What do you think?
Rate this book
Nicolas II : Le Dernier Tsar
Text: French
468 pages, Paperback
First published January 1, 1991
About the author
Henri Troyat
522 books271 followersTroyat was a French author, biographer, historian and novelist.
Troyat was born Levon Aslan Torossian in Moscow to parents of Armenian descent. His family fled Russia in anticipation of the revolution. After a long exodus taking them to the Caucasus on to Crimea and later by sea to Constantinople and then Venice, the family finally settled in Paris in 1920, where young Troyat was schooled and later earned a law degree. The stirring and tragic events of this flight across half of Europe are vividly recounted by Troyat in 'Tant que la terre durera'.
Troyat received his first literary award, Le prix du roman populaire, at the age of twenty-four, and by twenty-seven, he was awarded the Prix Goncourt.
Troyat published more than 100 books, novels and biographies, among them those of Anton Chekhov, Catherine the Great, Rasputin, Ivan the Terrible and Leo Tolstoy.
Troyat's best-known work is La neige en deuil, which was adapted as an English-language film in 1956 under the title The Mountain.
He was elected as a member of the Académie française in 1959. At the time of his death, Troyat was the longest serving member of the Academy.
From Wikipedia
Troyat was born Levon Aslan Torossian in Moscow to parents of Armenian descent. His family fled Russia in anticipation of the revolution. After a long exodus taking them to the Caucasus on to Crimea and later by sea to Constantinople and then Venice, the family finally settled in Paris in 1920, where young Troyat was schooled and later earned a law degree. The stirring and tragic events of this flight across half of Europe are vividly recounted by Troyat in 'Tant que la terre durera'.
Troyat received his first literary award, Le prix du roman populaire, at the age of twenty-four, and by twenty-seven, he was awarded the Prix Goncourt.
Troyat published more than 100 books, novels and biographies, among them those of Anton Chekhov, Catherine the Great, Rasputin, Ivan the Terrible and Leo Tolstoy.
Troyat's best-known work is La neige en deuil, which was adapted as an English-language film in 1956 under the title The Mountain.
He was elected as a member of the Académie française in 1959. At the time of his death, Troyat was the longest serving member of the Academy.
From Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
March 29, 2026
Bulgarian review first, followed by the English translation below
Луи XVI е бил запален часовникар - малките машинки с тиктакащи колелца го омагьосвали. Малшанс - роден като крал, е бил гилотиниран като крал. Часовникарството е загубило добър специалист, а френският трон се е сдобил с, уви, неквалифициран управленски кадър. Близо 120 години по-късно от Николай II Романов вероятно би излязъл отличен и скромен пастор в някое немско или английско селце, може би дори и в руско. Също така би бил сносен военен или чиновник, не от най-високите чинове, но не и от най-ниските. Това, което със сигурност не е трябвало да става (не че е имал избор), е цар на една задъхваща се от противоречия, почти средновековна империя от 120 милиона души като руската.
Според свидетели Николай II не е бил глупак в най-крайното значение на думата. Притежавал е усет за хората и за детайлите, умеел е да вниква в различните нюанси и е бил вежлив и дори по своему непринуден джентълмен. Липсвали са му само две неща - решителност и енергия. Саможив, не особено образован, лишен от какъвто и да е интерес и любопитство към “голямата картина” в родната си страна, той е залагал на готовите, изпитани във времето решения:
☑️Бог - той решава всичко, и добро, и лошо.
☑️Самодържавие - то идва от Бога, тъй е било и тъй ще бъде, няма какво да се разсъждава по въпроса.
☑️Дълг - с Бога напред, колкото и душата да не го иска.
Николай до последно няма никаква представа що за империя управлява в течение на 22 години, до 1917 г. Нито що за хора го заобикалят и формират физиономията на властта. Фанатични реакционери. Мистични шарлатани. Безгрижни лентяи с царско потекло. Това са любимите му и най-доверени типажи.
