What do you think?
Rate this book
Войната на буквите
„Казват, че великите дела се пазят в сърцата на хората, а чудесата – в Божието...“
Годината е 927-ма. В мрачно подземие живее уродлив божий неверник, образован изгнаник, който ще разкаже тази история. История за призванието, което малцина щастливци откриват. За избора между любовта и обречеността пред дълга. За съкровена тайна, пазена в сърцето на велик народ. История за тайнствата на българската азбука и скритата в нея сила.
„Войната на буквите“ от водещата българска писателка Людмила Филипова не е просто исторически роман. В него познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.
Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите от империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата - българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз.
Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов - рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса.
Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.
* Е-книга на български език. *
Годината е 927-ма. В мрачно подземие живее уродлив божий неверник, образован изгнаник, който ще разкаже тази история. История за призванието, което малцина щастливци откриват. За избора между любовта и обречеността пред дълга. За съкровена тайна, пазена в сърцето на велик народ. История за тайнствата на българската азбука и скритата в нея сила.
„Войната на буквите“ от водещата българска писателка Людмила Филипова не е просто исторически роман. В него познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.
Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите от империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата - българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз.
Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов - рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса.
Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.
* Е-книга на български език. *
546 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2014
50 people are currently reading
589 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 83 reviews
February 23, 2023
"Разбирам, че недоумявате как е възможно. Както и за другите вълшебства, които се случиха в тази история."
Това изречение описва емоциите ми горе-долу от средата на книгата. При сравнително обещаващо начало, историята на царския син Баян се разводнява до такава степен, че се превръща в турски сериал.
Няма да седна да ви обяснявам колко исторически недостоверни са повечето неща, тъй като това все пак е исторически художествен роман, колкото и бележки под линиите и обяснения да са набутани. Проблемът ми идва от хронологията на събитията, който най-лесно може да се сравни със скоростта на действието в сериала "Игра на тронове" - първата половина се влачи, но изведнъж в рамките на 6 месеца почва да се развива едно строителство, на което центърът на съвременна София може само да завижда.
Героите са безподобни и противоречиви мрънкала - цар Петър едва ли не е превърнат в злобно безгръбначно, Баян и византийката Мария не могат да решат кое им е по-важно (днеска е любовта, утре е държавата и така поне 40 години и многократно повтаряне на думата "Хуба", нямащо общо с дъвките), Песоглавецът я вижда, я не, което ме навежда на мисълта, че човекът просто е силно късоглед с астигматизъм. Към края историческата каша се допълва от появата на изрично ниския цар Самуил (Колко па да е нисък, искам да знам?!)
Но все пак говорим за войната на буквите и тука имам предвид войната на читателя да разбере коя по дяволите е правилната азбука, понеже явно има 3, обаче звучат като 30. Климент Охридски излезе недолюбван и дори национален предател, богомилството от секта стана кажи-речи официалната религия, но най-нелепо ми се струва друго. Баян е около 20-годишен в началото, когато умира цар Симеон, но към края на книгата (и на века) има достатъчно сили, че да предвожда на кон армия срещу Василий Българоубиец. Кралица Елизабет Втора пасти да яде с нейните 70 години управление.
А, и за финал имаме едно завръщане в бъдещето със стихове на Раковски.
Разбирам колко е трудно да се напише роман и то в исторически контекст, затова не искам да омаловажа усилията на Людмила Филипова като дам 1 звезда. Въпреки това не мога да преглътна слабото изпълнение на една интересна идея, защото Средновековна България е пъстра галерия от образи и събития, които тук отстъпват на заден план в името на драматична любовна история.
Това изречение описва емоциите ми горе-долу от средата на книгата. При сравнително обещаващо начало, историята на царския син Баян се разводнява до такава степен, че се превръща в турски сериал.
Няма да седна да ви обяснявам колко исторически недостоверни са повечето неща, тъй като това все пак е исторически художествен роман, колкото и бележки под линиите и обяснения да са набутани. Проблемът ми идва от хронологията на събитията, който най-лесно може да се сравни със скоростта на действието в сериала "Игра на тронове" - първата половина се влачи, но изведнъж в рамките на 6 месеца почва да се развива едно строителство, на което центърът на съвременна София може само да завижда.
Героите са безподобни и противоречиви мрънкала - цар Петър едва ли не е превърнат в злобно безгръбначно, Баян и византийката Мария не могат да решат кое им е по-важно (днеска е любовта, утре е държавата и така поне 40 години и многократно повтаряне на думата "Хуба", нямащо общо с дъвките), Песоглавецът я вижда, я не, което ме навежда на мисълта, че човекът просто е силно късоглед с астигматизъм. Към края историческата каша се допълва от появата на изрично ниския цар Самуил (Колко па да е нисък, искам да знам?!)
Но все пак говорим за войната на буквите и тука имам предвид войната на читателя да разбере коя по дяволите е правилната азбука, понеже явно има 3, обаче звучат като 30. Климент Охридски излезе недолюбван и дори национален предател, богомилството от секта стана кажи-речи официалната религия, но най-нелепо ми се струва друго. Баян е около 20-годишен в началото, когато умира цар Симеон, но към края на книгата (и на века) има достатъчно сили, че да предвожда на кон армия срещу Василий Българоубиец. Кралица Елизабет Втора пасти да яде с нейните 70 години управление.
А, и за финал имаме едно завръщане в бъдещето със стихове на Раковски.
Разбирам колко е трудно да се напише роман и то в исторически контекст, затова не искам да омаловажа усилията на Людмила Филипова като дам 1 звезда. Въпреки това не мога да преглътна слабото изпълнение на една интересна идея, защото Средновековна България е пъстра галерия от образи и събития, които тук отстъпват на заден план в името на драматична любовна история.
May 4, 2022
Започнах книгата без никакви очаквания и без реална представа за какво точно разказва. Този път останах много приятно изненадана. Увлече ме много бързо и с интерес проследих историята.
Сюжетът ни пренася в онези тъмни векове от Средновековна България, за които няма достатъчно извори и различните интерпретации варират, но едно е сигурно - България е на три морета, изживява своя Златен век, а книжовността процъфтява. След Симеоновата смърт обаче много неща се променят.
Хареса ми идеята за български исторически фикшън, който събира на едно място реални исторически личности, интересни интерпретации за развоя на събитията, премесени с митове и легенди и всичко на фона на една помитаща любов. И човек си задава въпроса - дали е възможно наистина да е било така? Едва ли, но е красива представа!
