не е еквивалентно на талант. Една книга може да бъде продавана и поради лъскава корица, провокативно заглавие, добра реклама, утвърдено име на автора, но същевременно да е бездарна. И обратното - едно произведение може да е много добре написано, но издателствата да не проявяват интерес към него и дори то да бъде формално издадено, пак ще събира прах в някой склад...
Точно така, уважаеми колеги - съавтори, колкото и горчива да е тази истина - издателствата са търговски дружества, те трябва да печелят, да осигурят заплатите на работещите... и едно издателство би било склонно по-скоро да издаде една книга на известен автор, дори и да е пълен боклук и да спечели от това, отколкото да даде поле на изява на напълно неизвестен, макар и талантлив автор.
Случаят е точно такъв. Емил Конрад наистина е млад, на много известен в интернет пространството. Видеоклиповете му в Youtube и VBOX събират над сто хиляди гледания! Оттук насетне всичко е предрешено - издателството е проявило интерес, решило е, че има файда от тая работа... Един тефтер от 100 страници с едър шрифт, популярна тематика за марихуаната, гейовете и колко е важно да общуваме на живо, а не през интернет... както и подбирането на правилната аудитория... и книжлето е готов бестселър!
Сериозни ревюиращи отсякоха - да, явлението, описано по този начин, е литературна чалга, но дори и авторитетните такива взеха да защитават книгата - нали тийнейджърите са се поинтересували да прочетат нещо, а не само да киснат пред компютъра, пък това би могло да подбуди интереса да прочетат още нещо, този път стойностно? Ама айде да не даваме по 10 лева за едното пробуждане на интереса, пък и не смятам, че има голям шанс читателите, които се хвърлят на литературна чалга, след това да минат на класика!!!
Книжката съдържа нахвърляни мисли на един объркан мозък, тук-таме някакви истории от бита за някакъв таксиджия, дето жена му спала с негър и за някакъв дядка на 70 години, дето спал с много жени... истории, които не пробуждат никакъв интерес у сериозния читател... Всичко е един хаос. И сред този хаос си личи единствено намесата на що годе опитен редактор, който се е постарал да изглади малко от малко бъркотията.
Отвъд опитността на редактора си личи таланта на Емил Конрад - нулев. Като писател той не струва изобщо. Хубавото от цялата тази история е, че хората, които са се сблъскали с неговото творчество челно и болезнено вече не биха дали шанс на евентуална втора негова книга (ПАЗИ БОЖЕ ОТ ТАКАВА!!!).
Давам му оценка по Goodreads скалата 1/5, но съм категорично убеден, че и една звезда е много.
Книгата няма никаква стойност.
May 2, 2016
Въобще няма да се впускам в някакви префърцунени ревюта. Дадох едната звезда отгоре заради това, че на моменти бях съгласна с написаното. Човекът май няма много приятели, на които марихуаната не им е стигнала и са минали на по-твърдо, иначе може би нямаше да е толкова "за" за легализацията й. Късметлия! Като цяло не гледам канала, който ми се струва адски fake и американски ripoff, та може и да съм предубедена, когато казвам, че книгата не ме заинтригува и че не всеки е в състояние да пише качествена литература, независимо кое издателство се е съгласило да издаде труда ти.
April 11, 2015
Това е едно от най-разочароващите неща, които някога съм чела!!!
Read
September 10, 2016Не знам защо се подчертава липсата на художественост, която действително не е налице, но такава претенция на автора така или иначе не съществува - той подчертава точно обратното. Вярно, ако беше тръгнал с претенциите за писателско майстворство и създадена стойностна художествена творба, би било повече от странно. Всъщност, това, което прочетох е кратко писмено представяне на вижданията му за живота (в електронен формат – приблизително 40 страници), предназначено преди всичко за почитателите му , които го познават като влогър (преди не знаех, че има такава дума). Ясно е, че неговата таргет група е съставена от ученици – според мен от 10-11 до максимум 16-годишна възраст. Макар че и немалко мои връстници – в 20-те си години, са "харесали" фб страницата му, и дори самият той да не им допада, изглежда имат някакъв интерес към личността му. Аз лично съм гледала няколко негови клипа от любопитство – не е моето нещо), а и не съм очаквала друго. В крайна сметка обаче не разбирам защо хора, които са извън основната му целева група, я четат и оценяват по същия начин, по който биха критикували поредното литературно произведение, с което се запознават. Ясно е, че всеки има право да чете каквото поиска, да има негативно отношение към него, но просто ми е леко нелогично да очакваш нещо подобно да ти хареса и да го разбереш по начина, по който би го възприел един 13-годишен, например. Защото, честно казано, дори 16-17-годишните ми се виждат твърде големи за това, което прочетох – според мен всички тези послания звучат „закъсняло“ и като нищо ново за всеки с малко повече опит – „бъди себе си“, „важно е да правиш неща, които ти доставят удоволствие“ , „оценките не определят стойността ти като човек и твоята интелигентност“ и прочее.
