What do you think?
Маската на кукера
Мъчен и печален е нашият занаят, мъдро трябва да се подбира за него! Малцина днес ще заслужат рога за маската на кукера, а останалите от утре ще поемат по друг път.
А Танцът на повелята завинаги ще бележи душите…
Кукерът Пресиян върви по следите на своя побратим Бурян – онзи, който наруши най-съкровените закони на езическия орден и сключи облог със сянката си. Действията на кукерите ще решат съдбата на видимия свят, а пътищата им ще ги отведат до забравени тайнствени места.
Алгара, орисница от царство Испория, знае, че не може да си позволи провал. Дългът ѝ повелява да намери начин да се измъкне от тъмницата и да се върне при княза, когото се е заклела да пази. Преди злото да се домогне до него отново. Преди всичко да бъде изгубено.
Свободата на царство Испория – отвоювана с толкова много жертви и кръв, виси на косъм. Армията на могъщата Айонска империя напредва и този път изглежда, че няма кой да спре железните ѝ легиони.
„Маската на кукера“ е вълнуващо продължение на феноменалното българско фентъзи „Сянката на кукера“.
А Танцът на повелята завинаги ще бележи душите…
Кукерът Пресиян върви по следите на своя побратим Бурян – онзи, който наруши най-съкровените закони на езическия орден и сключи облог със сянката си. Действията на кукерите ще решат съдбата на видимия свят, а пътищата им ще ги отведат до забравени тайнствени места.
Алгара, орисница от царство Испория, знае, че не може да си позволи провал. Дългът ѝ повелява да намери начин да се измъкне от тъмницата и да се върне при княза, когото се е заклела да пази. Преди злото да се домогне до него отново. Преди всичко да бъде изгубено.
Свободата на царство Испория – отвоювана с толкова много жертви и кръв, виси на косъм. Армията на могъщата Айонска империя напредва и този път изглежда, че няма кой да спре железните ѝ легиони.
„Маската на кукера“ е вълнуващо продължение на феноменалното българско фентъзи „Сянката на кукера“.
536 pages, Paperback
Published February 16, 2026
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 1 of 1 review
February 22, 2026
Оценка 0.5
Третата част сигурно ще се зове „Чановете на кукера“ или „Тоягата на кукера“…или и двете заедно (справка: „Чановете и гегата на Кукера“) ? Примерно?
Знам ли какво друго ще дойде и ще бъде наречено ‚огнено продължение‘ на ‚феноменалното българско фентъзи‘. Мда, много огън и жупел, толкова, че огнището се оказа пълно само с пепел, която леко напарва, дори и изпепелена, ама толкова.
За сега.
Преди около месец я четох и честно казано не съм много на ясно какво точно прочетох.
---От сега да се знае, че има разкрития от историята, така, че четете на своя отговорност!!---
Имаме поредната заявка за мащаб, замисъл, трудно взимане на решения, обединение на врагове, обединение на съюзници, предателства, любов (ахахахах!), поредната и скучна заплаха за царството, света и т.н. С други думи, много от същото, но накрая пo-малко от всичкото.
Ще опитам да подходя хронологично до колкото ми е възможно.
Имаме напълно излишен пролог за някаква Бездна, която си остана там. В пролога. Събраха се двама военачалници: на Айонската империя (клонингът на Византийската) и посредникът на пророка Кандаон. Обсъдиха се военни тактики, ужким съюзи. Мръщения имаше, любезничене и до там. Стига му.