Цар Петър I е на власт, но е слабохарактерен и се влияе от силните на деня - сиреч византийците. Иска му се да им угоди. За него няма проблем да се говори и пише на гръцки, все пак тяхната култура е толкова древна и богоугодна. А колко познато звучи в сравнение с днес? Сякаш нищо не се е променило!
Неговият брат Баян обаче ще се бори до последен дъх за разпространение на българската азбука. Той осъзнава, че само така България ще бъде силна и независима и прави всичко по силите си, за да привлече съмишленици и тайно да учи другите, а те - други и така да се оформи широка мрежа от тайни училища. Има интересна заигравка с богомилството и как дейността на Баян го създава.
Но Баян освен от любов към буквите се движи и от любов към византийската принцеса Мария, която иска за себе си, но тя е дадена за съпруга на брат му. Тайната им любов прави историята по-пиперлива и по-интригуваща.
Както при всяка книга по действителни събития съм твърдяла, че трябва да има обяснение кое е съществувало реално и кое е авторска измислица, така и тук това ми липсваше. Часовете по история дават само бегла представа за периода, а при липса на Бележки читателят трябва сам да търси каква е била действителността. Това за мен е минус, но пък тук разказаният вариант беше много увлекателен. Слушах книгата в Сторител и предполагам и това допринесе да ми хареса толкова. 5*
Сюжетът ни пренася в онези тъмни векове от Средновековна България, за които няма достатъчно извори и различните интерпретации варират, но едно е сигурно - България е на три морета, изживява своя Златен век, а книжовността процъфтява. След Симеоновата смърт обаче много неща се променят.
Хареса ми идеята за български исторически фикшън, който събира на едно място реални исторически личности, интересни интерпретации за развоя на събитията, премесени с митове и легенди и всичко на фона на една помитаща любов. И човек си задава въпроса - дали е възможно наистина да е било така? Едва ли, но е красива представа!
Цар Петър I е на власт, но е слабохарактерен и се влияе от силните на деня - сиреч византийците. Иска му се да им угоди. За него няма проблем да се говори и пише на гръцки, все пак тяхната култура е толкова древна и богоугодна. А колко познато звучи в сравнение с днес? Сякаш нищо не се е променило!
Неговият брат Баян обаче ще се бори до последен дъх за разпространение на българската азбука. Той осъзнава, че само така България ще бъде силна и независима и прави всичко по силите си, за да привлече съмишленици и тайно да учи другите, а те - други и така да се оформи широка мрежа от тайни училища. Има интересна заигравка с богомилството и как дейността на Баян го създава.
Но Баян освен от любов към буквите се движи и от любов към византийската принцеса Мария, която иска за себе си, но тя е дадена за съпруга на брат му. Тайната им любов прави историята по-пиперлива и по-интригуваща.
Както при всяка книга по действителни събития съм твърдяла, че трябва да има обяснение кое е съществувало реално и кое е авторска измислица, така и тук това ми липсваше. Часовете по история дават само бегла представа за периода, а при липса на Бележки читателят трябва сам да търси каква е била действителността. Това за мен е минус, но пък тук разказаният вариант беше много увлекателен. Слушах книгата в Сторител и предполагам и това допринесе да ми хареса толкова. 5*
November 2, 2014
Не можах да я завърша. Не издържах. Захвърлих я около 310та страница.
Първо, отблъсква ме опитът синът на един от най-мощните владетели в Европа да бъде представен като отхвърленото момче в училище. Не ми се връзва как точно един български княз, втори по линията на наследяване на престола, явно, е загубеняка на класа си, който пък, традиционно като един загубеняк, привлича вниманието на популярното момиче - византийска принцеса. Разбирам желанието на някои автори да продават повече, като правят усилия да се впишат в западните традиции на юношеската литература, но това не е на мястото си тук, а и е изпълнено ужасно през пръсти.
Второ, сблъсках се с прекалено много фактологически грешки или по-скоро недоглеждания. Слепият хем вижда, хем не, хем удивително как разпознава цветове преди да е прогледнал, хем докато проглежда продължава да работи чрез опипване... Само един от примерите. Намирам го изключително объркващо и пречещо на създаването на една достоверна представа.
Трето, пълна липса на описателност. В книга от почти 600 страници с толкова малко действие като тази, бих се зарадвал на възможността да видя през очите на твореца. Средновековен Солун, Преслав, гора, каквото и да е. Опишете ми нещо повече от архитектурния план на една църква.
И последно, историческата интерпретация на създаването на азбуките е толкова изсмукана от пръстите, че чак ме разтърси. Разбира се, обяснението й е само затруднено от липсата на описания и цялостното разчитане у автора на общата култура на читателя.
Не, благодаря!
Първо, отблъсква ме опитът синът на един от най-мощните владетели в Европа да бъде представен като отхвърленото момче в училище. Не ми се връзва как точно един български княз, втори по линията на наследяване на престола, явно, е загубеняка на класа си, който пък, традиционно като един загубеняк, привлича вниманието на популярното момиче - византийска принцеса. Разбирам желанието на някои автори да продават повече, като правят усилия да се впишат в западните традиции на юношеската литература, но това не е на мястото си тук, а и е изпълнено ужасно през пръсти.
Второ, сблъсках се с прекалено много фактологически грешки или по-скоро недоглеждания. Слепият хем вижда, хем не, хем удивително как разпознава цветове преди да е прогледнал, хем докато проглежда продължава да работи чрез опипване... Само един от примерите. Намирам го изключително объркващо и пречещо на създаването на една достоверна представа.
Трето, пълна липса на описателност. В книга от почти 600 страници с толкова малко действие като тази, бих се зарадвал на възможността да видя през очите на твореца. Средновековен Солун, Преслав, гора, каквото и да е. Опишете ми нещо повече от архитектурния план на една църква.
И последно, историческата интерпретация на създаването на азбуките е толкова изсмукана от пръстите, че чак ме разтърси. Разбира се, обяснението й е само затруднено от липсата на описания и цялостното разчитане у автора на общата култура на читателя.
Не, благодаря!
March 8, 2023
Книгата е написана в доста елементарен стил, а идейно е плоска като качествена дъска за гладене (а не от евтините дето мрежата прозира през тъъъничката подплата). На този фон историческите неточности и неправдоподобния диалог са само бадемите към уискито на тоталната й нечетимост за всеки, приютил под шапката си нещо повече от изоставено гнездо на гугутки.
