What do you think?
Rate this book
Обаче не стана точно така
По принцип планът беше за дълъг и щастлив живот, изпълнен със споделена любов и безброй прекрасни моменти… обаче не стана точно така!
Запознайте се с драматичната и шарена история на Филомена, която има развинтена фантазия и стотици лунички. И е напълно наясно, че името ѝ е идиотско. Тя много, ама много иска да бъде постоянна и поносима, но се оказва пак и пак, че това просто не е по силите ѝ. И околните ще трябва да се примирят или да избягат.
В главата на Филомена винаги има сценарий за някоя шантава история, а животът не спира да ѝ поднася нови и нови изненади. И май невинаги става така, както тя го вижда или очаква. Даже никога не става точно така.
Сърцето на Филомена е чупено неведнъж. И всеки път тя го слепва със злато по традиционния японски метод кинцуги. То е разбивано толкова пъти и на толкова малки парченца, че накрая цялото е станало златно.
Важното обаче не е това.
Важното е в края, преди финалните надписи, да се получи равенство между дадено и получено, дори и не точно така, както си го искал.
Още една шеметна и затрогваща история от обичаната авторка на „Смок“. Между двата романа обаче няма нищо общо, да е ясно! И остава само теоретичната чуденка какво би станало, ако Филомена и Бела вземат, че някак се срещнат?
Обаче май няма как да стане точно така.
Запознайте се с драматичната и шарена история на Филомена, която има развинтена фантазия и стотици лунички. И е напълно наясно, че името ѝ е идиотско. Тя много, ама много иска да бъде постоянна и поносима, но се оказва пак и пак, че това просто не е по силите ѝ. И околните ще трябва да се примирят или да избягат.
В главата на Филомена винаги има сценарий за някоя шантава история, а животът не спира да ѝ поднася нови и нови изненади. И май невинаги става така, както тя го вижда или очаква. Даже никога не става точно така.
Сърцето на Филомена е чупено неведнъж. И всеки път тя го слепва със злато по традиционния японски метод кинцуги. То е разбивано толкова пъти и на толкова малки парченца, че накрая цялото е станало златно.
Важното обаче не е това.
Важното е в края, преди финалните надписи, да се получи равенство между дадено и получено, дори и не точно така, както си го искал.
Още една шеметна и затрогваща история от обичаната авторка на „Смок“. Между двата романа обаче няма нищо общо, да е ясно! И остава само теоретичната чуденка какво би станало, ако Филомена и Бела вземат, че някак се срещнат?
Обаче май няма как да стане точно така.
- GenresContemporary
288 pages, Paperback
First published January 1, 2026
13 people are currently reading
100 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
February 21, 2026
Обаче не стана точно така, нали?: https://knigolandia.info/obache-ne-st...
"…моето сърце е разбивано толкова пъти, че късчетата повече не могат да бъдат слепени дори с кинцуги."
След чудото на име „Смок“, което покори хиляди читателски сърца, очакването за следващия роман на Ели Лозанова бе оправдано високо. С нея обсъдихме идеята за продължение, разбира се, но когато перото си иска друга посока, го оставяш да те отведе там – и ето я „Обаче не стана точно така“, интимната, причудлива, трагикомична история за Филомена, която знае, че името ѝ е идиотско, има „развинтена фантазия и стотици лунички“, с което, общо взето, „се изчерпват както достойнствата, така и недостатъците“ ѝ. Но ако добавим и шарената история, нещата стават много различни. Както на задната корица на книгата, така и тук искам да подчертая, че книгата няма общо със „Смок“ и само като пожелание е Бела и Филомена да се срещнат в някоя бъдна творба… това би било гледка за чудо и приказ, повод за луд сеир или очакван съюз на две силни жени, срещу които никой не би могъл да излезе насреща.
Ciela Books
https://knigolandia.info/obache-ne-st...
"…моето сърце е разбивано толкова пъти, че късчетата повече не могат да бъдат слепени дори с кинцуги."
