What do you think?
Rate this book
Мансардата на бляновете
In seiner Dachgeschosswohnung empfängt der Maler und Dichter Fritz Schramm junge Menschen mit künstlerischen Ambitionen. Zwischen ihm und dem Musikstudenten Ernst Winter entwickelt sich eine Freundschaft, die auf die Probe gestellt wird, als Ernst sich in die Opernsängerin Lanna verliebt. Remarques Romandebüt: ein berührendes Porträt des Künstlers als junger Mann und der Beginn einer großen Schriftsteller-Existenz.
176 pages, Paperback
First published January 1, 1920
77 people are currently reading
897 people want to read
About the author
Erich Maria Remarque
210 books6,030 followersErich Maria Remarque was a German novelist best known for All Quiet on the Western Front (1929), a landmark anti-war novel based on his experiences in World War I. The book became an international bestseller, defining a new genre of veterans’ literature and inspiring multiple film adaptations. Its strong anti-war themes led to condemnation by the Nazi regime, which banned and burned his works.
Born Erich Paul Remark in 1898, he adopted the surname Remarque to honor his French ancestry. He served on the Western Front during World War I, where he was wounded, and later pursued various jobs, including teaching, editing, and technical writing. After the massive success of All Quiet on the Western Front, he wrote several other novels addressing war and exile, such as The Road Back, Three Comrades, and Arch of Triumph. His outspoken opposition to the Nazi regime forced him into exile in Switzerland and later the United States, where he became a naturalized citizen in 1947.
Remarque’s personal life included high-profile relationships with actresses Marlene Dietrich and Paulette Goddard, the latter of whom he married in 1958. In 1943, his youngest sister, Elfriede, was executed by the Nazis for anti-regime remarks, an event that deeply affected him. He spent his later years in Switzerland, where he continued writing. His final completed novel, The Night in Lisbon (1962), was another bestseller.
He died in 1970 at the age of 72, leaving behind a literary legacy that continues to shape discussions on war and its consequences.
AKA:
Эрих Мария Ремарк (Russian)
Born Erich Paul Remark in 1898, he adopted the surname Remarque to honor his French ancestry. He served on the Western Front during World War I, where he was wounded, and later pursued various jobs, including teaching, editing, and technical writing. After the massive success of All Quiet on the Western Front, he wrote several other novels addressing war and exile, such as The Road Back, Three Comrades, and Arch of Triumph. His outspoken opposition to the Nazi regime forced him into exile in Switzerland and later the United States, where he became a naturalized citizen in 1947.
Remarque’s personal life included high-profile relationships with actresses Marlene Dietrich and Paulette Goddard, the latter of whom he married in 1958. In 1943, his youngest sister, Elfriede, was executed by the Nazis for anti-regime remarks, an event that deeply affected him. He spent his later years in Switzerland, where he continued writing. His final completed novel, The Night in Lisbon (1962), was another bestseller.
He died in 1970 at the age of 72, leaving behind a literary legacy that continues to shape discussions on war and its consequences.
AKA:
Эрих Мария Ремарк (Russian)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 126 reviews
August 2, 2024
Невозможно поверить, что этот роман был написан в 1920-м году. Казалось бы, ещё свежи и незажиты душевные раны, нанесенные войной, а в романе нет даже упоминания о войне, ни один из героев не оказался ею прямо или косвенно затронут и, вообще, кажется, что времени в этом романе не существует. "Приют грез" полон музыки, искусства, экзальтированной атмосферы восхищения всем прекрасным - розами, красотой женщин, возвышенных гуманистических идей, таких, которые выдвигал Фриц: от Я к Ты, а затем к Вселенной и братанию со всеми. Идеализированность молодого писателя в дебютном романе стала для него уроком, в последующих романах он предпочитал бегству в грёзы суровую правду.
December 18, 2017
Не знам защо не бях чела Ремарк досега. Голяма грешка. Очарована съм. Обожавам автори, които пишат красиво, които просто имат този талант да подреждат и използват думите по този начин. Поетична проза, може би това е най-точното определение. Напомня ми на Фицджералд, "Нежна е нощта" и "Великият Гетсби", на Оскар Уайлд и "Портретът на Дориан Грей" точно по тази красота на изразяване - четеш и сякаш усещаш някакво вълшебство между редовете.
Относно историята, която книгата разказва - хареса ми това, че действието се развива бързо, лишено е от куп излишни детайли и че засяга въпросите за живота, преходността, любовта като спасение, смъртта като прекрачване прага на един нов дом.
Прекрасна и вълшебна книга, препоръчвам я на всеки!
Относно историята, която книгата разказва - хареса ми това, че действието се развива бързо, лишено е от куп излишни детайли и че засяга въпросите за живота, преходността, любовта като спасение, смъртта като прекрачване прага на един нов дом.
Прекрасна и вълшебна книга, препоръчвам я на всеки!
March 8, 2024
2,5 O poveste despre dragoste, rătăcire și regăsire, cu un aer visător. Nu pe gustul meu din păcate.
March 16, 2017
Subintitulat "Roman din mediul artiştilor", "Cuibul visurilor" îl prezintă pe Fritz Schramm, personaj în care eu am văzut o transfigurare hiperbolică a valorilor umane.
Cu un laitmotiv deopotrivă artistic ("un amestec de păcat tristeţe şi nostalgie"), romanul prezintă "mlădiţele" care au crescut în jurul personajului principal. Mai concis: cum poate influenţa un om, prin simplul său fel de a fi, vieţile altora. Reflecţiile asupra sensului vieţii, dialectica asupra esteticului sau rolul artei în societate nu lipsesc nici ele.
În manieră romanţată, găsim morala conform căreia aversiunea manifestată pasiunii are o forţă inversă, distrugătoare. Sunt surprinse două tipologii feminine, aparent amândouă cu un caracter şi cu un chip de aur, cel care are să facă diferenţa între ele având să fie punctul lor comun, compozitorul Ernest, care defineşte realitate prin propria viziune.
Asupra esteticului, în arta picturală: "Un desfrânat mi-a spus la un moment dat: <> Îţi dai seama de aici cât este de cast şi de frumos nudul."