October 10, 2014
Признавам си (без бой), че започнах тази книга с предубеждения (не неоснователни) поради последното нещо (защото то е точно 'нещо' - за да не ставам груба и да го наричам нищо) от авторката, което бях чела - Печатна грешка.
Признавам си (без бой), че си купих книгата едва ли не с тайната идеята на напиша гневно ревю, потвърждаващо мнението ми от Печатна грешка; с нагласата, че няма да ми хареса.
Тогава защо си я купих ли? Ами, ей така - от инатлък - беше лято и имаше панаир на книгата; бях във ваканция и всичко ми беше позволено :)
Обаче да, ама не. Не само, че ми хареса. Много ми хареса.
За мен в една книга е важно да има история - увличаща история, разгръщаща се история;
история, която те грабва и те носи в разни измерения и светове;
история, която те кара да мислиш за нея, когато не я четеш;
история, която те сприятелява с героите си;
история, чийто край искаш да разбереш, но отлагаш стигането до него, защото знаеш, че ще ти липсва.
Именно такава е историята във 'Войната на буквите'. Както беше и в 'Анатомия на илюзиите', и в 'Стъклени съдби' (но не и в 'Печатна грешка'). Л. Филипова умее хубавите човешки истории, а напоследък забелязвам, че в съвременната литература (не само българска) това не се среща много често.
Стилът е простичък в добрия смисъл; не те кара много да размишляваш. Има тук-там умозаключения, които понякога са умни и страшно на место (и разбира се, подчертани в моята книга), понякога изкуствено залепени. Има з��емки от известни произведения ('Думи, думи, думи.') без бележка под черта - ясно, всички знаем това. Стори ми се, че има леко недомислени неща, но нали пък измежду редовете някакси се случваха и чудеса, та...
А самата история - историята за Войната на буквите - е вълшебна във всички смисли.
Мъничко ми напомни на 'Сянката на вятъра' по това, че има от всичко по малко (а май по-много) - история, мистика, любов, доверие, завист, унижение, съперничество, сила, устременост и още много.
Няма да разказвам сюжета. Не можем да претендираме за неговата абсолютна истинност (и авторът не го прави). Но все някъде, нещо... На мен ми харесва не(до)обяснени исторически събития (напр. богомилството, което не идвало от Поп Богомил, както пише в темите по история) да бъдат обяснявани с прости човешки постъпки - дори и да не е било така (кой би могъл да знае, минали са векове), е мило да можеш да повярваш; и някак логически обяснително.
Прочетете я. И дори патриотичното в наши дни да звучи леко патетично (предвид това до къде и до какво сме се докарали като народ), мисля, че тази книга напомня събития (да, далечни във времето, но все пак), с които бихме могли поне малко да се гордеем като българи... Понеже много не ни е останало с какво друго да се гордеем освен с миналото си, гигантска част от което потъва във времето и никой не го помни. Но по-важното остава - в сърцата и умовете.
Признавам си (без бой), че си купих книгата едва ли не с тайната идеята на напиша гневно ревю, потвърждаващо мнението ми от Печатна грешка; с нагласата, че няма да ми хареса.
Тогава защо си я купих ли? Ами, ей така - от инатлък - беше лято и имаше панаир на книгата; бях във ваканция и всичко ми беше позволено :)
Обаче да, ама не. Не само, че ми хареса. Много ми хареса.
За мен в една книга е важно да има история - увличаща история, разгръщаща се история;
история, която те грабва и те носи в разни измерения и светове;
история, която те кара да мислиш за нея, когато не я четеш;
история, която те сприятелява с героите си;
история, чийто край искаш да разбереш, но отлагаш стигането до него, защото знаеш, че ще ти липсва.
Именно такава е историята във 'Войната на буквите'. Както беше и в 'Анатомия на илюзиите', и в 'Стъклени съдби' (но не и в 'Печатна грешка'). Л. Филипова умее хубавите човешки истории, а напоследък забелязвам, че в съвременната литература (не само българска) това не се среща много често.
Стилът е простичък в добрия смисъл; не те кара много да размишляваш. Има тук-там умозаключения, които понякога са умни и страшно на место (и разбира се, подчертани в моята книга), понякога изкуствено залепени. Има з��емки от известни произведения ('Думи, думи, думи.') без бележка под черта - ясно, всички знаем това. Стори ми се, че има леко недомислени неща, но нали пък измежду редовете някакси се случваха и чудеса, та...
А самата история - историята за Войната на буквите - е вълшебна във всички смисли.
Мъничко ми напомни на 'Сянката на вятъра' по това, че има от всичко по малко (а май по-много) - история, мистика, любов, доверие, завист, унижение, съперничество, сила, устременост и още много.
Няма да разказвам сюжета. Не можем да претендираме за неговата абсолютна истинност (и авторът не го прави). Но все някъде, нещо... На мен ми харесва не(до)обяснени исторически събития (напр. богомилството, което не идвало от Поп Богомил, както пише в темите по история) да бъдат обяснявани с прости човешки постъпки - дори и да не е било така (кой би могъл да знае, минали са векове), е мило да можеш да повярваш; и някак логически обяснително.
Прочетете я. И дори патриотичното в наши дни да звучи леко патетично (предвид това до къде и до какво сме се докарали като народ), мисля, че тази книга напомня събития (да, далечни във времето, но все пак), с които бихме могли поне малко да се гордеем като българи... Понеже много не ни е останало с какво друго да се гордеем освен с миналото си, гигантска част от което потъва във времето и никой не го помни. Но по-важното остава - в сърцата и умовете.
January 28, 2023
Много е зле тая книга. Всички най-спокойно си влизат и излизат от явно неохранявани дворци, Баян безпрепятствено влиза в лагера на руския княз Светослав, нахълтва в шатрата му като у тях си, хвърля му един бой и си заминава също така безпрепятствено. Княгиня Олга дошла в България без знанието на мъжа си и се притеснява, че трябва да се връща, да не разбере той къде е била, все едно е отишла до комшийката за чаша захар. Ядат яхния от фасул, нищо че Америка още не е открита и т.н., и т.н. Втора книга от Людмила Филипова няма да прочета.
May 21, 2022
Не очаквах да дам 2/5 звезди, но тази книга за мен е истинско разочарование.
Огромен плюс е, че я случам като аудиокнига в прочит на Даниел Цочев. Другото, което ме насочи къмнея е историческата епоха, българския контекст и... до тук.