По-опасно от един глупак с власт са двама глупаци с власт. Николай все пак би имал шанс, ако любимата му съпруга Аликс е имала поне капчица ум и политически умения. Уви, тази затворена, депресивна, инатлива и склонна към суеверен мистицизъм жена влошава положението, давайки напълно грешни команди на вечно колебливия си съпруг. Изключително любяща и лоялна съпруга, но безкрайно вредна като политическа фигура. И двамата са ясни, закъснели продукти на средновековието, напълно неспособни да схванат променилите се реалности. Крайно банални, те безпроблемно биха заели свое уютно и скромно местенце нейде из цивилизования свят, и са напълно неподходящи за игра върху световната шахматна дъска. Сантиментално-милозливи и същевременно каменно безчувствени към погромите над собствените си еврейски поданици, към де факто все още закрепостените селяни въпреки формалната отмяна на крепостничеството, към нечовешките условия на труд през 11,5 часовия (и то след 1905 г., дотогава е бил по-дълъг!) работен ден във фабриките, към липсата на нормално оръжие и нормална храна във войската и флота (броненосецът “Потьомкин” се вдига на бунт заради развалено месо).
Вероятно биха оцелели и при тези условия. Но моментът не е подходящ - историческите натрупвания са толкова взривоопасни, а тяхното невежо отвращение към думи като “либерализъм” и “интелигенция” е толкова голямо, че освен, че разпускат принудително два пресни първи руски парламента, дават и лостовете на властта на религиозен шарлатанин като Распутин. 22 пропилени години са идеалният трамплин за болшевиките. Останалото е история.
——
Троая и тук се справя отлично с биографичния жанр. Стегнатото, драматично повествование се допълва с извадки от дневниците на самия Николай, които свидетелстват по-силно от всеки страничен коментар.
4,5⭐️
Louis XVI was a passionate locksmith—the tiny machines with ticking wheels enchanted him. A stroke of ill luck: born a king, he was guillotined as a king. Locksmithing lost a fine specialist, while the French throne acquired, alas, an unqualified management executive. Nearly 120 years later, Nicholas II Romanov would likely have made an excellent and modest pastor in some German or English village, perhaps even a Russian one. He would also have been a decent military officer or official—not of the highest rank, but not of the lowest either. What he certainly should not have been (not that he had a choice) was the Tsar of a nearly medieval empire of 120 million people, gasping under its own contradictions.
According to witnesses, Nicholas II was not a fool in the ultimate sense of the word. He possessed a flair for people and details, could discern various nuances, and was a polite, even naturally easygoing gentleman in his own way. He lacked only two things: decisiveness and energy. Reclusive, not particularly well-educated, and devoid of any interest or curiosity regarding the "big picture" in his own country, he relied on ready-made, time-tested solutions:
☑️God—He decides everything, both good and bad.
☑️Autocracy—it comes from God, so it has been and so it shall be; there is no need to reflect on the matter.
☑️Duty—forward with God, no matter how much the soul resists.
Until the very end, Nicholas had no idea what kind of empire he had been ruling for 22 years, until 1917. Nor what kind of people surrounded him and shaped the face of power. Fanatical reactionaries. Mystical charlatans. Carefree idlers of royal blood. These were his favorite and most trusted archetypes.
More dangerous than one fool in power are two fools in power. Nicholas might have stood a chance if his beloved wife, Alix, had possessed even a shred of intellect or political skill. Alas, this reclusive, depressive, stubborn woman, prone to superstitious mysticism, worsened the situation by giving entirely wrong commands to her perpetually wavering husband. An exceptionally loving and loyal wife, but an infinitely harmful political figure. Both were clear, belated products of the Middle Ages, utterly incapable of grasping changed realities. Utterly banal, they could have easily occupied a cozy, modest niche somewhere in the civilized world, yet were completely unfit for a game on the global chessboard. Sentimentally tearful while simultaneously stone-cold to the pogroms against their own Jewish subjects, to the de facto still-enserfed peasants despite the formal abolition of serfdom, to the inhuman working conditions during the 11.5-hour workday (and that was only after 1905; before then, it was longer!), to the lack of proper weapons and food in the army and navy (the battleship Potemkin mutinied over rotten meat).