Алгара, заедно с влюбеният в нея монах (за справка тая орисница врит я залюбиха, то стана малко като „Залюбиха ме мамо… абе, повече от три момци са…“, ама за това после) Нил и Кандаон яко ги измъчва и зове орисницата да познае греха си. Тя не се дава! Нил също! Двамата си говорят за да се подкрепят и .. е Нил гушна букета, ясно беше. Алгара тъгува.. появи се някакъв много личен капитан изпратен от цар Лабас, Корс, който лично иска да я освободи, щото нали наточен ѝ е. Там след една камара перипетии, па тя не искаше да тръгва, ама склони после, успяха с уговорки, уловки и какво ли не да се измъкнат. Имаме и една напълно ненужна и плоска (добре, че беше кратка!) сексуална сцена-мисъл в главата на Корс (т‘ва едва ли е древно българско име?), защото, нали, иска Алгара, съответно иска да я в леглото. Избягах сега те и се запътиха на някъде да вървят…
Бурян го няма, ама се появи Пресиянчо, който помага на изоставените деца от Багрен, а междувременно търси някакъв свитък. И още по-между другото си състави някакъв кукерски танц (на Илко), с който успешно пъди Лошотията
Появи се Бурян и… оф, почвам както го помня ;)
Калина и Микеле – ТОТАЛНО ИЗЛИШНО ходене в Кастония да спасели вдовицата на лейт. Йовко. То смешни случки, после смехотворни случки – Калина учи италиан..пардон кастонски език, бяга от Микелето, после я намира…после имаше бал в някаква кула на някакъв благородник, който участва в търговия с деца май, имаше червени маски – яко манджа с грозде, честно! Обаче тук имаме явно показно на може би пряко вдъхновение от ‚Граф Монте Кристо‘, който е гениален роман. В какво се изразява вдъхновението? ВСЯКА ВТОРА фраза е ‚любезни господине‘ и ‚скъпа госпожице‘ и някакъв етикет. Тези глави ги четох диагонално – умъртвиха ме от скука! Въобще ако ‚приключението‘ на тия двамата се изреже от книгата, освен да ѝ повлияе положително – не знам…
Най-интересен се оказа, за мен, Кукерския събор, където научаваме, че Бурях си има две дружки Пресиян и Момчил. Имаше изпитания след които всеки чирак си взима полагащите му се рога, а който не успее/не ги заслужи – ай се отказва от кукерския занаят. Не разбрах. То едни изпитания, задружност, печелене на рога, после луд купон, после… и до там ще стигна
Има една сцена, в която за да предаде урок на стихийния Бурян (ахахха, който просто страда от проблеми с гнева) учителят му Благун, уговаря друг учител (подчертавам "Учител"!!!) да се прави на „Кой съм аз“ и „Кой беше ти“ за да можел Бурян да усмири гнева си и, да се контролира, по-добре. И т‘ва става като го ядосва. Бурян, че и другите 2ма се нахвърлят на този учител – натупаха го как си требе, ама на края Бурян, как да пиша… остави гнева си и го помилва (ми като няма психаротерапия по тези земи, стигаме до бой с учителя и така). Признавам, че не разбрах поуката от тази сцена, освен, че съзнателно се посегна на учител(!), който се знае, че ги дразни умишлено, щото са на изпитание и… абе въобще посягането на Учител!! Какво по дяволите!?! УЧИТЕЛ!! Няма ли уважение към неговия авторитет, фигура?! То в България няма уважение към родители и възрастни хора, аз – към учители! Нищо чудно, че децата ни са толкова неграмотни и невъзпитани – друга тема обаче…
Тримцата взеха по чифт рога: Бурян – на Водния бик (НАЙ-мега специалните рога за битка, дет‘ не са взимани от време оно), Пресиян взе еленовите (вторите по важност), а Момчил взе козите (най-често срещаните, ама пък доста силни).
После купон и разговор с учителя му... А да, появи се Алгара. Корс я ухажваше, ама тя го отряза, ‘щото просто не е за нея (един от много малкото добри разговори в целия роман) и се залюбиха с Бурян най-накрая! Преди това, обаче тя ходи на среща с цар Лабас, та да се сбогуват двамцата един с друг и май тя изпи оная вълшебна отвара за разлюбване, или той.. или и двамата. Не стана ясно.
После Бурян се оказа, че е проводник на някакво зло… Имаме отново княз Будимир, който всички искат да защитят, ама той не ги слуша много-много, ‘щото просто не е неговото. Следва един смехотворен (ми не ми допадна, не може така да я разкъсваш, преиначаваш) прочит на приказката „Тримата братя и златната ябълка“, който разкрива на Бурян и Будимир, чрез преживяване на спомен, където главните действащи лица са (изненада!): тримата принцове на Испория (от които само Лабас е жив) и кукерът, който им помогнал да се преборят със Ламята (По-голяма изненада!) - Благун.
Така!