Исторически миш-маш. Сюжетът е разтеглен в различни епизоди, въвеждат се необосновано персонажи. На фона на Симеон-Петър I-ви, се вклюват княз Игор и Олга Киевска, та чак и Марозия - повелителката на папи, и неизвестни синове близнаци на Симеон, от които единия носи името Баян/Боян и в един момент наречен на син на Омуртаг - Боян Енравота. В последствие идентифициран с Боян Мага. Т.нар. Песоглавец е представен с името Вениамин - християнското име на Боян Мага...
Звучи добре, но се е получило супер случаен разказ. Пространствено и времево напълно сбъркано. Разстоянието от Преслав до Константинопол се взима явно в рамките на часове, яздейки. От Преслав до Рим е нищо работа да отидеш и да влезеш в папския двор.
Нещо, което изключително ме подразни е центрирането върху романтична връзка и то в аристократичн среди от най-висок ранг. Епохата на хуманизма е доста далеч в историята, романтичната любов все още исторически не е поставена на сцената през Средновековието. Историческия контекст е изграден сякаш сме някъде 18-19век, та даже и към 20ти, можеби за да се привлекат читатели..
Двете ми звезди са именно поради факта, че предпоставките за създаване на чудна книга са на лице, но крайния резулат е разочароващо посредствен.
Огромен плюс е, че я случам като аудиокнига в прочит на Даниел Цочев. Другото, което ме насочи къмнея е историческата епоха, българския контекст и... до тук.
Исторически миш-маш. Сюжетът е разтеглен в различни епизоди, въвеждат се необосновано персонажи. На фона на Симеон-Петър I-ви, се вклюват княз Игор и Олга Киевска, та чак и Марозия - повелителката на папи, и неизвестни синове близнаци на Симеон, от които единия носи името Баян/Боян и в един момент наречен на син на Омуртаг - Боян Енравота. В последствие идентифициран с Боян Мага. Т.нар. Песоглавец е представен с името Вениамин - християнското име на Боян Мага...
Звучи добре, но се е получило супер случаен разказ. Пространствено и времево напълно сбъркано. Разстоянието от Преслав до Константинопол се взима явно в рамките на часове, яздейки. От Преслав до Рим е нищо работа да отидеш и да влезеш в папския двор.
Нещо, което изключително ме подразни е центрирането върху романтична връзка и то в аристократичн среди от най-висок ранг. Епохата на хуманизма е доста далеч в историята, романтичната любов все още исторически не е поставена на сцената през Средновековието. Историческия контекст е изграден сякаш сме някъде 18-19век, та даже и към 20ти, можеби за да се привлекат читатели..
Двете ми звезди са именно поради факта, че предпоставките за създаване на чудна книга са на лице, но крайния резулат е разочароващо посредствен.
August 21, 2017
Колебая се каква точно да е оценката ми 4 или 5, но заради емоциите на гордост с българската история ѝ давам по-високата. Книгата е доста въздействаща, много красив исторически роман. Много труд и старание са вложени и резултатът е налице. Намирам го за обогатяващ общата култура по много лек и приятен начин. Фентъзи елементите са много на място и нещо, на което много се надявах преди да започна да чета книгата, не дразнят, а се носят като легенда. Голям минус, лично за мен, беше любовната история (която все едно беше писана от тийнейджърка в размножителен период), а също и постоянното повторение на дадени символи, мотиви, елементи, а дори и диалози. Просто ми стояха като изсмукани от пръстите. Дадени моменти бяха забити и дълбани, дълбани, докато примерно краят беше претупан отгоре-отгоре. Както и да е, книгата все пак остави много добри впечатления в мен и се надявам скоро да се запозная и с други творби на авторката. Препоръчвам я силно на всички по-млади читатели, които искат да се запознаят с магията на българските букви.
http://pauloradelho.blogspot.bg/2017/...
http://pauloradelho.blogspot.bg/2017/...
August 20, 2017
Независимо от контрастиращите коментари от "Осанна" до "Разпни го", прочетох книгата с голямо удоволствие и интерес. Сюжетът ме грабна много, както и информацията, която авторката се е постарала да ни поднесе.
Това е една история за страстта към нашия род, ценности, богатство и традиции, както и към целеустремеността и силата на волята.
Да мотивираш и да вдъхновиш един народ, може да бъде само дело на истински лидер.
Не трябва да забравяме корените си, народното ни богатство, мъдростта на рода ни, а авторката ни го припомня чрез тази книга.
Не съжалявам и за миг време, което съм отделила на тази творба. Тя задържа интересът ми до последната страница.
Това е една история за страстта към нашия род, ценности, богатство и традиции, както и към целеустремеността и силата на волята.
Да мотивираш и да вдъхновиш един народ, може да бъде само дело на истински лидер.
Не трябва да забравяме корените си, народното ни богатство, мъдростта на рода ни, а авторката ни го припомня чрез тази книга.
Не съжалявам и за миг време, което съм отделила на тази творба. Тя задържа интересът ми до последната страница.
May 4, 2022
Една от любимите ми книги! Обичам историята на ранното българско Средновековие за владетелите Борис, Симеон Велики или хановете преди тях. Това е една много патриотична книга, в която се разказва за създаването и разпространението на кирилицата. Авторката отново поднася различни хипотези за историята, но това не ми пречи да поставя най-високата оценка за книгата. Най-малкото тя може да подтикне да се заровиш във фактите и да научиш нещо ново.
August 26, 2015
Като купих тази книга, сърчнах за мнения из нета и прочетох на много места, че е слаба. Не ми се вярваше, а и началото беше обещаващо, но колкото повече четях, толкова повече, се убеждавам, че това наистина е така. Има една голяма част, през която авторката препуска напред, сякаш бърза да стигне до следващия по-съществен момент. На много места има думи, изрази и цели изречения, които безсмислено стоят, вместо да бъдат изрязани при някоя от редакциите. Диалозите (с изключение на 3-4) са толкова дървени, че човек получава нервни тикове, докато чете. Друго, което не понасям, е автор да ми обяснява героите как се чувстват - не ми го описвай, покажи го! Още преди да започне някаква ситуация, авторката отделя един параграф с правилните обяснения на нещата.
На места мелодрамата минава всякакви граници на добрия вкус, а любовните сцени фалшивеят. Определено, на места започваше да прилича на сапунка:
Името на главния герой: Баян или Боян? Още в началото пише, че българи го наричали по единия начин, а ромеи - по другия, и сякаш това дава право нататък в текста да го пише и по двата начина, произволно.