They might have survived even these conditions. But the moment is critical —the historical accumulations were so explosive, and their ignorant loathing of words like "liberalism" and "intelligentsia" was so great that, besides forcibly dissolving two fresh Russian parliaments, they also handed the levers of power to a religious charlatan like Rasputin. 22 wasted years were the perfect springboard for the Bolsheviks. The rest is history.
Troyat excels once again in the biographical genre. The tight, dramatic narrative is supplemented by excerpts from Nicholas's own diaries, which testify more powerfully than any outside commentary.
4.5 ⭐️
Луи XVI е бил запален часовникар - малките машинки с тиктакащи колелца го омагьосвали. Малшанс - роден като крал, е бил гилотиниран като крал. Часовникарството е загубило добър специалист, а френският трон се е сдобил с, уви, неквалифициран управленски кадър. Близо 120 години по-късно от Николай II Романов вероятно би излязъл отличен и скромен пастор в някое немско или английско селце, може би дори и в руско. Също така би бил сносен военен или чиновник, не от най-високите чинове, но не и от най-ниските. Това, което със сигурност не е трябвало да става (не че е имал избор), е цар на една задъхваща се от противоречия, почти средновековна империя от 120 милиона души като руската.
Според свидетели Николай II не е бил глупак в най-крайното значение на думата. Притежавал е усет за хората и за детайлите, умеел е да вниква в различните нюанси и е бил вежлив и дори по своему непринуден джентълмен. Липсвали са му само две неща - решителност и енергия. Саможив, не особено образован, лишен от какъвто и да е интерес и любопитство към “голямата картина” в родната си страна, той е залагал на готовите, изпитани във времето решения:
☑️Бог - той решава всичко, и добро, и лошо.
☑️Самодържавие - то идва от Бога, тъй е било и тъй ще бъде, няма какво да се разсъждава по въпроса.
☑️Дълг - с Бога напред, колкото и душата да не го иска.
Николай до последно няма никаква представа що за империя управлява в течение на 22 години, до 1917 г. Нито що за хора го заобикалят и формират физиономията на властта. Фанатични реакционери. Мистични шарлатани. Безгрижни лентяи с царско потекло. Това са любимите му и най-доверени типажи.
По-опасно от един глупак с власт са двама глупаци с власт. Николай все пак би имал шанс, ако любимата му съпруга Аликс е имала поне капчица ум и политически умения. Уви, тази затворена, депресивна, инатлива и склонна към суеверен мистицизъм жена влошава положението, давайки напълно грешни команди на вечно колебливия си съпруг. Изключително любяща и лоялна съпруга, но безкрайно вредна като политическа фигура. И двамата са ясни, закъснели продукти на средновековието, напълно неспособни да схванат променилите се реалности. Крайно банални, те безпроблемно биха заели свое уютно и скромно местенце нейде из цивилизования свят, и са напълно неподходящи за игра върху световната шахматна дъска. Сантиментално-милозливи и същевременно каменно безчувствени към погромите над собствените си еврейски поданици, към де факто все още закрепостените селяни въпреки формалната отмяна на крепостничеството, към нечовешките условия на труд през 11,5 часовия (и то след 1905 г., дотогава е бил по-дълъг!) работен ден във фабриките, към липсата на нормално оръжие и нормална храна във войската и флота (броненосецът “Потьомкин” се вдига на бунт заради развалено месо).
Вероятно биха оцелели и при тези условия. Но моментът не е подходящ - историческите натрупвания са толкова взривоопасни, а тяхното невежо отвращение към думи като “либерализъм” и “интелигенция” е толкова голямо, че освен, че разпускат принудително два пресни първи руски парламента, дават и лостовете на властта на религиозен шарлатанин като Распутин. 22 пропилени години са идеалният трамплин за болшевиките. Останалото е история.
——
Троая и тук се справя отлично с биографичния жанр. Стегнатото, драматично повествование се допълва с извадки от дневниците на самия Николай, които свидетелстват по-силно от всеки страничен коментар.