След чудото на име „Смок“, което покори хиляди читателски сърца, очакването за следващия роман на Ели Лозанова бе оправдано високо. С нея обсъдихме идеята за продължение, разбира се, но когато перото си иска друга посока, го оставяш да те отведе там – и ето я „Обаче не стана точно така“, интимната, причудлива, трагикомична история за Филомена, която знае, че името ѝ е идиотско, има „развинтена фантазия и стотици лунички“, с което, общо взето, „се изчерпват както достойнствата, така и недостатъците“ ѝ. Но ако добавим и шарената история, нещата стават много различни. Както на задната корица на книгата, така и тук искам да подчертая, че книгата няма общо със „Смок“ и само като пожелание е Бела и Филомена да се срещнат в някоя бъдна творба… това би било гледка за чудо и приказ, повод за луд сеир или очакван съюз на две силни жени, срещу които никой не би могъл да излезе насреща.
Ciela Books
https://knigolandia.info/obache-ne-st...
April 27, 2026
Романът ни разказва за живота на главната героиня Филомена и засяга много и важни социални проблеми. Той е разказ и за душата. Много исках да го харесам! Но може би, защото очаквах да е добър поне колкото "Смок", останах леко разочарована.
February 28, 2026
За мен Ели Лозанова е абсолютен феномен. Между разбирането за излизането на тази книга, поръчването й, получаването й и прочитането й минаха точно 6 дни. "Смок" изгълтах за отрицателно време и на тази книга бях приготвила сигурни 5 звезди. Обаче не стана точно така.
Историята ми беше завладяваща и интересна, смях се с глас на няколко пъти. Беше толкова различна от "Смок" и това много ми хареса, защото иначе щях да се разочаровам. Стилът на писане на авторката е много лек, естествено хумористичен и увлекателен. Героинята отново е хиперактивна, твърноглава и инатлива здрава българка. Тези неща са достатъчни за 4 звезди.
Не ми хареса, че цялата книга е непрекъснат разказ, почувствах се сякаш пак чета безконечния "Пасианс на архангелите", което беше истинско мъчение. Липсата на глави или каквато и да е систематизация много ме натовари и утежни книгата. Преминаването през различните години на героинята без особена последователност също ми подейства объркващо. По тези причини не мога да дам 5 звезди, иначе невероятно бързият прочит е показателен колко ми е било интересно и колко съм искала да разбера какво става нататък.
Историята ми беше завладяваща и интересна, смях се с глас на няколко пъти. Беше толкова различна от "Смок" и това много ми хареса, защото иначе щях да се разочаровам. Стилът на писане на авторката е много лек, естествено хумористичен и увлекателен. Героинята отново е хиперактивна, твърноглава и инатлива здрава българка. Тези неща са достатъчни за 4 звезди.
Не ми хареса, че цялата книга е непрекъснат разказ, почувствах се сякаш пак чета безконечния "Пасианс на архангелите", което беше истинско мъчение. Липсата на глави или каквато и да е систематизация много ме натовари и утежни книгата. Преминаването през различните години на героинята без особена последователност също ми подейства объркващо. По тези причини не мога да дам 5 звезди, иначе невероятно бързият прочит е показателен колко ми е било интересно и колко съм искала да разбера какво става нататък.
March 6, 2026
След много силната “Смок” тук Ели Лозанова е понамалила малко темпото някак си. Не че книгата е лоша, но някак си бледнее от историята на Бела.
Проследява се историята на Филомена, момичето което знае 6-7 езика, има три магистратури и преживява порой от любовни истории, като повечето не завършват щастливо и се опитва да слепи живота си като японското изкуство кинтцуги.
Малко по носталгична и по драматична ми беше тази история, но пък от друга страна Филомена е доста ярък образ преживяващ света по свой собствен начин и искащ да почерпи от живота с пълни шепи.
Това което също не ми допадна е че цялата история е разказана на едно, без да е разделена на отделни глави и части. И това като повествование определено не ми се понрави.
Проследява се историята на Филомена, момичето което знае 6-7 езика, има три магистратури и преживява порой от любовни истории, като повечето не завършват щастливо и се опитва да слепи живота си като японското изкуство кинтцуги.
Малко по носталгична и по драматична ми беше тази история, но пък от друга страна Филомена е доста ярък образ преживяващ света по свой собствен начин и искащ да почерпи от живота с пълни шепи.
Това което също не ми допадна е че цялата история е разказана на едно, без да е разделена на отделни глави и части. И това като повествование определено не ми се понрави.