Три звезди, а трябваше да са две, но давам една звезда за буквите. Единственото нещо, за което си струваше да я дочета, беше историята на буквите. Признавам, че не съм се задълбочавала толкова, а и не бих в други случаи. Книгата поднася информация и някои теории за рода Дуло, за кирилицата и глаголицата и за учениците на Кирил и Методий.
На места мелодрамата минава всякакви граници на добрия вкус, а любовните сцени фалшивеят. Определено, на места започваше да прилича на сапунка:
Името на главния герой: Баян или Боян? Още в началото пише, че българи го наричали по единия начин, а ромеи - по другия, и сякаш това дава право нататък в текста да го пише и по двата начина, произволно.
Три звезди, а трябваше да са две, но давам една звезда за буквите. Единственото нещо, за което си струваше да я дочета, беше историята на буквите. Признавам, че не съм се задълбочавала толкова, а и не бих в други случаи. Книгата поднася информация и някои теории за рода Дуло, за кирилицата и глаголицата и за учениците на Кирил и Методий.
February 11, 2023
Изключително много ми хареса книгата!
Успя да ме увлече и нямах търпение да видя как ще се развие. Попаднах на нея след като гледах сериала, но книгата ми харесва в пъти повече. Дори да има исторически неточности или спорни теми, трябва да имаме предвид, че това не е учебник по история, а роман.
Успя да ме увлече и нямах търпение да видя как ще се развие. Попаднах на нея след като гледах сериала, но книгата ми харесва в пъти повече. Дори да има исторически неточности или спорни теми, трябва да имаме предвид, че това не е учебник по история, а роман.
July 23, 2014
Тъкмо си мисля, че от предните книги на "авторката" няма как по-лошо да стане, че от блатото излизане няма, и тя взела, че засмукала от тинята на дъното. Тотален потрес!
July 29, 2014
В настоящите години, когато все повече от младите българи отиват в чужбина и децата на някои от тях дори не научават български език, когато в България остават възрастните, а те бавно умират, 90 процента от нас си задават въпроса:
"Умира ли България, ще изчезне ли българският език?"
Със своята книга Людмила Филипова отговаря, че народ, който с много дух и кръв е изградил своята родина, който е вписал своята азбука по скали, по камъни и дървета, не умира, не изчезва. Българската държава като птицата Феникс се възражда от пепелта, заживява, разцъфтява. Когато четях „Войната на буквите“ изпитвах възхищение и гордост от делата на нашите прадеди. Преклонение трябва да ни изпълва от волята и прозренията на Борис и Симеон, които са не само царе на България, но предопределят нейното бъдеще и оцеляване, убедени, че само собствена писменост ще съхрани българския народ. Че каквито и превратности да настъпят държавата ще се възроди, защото родните букви са кръвта и духът на един народ. Каква саможертва се иска от Борис I, който ослепява собствения си син, за да прогледне духовно народът?! Какъв ум е притежавал Симеон, за да изпрати сина си да учи в Магнаурската школа, не само за да изучи гръцките науки, но и за да усвои характера, маниерите, хитростите на най-опасния враг на България?!
Не само умът и волята на царете, но и хиляди обикновени българи и славяни се включват саможертвено да запазят и разпространяват славянобългарската азбука, срещу която се възправя не само триезичната ерес, но и Ромейската държава, и католическата империя и немското духовенство.
Над всички защитници на българската азбука се възправя образът на княз Баян, който жертва любовта си, разкоша, в който би могъл да живее, но дори и живота си. Славни борци са българите, защото при подготовката за война те са добивали не само бойни умения, но са учели наизуст и "Азбучната молитва", рисувайки всяка една буква с движения на меча.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
"Умира ли България, ще изчезне ли българският език?"
Със своята книга Людмила Филипова отговаря, че народ, който с много дух и кръв е изградил своята родина, който е вписал своята азбука по скали, по камъни и дървета, не умира, не изчезва. Българската държава като птицата Феникс се възражда от пепелта, заживява, разцъфтява. Когато четях „Войната на буквите“ изпитвах възхищение и гордост от делата на нашите прадеди. Преклонение трябва да ни изпълва от волята и прозренията на Борис и Симеон, които са не само царе на България, но предопределят нейното бъдеще и оцеляване, убедени, че само собствена писменост ще съхрани българския народ. Че каквито и превратности да настъпят държавата ще се възроди, защото родните букви са кръвта и духът на един народ. Каква саможертва се иска от Борис I, който ослепява собствения си син, за да прогледне духовно народът?! Какъв ум е притежавал Симеон, за да изпрати сина си да учи в Магнаурската школа, не само за да изучи гръцките науки, но и за да усвои характера, маниерите, хитростите на най-опасния враг на България?!
Не само умът и волята на царете, но и хиляди обикновени българи и славяни се включват саможертвено да запазят и разпространяват славянобългарската азбука, срещу която се възправя не само триезичната ерес, но и Ромейската държава, и католическата империя и немското духовенство.
Над всички защитници на българската азбука се възправя образът на княз Баян, който жертва любовта си, разкоша, в който би могъл да живее, но дори и живота си. Славни борци са българите, защото при подготовката за война те са добивали не само бойни умения, но са учели наизуст и "Азбучната молитва", рисувайки всяка една буква с движения на меча.
http://radiradev.blogspot.com/2014/07...
July 25, 2023
"(...)силни сa само свободните да бъдат себе си - онези, които творят историята си,а не подражават на по-могъщите."
September 17, 2015
Искаше ми се да дам повече звездички,защото ми беше увлекателно, но някакси не ми се откъснаха от сърцето. Абе честно : голям ФИКШЪН си беше!Не че не обичам такъв жанр, дори напротив историческия фикшън винаги ме е привличал,макар да знам колко малко се основава на историческата действителност, но тук ми дойде малко в повече, най- вече защото засяга нашата си история и точно затова съм толкова критична в случая. Вярно е авторката е препрела доста истини и доста легенди, интересни са в действителност, но и в същото време е избягала твърде далеч от историческите анали. Като човек , който обича историята си и се интересува от нея, това откровено ме подразни.
February 17, 2017
Сред богатата селекция от хитови западни романи на „Егмонт” окото ни хвана една българска книга, обещаваща да превърне период от българската история в напрегнат трилър! Дали „Войната на буквите” на Людмила Филипова ще успее да постигне тази цел? Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 14, 2023
Невероятна книга! Любимата ми❤️
Някъде дълбоко в себе си вярвам, че наистина е съществувала тази сила, носена от нашата азбука, която да е вдъхвала живот на хората да се борят до последно.