4,5⭐️
Louis XVI was a passionate locksmith—the tiny machines with ticking wheels enchanted him. A stroke of ill luck: born a king, he was guillotined as a king. Locksmithing lost a fine specialist, while the French throne acquired, alas, an unqualified management executive. Nearly 120 years later, Nicholas II Romanov would likely have made an excellent and modest pastor in some German or English village, perhaps even a Russian one. He would also have been a decent military officer or official—not of the highest rank, but not of the lowest either. What he certainly should not have been (not that he had a choice) was the Tsar of a nearly medieval empire of 120 million people, gasping under its own contradictions.
According to witnesses, Nicholas II was not a fool in the ultimate sense of the word. He possessed a flair for people and details, could discern various nuances, and was a polite, even naturally easygoing gentleman in his own way. He lacked only two things: decisiveness and energy. Reclusive, not particularly well-educated, and devoid of any interest or curiosity regarding the "big picture" in his own country, he relied on ready-made, time-tested solutions:
☑️God—He decides everything, both good and bad.
☑️Autocracy—it comes from God, so it has been and so it shall be; there is no need to reflect on the matter.
☑️Duty—forward with God, no matter how much the soul resists.
Until the very end, Nicholas had no idea what kind of empire he had been ruling for 22 years, until 1917. Nor what kind of people surrounded him and shaped the face of power. Fanatical reactionaries. Mystical charlatans. Carefree idlers of royal blood. These were his favorite and most trusted archetypes.
More dangerous than one fool in power are two fools in power. Nicholas might have stood a chance if his beloved wife, Alix, had possessed even a shred of intellect or political skill. Alas, this reclusive, depressive, stubborn woman, prone to superstitious mysticism, worsened the situation by giving entirely wrong commands to her perpetually wavering husband. An exceptionally loving and loyal wife, but an infinitely harmful political figure. Both were clear, belated products of the Middle Ages, utterly incapable of grasping changed realities. Utterly banal, they could have easily occupied a cozy, modest niche somewhere in the civilized world, yet were completely unfit for a game on the global chessboard. Sentimentally tearful while simultaneously stone-cold to the pogroms against their own Jewish subjects, to the de facto still-enserfed peasants despite the formal abolition of serfdom, to the inhuman working conditions during the 11.5-hour workday (and that was only after 1905; before then, it was longer!), to the lack of proper weapons and food in the army and navy (the battleship Potemkin mutinied over rotten meat).
They might have survived even these conditions. But the moment is critical —the historical accumulations were so explosive, and their ignorant loathing of words like "liberalism" and "intelligentsia" was so great that, besides forcibly dissolving two fresh Russian parliaments, they also handed the levers of power to a religious charlatan like Rasputin. 22 wasted years were the perfect springboard for the Bolsheviks. The rest is history.
Troyat excels once again in the biographical genre. The tight, dramatic narrative is supplemented by excerpts from Nicholas's own diaries, which testify more powerfully than any outside commentary.
4.5 ⭐️
February 4, 2026
I read this book in its original French version, but I understand that many books of Henri Troyat, including this one, have been translated into English. In this book, Henri Troyat describes with talent the weak-willed last Tsar of Russia who, according to Russian politicians of his time, was probably not born to be Emperor. In the context prevailing at the end of the 19th and very beginning of the 20th century, the situation of his country was not too bad though. Russia was a large country ranging from Saint Petersburg to Vladivostok with a growing population. The country was resource-rich and reaping benefits of a long-overdue industrialisation process. Wealth was growing. But inequalities were becoming more apparent as well, which will soon result in growing popular discontent and the first signs of an upcoming revolution. In that context, Tsarist Russia badly needed a strong ruler able to navigate the pitfalls of the time, marked by revolutionary agitation, wars, terrorist attacks, demonstrations, etc. Through his diary and that of his wife, Henri Troyat let us discover Nicolas II, a man who did not like power, a man who was never able to transcend his own doubts to truly play his role as Emperor of Russia, a man who did not believe he could make or even force the history of his country. As a matter of fact, he will decide himself to abdicate. A good family man and a loving husband, he did not like political intrigues and felt very uncomfortable whenever he had to make difficult decisions, whenever he had to chose among the factions and courtiers surrounding him. Among them, the mystic Rasputine will somehow manage to persuade Empress Alexandra that he only can save her only son Alexei who suffered from haemophilia. He will probably exert some influence on the imperial family but, more importantly, cause much resentment among the upper class. With Henri Troyat, we follow Nicolas II and his family heading towards their tragic destiny and the end of the Romanov in Russia. Once again, Henri Troyat finds the right words to describe the tragic fate of the last Emperor of Russia and to depict a dramatic situation that will eventually plunge Russia into communism.