Read
February 28, 2026Ели Лозанова - "Обаче не стана точно така", изд. "Сиела" 2026
Купих си тази книга заради заглавието. И заради името на героинята. И защото ми се четеше български автор. И защото не бях чела почти нищо от Ели Лозанова.
Сега, да подкараме причините една по една. Честно си признавам, че заглавието в случая беше решаващото. И бях убедена, че на героиня с такова име няма как да се случват само обикновени неща.
А Филомена наистина е... щях да кажа "образ безподобен", но няма да съм права. Филомена е борещо се човешко същество. Каквито сме всички ние. И животът многократно - да не кажа постоянно - я изправя пред ситуации, в които вероятно много от няс биха се оказали да действат, биха се откацали от замисления план, бира решили, че 4няма да стане".
Само че Филомена освен шантаво име притежава и развинтена фантазия. И винаги, когато "не стане точно така" - а това се случва по-скоро твърде често, отколкото твърде рядко - тя е готова с нов план. И винаги всяко "обаче не стана точно така", дори когато става дума за нещо, което би хвърлило друг човек в отчаяние, сякаш я кара да се вккопчва още по-здраво в живота, да иска да се бори още по-усърдно, да покаже на себе си - и на с8вета, който й казва, че няма да стане - че все някак ще стане. Че този път ще е "точно така".
Живнотът на Филомена е едновременно обикновен и пъстър, наглед драматичен, но всъщност изпълнен с /почти/ всичко, което човек би могъл да приеме за смислено и стойностно. В него има големи загуби, но и голяма любов - всъщност няколко любови. Има моменти отвъд прага на отчаянието. Има неочаквани подаръци от съдбата. И всичко това - разказано така, сякаш не четеш, а седиш и слушаш как самата Филомена ти разказва. Без натруфени фрази. Без патос. Просто една човешка история. Смях се и се ядосвах заедно с нея, пожелавах й късмет в понякога наглед безумните неща, с които се захващаше, негодувах срещу онези, които се изпречваха на пътя на щастието й.
Говоря най-вече за Филомена, но всички герои в историята са такива, които ще запомня за доста време. Някои - с хубаво, други - не чак толкова. Но тази история показва, че винаги има път. Има начин. Дори отначало да не стане точно така...
Краят ме натъжи донякъде. Исках напълно щастлив край за Филомена. Но пък, от друга страна, може би не е толкова важно точно ксога идва краят на пътят. Важно е какво ще видим, когато сеа обърнем назад. И ако то ни удовлетворява, значи всичко е наред.
Значи този път всичко е станало точно така.
Поне този път.
Купих си тази книга заради заглавието. И заради името на героинята. И защото ми се четеше български автор. И защото не бях чела почти нищо от Ели Лозанова.
Сега, да подкараме причините една по една. Честно си признавам, че заглавието в случая беше решаващото. И бях убедена, че на героиня с такова име няма как да се случват само обикновени неща.
А Филомена наистина е... щях да кажа "образ безподобен", но няма да съм права. Филомена е борещо се човешко същество. Каквито сме всички ние. И животът многократно - да не кажа постоянно - я изправя пред ситуации, в които вероятно много от няс биха се оказали да действат, биха се откацали от замисления план, бира решили, че 4няма да стане".
Само че Филомена освен шантаво име притежава и развинтена фантазия. И винаги, когато "не стане точно така" - а това се случва по-скоро твърде често, отколкото твърде рядко - тя е готова с нов план. И винаги всяко "обаче не стана точно така", дори когато става дума за нещо, което би хвърлило друг човек в отчаяние, сякаш я кара да се вккопчва още по-здраво в живота, да иска да се бори още по-усърдно, да покаже на себе си - и на с8вета, който й казва, че няма да стане - че все някак ще стане. Че този път ще е "точно така".