Баян и Мария ❤️
Някъде дълбоко в себе си вярвам, че наистина е съществувала тази сила, носена от нашата азбука, която да е вдъхвала живот на хората да се борят до последно.
Баян и Мария ❤️
August 31, 2023
Много ми се искаше да ми хареса тази книга. За съжаление давам двете звезди само заради смелостта на авторката да се захване с тази толкова интересна и малко популяризирана част от българската история.
Стилът на книгата прескачаше между ниво на народна приказка, учебник по история за трети клас и на моменти утежнени и сложни исторически текстове (които често бяха по-скоро цитирани, отколкото авторски). Множество пъти се чудих, дали книгата е била изобщо редактирана и си направих труда да погледна на задната корица- изумих се, че са споменати цели два редактора- ужас! В другите коментари има множество примери за грешките- граматични, фактологически и т.н. За мен безумна грешка бе разказа за раждането на Баян- на една и съща страница с няколко реда разлика се споменава, че е роден в една “мразовита януарска нощ”, а после, 15 реда по-надолу, се оказа “ледена декемврийска нощ”.
Също особено натоварващо за нервите и интелекта на читателя бяха безкрайните повторения- разбирам значението на буквите за съхраняването на българщината и, че най-вероятно това е спасило народа ни от претопяване след византийското и турско робство, но все пак няма нужда да се повтарят едни и същи дълги перифразирани параграфи на всеки пет страници. За сметка на това можеше да се развият плоските герои, да се обърне внимание на безумно тягостното действие в първите 2/3 от книгата и прескачането на десетилетия в края… да има повече описания, повече дълбочина (а не както казах горе да е в стил учебник на издателство “Анубис”).
Последното нещо, което ще спомена е абсолютната какафония от имена, личности и азбуки. Всеки герой има по няколко имена, които се използват в произволен и нелогичен ред. Пълна мистерия остава кой точно Кирил какво е направил и за какво се е борил. Азбуките имат 3х3 на трета степен броя имена и човек буквално получава главоболие докато разбере коя точно е истинската и “вярната” азбука, за която се борят.
Като цяло- добра идея, потресаващо изпълнение. Жалко, защото има нужда тези истории да бъдат разказвани. И е можело да се получи нещо много стойностно, ако книгата беше минала през критична и качествена редакция.
Стилът на книгата прескачаше между ниво на народна приказка, учебник по история за трети клас и на моменти утежнени и сложни исторически текстове (които често бяха по-скоро цитирани, отколкото авторски). Множество пъти се чудих, дали книгата е била изобщо редактирана и си направих труда да погледна на задната корица- изумих се, че са споменати цели два редактора- ужас! В другите коментари има множество примери за грешките- граматични, фактологически и т.н. За мен безумна грешка бе разказа за раждането на Баян- на една и съща страница с няколко реда разлика се споменава, че е роден в една “мразовита януарска нощ”, а после, 15 реда по-надолу, се оказа “ледена декемврийска нощ”.
Също особено натоварващо за нервите и интелекта на читателя бяха безкрайните повторения- разбирам значението на буквите за съхраняването на българщината и, че най-вероятно това е спасило народа ни от претопяване след византийското и турско робство, но все пак няма нужда да се повтарят едни и същи дълги перифразирани параграфи на всеки пет страници. За сметка на това можеше да се развият плоските герои, да се обърне внимание на безумно тягостното действие в първите 2/3 от книгата и прескачането на десетилетия в края… да има повече описания, повече дълбочина (а не както казах горе да е в стил учебник на издателство “Анубис”).
Последното нещо, което ще спомена е абсолютната какафония от имена, личности и азбуки. Всеки герой има по няколко имена, които се използват в произволен и нелогичен ред. Пълна мистерия остава кой точно Кирил какво е направил и за какво се е борил. Азбуките имат 3х3 на трета степен броя имена и човек буквално получава главоболие докато разбере коя точно е истинската и “вярната” азбука, за която се борят.
Като цяло- добра идея, потресаващо изпълнение. Жалко, защото има нужда тези истории да бъдат разказвани. И е можело да се получи нещо много стойностно, ако книгата беше минала през критична и качествена редакция.
November 18, 2022
Тази книга ми е подарък от съпруга ми.
Донесе ми я един ден и каза, че била много четена и много обсъждана, а пък и историческа и решил да ми я вземе.
Аз разбира се знаех за нея.
За "Войната на Буквите" се изписа много и любопитството ми надделя.
Казах си, ще се чете.
Няма да лъжа, бях доста скептична.
Нямах никакви очаквания.
Книгата отнесе жесток "хейт" и все още за нея се пишат неособено ласкави коментари.
Четох какви ли не неща.
Бях почти сигурна, че няма да ми хареса.
И в тази връзка вие четете ли чужди мнения за книгите? Влияете ли се от прочетеното?
Аз винаги преди да започна някоя книга чета коментари за нея. И все повече си мисля, че това е грешка.
Защото книгата ме завладя. И към ден днешен е една от любимите ми книги.
Да! Който каквото иска може да си мисли.
Аз не можех да я оставя.
Дори ме накара да се гордея, че съм българка.
И си напомням, че независимо от чуждите мнения,( дори ако са мнозинство), преди да прочетеш не съди.
Важното е само едно-дали книгата ти е въздействала на теб, дали ти е харесала.
🇧🇬🌹📚
И на днешния ден нека помислим коя е най - лошата черта на нашият народ?
Коя е? Вие как мислите?
Разединението, разделението...това е най-големият ни порок, нашата най-голяма пречка по пътя към светлото ни бъдеще като народ.
И то се видя особено много през последните три години. И е по-силно отвсякога.
Ние не сме обединени.
И всъщност май от много време не сме били.
Погледнете ни днес....
И после отворете някой учебник по история за дните около Съединението, особено дейността на българите около Пловдивската околия-Панагюрище и региона.
Понякога си мисля имаме ли ние днешните българи дори мъничко нещо общо, нещо взето от духа и силата на нашите предшественици...?
Донесе ми я един ден и каза, че била много четена и много обсъждана, а пък и историческа и решил да ми я вземе.
Аз разбира се знаех за нея.
За "Войната на Буквите" се изписа много и любопитството ми надделя.
Казах си, ще се чете.
Няма да лъжа, бях доста скептична.
Нямах никакви очаквания.