Review by Bruno Gremez
Review by Bruno Gremez
September 2, 2021
Despre dinastia Romanovilor cel mai adesea se vorbeste despre cum s-a încheiat respectiv despre moartea brutală a lui Nicolae al II-lea și a familiei acestuia.
Cartea de față spune povestea pe scurt a vieții și a domniei lui Nicolae al II-lea de la naștere până la uciderea acestuia. Pur istorică și cu citate din memoriile și jurnalele contemporanilor inclusiv a lui Nicolae și Alexandrei și a copiilor cartea se dovedește o lectură captivanta care tine și stilul de scriere rusesc ( astfel Xenia este Ksenia , Alexandra este Aleksandra ). Deși capitolele cu politica internationala a lui Nicolae mi se par luni au fost utile in a înțelege caracterul acestuia conturandu-se totodată și ideea cum că Alexandra și-a condus soțul pe un drum plin de obstacole având în caracter mult mai puternic că acesta . Pe parcursul cărții se mai sublineaza faptul că Alexandra este mult mai atrasa de misticismul ortodox decât de dogmele propriu-zise . Ceea ce mi se pare interesant e că pe "amicul" tuturor Rasputin îl chema Grigori Efimovici Novîh și că Rasputin e de fapt o poreclă ce însemna desfrânat. Se pot spune multe lucruri interesante care s-au conturat în carte și pe care le-am aflat de la faptul că Alexandra era nepoata reginei Victoria la faptul că Lev Tolstoi e contemporan cu Nicolae al II-lea și chiar i-a trimis o scrisoare rămasă fără răspuns . Am aflat și că Nicolae a fost încoronat propriu-zis la 2 ani de când murise tatăl lui și începuse să conducă propriu-zis , pentru prima oara pe parcursul cărții citeam că referitor la Alexey se refereau că Baybe , iar la moartea sa Rasputin a fost înmormântat în apropierea reședinței țarilor pentru ca in momentul in care izbucnește revoluția sa fie dezgropat și incendiat cadavrul . Apropos un alt fapt interesant : in momentul in care izbucnește Primul Război Mondial Nicolae schimba numele Sankt Petersburg in Petrograd întrucât i se părea că prima varianta suna mult prea nemțește . Se mai pot spune atât de multe despre carte dar un lucru e sigur : am sa mai caut căr��i de acest autor
Cartea de față spune povestea pe scurt a vieții și a domniei lui Nicolae al II-lea de la naștere până la uciderea acestuia. Pur istorică și cu citate din memoriile și jurnalele contemporanilor inclusiv a lui Nicolae și Alexandrei și a copiilor cartea se dovedește o lectură captivanta care tine și stilul de scriere rusesc ( astfel Xenia este Ksenia , Alexandra este Aleksandra ). Deși capitolele cu politica internationala a lui Nicolae mi se par luni au fost utile in a înțelege caracterul acestuia conturandu-se totodată și ideea cum că Alexandra și-a condus soțul pe un drum plin de obstacole având în caracter mult mai puternic că acesta . Pe parcursul cărții se mai sublineaza faptul că Alexandra este mult mai atrasa de misticismul ortodox decât de dogmele propriu-zise . Ceea ce mi se pare interesant e că pe "amicul" tuturor Rasputin îl chema Grigori Efimovici Novîh și că Rasputin e de fapt o poreclă ce însemna desfrânat. Se pot spune multe lucruri interesante care s-au conturat în carte și pe care le-am aflat de la faptul că Alexandra era