Преди или след тази ‚приказка‘ майстор Благун губи живота си да защити Бурян. Смята се, че той (Бурян) е проводник на същата тая Ламя, за която, май-май, мората от книга 1 бачка за него. И там, другите майстори кукери щяха да го (Бурян това) трепят, ама нейсе. Нали трябва да (го) има (в) книга 3 :)
Имаме бягане, събиране, и много, наистина, военни действия, тактики, описания на предстоящия, и един кратък, сблъсък между айонски и испорски воини. Ама много! Личи се, че авторът се интересува от битки, направил си е проучването и си го е описал. Браво! На мен ми се стори скучно и ненужно, поне не и в този му размер.
После се събраха всички, даже излишните Калина и НАЙ-излишния Микеле! Разбрахме му първоначалния подтик за идването в Испория и да, познах – наистина е идиот! И той сам си го казва. Освен това дразнещо прескачане между български и италиански език ме навежда на мисълта, че авторът изучава и харесва италианския. Добре. Няма лошо, всеки е свободен да изучава каквото си пожелае.
Бурян го залови Змей Горянина (набеденият болярин), дето задяваше братовчедката на Будимир (чието име очевидно не помня, нямам и намерение) и му разкри една тайна, която признавам не очаквах. Нямаше никакви улики за нея, освен може би няколко страници преди разкритието ѝ. Ама като я разкри в смисъл, нещо не ме докосна изобщо. Нашия има влечение към технологията и виждаме как е впрегнал едно от гениалните устройства за летене на Леонардо да Винчи. Вместо, нали, усилията които положи да краде книги със забранена магия и алхимия, да беше призовал истински змей, примерно (защото е в тайно сътрудничество със същия онзи пророк Кандаон!! Муахаха, не го очаквахте, нали? Ами вече знаете :Р !).
Мне.
Пропаднаха няколко героя в пъкъла (буквално да се разбира и чете това, земята под тях се разтвори), без Момчил, щото книга три трябва да е за него. Сигурно…
Имаме опит за „времеви похват“, който да разказва разбъркано дадени събития преди-след-по време на… не става, ако това въобще е била идеята – не се получи. В някакъв момент така и не разбрах защо Момчил отиде в Кастония и се намери с Калина? Дали заради вдовицата на лейт. Йовко, не помня вече, беше отдавна.
Диалозите са слаби, действията са предвидими и сухи. Имаме някои изключения, разбира се. Отново присъства писане на старобългарски език, и на няколко пъти мернах и чуждици, които не запомних. Изреченията страдат от натрупване на прилагателни (бездънна, черна, всепоглъщаща, и не-прощаваща Бездна). Изглежда красиво, звучи омайно, вероятно, но не е. Нали все пак читателят е добре да си ползва въображението? Не става, тежко е, има нужда от допълнителна редакция.
Главният Лошко, Кандаон, изчезна на някъде… появи се сумарно май в 2-3 глави само.
Бурян продължава да е тъп и упорит, въпреки някои моменти на умствено прозрение. Пресиян и той, копие на Бурян, с тази разлика, че е женен.
Дворцовите интриги и предателства отново бяха на преден план, вместо кукерството (изключваме Събора). Ще има сериозен сблъсък между двете империи. Поради тази причина предлагам заглавието на книгата да се смени на: „Сага за Испорското царство“ книга 1: сенки и кукери; книга 2: маски и кукери; книга 3: кукерски чанове. Или нещо подобно, но „Сага за Испорското царство“ да си се запази. Според мен това е била целта, да се пише за нея и да украсява с кукерско присъствие само.
От всички харесах най-много Момчил. Някак той ми се видя по-разумен. Капитан Корс, низвергнат от своята любима (която си и легна с друг на всичкото отгоре бързо след това!) отиде да бърше сълзи и сополи в чуждия военен стан.
Историята, ако може да бъде наречена така, е толкова разпиляна на отделно свързани някакси събития, че нямах идея как влизаме от едните в другите. Алгара се съсипа с тая клетва по Будимир да го пази (после и по Бурян, де, намиг - намиг), Бурян и той. Не знам колко възмъжа туй момче, ама можеше повече! Нищо, скоро и това ще стане.
Отново предвидими сюжетни нишки, разговорите макар и слаби бяха интересни на места, обаче бездушни и претрупани. Има си и някои добри попадения.