Живнотът на Филомена е едновременно обикновен и пъстър, наглед драматичен, но всъщност изпълнен с /почти/ всичко, което човек би могъл да приеме за смислено и стойностно. В него има големи загуби, но и голяма любов - всъщност няколко любови. Има моменти отвъд прага на отчаянието. Има неочаквани подаръци от съдбата. И всичко това - разказано така, сякаш не четеш, а седиш и слушаш как самата Филомена ти разказва. Без натруфени фрази. Без патос. Просто една човешка история. Смях се и се ядосвах заедно с нея, пожелавах й късмет в понякога наглед безумните неща, с които се захващаше, негодувах срещу онези, които се изпречваха на пътя на щастието й.
Говоря най-вече за Филомена, но всички герои в историята са такива, които ще запомня за доста време. Някои - с хубаво, други - не чак толкова. Но тази история показва, че винаги има път. Има начин. Дори отначало да не стане точно така...
Краят ме натъжи донякъде. Исках напълно щастлив край за Филомена. Но пък, от друга страна, може би не е толкова важно точно ксога идва краят на пътят. Важно е какво ще видим, когато сеа обърнем назад. И ако то ни удовлетворява, значи всичко е наред.
Значи този път всичко е станало точно така.
Поне този път.
April 18, 2026
2.5⭐️
Бях много въодушевена да видя, че Ели Лозанова има нова книга. Купих я и се бях приготвила да се насладя на макс…Обаче не стана точно така. ;)
За съжаление имах “Смок” за сравнение и наистина “Обаче не стана точно така” бледнее пред предната.
Да, лекия, весел и приятен за четене стил на Ели Лозанова го има и в тази книга. Но май до тук за мен се изчерпват хубавите неща в книгата.
Някак си на мен ми се струваше, че действието се развива хаотично. Напред назад във времето, особено в началото не знаех спомен ли разказва, към настоящето ли се е върнала. Както Филомена беше на 44, изведнъж стана на 50, после за нула време на 51, че и на 52. По разказаното се усещаше да са минали дни, най-много седмица две и бам героинята казва, че е с още годинка отгоре. Структурно също не ми хареса как почти всичко се разказва в диалози (които понякога бяха абсурдни и много забързани). Имаше много повторения на някои неща (колко магистратури има героинята, припомняния на спомени и факти, които са казани по няколко пъти). Усещането цялостно за книгата ми остана като пълен хаос. Миш маш от събития.
Другото, което не ми беше много по вкуса, бяха многото наблъскани клиширани елементи - гея приятел с ХИВ, оставящ огромно завещание, корейския tycoon наследник, който се влюбва до уши в главната героиня, изваден като от някоя досадна корейска драма, изневяра и напускане от “лошия съпруг” (ама тя Филомена сто пъти повтори, че дори не го обича), по-млад любовник, който да оправи нещата, терминална болест, ляля. Беше като микс между турски сериал и азиатска драма (все тая дали корейска, китайска, японска). На моменти чак беше скучно - преминавах на диагонал цели пасажи с безмислените разговори на Филомена и Ю Чуе.
Поредното нещо, което за мен не беше окей, е ��рекаленото хвалене на главната героиня. На моменти Филомена направо ми беше антипатична с нарциситкото си поведение, все едно всички са ѝ длъжни и тя е една светла чиста звездица - най най най наааааай- добрата. Към края на книгата това се пооправи и уравновеси.
Втората част до някъде компенсира първата, но цялостно не ми хареса.
Бях много въодушевена да видя, че Ели Лозанова има нова книга. Купих я и се бях приготвила да се насладя на макс…Обаче не стана точно така. ;)
За съжаление имах “Смок” за сравнение и наистина “Обаче не стана точно така” бледнее пред предната.
Да, лекия, весел и приятен за четене стил на Ели Лозанова го има и в тази книга. Но май до тук за мен се изчерпват хубавите неща в книгата.
Някак си на мен ми се струваше, че действието се развива хаотично. Напред назад във времето, особено в началото не знаех спомен ли разказва, към настоящето ли се е върнала. Както Филомена беше на 44, изведнъж стана на 50, после за нула време на 51, че и на 52. По разказаното се усещаше да са минали дни, най-много седмица две и бам героинята казва, че е с още годинка отгоре. Структурно също не ми хареса как почти всичко се разказва в диалози (които понякога бяха абсурдни и много забързани). Имаше много повторения на някои неща (колко магистратури има героинята, припомняния на спомени и факти, които са казани по няколко пъти). Усещането цялостно за книгата ми остана като пълен хаос. Миш маш от събития.