nepoata reginei Victoria la faptul că Lev Tolstoi e contemporan cu Nicolae al II-lea și chiar i-a trimis o scrisoare rămasă fără răspuns . Am aflat și că Nicolae a fost încoronat propriu-zis la 2 ani de când murise tatăl lui și începuse să conducă propriu-zis , pentru prima oara pe parcursul cărții citeam că referitor la Alexey se refereau că Baybe , iar la moartea sa Rasputin a fost înmormântat în apropierea reședinței țarilor pentru ca in momentul in care izbucnește revoluția sa fie dezgropat și incendiat cadavrul . Apropos un alt fapt interesant : in momentul in care izbucnește Primul Război Mondial Nicolae schimba numele Sankt Petersburg in Petrograd întrucât i se părea că prima varianta suna mult prea nemțește . Se mai pot spune atât de multe despre carte dar un lucru e sigur : am sa mai caut căr��i de acest autor
May 21, 2024
მეფის რუსეთისგან ბევრი ცუდი გვახსოვს, თუმცა უკანასკნელი მეფისა და მისი ოჯახის ისტორია შემზარავია. მართალია, მონარქიას მომავალი არც საფრანგეთში ჰქონდა და არც ჩვენს ოკუპანტ ქვეყანაში, მაგრამ რომანოვებისა და ბურბონების "გადაყენება" ისეთი ფორმით მოხდა, რომ ახლადშექმნილი სახელმწიფოს სისხლიანი სახე იმთავითვე გამოჩნდა. განა რა დააშავეს ასეთი განსაკუთრებული უნიათო ნიკოლოზმა, მისმა ძალაუფლებისმოყვარე, თუმცა ასევე ვერაფრის შემძლე მეუღლემ და მათმა ხუთმა შვილმა (მათი ბოლო დღეები და მკვლელობა ძალიან ჰგავს "კაპეტების" ბედს, არა?)? დიახ, მათ უნდა დაეტოვებინათ ტახტი, ქვეყანაში დემოკრატიული რესპუბლიკა უნდა დამყარებულიყო და დაპყრობილი ქვეყნები უნდა გაეთავისუფლებინათ, მაგრამ რეალურად ყველაფერი პირიქით მოხდა - რუსეთი (დაპყრობილი ტერიტორიებითურთ) კიდევ უფრო ღრმად ჩაიძირა ტერორსა და სისხლში; რელიგიური ფანატიზმი, რომელიც რასპუტინის სახით განსხეულდა რომანოვების ოჯახში, კულტმა შეცვალა; პირველი მსოფლიო ომი - მეორემ; დიდი მთავრები - საბჭოთა ჩინოვნიკებმა. რუსეთი განწმენდის ნაცვლად კიდევ უფრო ბინძურ ჭაობში აღმოჩნდა და ჩვენც ჩაგვითრია (აგერ უკვე საუკუნეზე მეტი გავიდა და ბოლომდე დღესაც ვერ ამოვედით).
September 1, 2020
It was a well written biography, but I think it could contain more information about his life inside the palace (private life) and I had the feeling that only the great events of Nicolaas' life where extensively told while the periods between the events felt a bit rushed.
August 28, 2021
Cela n'a pas été le meilleur des choix pour une lecture d'été car il n'y a rien de léger dans cet ouvrage d'Henri Troyat, du tragique des événements relatés à la masse d'informations qui se succèdent. Il faut être assez concentré pour se mettre vraiment dedans et faire le distinguo entre les différents politiciens.
Le livre m'a permis de m'éclairer sur la période russe fin 19e-début 20e que je ne connaissais pas plus que ça. J'avais une image fantasmée de Nicolas II à travers quelques photos d'époque glanées en ligne, le voyant comme un empereur à la cool, voyageant au Japon, se faisant tatouer, adepte des nages cul-nu dans un lac glacé. Bon en fait, grâce aux nombreuses notes de son journal retranscrites, on s'aperçoit qu'il était assez rasoir le "Nicki" et plutôt très traditionnel.
Il était obstiné à prendre des décisions nulles, avec cette impression continue que ça l'embêtait vraiment d'endosser ce rôle de tsar.