Въобще си личи пълна липса на житейско съзряване и преживяване у автора. Или просто е искал да пише детска книжка? Ама и за такава не става. С всяка следваща творба, по начало му, всеки писател се стреми да се развива. Хер Кънчев обаче, е заседнал в блатото на посредствеността и няма излизане от там! Първата книга даваше някакви надежди, но тази - категорично не!
Имената в по-голямата си част са несериозни (Мпринц Мавър, Илко, Лабас, Бурян, мхм и той... спирам по-добре).
Сега, книгата има доста стилна корица… както и тази на Ути Бъчваров, примерно, но това не е причина да си я купиш :Р
Бурян подари на Алгара камък-накит да я пази. Сериозен е в намеренията си.
Цар Лабас е непобедим. Те, май, всички са по равно непобедими. Освен майстор Благун, който (предвидимо) се жертва, ама той си беше старичък вече, нямаше смисъл да живее повече.
Амиии, до тук съм! Пътят бе труден и скучен. Не зная дали книга три ще я чета.
Зависи от заглавието! И от корицата! Ако е Момчил на нея… хехе ;)
Ама силно ме съмнява да си я взема.
Сега, какво да правя с настоящия ми екземпляр... някой иска ли я :Р?
Третата част сигурно ще се зове „Чановете на кукера“ или „Тоягата на кукера“…или и двете заедно (справка: „Чановете и гегата на Кукера“) ? Примерно?
Знам ли какво друго ще дойде и ще бъде наречено ‚огнено продължение‘ на ‚феноменалното българско фентъзи‘. Мда, много огън и жупел, толкова, че огнището се оказа пълно само с пепел, която леко напарва, дори и изпепелена, ама толкова.
За сега.
Преди около месец я четох и честно казано не съм много на ясно какво точно прочетох.
---От сега да се знае, че има разкрития от историята, така, че четете на своя отговорност!!---
Имаме поредната заявка за мащаб, замисъл, трудно взимане на решения, обединение на врагове, обединение на съюзници, предателства, любов (ахахахах!), поредната и скучна заплаха за царството, света и т.н. С други думи, много от същото, но накрая пo-малко от всичкото.
Ще опитам да подходя хронологично до колкото ми е възможно.
Имаме напълно излишен пролог за някаква Бездна, която си остана там. В пролога. Събраха се двама военачалници: на Айонската империя (клонингът на Византийската) и посредникът на пророка Кандаон. Обсъдиха се военни тактики, ужким съюзи. Мръщения имаше, любезничене и до там. Стига му.
Алгара, заедно с влюбеният в нея монах (за справка тая орисница врит я залюбиха, то стана малко като „Залюбиха ме мамо… абе, повече от три момци са…“, ама за това после) Нил и Кандаон яко ги измъчва и зове орисницата да познае греха си. Тя не се дава! Нил също! Двамата си говорят за да се подкрепят и .. е Нил гушна букета, ясно беше. Алгара тъгува.. появи се някакъв много личен капитан изпратен от цар Лабас, Корс, който лично иска да я освободи, щото нали наточен ѝ е. Там след една камара перипетии, па тя не искаше да тръгва, ама склони после, успяха с уговорки, уловки и какво ли не да се измъкнат. Имаме и една напълно ненужна и плоска (добре, че беше кратка!) сексуална сцена-мисъл в главата на Корс (т‘ва едва ли е древно българско име?), защото, нали, иска Алгара, съответно иска да я в леглото. Избягах сега те и се запътиха на някъде да вървят…
Бурян го няма, ама се появи Пресиянчо, който помага на изоставените деца от Багрен, а междувременно търси някакъв свитък. И още по-между другото си състави някакъв кукерски танц (на Илко), с който успешно пъди Лошотията
Появи се Бурян и… оф, почвам както го помня ;)
Калина и Микеле – ТОТАЛНО ИЗЛИШНО ходене в Кастония да спасели вдовицата на лейт. Йовко. То смешни случки, после смехотворни случки – Калина учи италиан..пардон кастонски език, бяга от Микелето, после я намира…после имаше бал в някаква кула на някакъв благородник, който участва в търговия с деца май, имаше червени маски – яко манджа с грозде, честно! Обаче тук имаме явно показно на може би пряко вдъхновение от ‚Граф Монте Кристо‘, който е гениален роман. В какво се изразява вдъхновението? ВСЯКА ВТОРА фраза е ‚любезни господине‘ и ‚скъпа госпожице‘ и някакъв етикет. Тези глави ги четох диагонално – умъртвиха ме от скука! Въобще ако ‚приключението‘ на тия двамата се изреже от книгата, освен да ѝ повлияе положително – не знам…