Нямам представа дали „Нещата, на които не ни учат в училище“ щеше да се хареса на моето 13-годишно „аз“ ... Макар че дори сега не съм особено възмутена и отрицателно настроена (е, не мога да кажа и че книжката ми хареса). Стилът иначе е прост – и това е логично, все пак основно се чете от деца – не е изненадващо, че не е интелектуален шедьовър, продукт на неподправено словесно изкуство, нали така? Вярно, че на няколко места беше употребена думата „шибано“, а и веднъж – „копелета“ , а една голяма част от децата, които ще прочетат това, са около 11-12-годишни. Но пък от друга страна, те не живеят в информационен вакуум и със сигурност не чуват за първи път такива думи – да не говорим колко от самите тях ги употребяват – което въобще не означава, че подкрепям такъв начин на изказ, но явно в случая се е търсела неподправеност на изказа, близка до тази на тийнейджърите. Както и да е. Виждам, че се говори за сексизъм в написаното, аз не долових особено такъв - мисълта, че винаги когато една жена каже „добре“, означава обратното, е просто доста изтъркано, лишено от оригиналност и тъпо клише (със сигурност вярно за някои жени, а и защо не и за мъже), което не чуваме за първи път, но нищо повече...Друго клише, което трябваше да бъде забавно, се отнасяше за здравословния начин на живот и започването на диета в понеделник (сериозно ли някой очаква децата да не са чували тази смешка). Иначе, като цяло – и самото заглавие, и посланията, които отправя момчето, са нонконформистки ориентирани, имат бунтарски дух и се изправят срещу вредните, според него, стандарти, макар на някои места да се сипеха същите клишета. Имаше мисли, които ми допаднаха, както и други неща, с които не съм съгласна. Не липсваха и противоречия - най-вече в частта за наркотиците, всеки, който ще я прочете, ще ги забележи (между другото, не знам защо толкова хора смятат, че личното им мнение трябва да е коректив и индивидуалният им опит е меродавен за цялата популация, има достатъчно контролирани изследвания за влиянието на марихуаната). Повечето написани неща са ясни и недалеч от това, което всеки втори вече си е мислил:
- оценките в училище не определят стойността ти като човек, нито интелектуалния ти капацитет – вярно, не е далеч от рационалното мислене и конвенционалната „мъдрост“;
- Критериите за житейско удовлетворение са различни и ако не пречиш на друг, няма нищо лошо в тях - или тук един вариант на "бъди себе си";
Иначе е симпатична идеята някои почитатели на Конрад да дават идеи за продължение на книгата – относно въпросната бъдеща 13-а глава, която изглежда вече е реализирана в новото издание.
Като цяло това е книжка (няма как да я нарека книга), която е нищо особено - нямам нито силно изразено отрицателно, нито особено положително мнение. Сега не влизам в таргета й и мога само да предполагам и да наблюдавам до каква степен изпълнява функцията си. Нито се възмущавам от творението на Конрад, нито се радвам, че видиш ли - децата били стъпили в книжарница. От една страна, не разбирам за какъв духовен упадък се говори и за какви кой знае какви отрицателни последствия от това, че са се продали 90495489834835 бройки от това. И не че нещо – но изглежда той казва голяма част от нещата във функцията си на влогър. Не разбирам защо едни и същия послания да имат различно въздействие заради формата, в който са представени. А и какво – писмената форма е твърде елитарна ли? Но от друга, не смятам и че е много вероятно голяма част от тийнейджърите да развият любов към литературата - това е пак приписване на излишни много добродетели на всичко що е в писмена форма...
Нямам представа дали „Нещата, на които не ни учат в училище“ щеше да се хареса на моето 13-годишно „аз“ ... Макар че дори сега не съм особено възмутена и отрицателно настроена (е, не мога да кажа и че книжката ми хареса). Стилът иначе е прост – и това е логично, все пак основно се чете от деца – не е изненадващо, че не е интелектуален шедьовър, продукт на неподправено словесно изкуство, нали така? Вярно, че на няколко места беше употребена думата „шибано“, а и веднъж – „копелета“ , а една голяма част от децата, които ще прочетат това, са около 11-12-годишни. Но пък от друга страна, те не живеят в информационен вакуум и със сигурност не чуват за първи път такива думи – да не говорим колко от самите тях ги употребяват – което въобще не означава, че подкрепям такъв начин на изказ, но явно в случая се е търсела неподправеност на изказа, близка до тази на тийнейджърите. Както и да е. Виждам, че се говори за сексизъм в написаното, аз не долових особено такъв - мисълта, че винаги когато една жена каже „добре“, означава обратното, е просто доста изтъркано, лишено от оригиналност и тъпо клише (със сигурност вярно за някои жени, а и защо не и за мъже), което не чуваме за първи път, но нищо повече...Друго клише, което трябваше да бъде забавно, се отнасяше за здравословния начин на живот и започването на диета в понеделник (сериозно ли някой очаква децата да не са чували тази смешка). Иначе, като цяло – и самото заглавие, и посланията, които отправя момчето, са нонконформистки ориентирани, имат бунтарски дух и се изправят срещу вредните, според него, стандарти, макар на някои места да се сипеха същите клишета. Имаше мисли, които ми допаднаха, както и други неща, с които не съм съгласна. Не липсваха и противоречия - най-вече в частта за наркотиците, всеки, който ще я прочете, ще ги забележи (между другото, не знам защо толкова хора смятат, че личното им мнение трябва да е коректив и индивидуалният им опит е меродавен за цялата популация, има достатъчно контролирани изследвания за влиянието на марихуаната). Повечето написани неща са ясни и недалеч от това, което всеки втори вече си е мислил:
- оценките в училище не определят стойността ти като човек, нито интелектуалния ти капацитет – вярно, не е далеч от рационалното мислене и конвенционалната „мъдрост“;
- Критериите за житейско удовлетворение са различни и ако не пречиш на друг, няма нищо лошо в тях - или тук един вариант на "бъди себе си";
Иначе е симпатична идеята някои почитатели на Конрад да дават идеи за продължение на книгата – относно въпросната бъдеща 13-а глава, която изглежда вече е реализирана в новото издание.
Като цяло това е книжка (няма как да я нарека книга), която е нищо особено - нямам нито силно изразено отрицателно, нито особено положително мнение. Сега не влизам в таргета й и мога само да предполагам и да наблюдавам до каква степен изпълнява функцията си. Нито се възмущавам от творението на Конрад, нито се радвам, че видиш ли - децата били стъпили в книжарница. От една страна, не разбирам за какъв духовен упадък се говори и за какви кой знае какви отрицателни последствия от това, че са се продали 90495489834835 бройки от това. И не че нещо – но изглежда той казва голяма част от нещата във функцията си на влогър. Не разбирам защо едни и същия послания да имат различно въздействие заради формата, в който са представени. А и какво – писмената форма е твърде елитарна ли? Но от друга, не смятам и че е много вероятно голяма част от тийнейджърите да развият любов към литературата - това е пак приписване на излишни много добродетели на всичко що е в писмена форма...
March 5, 2016
Много слаба книга, написана с прекомерно слаб речник.
Самият автор споделя, че "Нещата, на които не ни учат в училище" е сборник от есета, които е писал несериозно на път към работа и нецеленасочено към книга.
Резултатът е ужасно кратък сборник дървена философия.
Един цитат от книгата: "Най-страшното нещо е глупав самоуверен човек". Ох, иронията...
Емил Конрад е идиот.
Когато стигнах до главата за наркотиците и как тревата трябва да се легализира защото "е като алкохол" ми идваше да хвърля Киндъла си в стената.
Давам на книгата една звездичка в повече, защото ще окуражи някои юноши, които не са чели книга извън училищем, да се заинтересуват.
Самият автор споделя, че "Нещата, на които не ни учат в училище" е сборник от есета, които е писал несериозно на път към работа и нецеленасочено към книга.
Резултатът е ужасно кратък сборник дървена философия.
Един цитат от книгата: "Най-страшното нещо е глупав самоуверен човек". Ох, иронията...
Емил Конрад е идиот.
Когато стигнах до главата за наркотиците и как тревата трябва да се легализира защото "е като алкохол" ми идваше да хвърля Киндъла си в стената.
Давам на книгата една звездичка в повече, защото ще окуражи някои юноши, които не са чели книга извън училищем, да се заинтересуват.
March 19, 2016
Реална оценка: 3.5
Емил Конрад не е писател, това на всички ни е ясно. Но все пак, какво го спира да публикува книга, с мнението си по някои важни (или не?) теми? Точно така, отговорът е - нищо.
Не мога да твърдя, че подкрепям напълно повечето написани неща. Не мога и да твърдя, че тази книга е нещо уникално.
Но "Нещата, на които НЕ ни учат в училище" е книга, която буквално се чете на един дъх (сериозно, просто трябва да отделите един час). Тя засяга интересни истории и случки, свързани с реалността в която живеем днес. И още по-хубаво - отразява я напълно вярно и искрено чрез очите на автора.
Дебютната книга на младият влогър, Емил Конрад, определено постигна голям успех, било то с написаните думи, или просто защото авторът е известен (а защо не и двете?). "Нещата, на които НЕ ни учат в училище" определено не е книга, която ще остави "следа" у вас, но съм сигурна, че поне малко ще ви накара да се замислите.
С чувството си за хумор и лекотата с която тази книга е написана, Емил Конрад определено е създал интересно четиво. "Нещата, на които НЕ ни учат в училище" е нещо различно, и в момента изпъкващо на пазара. А с интересният подход на автора, на читателя няма как да му стане скучно, и да остави книгата.
Емил Конрад не е писател, това на всички ни е ясно. Но все пак, какво го спира да публикува книга, с мнението си по някои важни (или не?) теми? Точно така, отговорът е - нищо.
Не мога да твърдя, че подкрепям напълно повечето написани неща. Не мога и да твърдя, че тази книга е нещо уникално.
Но "Нещата, на които НЕ ни учат в училище" е книга, която буквално се чете на един дъх (сериозно, просто трябва да отделите един час). Тя засяга интересни истории и случки, свързани с реалността в която живеем днес. И още по-хубаво - отразява я напълно вярно и искрено чрез очите на автора.
Дебютната книга на младият влогър, Емил Конрад, определено постигна голям успех, било то с написаните думи, или просто защото авторът е известен (а защо не и двете?). "Нещата, на които НЕ ни учат в училище" определено не е книга, която ще остави "следа" у вас, но съм сигурна, че поне малко ще ви накара да се замислите.
С чувството си за хумор и лекотата с която тази книга е написана, Емил Конрад определено е създал интересно четиво. "Нещата, на които НЕ ни учат в училище" е нещо различно, и в момента изпъкващо на пазара. А с интересният подход на автора, на читателя няма как да му стане скучно, и да остави книгата.
August 6, 2016
Въпреки всичките положителни и отрицателни мнения и целия този шум, които тази книга предизвика аз ще оценя книгата, така както аз я виждам. Допадна ми идеята към книгата да има клипове - нещо ново и различно. Главите бяха доста добри като изказване на мнения, но като цяло не беше завладяващо или нещо (но не мисля, че това е и идеята).
August 30, 2015
Книгата е забавна, допадна ми. Смях се с глас, а рядко ми се случва. Според мен е най-добре да си представяш написаното като видеоклип, защото то реално си е нещо такова. Прилича повече на сценарий за клип, отколкото на литературно произведение. Не го намирам за недостатък, защото и не съм очаквала литературен шедьовър.
February 20, 2015
И така, прибирам си се аз от дългия работен ден и по някое време усещам, че съм си забравил другата книга ("Бъдещето на ума" - М. Каку) в работата!И така, преглеждам аз количеството започнати книги и виждам въпросното книжле на Емил Кондрад. Не ме разбирайте погрешно, не ми пречи колко е малка, просто... самият образ на книгата е нисък (предполагам не е нужно да учиш книгоиздаване за да стане ясно какво имам предвид).
Та, разлистих аз до страницата до която бях стигнал и зачетох. Има-няма 40 минути след това бях готов. Обшо казано книгата е ок. Ок, но не повече. И то ок без главата за наркотиците. Няма да бъда поредният човек, който безпочвено подценява книгата, затова ще се обоснова.
Ти си Емил Конрад. От нищо стана нещо. Хората (чети бесните пубери) те слушат. Това е чудесно. Имаш възможност да издадеш книга? Идеално! Имаш и желанието? Супер. Само че......:
След като имаш трибуна за изява трябваше много внимателно да премислиш и да се посъветваш дори със специалисти по дадени науки за книгата си - това как тя ще се възприеме. Защото работя в книжарница (няма значение коя) и масово по-будните родители се усещат, че за качествено разбиране на книгата е необходима тяхната намеса. Защото ти прецеждаш знанията и опита си през твоята цедка, докато има и 10-годишни дечица, които си купуват книгата и реално биват изложени на мислите ти за секс, наркотици, "слава" и всякакъв друг шит. И недейте да ми пробутвате миниатюрното 16+ на книгата, защото ще бъде смехотворно.
Изливайки мислите си върху книгата, не съжалявам, че съм я прочел, но смятам, че е от типа книги, които човек просто прочита и забравя. Нищо смислено, или нещо, което да се запомни. Съжалявам, 2=/5
Та, разлистих аз до страницата до която бях стигнал и зачетох. Има-няма 40 минути след това бях готов. Обшо казано книгата е ок. Ок, но не повече. И то ок без главата за наркотиците. Няма да бъда поредният човек, който безпочвено подценява книгата, затова ще се обоснова.
Ти си Емил Конрад. От нищо стана нещо. Хората (чети бесните пубери) те слушат. Това е чудесно. Имаш възможност да издадеш книга? Идеално! Имаш и желанието? Супер. Само че......:
След като имаш трибуна за изява трябваше много внимателно да премислиш и да се посъветваш дори със специалисти по дадени науки за книгата си - това как тя ще се възприеме. Защото работя в книжарница (няма значение коя) и масово по-будните родители се усещат, че за качествено разбиране на книгата е необходима тяхната намеса. Защото ти прецеждаш знанията и опита си през твоята цедка, докато има и 10-годишни дечица, които си купуват книгата и реално биват изложени на мислите ти за секс, наркотици, "слава" и всякакъв друг шит. И недейте да ми пробутвате миниатюрното 16+ на книгата, защото ще бъде смехотворно.
Изливайки мислите си върху книгата, не съжалявам, че съм я прочел, но смятам, че е от типа книги, които човек просто прочита и забравя. Нищо смислено, или нещо, което да се запомни. Съжалявам, 2=/5
February 23, 2015
Като цяло рядко излизам извън фентъзито, но този следобед реших да си взема книжката и като на шега я прочетох. Като цяло забавни и увлекателни есета, на моменти недостатъчно дълбоки предвид темите, които автора засяга, но предполагам идеални за тийнейджъри. Най-голямото предимство на книжката е, че хваща фрустрацията, която младият човек чувства постоянно при израстването си и едновременно с това го предава без да използва думи като "фрустрация" ;)
February 10, 2015
Много слабо, но трябваше да загубя 40 минути, които можеше да отделя на някоя по-стойностна книга... Истории които са изстискани от пръстите на "писателя" едва ли не. Аз имам по-интерсенти истории от детството си, да се беше постарал малко повече! Нормално, че е актуална сред тийновете защото човекът им е "идол"! Все пак е таргетирана за 12/16 год. диапазон. Книгата завършва с това да не се взимаме много насериозно, а май той е направил точно това.
February 11, 2015
A book written by someone under 30
#2015ReadingChallenge
#2015ReadingChallenge
July 4, 2016
Има ли вече някой, който да не знае кой е той? Влогърът? Не блогър, макар че със сигурност и за това ще го бива, а влогър - Емил Конрад.
Всъщност...това е достатъчно. Името му стана достатъчно известно не само в онлайн средите и социалните мрежи , но и в книжовните среди...
Макар, че книгата не е литература, не, конкретно тази книга не е литература, това е една изповед, един дневник, един манифест, който на всяка цена трябва да бъде прочетен от всекиго...ама без майтап, напълно от всекиго!
Емил Конрад е човек, който знае как да казва нещата, знае как да ги показва, описвайки ги - с примери и сравнения, съпоставяйки едно с друго и вадейки изводите от цялата ситуация. Знае как да иронизира и на кое да обърне неимоверно голямо внимание. И затова книгата му ми хареса толкова. Тя е едни справочник, който всеки...не само тийнейджър, но и малко по-възрастен (на нашите години, да кажем или още някоя и друга отгоре) на всяка цена трябва да има дали в книжно тяло или в електронен формат, не е от значение, но книжката трябва винаги да е под ръка.
"Нещата, на които не ни учат в училище" разкрива действителността от първо лице, показвайки хубавото и лошото, ползите и безмислието на всеки един детайл или момент от живота на едно дете, израстващо постепенно, преминаващо през всевъзможни препятствия...Емил Конрад всъщност представя себе си в ролята на това дете, пресъздава живота си или по-скоро най-важните моменти, питайки - Ами вие? - И ние можем с ръка на сърцето да отговорим с <<Да>>...
Продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Всъщност...това е достатъчно. Името му стана достатъчно известно не само в онлайн средите и социалните мрежи , но и в книжовните среди...
Макар, че книгата не е литература, не, конкретно тази книга не е литература, това е една изповед, един дневник, един манифест, който на всяка цена трябва да бъде прочетен от всекиго...ама без майтап, напълно от всекиго!
Емил Конрад е човек, който знае как да казва нещата, знае как да ги показва, описвайки ги - с примери и сравнения, съпоставяйки едно с друго и вадейки изводите от цялата ситуация. Знае как да иронизира и на кое да обърне неимоверно голямо внимание. И затова книгата му ми хареса толкова. Тя е едни справочник, който всеки...не само тийнейджър, но и малко по-възрастен (на нашите години, да кажем или още някоя и друга отгоре) на всяка цена трябва да има дали в книжно тяло или в електронен формат, не е от значение, но книжката трябва винаги да е под ръка.
"Нещата, на които не ни учат в училище" разкрива действителността от първо лице, показвайки хубавото и лошото, ползите и безмислието на всеки един детайл или момент от живота на едно дете, израстващо постепенно, преминаващо през всевъзможни препятствия...Емил Конрад всъщност представя себе си в ролята на това дете, пресъздава живота си или по-скоро най-важните моменти, питайки - Ами вие? - И ние можем с ръка на сърцето да отговорим с <<Да>>...
Продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
July 6, 2017
Реших да си взема книгата, защото много хора говорят за нея и също така оглавява някои класации. Имах големи очаквания, но за съжаление останах разочарована. Като за начало, от първата страница може да се усети, че Емил Конрад не става за писател. Но въпреки това има някои доста добри тези и аргументи. Не останах доволна и от размера на книгата. Писала съм по-дълги есета.
Хареса ми главата, написана от фен - Дебора - в допълнителното издание. Написана изключително добре, разбираемо и с леко чувство за хумор. Ако някой ден въпросното момиче издаде книга непременно ще си я купя.
Като заключение ще кажа, че ако решите да си вземете книгата, не бъдете с големи очаквания, защото ще се разочаровате. Но, ако искате леко четиво и нечия гледна точка за "клишетата", това е книгата за вас.
Хареса ми главата, написана от фен - Дебора - в допълнителното издание. Написана изключително добре, разбираемо и с леко чувство за хумор. Ако някой ден въпросното момиче издаде книга непременно ще си я купя.
Като заключение ще кажа, че ако решите да си вземете книгата, не бъдете с големи очаквания, защото ще се разочаровате. Но, ако искате леко четиво и нечия гледна точка за "клишетата", това е книгата за вас.
February 14, 2015
За разлика от повечето тийнейджъри,аз съм леко разочарована от книгата.
Очаквах повече случки;
Не ми хареса че автора само размишлява над повечето неща;
Не ми хареса ,че има два умесени стила-изказване със сложни думи и в същото време-псувни;
Не ме грабнаха чак толкова мислите и начина на мислене на автора;
Като имаме предвид някои от горните изречения,можем да стигнем до извода,че няколко интересни случки или късмета,който си имал за да ги изживееш,не правят книгата нищо повече от един дневник.
И не,не хейтвам,просто не е задължително всичко да ми харесва.
Очаквах повече случки;
Не ми хареса че автора само размишлява над повечето неща;
Не ми хареса ,че има два умесени стила-изказване със сложни думи и в същото време-псувни;
Не ме грабнаха чак толкова мислите и начина на мислене на автора;
Като имаме предвид някои от горните изречения,можем да стигнем до извода,че няколко интересни случки или късмета,който си имал за да ги изживееш,не правят книгата нищо повече от един дневник.
И не,не хейтвам,просто не е задължително всичко да ми харесва.
February 21, 2016
Никаква интелектуална или дори развлекателна стойност не съдържа тази книга. Нали знаете книгите със заглавие "Не отваряй тази книга" или подобни.. Е... На тази би й прилягало такова заглавие. Нищо лично, но Емил си е добре пред камерата, няма нужда да опитва да създава книги, не се получава. Има доста хляб да изяде. Силно потресена съм просто, срам ме е да нарека тази купчинка листи книга дори.
February 16, 2015
Не бих точно нарекла книга тази колекция от що-годе простичко формулирани и прилично разхвърляни мисли.
Но изглежда, че е добре ориентирана спрямо съответната публика/ таргет група. Авторът очевидно е супер известен и харесван в тийн средите и е готино, че се е захванал да произведе тези идеи/ размишления под формата на книга. Дано пък запали повече хлапета да четат.
Прочетох я от любопитство, защото много се говори за нея напоследък, наред с цялата й популярност. Ако трябва да съм обективна, разбира се, че не съм впечатлена. За сравнение, има автори също толкова млади, които пишат истински книги, с истински истории и т.н. Но тук, струва ми се, целта е малко по-различна. Може би се опитва да се въведе някакъв нов аудио-визуален формат на книга, интерактивен, различен. Не знам дали е популярно по света, но явно ще става.
Като цяло ми се стори супер адекватно и модерно 'творение', но плоско като съдържание. Все се надявам, че днешните тийейджъри (сигурно звуча като някоя бабичка) са малко по-интелигентни, за да си припадат по елементарните мисли за лъжата, конкуренцията, оценките и т.н. неща, които би трябвало да знаят вече на по 14-15 години. Дано поне да им е забавно. На мен не ми беше, но това е обяснимо.
И все пак, не е зле да има такива инициативи.
Но изглежда, че е добре ориентирана спрямо съответната публика/ таргет група. Авторът очевидно е супер известен и харесван в тийн средите и е готино, че се е захванал да произведе тези идеи/ размишления под формата на книга. Дано пък запали повече хлапета да четат.
Прочетох я от любопитство, защото много се говори за нея напоследък, наред с цялата й популярност. Ако трябва да съм обективна, разбира се, че не съм впечатлена. За сравнение, има автори също толкова млади, които пишат истински книги, с истински истории и т.н. Но тук, струва ми се, целта е малко по-различна. Може би се опитва да се въведе някакъв нов аудио-визуален формат на книга, интерактивен, различен. Не знам дали е популярно по света, но явно ще става.
Като цяло ми се стори супер адекватно и модерно 'творение', но плоско като съдържание. Все се надявам, че днешните тийейджъри (сигурно звуча като някоя бабичка) са малко по-интелигентни, за да си припадат по елементарните мисли за лъжата, конкуренцията, оценките и т.н. неща, които би трябвало да знаят вече на по 14-15 години. Дано поне да им е забавно. На мен не ми беше, но това е обяснимо.
И все пак, не е зле да има такива инициативи.
February 20, 2016
Повече като 2.5, но все пак...
В книжката ми хареса фактът, че е написана с типичното за Конрад чувство за хумор, както и факта, че разискваните в нея проблеми са повече от актуални. Всеки може да открие нещо от себе си в нея, както се получи при мен. Извадих си и няколко цитата, които намирам за интересни или поучителни.
Разбира се, това е първата книга на Емо. Дори не мога да кажа "книга". Погледнете я. Все едно страда от анорексия.
Та, той няма писателски опит, това е ясно. Харесват ми обаче наблюденията му, макар да намирам някои от примерите, посочени вътре, за неуместни. Не смятам, че едно дете на 12-13, което прочете четивото, ще разбере дали е правилно да лъжеш, при положение, че в главата, посветена на лъжата, Конрад просто разказва забавни и леко травмиращи истории от детството си, в които се съдира да лъже.
Някои глави ми харесаха, други- не. Някои наблюдения бяха обективни, други изобщо не бяха наблюдения.
Радвам се, че той споделя мнението ми за училището, и че се е захванал да пише книжка на такава сериозна тема. Разбира се, не е успял да я изчерпа напълно, но кой би могъл изобщо?
В книжката ми хареса фактът, че е написана с типичното за Конрад чувство за хумор, както и факта, че разискваните в нея проблеми са повече от актуални. Всеки може да открие нещо от себе си в нея, както се получи при мен. Извадих си и няколко цитата, които намирам за интересни или поучителни.
Разбира се, това е първата книга на Емо. Дори не мога да кажа "книга". Погледнете я. Все едно страда от анорексия.
Та, той няма писателски опит, това е ясно. Харесват ми обаче наблюденията му, макар да намирам някои от примерите, посочени вътре, за неуместни. Не смятам, че едно дете на 12-13, което прочете четивото, ще разбере дали е правилно да лъжеш, при положение, че в главата, посветена на лъжата, Конрад просто разказва забавни и леко травмиращи истории от детството си, в които се съдира да лъже.
Някои глави ми харесаха, други- не. Някои наблюдения бяха обективни, други изобщо не бяха наблюдения.
Радвам се, че той споделя мнението ми за училището, и че се е захванал да пише книжка на такава сериозна тема. Разбира се, не е успял да я изчерпа напълно, но кой би могъл изобщо?
April 6, 2015
Така. Да се обоснова.
Като човек, който наистина наистина обича книгите, и литературата, и писането, и като цяло всичко, което е в хартиен формат и пълно с думиосвен учебници напълно осъзнавам, че това не е книга като книга. Не е художествено, не е и нехудожествено. Него просто го има. И много се радвам, че го има.
Наистина, пристрастна съм, защото съм почитателка на Емо, редовно си следя видеата и ми допада като човек и характер. Но това не прави малкото книжле по-малко книжле.
Признавам си, някои от историите наистина ме разсмяха, други ме накараха да се замисля, а най-важното - показаха ми част от автора, която не бях виждала досега.
Така че, каквото и да е това писание, то си заслужава 5те звездички само по себе си.
Като човек, който наистина наистина обича книгите, и литературата, и писането, и като цяло всичко, което е в хартиен формат и пълно с думи
Наистина, пристрастна съм, защото съм почитателка на Емо, редовно си следя видеата и ми допада като човек и характер. Но това не прави малкото книжле по-малко книжле.
Признавам си, някои от историите наистина ме разсмяха, други ме накараха да се замисля, а най-важното - показаха ми част от автора, която не бях виждала досега.
Така че, каквото и да е това писание, то си заслужава 5те звездички само по себе си.
March 14, 2016
Да си призная, никога не съм смятал, че ще си закупя тази книга, но любопитството ми надделя, а и истерията около Конрад не е никак малка.
Започнах четенето на шега и без никакви очаквания, дори имах едно предубеждение в себе си, тъй като голяма част от хората я оплюват... Дали от злоба, че книгата стана една от най-продаваните? Дали от това, че не са открили нищо за себе си в нея? Дали от това, че много български автори не могат да издадат книгите си, а той с лекота успя покрай интернет успеха си? Мога само да гадая.
Със сигурност не е шедьовър, със сигурност цената е преувеличена за книга в такъв формат, шрифт и обем, но пък историите в нея са непретенциозни, забавни и приятни за четене.
Започнах четенето на шега и без никакви очаквания, дори имах едно предубеждение в себе си, тъй като голяма част от хората я оплюват... Дали от злоба, че книгата стана една от най-продаваните? Дали от това, че не са открили нищо за себе си в нея? Дали от това, че много български автори не могат да издадат книгите си, а той с лекота успя покрай интернет успеха си? Мога само да гадая.
Със сигурност не е шедьовър, със сигурност цената е преувеличена за книга в такъв формат, шрифт и обем, но пък историите в нея са непретенциозни, забавни и приятни за четене.
May 1, 2015
Не е нищо особено, даже на моменти досадна. Единия час на слънце, докато я четях, малко компенсира досадата от клишета, повърхностни истории и скокове от една на друго. Заглавието изобщо не отразява идеята, по-скоро трябваше да са "12-те неща, които научих в живота". Гледала съм няколко клипчета на Емил Конрад, кога по погрешка, кога от любопитство и според мен трябва да продължи да прави това, а не да пише.
Чела съм подобна книжка преди години на италиански, беше първата книга на популярен радио водещ. Трябваха му 10 години, за да напише нещо наистина стойностно и да започнат да го превеждат. Ако Конрад иска да продължи да пише, със сигурност трябва да прочете още много.
Чела съм подобна книжка преди години на италиански, беше първата книга на популярен радио водещ. Трябваха му 10 години, за да напише нещо наистина стойностно и да започнат да го превеждат. Ако Конрад иска да продължи да пише, със сигурност трябва да прочете още много.
March 3, 2015
Емил Конрад е забавен и умен. Книгата му е като него. Дали е открил топлата вода? Определено не. Но за по-младите хора, това което е написал ще значи много открити истини, изсипани на готово, защото някой друг е стигнал до тях пръв. Не, главите не са класовете в гимназия (що за тъпа идея и кой би си помислил изобщо да пише за това!!?) Книгата е на различни теми. Мен ме спечели с това, че аз и Емил имаме еднакво отношение към тъпотата и глупавите хора - крайно, рязко и нетолерантно. Достатъчно ми е. ;)
March 2, 2015
Супер бързо и приятно четиво! Открих себе си в повечето случки и всъщност книгата изглежда като нещо,което аз самата бих написала. Всеки вижда живота по негов си начин,просто изглежда моите виждания и тези на Емил доста си съвпадат. Беше забавно и отпускащо да прочета това! Браво момче!!
Displaying 1 - 30 of 84 reviews