Книгата отнесе жесток "хейт" и все още за нея се пишат неособено ласкави коментари.
Четох какви ли не неща.
Бях почти сигурна, че няма да ми хареса.
И в тази връзка вие четете ли чужди мнения за книгите? Влияете ли се от прочетеното?
Аз винаги преди да започна някоя книга чета коментари за нея. И все повече си мисля, че това е грешка.
Защото книгата ме завладя. И към ден днешен е една от любимите ми книги.
Да! Който каквото иска може да си мисли.
Аз не можех да я оставя.
Дори ме накара да се гордея, че съм българка.
И си напомням, че независимо от чуждите мнения,( дори ако са мнозинство), преди да прочетеш не съди.
Важното е само едно-дали книгата ти е въздействала на теб, дали ти е харесала.
🇧🇬🌹📚
И на днешния ден нека помислим коя е най - лошата черта на нашият народ?
Коя е? Вие как мислите?
Разединението, разделението...това е най-големият ни порок, нашата най-голяма пречка по пътя към светлото ни бъдеще като народ.
И то се видя особено много през последните три години. И е по-силно отвсякога.
Ние не сме обединени.
И всъщност май от много време не сме били.
Погледнете ни днес....
И после отворете някой учебник по история за дните около Съединението, особено дейността на българите около Пловдивската околия-Панагюрище и региона.
Понякога си мисля имаме ли ние днешните българи дори мъничко нещо общо, нещо взето от духа и силата на нашите предшественици...?
September 18, 2017
Замисълът на книгата е хубав, изпълнението от друга страна... Не мога да повярвам, че това нещо е минало през редакция ! Има толкова много пропуски в сюжета, противоречия в детайлите, диалозите са изключително плоски, всички описания се правят с едни безкрайни сравнения, повтаря се едно и също през половината книга, а в същото време липсват пояснения как и защо се случват някои неща ( например, как и защо един отец се е научил да се бие и да се катери по скали). Освин това няма достатъчно информация кои истории са базирани на исторически сведения и факти и кои са плод на авторска фантазия, което е леко объркващо. С две думи - не препоръчвам!
March 25, 2023
Имах доста високи очаквания, но не можах да я завърша, изобщо не ми задържа вниманието.
Стилът на писане беше далеч от представата ми за тематиката на книгата. Имах чувството, че постоянно чета едно и също нещо, казано по различен начин. Диалозите бяха много изкуствени, нямаше преход между сцените, по-голяма част от това, което прочетох, беше запълнено с превъзнасяне по Мария.
Смятам да дам шанс на авторката с някоя друга книга, може би просто тази не беше моята.
Стилът на писане беше далеч от представата ми за тематиката на книгата. Имах чувството, че постоянно чета едно и също нещо, казано по различен начин. Диалозите бяха много изкуствени, нямаше преход между сцените, по-голяма част от това, което прочетох, беше запълнено с превъзнасяне по Мария.
Смятам да дам шанс на авторката с някоя друга книга, може би просто тази не беше моята.
February 2, 2023
“Не зная… Може би затова ни наричаха магесници, а силата на буквите – чудо. Може би наистина великите дела Господ ги пази и насочва. А ако не вярвате, то тогава четете разказа ми като приказка – приказката за буквите – и я помнете”.
September 10, 2022
"Войната на буквите" не претендира да е исторически точен роман. Това се казва и в началото, когато повествованието започва с разказа на Песоглавеца ,който призовава да го слушаме и възприемаме като приказка.
Темата е интересна, любопитно ми е как ще изглежда на малкия екран ,когато бъде заснет и сериала по книгата, може би затова избързах да я прочета, за да имам база за сравнение.
Темата е интересна, любопитно ми е как ще изглежда на малкия екран ,когато бъде заснет и сериала по книгата, може би затова избързах да я прочета, за да имам база за сравнение.
January 31, 2023
И една и е много!
February 19, 2023
Интересна книга, но много разтеглена на места. Мисля, че можеше успешно да бъде направена в няколко тома, вместо да се разтегля излишно в първата половина, а във втората да се препуска през 40 години време.
Не мога да кажа, че съм очарована от Людмила Филипова, но ми се струва, че след разочарованието ми от "Аномалия", тук е вдигнала нивото.
Има доста проучване из историческите архиви, но си личи липсата на адекватно вплитане на факти във фикция. Сериалът по книгата повече ми харесва, макар там пък съвсем да се отплесват извън историческата достоверност.
Повече в блога тук: Да прочетеш ли „Войната на буквите“?
Не мога да кажа, че съм очарована от Людмила Филипова, но ми се струва, че след разочарованието ми от "Аномалия", тук е вдигнала нивото.
Има доста проучване из историческите архиви, но си личи липсата на адекватно вплитане на факти във фикция. Сериалът по книгата повече ми харесва, макар там пък съвсем да се отплесват извън историческата достоверност.
Повече в блога тук: Да прочетеш ли „Войната на буквите“?
June 29, 2023
Войната на буквите - Людмила Филипова
Много исках да сравня книгата със сериала . Все пак имаше доста шум около тях ,спорове ,мерене както винаги и разбира се дискусия около това дали трябва да се пишат книги и съответно правят подобни филми,свързани с българската история. Лично на мен сериалът ми допадна и както се случва често,книгата ми допадна още повече . Като можеха да се изрежат последните стотина страници,освен ако централната тема не е и Баян,а не само буквите ,но и така става.
Иначе книгата описва период от около век - от смъртта на цар Симеон,канещ се да нападне и завземе Константинопол,до времето,в което император Василий не се кани,а направо си напада България. За разлика от сериала,тук Баян е описан много по-добре ,следи се неговото израстване и той не е някакъв си неудачник и бунтар,който вечно бяга след проблемите в Магнаурската школа . Напротив,той се превръща в неин отличник и придобива знания и умения,които му помагат да поведе българската войска в битка . Цар Петър пък е описан като истински мухльо,който не може да вземе решение без да се допита до майка си и вуйчо си. Дали и в реалната история е така,не знам. Самият вуйчо Сурсувул и сестра му нямат такава централна роля..
И да,двете теми,които биват захапани са българските букви,които дават сила на армията и я правят непобедима,но външни сили не желаят това да продължава и в същото време искат тайната на тази мощ. До известна степен се съгласявам с това са, че народ ,който не използва своите букви,не говори своя език и вместо това използва чужди ,рано или късно ще изгуби своята идентичност.