Най-интересен се оказа, за мен, Кукерския събор, където научаваме, че Бурях си има две дружки Пресиян и Момчил. Имаше изпитания след които всеки чирак си взима полагащите му се рога, а който не успее/не ги заслужи – ай се отказва от кукерския занаят. Не разбрах. То едни изпитания, задружност, печелене на рога, после луд купон, после… и до там ще стигна
Има една сцена, в която за да предаде урок на стихийния Бурян (ахахха, който просто страда от проблеми с гнева) учителят му Благун, уговаря друг учител (подчертавам "Учител"!!!) да се прави на „Кой съм аз“ и „Кой беше ти“ за да можел Бурян да усмири гнева си и, да се контролира, по-добре. И т‘ва става като го ядосва. Бурян, че и другите 2ма се нахвърлят на този учител – натупаха го как си требе, ама на края Бурян, как да пиша… остави гнева си и го помилва (ми като няма психаротерапия по тези земи, стигаме до бой с учителя и така). Признавам, че не разбрах поуката от тази сцена, освен, че съзнателно се посегна на учител(!), който се знае, че ги дразни умишлено, щото са на изпитание и… абе въобще посягането на Учител!! Какво по дяволите!?! УЧИТЕЛ!! Няма ли уважение към неговия авторитет, фигура?! То в България няма уважение към родители и възрастни хора, аз – към учители! Нищо чудно, че децата ни са толкова неграмотни и невъзпитани – друга тема обаче…
Тримцата взеха по чифт рога: Бурян – на Водния бик (НАЙ-мега специалните рога за битка, дет‘ не са взимани от време оно), Пресиян взе еленовите (вторите по важност), а Момчил взе козите (най-често срещаните, ама пък доста силни).
После купон и разговор с учителя му... А да, появи се Алгара. Корс я ухажваше, ама тя го отряза, ‘щото просто не е за нея (един от много малкото добри разговори в целия роман) и се залюбиха с Бурян най-накрая! Преди това, обаче тя ходи на среща с цар Лабас, та да се сбогуват двамцата един с друг и май тя изпи оная вълшебна отвара за разлюбване, или той.. или и двамата. Не стана ясно.
После Бурян се оказа, че е проводник на някакво зло… Имаме отново княз Будимир, който всички искат да защитят, ама той не ги слуша много-много, ‘щото просто не е неговото. Следва един смехотворен (ми не ми допадна, не може така да я разкъсваш, преиначаваш) прочит на приказката „Тримата братя и златната ябълка“, който разкрива на Бурян и Будимир, чрез преживяване на спомен, където главните действащи лица са (изненада!): тримата принцове на Испория (от които само Лабас е жив) и кукерът, който им помогнал да се преборят със Ламята (По-голяма изненада!) - Благун.
Така!
Преди или след тази ‚приказка‘ майстор Благун губи живота си да защити Бурян. Смята се, че той (Бурян) е проводник на същата тая Ламя, за която, май-май, мората от книга 1 бачка за него. И там, другите майстори кукери щяха да го (Бурян това) трепят, ама нейсе. Нали трябва да (го) има (в) книга 3 :)
Имаме бягане, събиране, и много, наистина, военни действия, тактики, описания на предстоящия, и един кратък, сблъсък между айонски и испорски воини. Ама много! Личи се, че авторът се интересува от битки, направил си е проучването и си го е описал. Браво! На мен ми се стори скучно и ненужно, поне не и в този му размер.
После се събраха всички, даже излишните Калина и НАЙ-излишния Микеле! Разбрахме му първоначалния подтик за идването в Испория и да, познах – наистина е идиот! И той сам си го казва. Освен това дразнещо прескачане между български и италиански език ме навежда на мисълта, че авторът изучава и харесва италианския. Добре. Няма лошо, всеки е свободен да изучава каквото си пожелае.
Бурян го залови Змей Горянина (набеденият болярин), дето задяваше братовчедката на Будимир (чието име очевидно не помня, нямам и намерение) и му разкри една тайна, която признавам не очаквах. Нямаше никакви улики за нея, освен може би няколко страници преди разкритието ѝ. Ама като я разкри в смисъл, нещо не ме докосна изобщо. Нашия има влечение към технологията и виждаме как е впрегнал едно от гениалните устройства за летене на Леонардо да Винчи. Вместо, нали, усилията които положи да краде книги със забранена магия и алхимия, да беше призовал истински змей, примерно (защото е в тайно сътрудничество със същия онзи пророк Кандаон!! Муахаха, не го очаквахте, нали? Ами вече знаете :Р !).
Мне.
Пропаднаха няколко героя в пъкъла (буквално да се разбира и чете това, земята под тях се разтвори), без Момчил, щото книга три трябва да е за него. Сигурно…
Имаме опит за „времеви похват“, който да разказва разбъркано дадени събития преди-след-по време на… не става, ако това въобще е била идеята – не се получи. В някакъв момент така и не разбрах защо Момчил отиде в Кастония и се намери с Калина? Дали заради вдовицата на лейт. Йовко, не помня вече, беше отдавна.
Диалозите са слаби, действията са предвидими и сухи. Имаме някои изключения, разбира се. Отново присъства писане на старобългарски език, и на няколко пъти мернах и чуждици, които не запомних. Изреченията страдат от натрупване на прилагателни (бездънна, черна, всепоглъщаща, и не-прощаваща Бездна). Изглежда красиво, звучи омайно, вероятно, но не е. Нали все пак читателят е добре да си ползва въображението? Не става, тежко е, има нужда от допълнителна редакция.
Главният Лошко, Кандаон, изчезна на някъде… появи се сумарно май в 2-3 глави само.
Бурян продължава да е тъп и упорит, въпреки някои моменти на умствено прозрение. Пресиян и той, копие на Бурян, с тази разлика, че е женен.
Дворцовите интриги и предателства отново бяха на преден план, вместо кукерството (изключваме Събора). Ще има сериозен сблъсък между двете империи. Поради тази причина предлагам заглавието на книгата да се смени на: „Сага за Испорското царство“ книга 1: сенки и кукери; книга 2: маски и кукери; книга 3: кукерски чанове. Или нещо подобно, но „Сага за Испорското царство“ да си се запази. Според мен това е била целта, да се пише за нея и да украсява с кукерско присъствие само.
От всички харесах най-много Момчил. Някак той ми се видя по-разумен. Капитан Корс, низвергнат от своята любима (която си и легна с друг на всичкото отгоре бързо след това!) отиде да бърше сълзи и сополи в чуждия военен стан.
Историята, ако може да бъде наречена така, е толкова разпиляна на отделно свързани някакси събития, че нямах идея как влизаме от едните в другите. Алгара се съсипа с тая клетва по Будимир да го пази (после и по Бурян, де, намиг - намиг), Бурян и той. Не знам колко възмъжа туй момче, ама можеше повече! Нищо, скоро и това ще стане.
Отново предвидими сюжетни нишки, разговорите макар и слаби бяха интересни на места, обаче бездушни и претрупани. Има си и някои добри попадения.
Въобще си личи пълна липса на житейско съзряване и преживяване у автора. Или просто е искал да пише детска книжка? Ама и за такава не става. С всяка следваща творба, по начало му, всеки писател се стреми да се развива. Хер Кънчев обаче, е заседнал в блатото на посредствеността и няма излизане от там! Първата книга даваше някакви надежди, но тази - категорично не!
Имената в по-голямата си част са несериозни (Мпринц Мавър, Илко, Лабас, Бурян, мхм и той... спирам по-добре).
Сега, книгата има доста стилна корица… както и тази на Ути Бъчваров, примерно, но това не е причина да си я купиш :Р
Бурян подари на Алгара камък-накит да я пази. Сериозен е в намеренията си.
Цар Лабас е непобедим. Те, май, всички са по равно непобедими. Освен майстор Благун, който (предвидимо) се жертва, ама той си беше старичък вече, нямаше смисъл да живее повече.
Амиии, до тук съм! Пътят бе труден и скучен. Не зная дали книга три ще я чета.
Зависи от заглавието! И от корицата! Ако е Момчил на нея… хехе ;)
Ама силно ме съмнява да си я взема.
Сега, какво да правя с настоящия ми екземпляр... някой иска ли я :Р?
Displaying 1 - 1 of 1 review