Другото, което не ми беше много по вкуса, бяха многото наблъскани клиширани елементи - гея приятел с ХИВ, оставящ огромно завещание, корейския tycoon наследник, който се влюбва до уши в главната героиня, изваден като от някоя досадна корейска драма, изневяра и напускане от “лошия съпруг” (ама тя Филомена сто пъти повтори, че дори не го обича), по-млад любовник, който да оправи нещата, терминална болест, ляля. Беше като микс между турски сериал и азиатска драма (все тая дали корейска, китайска, японска). На моменти чак беше скучно - преминавах на диагонал цели пасажи с безмислените разговори на Филомена и Ю Чуе.
Поредното нещо, което за мен не беше окей, е ��рекаленото хвалене на главната героиня. На моменти Филомена направо ми беше антипатична с нарциситкото си поведение, все едно всички са ѝ длъжни и тя е една светла чиста звездица - най най най наааааай- добрата. Към края на книгата това се пооправи и уравновеси.
Втората част до някъде компенсира първата, но цялостно не ми хареса.
April 1, 2026
С нетърпение си купих втората книга на Ели Лозанова, защото много харесах 'Смок'. Кориците са много сходни и бях останала с впечатлението, че това е нещо като съпътстващ роман, обаче не е точно така. То си пише в описанието, но предвид нотката за какво би станало, ако Филомена и Изабела се познават ме накара да се замисля, че все пак има нещичко общо. Та както и да е, нека премина към самото ревю:
Филомена e главната героиня на 'Обаче не стана точно така', където заглавието на романа описва нейната най-крилата фраза. Историята започва в Германия, в клиника за терминално болни, където Филомена работи като психолог и се сприятелява с един от пациентите си. Двамата имат много цветни житейски случки, но главният фокус е върху Филомена, където има истории от детството ѝ, от ученията, любовния живот, пътуванията и различните професии, през които тя е минала.
Има едно нещо, което трябва да отбележа - макар Филомена да е по-възрастна от Изабела, историите са им леко сходни, софиянка се мести на съвсем друго място и пак успява да се справи за нула време с културния шок. Просто този път историята не спира до любовта към партньор, а има друг обрат. Поради това сходство давам 4 звезди на тази книга - хареса ми, но не колкото 'Смок'.
Филомена e главната героиня на 'Обаче не стана точно така', където заглавието на романа описва нейната най-крилата фраза. Историята започва в Германия, в клиника за терминално болни, където Филомена работи като психолог и се сприятелява с един от пациентите си. Двамата имат много цветни житейски случки, но главният фокус е върху Филомена, където има истории от детството ѝ, от ученията, любовния живот, пътуванията и различните професии, през които тя е минала.
Има едно нещо, което трябва да отбележа - макар Филомена да е по-възрастна от Изабела, историите са им леко сходни, софиянка се мести на съвсем друго място и пак успява да се справи за нула време с културния шок. Просто този път историята не спира до любовта към партньор, а има друг обрат. Поради това сходство давам 4 звезди на тази книга - хареса ми, но не колкото 'Смок'.
March 19, 2026
Леко, изключително приятно четиво благодарение на непренудения стил на авторката. Една житейска история, наблягаща на малките, познати моменти, поднесена с дълбочина без излишна драматичност. Хареса ми и балансът между хумор, тъга, надежда и любов.
Оценката ми е 4.5, а като единствен минус смятам, че някои сюжетни линии биха могли да бъдат доразвити.
Оценката ми е 4.5, а като единствен минус смятам, че някои сюжетни линии биха могли да бъдат доразвити.
February 19, 2026
Щеше ми се да сложа още няколко звездички за прекрасния, завладяващ и вълнуващ разказ.
February 21, 2026
Някак си не ме улови историята. Прочетох я насила.
February 22, 2026
Ели Лозанова не разочарова! ♥️🍀
March 21, 2026
Малко по слаба от "Смок" според мен, но интересна. Различна по тематика, малко по трудно ми "тръгна", но си струва да се прочете.
April 13, 2026
Всяка следваща книга е по-добра от предишната. Абсолютно завладяваща!
Displaying 1 - 13 of 13 reviews