Другата тема е любовният триъгълник, който се получава между братята Баян и Петър ,и Мария,която впоследствие приема името Ирина,което значи "мир". С единият тя е по задължение,а с другия не може да бъде въпреки чувствата,които изпитва . Признавам ,беше сърцераздирателно всичко около тях и грам не беше лигаво,дори напротив . Можеха кинаджиите да наблегнат на това ,но те си знаят .
Това беше първа среща с тази авторка. Дано продължава в същия дух,а и не само тя,защото има доста моменти от нашата история,които да бъдат превърнати в стойностни романи .
Много исках да сравня книгата със сериала . Все пак имаше доста шум около тях ,спорове ,мерене както винаги и разбира се дискусия около това дали трябва да се пишат книги и съответно правят подобни филми,свързани с българската история. Лично на мен сериалът ми допадна и както се случва често,книгата ми допадна още повече . Като можеха да се изрежат последните стотина страници,освен ако централната тема не е и Баян,а не само буквите ,но и така става.
Иначе книгата описва период от около век - от смъртта на цар Симеон,канещ се да нападне и завземе Константинопол,до времето,в което император Василий не се кани,а направо си напада България. За разлика от сериала,тук Баян е описан много по-добре ,следи се неговото израстване и той не е някакъв си неудачник и бунтар,който вечно бяга след проблемите в Магнаурската школа . Напротив,той се превръща в неин отличник и придобива знания и умения,които му помагат да поведе българската войска в битка . Цар Петър пък е описан като истински мухльо,който не може да вземе решение без да се допита до майка си и вуйчо си. Дали и в реалната история е така,не знам. Самият вуйчо Сурсувул и сестра му нямат такава централна роля..
И да,двете теми,които биват захапани са българските букви,които дават сила на армията и я правят непобедима,но външни сили не желаят това да продължава и в същото време искат тайната на тази мощ. До известна степен се съгласявам с това са, че народ ,който не използва своите букви,не говори своя език и вместо това използва чужди ,рано или късно ще изгуби своята идентичност.
Другата тема е любовният триъгълник, който се получава между братята Баян и Петър ,и Мария,която впоследствие приема името Ирина,което значи "мир". С единият тя е по задължение,а с другия не може да бъде въпреки чувствата,които изпитва . Признавам ,беше сърцераздирателно всичко около тях и грам не беше лигаво,дори напротив . Можеха кинаджиите да наблегнат на това ,но те си знаят .
Това беше първа среща с тази авторка. Дано продължава в същия дух,а и не само тя,защото има доста моменти от нашата история,които да бъдат превърнати в стойностни романи .
November 1, 2014
Веднага да обясня - четирите звезди са средно аритметично, закръглено към по-голямото: 5 звезди и ако можеше и още повече за магията на буквите, в която винаги съм вярвала. Браво, че някой пише за тях и ги съживява в такава романтична история! Накара ме да потърся "За буквите" на Черноризец Храбър, а "Азбучна молитва" си я разпечатах и си я държа в чантата, като отвреме на време си я препрочитам. Всички можем да си признаем с ръка на сърцето (учителите по литература да не слушат :), че няма по-голяма мъка в гимназиалния курс. Някъде има грешка - или се учи твърде рано, или се учи по неправилния начин. "Войната на буквите" ме накара да се замисля за това - не може ли тази част от учебната прогрма да се чете и преподава като приказка за буквите? Буквите, които се изсичат с меч върху скала, с които се разкъсва вятър, които се записват в сърцето? Не знам, мен поне ме трогна много и ме накара истински да се гордея - погледнах по друг начин това, което винаги съм знаела.
За литературните достойнства на книгата звездичките ми са по-малко - между 2 и 3. Клишета и учебникарски патос на много места, а понякога и словосъчетания, които нямат никакъв смисъл. Чудя се къде са редакторите, защото много от нещата са поправими. Както каза обаче една приятелка "за тази книга съм готова да простя" ;)
"Вярата, падаща върху човешките сърца, изисква божия дъжд на буквите."
Честит Ден на народните будители!
За литературните достойнства на книгата звездичките ми са по-малко - между 2 и 3. Клишета и учебникарски патос на много места, а понякога и словосъчетания, които нямат никакъв смисъл. Чудя се къде са редакторите, защото много от нещата са поправими. Както каза обаче една приятелка "за тази книга съм готова да простя" ;)
"Вярата, падаща върху човешките сърца, изисква божия дъжд на буквите."
Честит Ден на народните будители!
April 5, 2021
Много е спорна историческата достоверност на всички факти в книгата, но надали е търсено точно това. Всъщност с прочитането й се замисляш за силата на буквите, думите, писмеността. Намерих си розетката и се вгледах във всеки символ и знак. Книгата е за вярата (не за религията, а за вярата), за родолюбието, за изборите, за книжовността. Много актуална в днешно време, когато прекалено лесно заместваме нашите буквички с цифри, нашите думи с чуждици, българския с латински букви. Дали е имало смисъл тези хора така да бранят буквите? Дали следващото поколение ще скъса връзката и ще се загуби в света на латиницата. Дали сега не се води нова война за буквите, която май започваме да губим. Книгата ме накара да погледна отново буквата Ж и да открия красотата й в изписване. Спомня ли си някой колко са красиви нашите ръкописни букви, които за удобство и от мързел заменихме с печатни чертички. А преди години се е учил краснопис.
September 7, 2024
Зле написано фентъзи с фалшиви претенции за историчност. Освен имената на основни личности от българската история, в романа няма да намерите нищо автентично. Вместо да популяризира величието на нашата история, авторката и прави мечешка услуга, представяйки я за буламач от псевдо-езотерика а ла Бялото братство, един куп наивно-плоски герои и напълно измислени събития с цел евтина сензация, не отговарящи по никакъв начин на историческата истина. В началото си мислех, че авторката се опитва да представи историята по четивен начин за широк кръг от обществото, но тя просто я подменя (според мен с цел сензация/маркетинг и продажби). Ако сте чели исторически романи като тези на Цончо Родев, Антон Дончев, Димитър Талев, Стефан Цанев, Владимир Зарев или Анжел Вагенщайн, тази книга не е за Вас. А ако не сте, Ви препоръчвам горещо всеки един от тях, преди да си изгубите времето с този роман.
Disclaimer: Рецензията е написана от читател с образование и познания в областта на българската история.
Disclaimer: Рецензията е написана от читател с образование и познания в областта на българската история.
Displaying 1 - 30 of 83 reviews