"Dragă Fritz! Există oameni care nu pun mare preţ pe sărbătorirea zilei de naştere, deoarece faptul că te-ai născut este o fericire îndoielnică."
"Se mira cât de repede poate să treacă în viaţa asta ceva ce cu puţin timp în urmă înseamna atât de mult."
Cu un laitmotiv deopotrivă artistic ("un amestec de păcat tristeţe şi nostalgie"), romanul prezintă "mlădiţele" care au crescut în jurul personajului principal. Mai concis: cum poate influenţa un om, prin simplul său fel de a fi, vieţile altora. Reflecţiile asupra sensului vieţii, dialectica asupra esteticului sau rolul artei în societate nu lipsesc nici ele.
În manieră romanţată, găsim morala conform căreia aversiunea manifestată pasiunii are o forţă inversă, distrugătoare. Sunt surprinse două tipologii feminine, aparent amândouă cu un caracter şi cu un chip de aur, cel care are să facă diferenţa între ele având să fie punctul lor comun, compozitorul Ernest, care defineşte realitate prin propria viziune.
Asupra esteticului, în arta picturală: "Un desfrânat mi-a spus la un moment dat: <> Îţi dai seama de aici cât este de cast şi de frumos nudul."
"Dragă Fritz! Există oameni care nu pun mare preţ pe sărbătorirea zilei de naştere, deoarece faptul că te-ai născut este o fericire îndoielnică."
"Se mira cât de repede poate să treacă în viaţa asta ceva ce cu puţin timp în urmă înseamna atât de mult."
June 1, 2020
Приятна първа среща с Ремарк.
Мансардата на бляновете е дом на изкуството и дом на всяка изгубена душа, която има нужда да се върне към себе си или да намери правилния път. Там сред картини, цветя, музика и поезия, вино и печени ябълки, под приятелските напътствия на Фриц Шрам група младежи споделят тревоги и шеги, получават ценни уроци за смисъла на живота, за любовта. Фриц е гласът на горчивия опит, на мъдростта, както и спойката, събираща ги заедно. Той култивира цялата мъка в душата си, за да създаде нещо светло и добро. Остава завинаги верен на изгубеното, но в същото време не позволява това да лиши настоящето му от стойност и смисъл.
Четенето на тази книга беше удоволствие. Преводът е прекрасен. Думите са така наситени с емоция, с цветове, с аромати, с музика, че ми се искаше историята да не е толкова кратка.
Мансардата на бляновете е дом на изкуството и дом на всяка изгубена душа, която има нужда да се върне към себе си или да намери правилния път. Там сред картини, цветя, музика и поезия, вино и печени ябълки, под приятелските напътствия на Фриц Шрам група младежи споделят тревоги и шеги, получават ценни уроци за смисъла на живота, за любовта. Фриц е гласът на горчивия опит, на мъдростта, както и спойката, събираща ги заедно. Той култивира цялата мъка в душата си, за да създаде нещо светло и добро. Остава завинаги верен на изгубеното, но в същото време не позволява това да лиши настоящето му от стойност и смисъл.
Четенето на тази книга беше удоволствие. Преводът е прекрасен. Думите са така наситени с емоция, с цветове, с аромати, с музика, че ми се искаше историята да не е толкова кратка.
March 23, 2013
I enjoyed it extremely! After reading "50 shades of shit" I needed something so elegant, idealistic and purely romantic like this to remind me what REAL literature is! Of course the other books of Remarque are masterpieces and this is nothing compared to them but we have to keep in mind that this is his first book ever! He started to write it when he was 16! This book tells us a lot about the young Remarque...The Dreamer... while the other books tell us about Remarque the survivor of both the two World Wars!
March 3, 2022
Неспирно изливащата се поезия от страниците успя да ме трогне не веднъж. Преводът е прекрасен 👏🏻
January 26, 2020
Нежно и поетично написана, "Мансардата на бляновете" запознава с един "учител", преподаващ житейска мъдрост и един "ученик", вървящ по пътя на своето съзряване. Инициацията беше любимият ми елемент в романа - един от главните герои, който подобно на приказка трябваше да премине през "изпитания" (едно, от които - изкушението) и да достигне до една зрялост, след която е способен да различи страстта от любовта. Не бива да се пропуска и изкуството, което имаше огромна роля в книгата и то показано под различни форми.
За съжаление на моменти действието или се движеше прекалено бързо или напълно спираше. В други пък всичко ми се струваше твърде мелодраматично.
За съжаление на моменти действието или се движеше прекалено бързо или напълно спираше. В други пък всичко ми се струваше твърде мелодраматично.
February 5, 2018
Това е първата ми среща с Ерих Мария Ремарк и той определено оправда високите ми очаквания. Макар това да е първият му роман, предизвикал доста противоречиви мнения, „Мансардата на бляновете“ успява да докосне душата на читателя по един необикновен начин. Повествованието е поетично и красиво, с невероятна описателност. Читателят усеща магията и красотата на думите в докосващата душата история за младостта, същността на живота, търсенето на щастието и любовта, пътят към себе си.
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
June 29, 2019
Книжните срещи с Ремарк са сред най-любимите ми!
"Целият покой на света не струва нищо, ако го няма в сърцата."
"Чуйте ме...не търсете щастието по света... щастието е у вас самите... бъдете верни на себе си..."
"Целият покой на света не струва нищо, ако го няма в сърцата."
"Чуйте ме...не търсете щастието по света... щастието е у вас самите... бъдете верни на себе си..."
December 29, 2022
Втората творба на Ремарк, която прочетох наскоро.
Изненада ме колко е различна, но харесах как действието се менеше между бързо случващи се събития и мелодраматични философски теми. Поезията между страниците беше красива и допълваше цялостното чувство. Красива и спокойна история, която се фокусира върху приятелството и красотата в живота.
Изненада ме колко е различна, но харесах как действието се менеше между бързо случващи се събития и мелодраматични философски теми. Поезията между страниците беше красива и допълваше цялостното чувство. Красива и спокойна история, която се фокусира върху приятелството и красотата в живота.
June 6, 2023
Това не е книга за романтичните преживявания на един художник. Това е книга за живота и за силата на любовта 🤍
January 14, 2023
Fritz e un artist, care manifestă un magnetism puternic pentru oamenii din jur, mai ales tineri. Îi modelează și-i îndrumă spre căile cele mai potrivite și mărețe pentru a-și găsi fiecare pacea interioară (așa cum definește el fericirea).
E un anturaj foarte artistic, cu înaltă societate, cu mers la Operă și pasiuni prea mari și prea ideale.
2,5/5
E un anturaj foarte artistic, cu înaltă societate, cu mers la Operă și pasiuni prea mari și prea ideale.
2,5/5
March 21, 2021
Притулок Мрій-перший роман Ремарка і це дуже відчувається. Твір сповнений юнацькою претензіозністю, наївністю та відчуттям, що у 22 роки автор вже зрозумів ввесь світ.
December 1, 2024
Չգիտեմ, թե ինչ բառերով գրեմ։ Ինչ-որ բան ինձ շատ խոցեց, բայց այդ ինչ-որ բանը սահմանել չեմ կարողանա։ Զարմանալի էր, որ Ռեմարկի գրքում պատերազմի մասին ոչինչ չկար։ Գիտեի, որ 1920թ-ին էր լույս տեսել առաջին անգամ, գրքում շատ արվեստ կա, բայց ուրիշ ոչինչ չգիտեի։ Գիրքը Ֆրից Հյորստեմայերի և Լյուսիլե Դիտրիխի հիշատակին է նվիրված։ Առաջին էջում տեսնելով միանգամից Մառլեն Դիտրիխին հիշեցի։ Էլի տեսնում ենք սեր, բայց այս անգամ սերը պատերազմի մեջ չէր։ Գիրքը Ռեմարկը սկսել է գրել 16 տարեկանում, ավարտել` պատերազմից հետո։ Միգուցե շատերին սենտիմենտալ թվա, մտածեն, թե ինչ-որ սիրային պատմություն է ուղղակի, բայց կարծում եմ, որ միևնույն է տարբերվող էր ու ինչ-որ իրական նախապատմություն կլինի, որ դեռ չգիտեմ։ Մոտս ինչ-որ տարօրինակ զգացողություններ առաջացրեց ու լիքը մտքեր, ցավ թողեց։ Դրանից ելնելով էլ կարող եմ ասել` Ռեմարկը մնում է Ռեմարկ
March 8, 2016
"We won't live through anything twice, but we can live it anew". The Dream room, which Remarque wrote when he was 22 - as his second book - is a tale of art, undying love and passion.
The book follows Fritz Schramm, an aging painter, and his group of young friends, to whom he is more than just a friend - a wise old man and a mentor. He meets them in his atelier, called "The Dream Room". Fritz meets Elizabeth, a piano player, whom he brings into the Dream room as another of his "pupils". He then tells her the story of his dead love, Lu, to whose picture he brings red wine with a rose petal inside. The second half follows the life of Ernst, a bohemian composer, how he falls in love with Lanna, a passionate opera singer - and fights with his loyalty to Elizabeth, Fritz, and the Dream room.
The Dream Room is similar to "All Quiet at the western front" and "The Road back" with its vivid descriptions of nature, people, their feelings, and a very emotional atmosphere. It is easy to tear up at places - just as it's easy to imagine how did people feel in the Dream room, relate to the temptations of Ernst and Fritz's kindness, almost as if the reader was there. The novel isn't as abstract as some of Remarque's later works, like The Promised Land, which also helps.
What is unique about the novel among Remarque's work, however, is that it is often lined with poems and songs.
I give The Dream Room five stars because of the vividness, human depth - and sadness and melancholy with a bit of home - of Remarque's, which I as his reader likes the most and which dissipates during his later works.
The book follows Fritz Schramm, an aging painter, and his group of young friends, to whom he is more than just a friend - a wise old man and a mentor. He meets them in his atelier, called "The Dream Room". Fritz meets Elizabeth, a piano player, whom he brings into the Dream room as another of his "pupils". He then tells her the story of his dead love, Lu, to whose picture he brings red wine with a rose petal inside. The second half follows the life of Ernst, a bohemian composer, how he falls in love with Lanna, a passionate opera singer - and fights with his loyalty to Elizabeth, Fritz, and the Dream room.
The Dream Room is similar to "All Quiet at the western front" and "The Road back" with its vivid descriptions of nature, people, their feelings, and a very emotional atmosphere. It is easy to tear up at places - just as it's easy to imagine how did people feel in the Dream room, relate to the temptations of Ernst and Fritz's kindness, almost as if the reader was there. The novel isn't as abstract as some of Remarque's later works, like The Promised Land, which also helps.
What is unique about the novel among Remarque's work, however, is that it is often lined with poems and songs.
I give The Dream Room five stars because of the vividness, human depth - and sadness and melancholy with a bit of home - of Remarque's, which I as his reader likes the most and which dissipates during his later works.
January 23, 2013
If this was the first and only novel by Remarque that I've read, I would never consider picking another book by him again. There were some short moments in the book when I recognized Remarque's style and wit, but not so many. Relationships between characters seemed to be far-fetched, emotional responses to certain good or bad events consisted of nothing but theatrical pathos. The romantic plot lines seemed to pop up out of the blue. But the most repelling issue of all was the preachy attitude of the main character. Any author wants to convey a message in his story and share his opinion about certain topics, but putting all the right words and exhortations into the mouth of the main character via lengthy boring monologues with maximalistic slogans... this just doesn't seem right, it's now how it's supposed to be.
P.S.
1 star is the highest rating this book deserves. I'm glad that Remarque's other works are nothing like this.
P.S.
1 star is the highest rating this book deserves. I'm glad that Remarque's other works are nothing like this.
February 1, 2019
"Мансардата на бляновете" е една невероятна книга, която бих препоръчала на абсолютно всеки.
Повече от мнението ми може да прочетете тук >> https://thebooktigersdiary.wordpress....
Повече от мнението ми може да прочетете тук >> https://thebooktigersdiary.wordpress....
November 4, 2022
Дори не знам откъде да започна да я описвам и какво да кажа. Освен че между редовете има магия! Усеща се страстта на автора.. към писането, към живота, към любовта. Историята е с много хубава препратка към истинската любов! Има драматизъм, има живот, има смърт.. има нещо, което не може да се намери из “новите” романи!
“Човекът е актьор, и то велик, и предпочита по- сълзливите роли. Много хора харесват позата на мъченик и държат да си останат в нея. А има и такива, на които не им достига смелост за щастие. И ако то се появи, мигновено го отблъскват..
Всеки мрънка пред другите, че се чувства зле. Защо не правим обратното ?! Да посочваме доброто?! Този, който непрекъснато говори за своето нещастие, накрая почва сам да вярва в него.
Толкова е важно да не се вглеждаш само в дребните неща. Гледай към големите! Тогава и животът ще е нещо голямо!”
“Една добра дума може отново да направи някого човек, със злото това няма как да стане…”
“Човекът е актьор, и то велик, и предпочита по- сълзливите роли. Много хора харесват позата на мъченик и държат да си останат в нея. А има и такива, на които не им достига смелост за щастие. И ако то се появи, мигновено го отблъскват..
Всеки мрънка пред другите, че се чувства зле. Защо не правим обратното ?! Да посочваме доброто?! Този, който непрекъснато говори за своето нещастие, накрая почва сам да вярва в него.
Толкова е важно да не се вглеждаш само в дребните неща. Гледай към големите! Тогава и животът ще е нещо голямо!”
“Една добра дума може отново да направи някого човек, със злото това няма как да стане…”
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 10, 2019
Adevărul că dragostea este ultimul şi cel mai înalt ţel la care omul poate să aspire. Atunci am înţeles sensul celei mai mari taine pe care poezia, gândirea şi credinţa umană trebuie să ne-o împărtăşească: izbăvirea omului este prin dragoste şi în dragoste. Am înţeles că omul căruia nu i-a mai rămas nimic în lumea aceasta poate totuşi să cunoască fericirea, chiar şi dacă numai pentru o clipă, contemplând persoana iubită.
Pe figurile oamenilor se răsfrângea plenitudinea zilei, netezind ridurile şi cutele pe care le săpaseră sărăcia, munca şi viaţa. Suferinţa şi trecutul se destrămaseră în vis şi amăgire. Seara liniştită acoperea cu mâinile ei blânde asperităţile vieţii cotidiene, umplând golurile trecutului şi spunând cu o voce molcomă: Bucură-te de primăvară! Bucură-te de primăvara care te învăluie! Iar vântul de mai adia şopotind: Lasă gândurile, nu-ţi mai bate capul, viaţa este frumoasă, frumoasă...
Cea mai profundă nostalgie a noastră vizează totdeauna ceva lipsit de nume.
Mai degrabă: mi-am trăit viaţa, am avut parte de tot ceea ce a putut şi a dorit să-mi ofere viaţa. Doar că totul a venit şi a trecut prea repede. Iată de ce mă situez, poate înaintea altora, în conul de umbră, în afara cercului luminos. Îşi are şi asta farmecul său. Actorul s-a transformat în spectator.
Se simţea cutremurată de fiorii marii enigme a vieţii iar pulsul ei zvâcnea ca un memento: deşertăciune, deşertăciune.
- Permiteţi-mi să vă fiu alături; aş vrea să vă ajut, aş vrea să mă ajutaţi, viaţa este de multe ori atât de ciudată, şi trebuie să ai pe cineva pe care să te poţi baza.
Şi asta înseamnă a lucra. A lucra nu înseamnă totdeauna a crea. Câtuşi de puţin. Mult mai mult loc ocupă înregistrarea impresiilor: o fază la fel de importantă. Pe lângă munca activă există şi una pasivă.
„Adevărata fericire este mulţumirea." Poate că, în medie, aşa şi este. Dar pentru noi, cei cu un sistem nervos mai fragil, mai diversificat, aş putea spune: Adevărata fericire o găseşti în pacea interioară! Este aproape acelaşi lucru şi totuşi nu este. Mulţumirea poate exista oricum, fără efort, fără luptă. Chiar există de cele mai multe ori. Dar pacea interioară o cucereşti totdeauna prin luptă, după multe rătăciri. Un eu purificat, înţeles...
Mulţi confundă euforia simţurilor cu iubirea. Iubirea este în primul rând sufletească, psihică. Asta nu înseamnă că trebuie neapărat să rămână platonică, palidă, neîmplinită. Totuşi, armonia fizică trebuie să fie o intensificare sau declanşare a contactului sufletesc. *Iubirea este o beţie. Nu a simţurilor, ci a sufletelor.* Nu sunt un făţarnic; dispreţuiesc însă iubirea exclusiv carnală. O legătură spiritual-sufletească de maximă intensitate, concretizată fizic — iată ce înseamnă iubirea...
- Izbăvire şi pace pentru enigmele eterne ale vieţii. Am spus izbăvire, nu soluţionare. Nu există o soluţie, doar izbăvire!
Atelierul era învăluit în umbrele înserării. Perdelele uşoare, albastre, cădeau în falduri moi de o parte şi de alta a ferestrei. În mijloc era pianul de culoare închisă; două lumânări ardeau în sfeşnicele cu luciu auriu, împrăştiind o lumină difuză în încăpere. Pe pian o vază mare plină cu trandafiri parfumaţi. De-a lungul pereţilor, în întuneric, taburete, un divan, câteva fotolii adânci. Fritz spuse foarte serios:
— Ne vom mulţumi cu această lumină. Am aranjat locurile de şezut în aşa fel încât fiecare să poată fi singur cu sine însuşi, pe întuneric. Noi, oamenii, suntem o seminţie ciudată. Ne este ruşine să ne arătăm sentimentele, chiar dacă ne cunoaştem bine unii pe alţii; ba de multe ori ne este ruşine să le exteriorizăm chiar faţă de noi înşine. De aceea, să fie fiecare singur, atât de singur încât să nici nu poată distinge figura celuilalt în întuneric. Ernst se aşeză într-un fotoliu, ceilalţi îi urmară exemplul.
— Să tăcem puţin, se rugă Fritz. Trandafirii, lumânările, seara de vară... toate acestea înseamnă tăcere.
Iubirea înseamnă contopirea supremă, egoismul maxim în dăruirea cea mai profundă a sinelui şi a tot ce ai.
Lumea este confuză şi ciudată, dar cea mai confuză şi ciudată este inima omului.
Să treci de la eu la tu: iată marele drum al omenirii. Urmăreşti mereu acest obiectiv dar nu-l atingi aproape niciodată. Şi cu toate acestea! De la eu la tu. La marele tu! Iar după aceea, de la tu la universal. La transpunerea în universal. La marele ceva.
Suntem prea dependenţi de noi înşine. Egoismul este un mare defect. Nimeni nu vrea să fie egoist şi, cu toate acestea, toţi sunt egoişti. Eul! Fiecare îşi caută propria sa melodie, propriul său ton, propria sa modalitate de manifestare. Urmezi multe căi şi trebuie să cunoşti mulţi oameni înainte de a găsi drumul spre tine însuţi. Nici un drum nu este atât de dificil ca cel care duce la tine însuţi. Trebuie să depăşeşti o doză mare de vanitate, de supraapreciere, de înfumurare. Şi nu este uşor. Să treci de la eu la tu: iată marele drum al omenirii. Urmăreşti mereu acest obiectiv dar nu-l atingi aproape niciodată. Şi cu toate acestea! De la eu la tu. La marele tu! Iar după aceea, de la tu la universal. La transpunerea în universal. La marele ceva. Dar ce înseamnă numele? Sunete şi fum. Simţirea înseamnă totul. Simţirea lipsită de cuvinte şi imagine, liniştea
*Nu, totul este bine! Chiar şi faptul că un om a putut ajunge la concluzia că: Totul este bine! reprezintă o dovadă concludentă. Totul curge, se echilibrează, este corect, în pofida a tot ce nu este corect; şi totul este bine. Binele şi răul: ceea ce pentru tine este bine poate fi rău pentru mine. Ceea ce este bine pentru individ poate fi rău pentru specie. Ceea ce privit de jos, din vale, pare înalt, poate părea scund dacă privim de pe deal. Ceea ce pare rău de la înălţimea spiritului, poate fi bun din punctul de vedere al unui for superior; în schimb iarăşi rău din cel al unui for mai îndepărtat; şi, în fine, indiferent din perspectiva cea mai îndepărtată. Aceasta este infinita şi eterna compensare. Noi, oamenii, ne-am făurit prea multe valori proprii. Acestea se volatilizează rapid. Universul este o pădure uriaşă, în care raţiunea noastră nu reprezintă decât un centimetru, în lungime, lăţime şi înălţime. Cum să o putem măsura în cazul acesta? Ce criterii valorice să aplicăm? Ce nebunie! Să fim fericiţi dacă o adiere va aduce marele ceva şi în sfera măruntă a sentimentelor noastre: Totul este bine! Şi, în fond, ce rost are să spunem că totul este confuz, lipsit de sens; sau că viaţa este un tobogan, o scară din coteţul găinilor? Admit că aparenţele pledează pentru asta, dar oare chiar aşa să şi fie? Stupidă întrebare. În realitate, nu avem de-a face decât cu aparenţele. Ce sens are pesimismul? Nici unul! Prin urmare, de ce să frângem, cu sfâşieri, forma vieţii? Aproape că îmi vine să spun: Pentru omul pur totul este pur; pentru un porc totul pare porcos. Şi, în mod analog: pentru cel bun totul este bun, iar pentru cel rău totul este rău. Dar nu-mi place să argumentez cu ajutorul unor proverbe sau analogii. Toate şchioapătă. Totul este bine! Omul este bun, viaţa este bună, lumea este bună. Bun înseamnă frumuseţe interioară. Deci: Totul este frumos! Priveşte lumea care te înconjoară, stelele, norii, râmele şi soarele. Totul este frumos! Şi priveşte omul! De câte ori nu m-am gândit în timp ce pictam un nud: „Ce frumos şi cast este un om gol!". Îmbrăcămintea este o profanare. Odată cu îmbrăcămintea omul şi-a însuşit şi poftele ordinare. Acestea se aneantizează la vederea castităţii. Un desfrânat mi-a spus la un moment dat: „Dacă aveţi de-a face cu o fată, să nu-i permiteţi să dea jos toate hainele. Starea de euforie ar dispărea în acest caz." Îţi dai seama de aici cât este de cast şi de frumos nudul. Omul este bun. În ultimă instanţă: Totul este bine!
— Dar nu-ţi poţi schimba sufletul şi convingerile aşa cum îţi schimbi o haină; nu poţi crede într-un lucru pe care până acum l-ai blestemat.
— Nu ar fi pentru prima dată.*
— Visurile sunt doar pentru oamenii slabi, continuă Ernst dus pe gânduri. Importante sunt evenimentele, faptele. Şi cu toate acestea... visurile... Este frumos şi să visezi. Visurile.”
Pe figurile oamenilor se răsfrângea plenitudinea zilei, netezind ridurile şi cutele pe care le săpaseră sărăcia, munca şi viaţa. Suferinţa şi trecutul se destrămaseră în vis şi amăgire. Seara liniştită acoperea cu mâinile ei blânde asperităţile vieţii cotidiene, umplând golurile trecutului şi spunând cu o voce molcomă: Bucură-te de primăvară! Bucură-te de primăvara care te învăluie! Iar vântul de mai adia şopotind: Lasă gândurile, nu-ţi mai bate capul, viaţa este frumoasă, frumoasă...
Cea mai profundă nostalgie a noastră vizează totdeauna ceva lipsit de nume.
Mai degrabă: mi-am trăit viaţa, am avut parte de tot ceea ce a putut şi a dorit să-mi ofere viaţa. Doar că totul a venit şi a trecut prea repede. Iată de ce mă situez, poate înaintea altora, în conul de umbră, în afara cercului luminos. Îşi are şi asta farmecul său. Actorul s-a transformat în spectator.
Se simţea cutremurată de fiorii marii enigme a vieţii iar pulsul ei zvâcnea ca un memento: deşertăciune, deşertăciune.
- Permiteţi-mi să vă fiu alături; aş vrea să vă ajut, aş vrea să mă ajutaţi, viaţa este de multe ori atât de ciudată, şi trebuie să ai pe cineva pe care să te poţi baza.
Şi asta înseamnă a lucra. A lucra nu înseamnă totdeauna a crea. Câtuşi de puţin. Mult mai mult loc ocupă înregistrarea impresiilor: o fază la fel de importantă. Pe lângă munca activă există şi una pasivă.
„Adevărata fericire este mulţumirea." Poate că, în medie, aşa şi este. Dar pentru noi, cei cu un sistem nervos mai fragil, mai diversificat, aş putea spune: Adevărata fericire o găseşti în pacea interioară! Este aproape acelaşi lucru şi totuşi nu este. Mulţumirea poate exista oricum, fără efort, fără luptă. Chiar există de cele mai multe ori. Dar pacea interioară o cucereşti totdeauna prin luptă, după multe rătăciri. Un eu purificat, înţeles...
Mulţi confundă euforia simţurilor cu iubirea. Iubirea este în primul rând sufletească, psihică. Asta nu înseamnă că trebuie neapărat să rămână platonică, palidă, neîmplinită. Totuşi, armonia fizică trebuie să fie o intensificare sau declanşare a contactului sufletesc. *Iubirea este o beţie. Nu a simţurilor, ci a sufletelor.* Nu sunt un făţarnic; dispreţuiesc însă iubirea exclusiv carnală. O legătură spiritual-sufletească de maximă intensitate, concretizată fizic — iată ce înseamnă iubirea...
- Izbăvire şi pace pentru enigmele eterne ale vieţii. Am spus izbăvire, nu soluţionare. Nu există o soluţie, doar izbăvire!
Atelierul era învăluit în umbrele înserării. Perdelele uşoare, albastre, cădeau în falduri moi de o parte şi de alta a ferestrei. În mijloc era pianul de culoare închisă; două lumânări ardeau în sfeşnicele cu luciu auriu, împrăştiind o lumină difuză în încăpere. Pe pian o vază mare plină cu trandafiri parfumaţi. De-a lungul pereţilor, în întuneric, taburete, un divan, câteva fotolii adânci. Fritz spuse foarte serios:
— Ne vom mulţumi cu această lumină. Am aranjat locurile de şezut în aşa fel încât fiecare să poată fi singur cu sine însuşi, pe întuneric. Noi, oamenii, suntem o seminţie ciudată. Ne este ruşine să ne arătăm sentimentele, chiar dacă ne cunoaştem bine unii pe alţii; ba de multe ori ne este ruşine să le exteriorizăm chiar faţă de noi înşine. De aceea, să fie fiecare singur, atât de singur încât să nici nu poată distinge figura celuilalt în întuneric. Ernst se aşeză într-un fotoliu, ceilalţi îi urmară exemplul.
— Să tăcem puţin, se rugă Fritz. Trandafirii, lumânările, seara de vară... toate acestea înseamnă tăcere.
Iubirea înseamnă contopirea supremă, egoismul maxim în dăruirea cea mai profundă a sinelui şi a tot ce ai.
Lumea este confuză şi ciudată, dar cea mai confuză şi ciudată este inima omului.
Să treci de la eu la tu: iată marele drum al omenirii. Urmăreşti mereu acest obiectiv dar nu-l atingi aproape niciodată. Şi cu toate acestea! De la eu la tu. La marele tu! Iar după aceea, de la tu la universal. La transpunerea în universal. La marele ceva.
Suntem prea dependenţi de noi înşine. Egoismul este un mare defect. Nimeni nu vrea să fie egoist şi, cu toate acestea, toţi sunt egoişti. Eul! Fiecare îşi caută propria sa melodie, propriul său ton, propria sa modalitate de manifestare. Urmezi multe căi şi trebuie să cunoşti mulţi oameni înainte de a găsi drumul spre tine însuţi. Nici un drum nu este atât de dificil ca cel care duce la tine însuţi. Trebuie să depăşeşti o doză mare de vanitate, de supraapreciere, de înfumurare. Şi nu este uşor. Să treci de la eu la tu: iată marele drum al omenirii. Urmăreşti mereu acest obiectiv dar nu-l atingi aproape niciodată. Şi cu toate acestea! De la eu la tu. La marele tu! Iar după aceea, de la tu la universal. La transpunerea în universal. La marele ceva. Dar ce înseamnă numele? Sunete şi fum. Simţirea înseamnă totul. Simţirea lipsită de cuvinte şi imagine, liniştea
*Nu, totul este bine! Chiar şi faptul că un om a putut ajunge la concluzia că: Totul este bine! reprezintă o dovadă concludentă. Totul curge, se echilibrează, este corect, în pofida a tot ce nu este corect; şi totul este bine. Binele şi răul: ceea ce pentru tine este bine poate fi rău pentru mine. Ceea ce este bine pentru individ poate fi rău pentru specie. Ceea ce privit de jos, din vale, pare înalt, poate părea scund dacă privim de pe deal. Ceea ce pare rău de la înălţimea spiritului, poate fi bun din punctul de vedere al unui for superior; în schimb iarăşi rău din cel al unui for mai îndepărtat; şi, în fine, indiferent din perspectiva cea mai îndepărtată. Aceasta este infinita şi eterna compensare. Noi, oamenii, ne-am făurit prea multe valori proprii. Acestea se volatilizează rapid. Universul este o pădure uriaşă, în care raţiunea noastră nu reprezintă decât un centimetru, în lungime, lăţime şi înălţime. Cum să o putem măsura în cazul acesta? Ce criterii valorice să aplicăm? Ce nebunie! Să fim fericiţi dacă o adiere va aduce marele ceva şi în sfera măruntă a sentimentelor noastre: Totul este bine! Şi, în fond, ce rost are să spunem că totul este confuz, lipsit de sens; sau că viaţa este un tobogan, o scară din coteţul găinilor? Admit că aparenţele pledează pentru asta, dar oare chiar aşa să şi fie? Stupidă întrebare. În realitate, nu avem de-a face decât cu aparenţele. Ce sens are pesimismul? Nici unul! Prin urmare, de ce să frângem, cu sfâşieri, forma vieţii? Aproape că îmi vine să spun: Pentru omul pur totul este pur; pentru un porc totul pare porcos. Şi, în mod analog: pentru cel bun totul este bun, iar pentru cel rău totul este rău. Dar nu-mi place să argumentez cu ajutorul unor proverbe sau analogii. Toate şchioapătă. Totul este bine! Omul este bun, viaţa este bună, lumea este bună. Bun înseamnă frumuseţe interioară. Deci: Totul este frumos! Priveşte lumea care te înconjoară, stelele, norii, râmele şi soarele. Totul este frumos! Şi priveşte omul! De câte ori nu m-am gândit în timp ce pictam un nud: „Ce frumos şi cast este un om gol!". Îmbrăcămintea este o profanare. Odată cu îmbrăcămintea omul şi-a însuşit şi poftele ordinare. Acestea se aneantizează la vederea castităţii. Un desfrânat mi-a spus la un moment dat: „Dacă aveţi de-a face cu o fată, să nu-i permiteţi să dea jos toate hainele. Starea de euforie ar dispărea în acest caz." Îţi dai seama de aici cât este de cast şi de frumos nudul. Omul este bun. În ultimă instanţă: Totul este bine!
— Dar nu-ţi poţi schimba sufletul şi convingerile aşa cum îţi schimbi o haină; nu poţi crede într-un lucru pe care până acum l-ai blestemat.
— Nu ar fi pentru prima dată.*
— Visurile sunt doar pentru oamenii slabi, continuă Ernst dus pe gânduri. Importante sunt evenimentele, faptele. Şi cu toate acestea... visurile... Este frumos şi să visezi. Visurile.”
April 8, 2016
Отдавна не бях чела книга, която да ме докосне толкова много, че чак да помръдна дълбоко мързеливата си същност и да напиша ревю. Коментарите по адрес на книгата са доста противоречиви, като масовото мнение е, че по-късните творби на Ремарк в пъти превъзхождат тази. По този въпрос не бих се наела да споря, но така или иначе тази негова книга нацели една определена струна в моята душа. Отдавам това на близостта между възрастта на автора, когато я е писал и моята в момента, когато я прочетох. Със силно автобиографичен елемент “Мансарда на бляновете” се занимава най-вече с въпросите на младостта, човекът в зората на своя живот, търсещ щастието, любовта, пътя към себе си и този към другите. Към тази книга човек не може да остане равнодушен. Езикът на Ремарк, с цялата си красота и омайваща описателност, начинът, по който успява да отнесе читателя на хиляди километри от мястото, на което се намира и да го потопи в атмосферата на пресъздадения от автора свят, да го направи съпричастен, е един празник за човешката сетивност. Лично аз се чувствах сякаш бях едно от децата под покровителството на Фриц, стоящо на някое от креслата в тъмните кътчета на обсипаната с рози мансарда, слушайки творбите на Григ и Шопен в изпълнение на Ернст, напевния глас на Елизабет, стиховете на Фриц. Можех да различа нюансите на червеното, в които бяха боядисани стените на жилището и познавах всяка една черта от лицата на портретите, намиращи се там. Бях и зрител в Лайпцигската опера, душата ми ту ликуваше по време на арията от “Кармен”, ту, връщайки се към мансардата, изпадаше в униние заедно с Фриц, стоящ пред слабо осветения от восъчната свещ портрет на неговата любима - Лу. Припознах много от собствените си мисли и терзания изразени от главните герои. Кръстопътищата, на които те се оказваха, са места, на които или вече съм била, или предстои да бъда, въпросите, чиито отговори търсеха, владеят и моето съзнание. Своеобразната философия на Фриц, която се превърна в нравствен пътеводител за младежите е философия, която с две ръце прегръщам и се стремя да приложа и в своя живот.
May 2, 2018
В първия си роман - аналогично с философията на главния герой, Ремарк сякаш извървява своя път към себе си, и по-интересното- експериментирайки и търсейки своя стил, той сякаш преждевременно изпълнява кръговрата на литературния си облик именно чрез своя Фриц Щрам - биещото сърце на Мансардата на бляновете.
Водеща е темата за пътя от Аз към Ти, след което отново към себе си, който главният герой назовава като ''пътя към човечността, към който всички се стремим''.
'' А ние трябва да се стремим да живеем така, както е най-добре за вътрешната ни природа. Дали живеем, или вегетираме, кой би могъл да каже? Никой. Защото ние не можем да съдим за живота. Ернст казва: ,,Дървото живее... понеже има усещане за космоса, каквото човек рядко има''. Други твърдят: ,,Само човекът живее''. Кой е прав? Аз предполагам, че животът е вътрешен процес, а не външна изява. Вътрешните ценности, които придобиваме чрез начина си на живот, те според мен са мерните единици за стойността му.''
А съединявайки се със себе си, човек поема по абсолютния път към великото То, което дърпа надолу, към ''дълбините на вечния покой'', което няма име, което е везната и онази дълбока вечна хармония, носена от ''тихия стон на старата, вечна цигулка''.
Именно тогава мисълта за края става все по-близка. Тогава ''единственото, което не разочарова никога, са Господ и Смъртта'', които Фриц непреклонно вярва, че са едно и също нещо. А именно- живот.
''Смъртта също е живот- живот наопаки. Всичко е увързано в голямата хармония- в космическата самота. В края на пътя си ставаме едно с Вселената, тоест- съединяваме се с всичко!''
Водеща е темата за пътя от Аз към Ти, след което отново към себе си, който главният герой назовава като ''пътя към човечността, към който всички се стремим''.
'' А ние трябва да се стремим да живеем така, както е най-добре за вътрешната ни природа. Дали живеем, или вегетираме, кой би могъл да каже? Никой. Защото ние не можем да съдим за живота. Ернст казва: ,,Дървото живее... понеже има усещане за космоса, каквото човек рядко има''. Други твърдят: ,,Само човекът живее''. Кой е прав? Аз предполагам, че животът е вътрешен процес, а не външна изява. Вътрешните ценности, които придобиваме чрез начина си на живот, те според мен са мерните единици за стойността му.''
А съединявайки се със себе си, човек поема по абсолютния път към великото То, което дърпа надолу, към ''дълбините на вечния покой'', което няма име, което е везната и онази дълбока вечна хармония, носена от ''тихия стон на старата, вечна цигулка''.
Именно тогава мисълта за края става все по-близка. Тогава ''единственото, което не разочарова никога, са Господ и Смъртта'', които Фриц непреклонно вярва, че са едно и също нещо. А именно- живот.
''Смъртта също е живот- живот наопаки. Всичко е увързано в голямата хармония- в космическата самота. В края на пътя си ставаме едно с Вселената, тоест- съединяваме се с всичко!''
March 26, 2019
" - А има ли човеци, човечност също има.
- Да, хора има много, малко са човеците.
- Понеже прекалено много обичаме себе си. Егоизъм е лоша дума. Никой не иска да е егоист, а всеки е.
- Все този Аз!... Всеки търси своя мелодия, свой тон, свой звук. Човек върви по много пътища и минава през много хора, преди да е открил пътя към себе си. А няма по-труден път от този, който води към нас самите. За да стане лек, трябва да се почисти от многото суета, от самонадценяването, от глупавото самочувствие. Това изисква твърдост. След пътят от Аз към Ти - това е пътят към човечността."
"Човекът е актьор, и то велик, и предпочита по-сълзливи роли. Много хора харесват позата на мъченик и държат да си останат в нея. А има и такива, на които не им достига смелост за щастие. И ако то се появи, мигновено го отблъскват. Искат да са нещастни, а не могат; щастието им пречи на нещастието. Всеки мрънка пред другите, че се чувства зле. Защо не правим обратното?! Да посочваме доброто?! Този, който непрекъснато говори за своето нещастие, накрая почва сам да вярва в него. Колко често сами и безпричинно си вгорчаваме живота, а той е толкова хубав! Толкова е важно да не се вглеждаш само в дребните неща. Гледай към големите! Тогава и животът ще е нещо голямо!"
Много ми хареса! Отвежда те в един друг свят, който е пълен с истини, казани в Мансардата на бляновете. Има музика, любов, изкуство, предателства, прошки и... да, прочетете я. :)
- Да, хора има много, малко са човеците.
- Понеже прекалено много обичаме себе си. Егоизъм е лоша дума. Никой не иска да е егоист, а всеки е.
- Все този Аз!... Всеки търси своя мелодия, свой тон, свой звук. Човек върви по много пътища и минава през много хора, преди да е открил пътя към себе си. А няма по-труден път от този, който води към нас самите. За да стане лек, трябва да се почисти от многото суета, от самонадценяването, от глупавото самочувствие. Това изисква твърдост. След пътят от Аз към Ти - това е пътят към човечността."
"Човекът е актьор, и то велик, и предпочита по-сълзливи роли. Много хора харесват позата на мъченик и държат да си останат в нея. А има и такива, на които не им достига смелост за щастие. И ако то се появи, мигновено го отблъскват. Искат да са нещастни, а не могат; щастието им пречи на нещастието. Всеки мрънка пред другите, че се чувства зле. Защо не правим обратното?! Да посочваме доброто?! Този, който непрекъснато говори за своето нещастие, накрая почва сам да вярва в него. Колко често сами и безпричинно си вгорчаваме живота, а той е толкова хубав! Толкова е важно да не се вглеждаш само в дребните неща. Гледай към големите! Тогава и животът ще е нещо голямо!"
Много ми хареса! Отвежда те в един друг свят, който е пълен с истини, казани в Мансардата на бляновете. Има музика, любов, изкуство, предателства, прошки и... да, прочетете я. :)
February 14, 2022
"Всички са ваши братя и сестри... дърветата... пустинята... морето... облакът на залез слънце... вятърът в гората... Няма раздяла, няма раздвоение... Всичко е едно цяло... хармония... вечна красота... Настройте душите си по Великата лира - Природата...".
Красота е тази книга! Не са нужни повече думи...
Красота е тази книга! Не са нужни повече думи...
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 23, 2018
,, Мансардата на бляновете '' те оставя без дъх и без думи. Обичам!
April 22, 2019
Нетипична книга за любов, приятелство, изкуство и тъга.:)
April 30, 2019
Още с първото си произведение Ремарк се доказва като майстор на перото и грабва читателя. Живеем във времена, в които почти никой вече не пише така елегантно и стилно. Невероятна книга!
April 23, 2020
Considering that this is his first novel, it is quite good. It cannot be compared with something like Three Comrades but still it is well written. I got from the novel that the main topic is the battle between the young passionate man, easily deceived by his urges and the humble wise man that has all the felicity in himself, not in the world around.
January 31, 2024
3.5
Naprawdę mi się podobała. Była pięknie napisana, ale zauważam też jej schematyczność. Trochę już było takich historii w klasyce literatury, dlatego obniżam ocenę. Chwilami źle zestarzała, szczególnie da się to odczuć, kiedy czyta się ją jako kobieta. Doceniam jednak tę lekturę, wyciągnę z niej na pewno jakieś wnioski i zdecydowanie chcę przeczytać inne książki autora.
Naprawdę mi się podobała. Była pięknie napisana, ale zauważam też jej schematyczność. Trochę już było takich historii w klasyce literatury, dlatego obniżam ocenę. Chwilami źle zestarzała, szczególnie da się to odczuć, kiedy czyta się ją jako kobieta. Doceniam jednak tę lekturę, wyciągnę z niej na pewno jakieś wnioski i zdecydowanie chcę przeczytać inne książki autora.
Displaying 1 - 30 of 126 reviews