Donc merci à ce livre de m'avoir instruit sur la vraie nature du "Tsar maudit" et sur le mouvement révolutionnaire.
J'ai été particulièrement marqué par les pages sur la tragédie du Khodynka (événement affreux que je connaissais pas avant cette lecture), passionné et halluciné par les pages évoquant le personnage de Raspoutine et forcément choqué au moment des dernières pages clôturant le chapitre des Romanov.
Ce n'est pas la plus agréable des lectures mais elle reste intéressante pour un féru d'Histoire.
Le livre m'a permis de m'éclairer sur la période russe fin 19e-début 20e que je ne connaissais pas plus que ça. J'avais une image fantasmée de Nicolas II à travers quelques photos d'époque glanées en ligne, le voyant comme un empereur à la cool, voyageant au Japon, se faisant tatouer, adepte des nages cul-nu dans un lac glacé. Bon en fait, grâce aux nombreuses notes de son journal retranscrites, on s'aperçoit qu'il était assez rasoir le "Nicki" et plutôt très traditionnel.
Il était obstiné à prendre des décisions nulles, avec cette impression continue que ça l'embêtait vraiment d'endosser ce rôle de tsar.
Donc merci à ce livre de m'avoir instruit sur la vraie nature du "Tsar maudit" et sur le mouvement révolutionnaire.
J'ai été particulièrement marqué par les pages sur la tragédie du Khodynka (événement affreux que je connaissais pas avant cette lecture), passionné et halluciné par les pages évoquant le personnage de Raspoutine et forcément choqué au moment des dernières pages clôturant le chapitre des Romanov.
Ce n'est pas la plus agréable des lectures mais elle reste intéressante pour un féru d'Histoire.
October 11, 2025
Libro molto interessante. Il libro racconta le gesta di Nicola II, la zarina e del suo entourage. Il libro e` interessante perche racconta lo spaccato di un epoca. La parte centrale e i cenni sulla rivoluzione risultano approsimativi ma il libro e` molto scorrevole e facile da leggere.
November 15, 2025
4,5 ⭐️
September 22, 2015
Un récit fascinant--plus palpitant que de la fiction--qui se déroule durant une période inoubliable de l'histoire: la fin de la monarchie Russe, le tournant d'un siècle, la soulèvement d'un peuple, la formation des bolcheviste avec l'apport de Lénine et Trotski, la guerre russe/japon, la première guerre mondiale menée par la Kaiser en Allemagne, et toujours en avant plan de tout ce chaos, la famille royale, Romanov.
Dès sa naissance, Nicolas II semblait être maudit...Il y a le piétinement lors de son couronnement qui fait des centaines de morts et blessés, son mariage avec Alix, une femme troublée, froide, hyper sensible, prône au mystique, à l'ésotérique...La naissance de leur fils Alexis, un enfant hémophile et fragile, et la rencontre fatidique avec Grégoire, l'homme de Dieu, dit Raspoutine...
Quelle histoire incroyable et Henri Troyat nous la raconte avec sensibilité, intelligence et souci du détail.
Je recommande ce livre à tous ceux et celles qui veulent se replonger dans ce temps historique de l’Europe, et de la Russie, sans se donner mal à la tête de politique.
Je m'empresse de lire Ivan le Terrible et Pierre le Grand!!!
Dès sa naissance, Nicolas II semblait être maudit...Il y a le piétinement lors de son couronnement qui fait des centaines de morts et blessés, son mariage avec Alix, une femme troublée, froide, hyper sensible, prône au mystique, à l'ésotérique...La naissance de leur fils Alexis, un enfant hémophile et fragile, et la rencontre fatidique avec Grégoire, l'homme de Dieu, dit Raspoutine...
Quelle histoire incroyable et Henri Troyat nous la raconte avec sensibilité, intelligence et souci du détail.
Je recommande ce livre à tous ceux et celles qui veulent se replonger dans ce temps historique de l’Europe, et de la Russie, sans se donner mal à la tête de politique.
Je m'empresse de lire Ivan le Terrible et Pierre le Grand!!!
March 9, 2011
Interesting and well written.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews