Съвестта ме зове

by Ангел Василев

Драги читателю, очаква те пъстроцветна палитра от емоции. Ако си любител на криминалните романи, обещавам интригуващ сюжет. Ако се увличаш по философията, ще усетиш трепет и душевна мъдрост. Психологията и себепознанието на героите ще те замислят, а описателните картини ще те потопят надълбоко в природната благодат.

Строителен магнат е открит убит в офиса си по подобие на картина на Караваджо. Инспектор Григоров намира предсмъртно стихотворение до него и тръгва по стъпките на убиеца. Религиозните мотиви и магическият реализъм, с които се сблъсква, ще го преведат през най-заплетения случай в кариерата му.

Нестандартният подход в разпитите на свидетели, познанията му за подсъзнателните подбуди на престъпниците... ще се окажат ли достатъчни? Дългът към разкриването на истината ще оцелее ли? А какво ще му коства той?

Пропиляната любов, житейският идеализъм, изповедта, отчуждението и цинизмът... Всяка една от тези съставки е поднесена с ексцентрично чувство за хумор. Греховете от миналото ще изплуват на повърхността и ще оплетат персонажите в една съдбоносна история.

Ще проследиш ли стихосбирката на убиеца? Колко дълга ще е тя? Има ли ум, който да му противодейства?

Е, драги читателю, каня те да се впуснем заедно в това приключение!

222 pages, Paperback

Published August 31, 2025

Reviews

[Reni]

4⭐

Нека започнем с това, че това е дебютен криминален роман от български автор… и съм страшно впечатлена. 🥹✨

Историята проследява главен инспектор Михаил Григоров, който се сблъсква с нетипичен случай на убийство. Влиятелен бизнесмен е открит мъртъв в офиса си, а до него - мистериозно пресмъртно писмо под формата на стихотворение. 📜 Тръгвайки по следите на убиеца, не след дълго един от заподозрените изчезва. Случаят се оказва много по-заплетен, отколкото изглежда на пръв поглед, и оттук нататък авторът ни води през цялото разследване - откриване на улики, разпити, мотиви, скрити истини и премълчани факти. През цялото време умело се преплитат теми като морала, тежестта на греховете и цената на успеха. ⚖️

Стилът на автора ми беше много приятен - изключително увлекателен, страниците буквално се изнизваха една след друга. 📖 Толкова се вживях в сюжета, че си направих цяло табло със заподозрените и периодично добавях улики, опитвайки се да отгатна извършителя преди финала 🔍 (spoiler: не успях 😅). Книгата съдържа и няколко стихотворения, които служат като улики… ако четеш достатъчно внимателно. 👀

Книгата се чете точно като разказ с неочакван край - сюжетът е динамичен, а фокусът е изцяло върху разследването - улики, разпити и свързване на "когнитивните възли" .

Страшно много ми напомни на книгите на Агата Кристи - главният инспектор е също толкова ексцентричен, колкото и любимият ни Поаро. 🕵️‍♂️ С нестандартни методи той открива детайли, които други биха пропуснали.

Особено ми допадна това, че макар действието да се развива в съвременни времена, разследването не разчита на модерни технологии. Тук няма магически ДНК тестове и изкуствен интелект, който казва кой е виновен. Почти всички изводи се правят чрез чисто аналитично мислене - и това ми беше адски освежаващо.

Персонажите са добре изградени - всеки има предистория, характер и… мотив. Авторът постоянно ни подхвърля малки намеци и следи - точно толкова, че да се съмняваш във всички, но не и да се досетиш кой е виновникът. Подозирах всичко и всички през цялото време, а краят истински ме изненада, без да се чувствам измамена. 👏 Много обичам книги, които те карат да се съмняваш във всичко, но без да лъжат читателя. 🧩

А сега - кое не ми се понрави… 😬

Персонажът на инспектор Григоров на моменти ми идваше маааалко в повече. Да, ексцентричен е, но понякога действията му ми се струваха леко прекалени. Има и една сцена към края, която не ми се стори много удачна, но няма да я коментирам, защото е спойлер. 🤐

Като се абстрахирам от тези дребни забележки (защото няма да съм аз, ако не мрънкам 😌), цялостното преживяване с книгата беше много приятно - динамичен сюжет, равномерно развитие и теми, които те карат да се замислиш.

Оценявам книгата с 4⭐ - чете се неусетно - точно като разказ с неочакван край. 📚✨ Препоръчвам я на всички фенове на Агата Кристи и класическите криминални загадки.

[Дарина Димитрова]

♟️ “Съвестта ме зове” - Ангел Василев

📃 “Разкаялият се грешник предизвиква повече симпатии и от най-милостивия самарянин.”

♟️ Бих казала, че като за дебют романът е доста добро начало. Вярвам и искрено се надявам, че тепърва ще виждаме, чуваме и четем още от и за автора. Нещата, които ми харесаха, са в пъти повече от онези, които не ми допаднаха. От много гледни точки летвата е високо вдигната.

📃 Препратките към книги, цитати от велики личности, произведения на изкуството са много добри хрумвания и пасват идеално на идеологията. Начинът, по който сюжетът поетапно ни запознава с героите, също ме привлече и беше причина буквално да не мигам, докато отгръщам лист след лист. Всяко разсейване би било пагубно.

🔍 Престъплението е необикновено и сякаш предизвестено, което още в началото буди ума ни, за да търсим логика, улики, истини. Всеки наоколо, който има касателство с убития, е възможен заподозрян. Още по-заплетено става всичко, когато се появява и втори труп.

♟️ И тук един много симпатичен особняк идва на помощ - старши инспектор Михаил Григоров. Точно с неговия образ е свързано едното ми негативно усещане и не, то не е породено от прекомерния му цинизъм, неадекватното на моменти поведение и/или прекаления му, ексцентричен хумор. То е следствие от сякаш твърде голямото желание на автора да ни го представи като такъв образ, опитвайки да изгради чепат, но гениален персонаж. Разбрах защо и какви са причините, но вярвам, че това ще направи героя му неразбран и недолюбван повече от нужното. Аз го харесах, макар усърдието да е “ръб” да ми дойде в повече. И тук ще се радвам, ако този роман е начало на една поредица, в която съзираме поетапно разгръщане и израстване на героя. До известна степен той като цялост влиза в противоречие с изложените разбирания, които четивото иска да ни внуши, ако и за това да има обяснение, при това съвсем разумно.

📃 Дълбоките послания, които ни предава Ангел Василев, целят да ни припомнят, служат като уроци по човещина. Срещаме се с грехове от реалността, доста по-близки, отколкото ни се иска, но откриваме и антидот за тях.

♟️ Има един много трогателен момент, на който е посветена цяла глава, и е пряко свързан с посвещението. Вярвам, че това е още една важна причина да наблегна на положителното, вдъхвайки кураж и увереност на Ангел, да продължи напред. Не само заради това, разбира се, но не мога да го пренебрегна.

📃 В резюме: идеите ми харесаха доста; вярвам, че героите имат голям потенциал, както и авторът; не ми достигнаха относително дребни неща, за да кипя в луда еуфория, давайки максимална оценка, но се надявам, че при следващи срещи ще се случи; символиките и символизмът са навсякъде между страниците. Посланията са красиви, дълбоки, човешки. Метафорите и препратките са чудесни. Начетеността и подготовката на автора са доста високи. Стилът е приятен за четене. Преплитат се философия, психология, език на тялото и похвати за въздействие, криминални деяния и разгадавания, човешки взаимоотношения.

♟️ Чете се леко и увлекателно, макар многото информация да е способна, да ни обърка. Признавам, че финалът ме изненада. Не можах да разбера напълно мотива, но е напълно възможно вината да е в мен, вследствие на горепосоченото. Персонажите са добре изградени и имат своя дан в сюжета.

🔍 Много важно е да уточня, че до голяма степен сетивата ми са закърнели от злоупотреба с психотрилъри, криминални и детективски романи. Това е по отношение на по-умерената позитивност и наличието на забележки. Успях да проникна под повърхността и скритото там ми хареса.

♥️ Благодаря ти, Ангеле, че ми довери първата си книжна рожба! Пожелавам ти още много вдъхновение и устрем! Надявам се да чета още твои творби в бъдеще!

Страници: 222
Коректор: С. Иванова
Предпечатна подготовка: БПС ООД
Издателство: Nature's Win, София, 2026

Съвестта ме зове

български автор • месец на българските автори • книжно ревю • субективно мнение • криминален роман • детектив • разследване • заплетен случай • престъпление

[Виктория Терзийска]

Страхотна история, която те държи под напрежение до последната страница, като обещава грандиозен финал. Психологическото разглеждане на персонажите е подход, който определено засилва интереса към тях.

[ALeksandra ZHekova]

Бих казала, че произведението не отстъпва по нищо на световноизвестни заглавия в този жанр, държа ме "на нокти" до самия край и прочетох на един дъх. Книгата е около 200+- страници, авторът не е пестил от красноречие, чете се лесно и кара ума ви да разиграва неусетно различни сценарии, което аз усетих като приятна гимнастика за мозъка. Винаги съм твърдяла, че съвременната художествена литература в България е на доста високо ниво и Съвестта ме зове затвърждава твърдението ми за пореден път.

Като обикновен читател ви препоръчвам да дадете шанс на този съвсем нов криминален роман и също така съвсем нов млад български автор. В общи линии, романът се фокусира върху две мистериозни убийства и тяхното разгадаване, случката се разиграва в България, което за мен винаги прави сюжета по-завладяващ и по-близък до мен самата. Налице е доста динамика, но както споделих се чете адски леко. Дали ще се опитате да отгатнете заплетената обстановка и низ от събития или ще се оставите автора да ви отведе до нея в самия край на романа е ваш избор.

[mila]

Има книги, които просто прочиташ и след това забравяш. Има и книги, които те разтърсват толкова дълбоко, че дълго след последната страница продължаваш да живееш в тяхната атмосфера.

Днес ще ви споделя мнението си за книгата „Съвестта ме зове“ от автора Ангел Василев. „Съвестта ме зове” е мрачна, болезнено човешка и изненадващо емоционална. Това не е просто криминален роман. Това е история за вината, за раните, които хората крият дълбоко в себе си, и за онзи вътрешен глас, от който никой не може да избяга, колкото и да се опитва.

Самото начало е изключително въздействащо. Строителен магнат е открит убит в офиса си по подобие на картина на Караваджо, а до него лежи предсмъртно стихотворение. Още от първите страници романът заявява амбицията си да бъде нещо повече от криминална загадка. Убийството не е просто престъпление, а символ. То носи почти театрална и религиозна тежест сякаш някой се опитва не само да отнеме живот, а да отправи послание. Точно това превръща книгата в толкова силно преживяване – все едно усещаш, че зад всяко действие стои морална, психологическа и дори духовна причина.

Инспектор Григоров е безспорно най-силно изградената фигура в романа (поне според мен). Той не е класическият безгрешен следовател, нито студеният детектив, който разчита единствено на логиката. Той е противоположното на всичко изброено – човек, който носи вътрешни конфликти и усещане за изгубеност. Точно това го прави толкова истински. Най-интересното при него е, че разследваше не само престъпленията, а и човешката душа. Той наблюдава мълчанията, полуизречените думи и страха в очите на хората. Разпитите му често приличаха повече на психологически сблъсъци, отколкото на стандартни полицейски процедури и заучени фрази.

Нещо повече – Григоров е герой, който постепенно започна да се разпада пред мен. Колкото повече четях и навлизах в случая, толкова повече той започна да се сблъсква със собствените си морални граници. Реших, че това е изключително важен момент, защото книгата не противопоставя просто „добрия“ срещу „лошия“. Тук почти всеки персонаж носи в себе си вина, болка или някаква форма на духовно разрушение. Никой не е напълно невинен. И може би именно затова романът звучи толкова реално.

Особено впечатляващо е как Ангел Василев изгражда второстепенните персонажи. Те не съществуват просто за да движат сюжета. Всеки герой носи собствена трагедия, собствено отчуждение и собствено разочарование от живота. Някои са се отказали от идеалите си, други живеят в цинизъм, трети се опитват да прикрият самотата си зад сарказъм и хумор. И точно този човешки пласт прави книгата толкова въздействаща. Усеща се, че авторът не съди героите си. Той ги разбира. Показва ги като хора, които бавно са изгубили себе си.

Много силно впечатление ми направи и образът на убиеца, но не толкова като конкретна личност, а като присъствие. Неговите стихотворения придаваха на романа почти хипнотична атмосфера. Те не звучаха просто като улики, а като изповеди. Колкото повече напредваше историята, толкова по-ясно ставаше, че насилието в книгата не е породено само от омраза, а от натрупана болка, чувство за несправедливост и невъзможност човек да се помири със собственото си минало. Това прави антагониста едновременно плашещ и трагичен.

Друго нещо, което ми хареса е, че религиозните мотиви в романа са използвани изключително умело. Препратките към Караваджо не са просто естетическа украса, а начин да се подчертае вечният сблъсък между светлината и мрака в човека. Почти всяка сцена носеше усещане за грях, изкупление и морално падение. А магическият реализъм допълнително засилваше тази атмосфера. Имаше моменти, в които реалността сякаш се размиваше и започвах да се питам кое е истина и кое е отражение на вина, страх или лудост. Именно това ме караше да искам да чета още и още.

Езикът на Ангел Василев също заслужава огромно внимание. Имаше сцени, написани почти като филмови кадри — мрачни, детайлни и наситени с напрежение. А след това дойдоха тихите, емоционални моменти, в които героите свалиха маските си и показаха колко самотни са всъщност. Точно тези моменти ме докоснаха най-силно. Защото зад криминалната интрига романът всъщност говори за хора, които отчаяно търсят спасение било то от миналото, от греховете си или пък от самите себе си.

Най-силното качество на „Съвестта ме зове“ е, че не предлага лесни отговори. Книгата постоянно поставяше въпроси.

Може ли истината да освободи човека или понякога тя само го унищожава? Има ли граница, след която вината става непоносима? Може ли човек действително да избяга от съвестта си?

Именно тези въпроси останаха с мен дълго след края. Това не е книга, която се чете леко. Това е книга, която те натоварва емоционално, кара те да мислиш и на моменти дори те задушава с атмосферата си. Но точно затова според мен е толкова добра. „Съвестта ме зове“ не разчита на евтини обрати или повърхностен шок. Тя разчита на психология, символика и дълбоки човешки емоции. Също така успява да остави усещането, че най-страшното престъпление понякога не е убийството, а животът, който човек е предал сам в себе си.

Това е роман за хората, които носят тишината на собствените си грехове. И може би именно затова звучи толкова истински.

[Albena]

Преди няколко дни получих "Съвестта ме зове" с лично послание от автора Ангел Василев и веднага отворих първите страници, за да се впусна в историята. Оказа се много трудно да оставя книгата докато не прелистя и последният лист.
Впуснах се в на пръв поглед не толкова заплетено убийството заедно с главен инспектор Григоров, който с остър ум,наблюдателност и леко чувство за хумор,улови и най-малкитр детайли ,за да стигне до края на случая и да разкрие убиеца и причините подтикнали го към престъплението. Не искам да разкривам подробности от историята,за да не отнемам удоволствието от това сами да преживеете всички драми и обрати в историята.
Усещам ,че в бъдеще ще има още срещи и преживявания с инспектор Григоров и честно казано,нямам търпение!

[Katia Dimitrova]

Искрено съм впечатленa от това, което си сътворил. За един завладяващ криминален роман е нужно много повече от добра история – изисква се въображение, талант, търпение и безброй часове всеотдаен труд. А ти си съчетал всичко това по чудесен начин.

Още от първите страници се усеща страстта, вложена в писането. Надявам се книгата да държи читателите в напрежение, да ги кара да прелистват страниците до късно през нощта и да търсят улики чак до самия край. И нека продължаваш да оставяш своите „следи“ по книжарниците още дълги години! 😉📚

Поздравления за това прекрасно постижение! Желая на книгата ти успеха, който заслужава, и, разбира се, се надявам това да е само началото на още много завладяващи истории.

Вече очаквам с нетърпение следващия ти шедьовър! ❤️

А на всички, които още не са я чели – горещо я препоръчвам. С две ръце! 👏👏📖

A brilliant literary “crime” — and one I’m very happy to have witnessed! 😄📖🔍

I’m genuinely impressed by what you’ve created. A gripping crime novel takes far more than a good story — it takes imagination, talent, patience, and countless hours of dedication. And you’ve brought all of that together beautifully.

From the very first pages, you can feel the passion behind the writing. I hope this book keeps readers guessing, turning pages late into the night, and searching for clues right up until the very end. And may you continue leaving your “traces” in bookstores for many years to come! 😉📚

Congratulations on this wonderful achievement! Wishing your book the success it deserves and, of course, hoping this is only the beginning of many more captivating stories.

I’m already looking forward to your next masterpiece! ❤️

And to anyone who hasn’t read it yet — I wholeheartedly recommend it. Two hands up! 👏👏📖

[Mili Atanassowa]

Честно казано изобщо не изглежда като дебютна книга, още от първите страници си личи истинската дарба за писане на автора.
Историята ме увлече толкова много, че я прочетох на един дъх. През цялото време имах желание да продължавам напред и с нетърпение очаквах как ще се развият събитията. А след като стигнах до края, ми се искаше книгата да не свършва.
Най-много ми хареса това, че не е типичен криминален роман. Тук трябва да четеш между редовете и наистина да вникнеш в това, което авторът казва. Оставил е следи за убиеца още от самото начало, но чак накрая осъзнаваш, че всичко е било пред теб през цялото време. Няколко пъти бях сигурна кой е убиецът, но на следващата страница вече не бях, книгата ме държа в напрежение до последната страница.
За мен това беше истинско удоволствие за четене и определено бих препоръчала книгата. Сигурна съм, че авторът тепърва ще става все по-известен. Нямам търпение да прочета следващите му романи.
Господин Василев, благодаря ви за тази страхотна книга, със сигурност влиза в графата "любими книги".

[Naida Mavrova]

"Съвестта ме зове " е завладяваща и пленяваща книга. Още в началото образът на Григоров ме подразни със своята арогантност и самоувереност. С напредването на сюжета обаче героят постепенно разкриваше нови пластове от характера си и пред мен се оформи много по-сложна и дълбока личност. Това развитие беше толкова убедително, че в един момент започнах не само да го разбирам, но и да му симпатизирам и да изпитвам истинска емпатия към него.

Най-силното качество на книгата според мен е способността ѝ да те потопи изцяло в света на героите. Има моменти, в които докосва толкова дълбоки струни в човешката душа, че забравяш, че държиш книга в ръцете си. Усещането е сякаш авторът те е допуснал до нечий най- вътрешен свят и не четеш просто история, а наблюдаваш жива човешка душа с всичките ѝ противоречия, слабости и търсения.

Като цяло „Съвестта ме зове“ е роман, който впечатлява не само с интригата си, но и с психологическата дълбочина на персонажите. Това е книга, която остава в съзнанието и след последната страница.

[Preslava Barkovska]

Изключително впечатлена съм от „Съвестта ме зове“ – силен и запомнящ се дебют, който успя да ме грабне още от първите страници и да не ме пусне до самия край. Историята е увлекателна, напрегната и наистина различна. Сюжетът е умело заплетен, изпълнен с обрати и неочаквани разкрития, които те карат непрекъснато да гадаеш какво предстои. На няколко пъти бях убедена, че съм разбрала накъде отиват нещата, но авторът всеки път успяваше да ме изненада и да преобърне очакванията ми. Героите са изградени многопластово и въздействащо – с ясни мотиви и психологическа дълбочина, която прави историята още по-реалистична и въздействаща. Именно това придава тежест на всяко действие. Книгата не просто разказва история – тя те кара да мислиш, да търсиш отговори и да се вглеждаш отвъд очевидното. А най-хубавото е, че въпреки динамиката и напрежението, не губи емоционалната си сила. Честно казано, не исках да свършва. Със сигурност това е автор, който ще следя с интерес занапред. 😊

[Silvi]

„Съвестта ме зове“ е един от онези романи, които те карат да подозираш всеки 👀
Едно убийство. Един заподозрян. На пръв поглед — лесен криминален случай. Но колкото повече навлизаш в историята, толкова по-ясно става, че нищо не е такова, каквото изглежда…
Ангел Василев съчетава криминален сюжет с философски размисли за съвестта, вината и морала, а напрегнатата атмосфера държи интереса до последната страница. Героите са добре изградени, а главният инспектор с ексцентричното си чувство за хумор е един незабравим персонаж.
Признавам си — не успях да разгадая случая. Финалът наистина ме изненада.
Ако харесвате книги в стила на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, определено дайте шанс на този роман 🔍
Благодаря на @angelvasilev77 за възможността да прочета дебютния му роман 🙏

[Йордан Хамамджиев]

За първи път на българския пазар се появява такъв тип книга, написана от български автор! Книгата е с много заплетен и интригуващ сюжет! Авторът пише много увлекателно и достъпно! Не желая да правя спойлери за сюжета, но със сигурност феновете на книгите на Агата Кристи ще останат доволни, както и всички ценители на криминалния жанр! Главният герой Григоров за някои читатели може да се окаже странен и ексцентричен, но това дава определен чар на историята и сюжетната нишка! Книгата има потенциал да бъде добре и екранизирана! Поздравления и адмирации за Ангел Василев и дано скоро напише продължение! Горещо препоръчвам!

[Гергана]

Съвсем случайно попаднах на реклама във Фейсбук на книгата.
Любопитство и интерес бяха първите ми реакции.
Не чаках много купих и се впуснах в това криминално приключение.
Много приятно съм изненадана, че можах да се насладя на книгата, вече рядко може така книга да ме завладее и да е на един дъх.....
Стиховете при всяко убийство.... Така образното описание на всичко, преплитане на истори и съдби и най-неочакваният персонаж в книгата да е .....
Благодаря на Ангел Василев за това криминално бижу!

[Zoya Grancharova]

„Съвестта ме зове“ е роман, който ме изненада с дълбочината си и с умението на Ангел Василев да създава напрежение без излишни ефекти. Историята е едновременно психологическа и морална, изследва човешките слабости, вината и онези моменти, в които изборите ни тежат повече, отколкото сме готови да признаем. Най-силно ме впечатли начинът, по който авторът изгражда атмосферата. Персонажите са живи, конфликтите им са убедителни, а темите за отговорността и личната съвест остават да отекват дълго след последната страница. За мен книгата е силна, въздействаща и напълно заслужава оценка 5/5. 😄

[Георги Петров]

Здравейте! Исках да Ви поздравя за „Съвестта ме зове“. Прочетох книгата, както се казва, на един дъх. Много ми хареса начинът, по който сте съчетали криминалната история с философската страна на повествованието. Книгата не просто те държи в напрежение и те кара да искаш да разбереш какво ще се случи, а същевременно те кара да се замислиш над много неща.

Определено е от книгите, които не приключват с последната страница, а остават в съзнанието ти и след това.

Поздравления и благодаря за страхотното преживяване! С удоволствие бих прочел и следваща Ваша книга.

[Iliyana Georgieva]

Приятно съм изненадана от новото предложение в криминалния жанр. Силно разтърсваща на моменти, с оригинални похвати и неочаквани обрати, носеща послания, идеи, философски мисли. Няма да ви остави безразлични, няма да можете да я оставите лесно. И след като стигнете до финала, дълго ще премисляте прочетеното. Определено си е струвало усилието и смелостта на автора да ни поднесе тази заплетена история. Остава ни надеждата за нови задълбочени разкрития на загадки, а защо не и цяла поредица.

[Miroslav Katzarski]

Уау, какъв дебют! Този криминален роман ме държа буден до късно – сюжетът е пълен с неочаквани обрати, героите са живи и човешки, а темата за съвестта ме накара да се замисля дълбоко. Българският ноар на най-високо ниво! Честито, приятелю – това е книга, която заслужава място в всяка лавица. Препоръчвам я на всички фенове на жанра!

[Ralica Popova]

Страхотен дебют на авторът!
Изключително въздействаща книга, по нищо не отстъпваща на световните криминални романи.
Поздравления!

[Ирена Иванова]

Книгата е невероятна и се чете на един дъх.С нетърпение ще очаквам и следващата книга от автора.За любителите на творчеството на Артър Конан Дойл и Агата Кристи това е точния избор за четиво!

[Hava]

Прочетох книгата на един дъх, много увлекателна история!
Заслужава си, да се прочете!
Успех и адмирации на автора!

[Martina]

Интересен дебютен криминален роман с увлекателен сюжет и неочаквани обрати. Историята грабва от първите страници и задържа интереса до самия финал. Очаквам с нетърпение следващата книга на автора!

[Мариана Иванова]

Изключително много ми хареса стила на автора, напомня ми Агата Кристи и Артър Конан Дойл!

[Julia Cherneva]

Книгата е прекрасна! Наистина съм очарована от начина, по който авторът умело поддържа напрежението страница след страница. Лексиката е разнообразна, което дообогатява въображението на читателя.
С нетърпение очаквам следващите творби.
Би било чудесно да проследим още впечатляващи разкрития на инспектор Григоров.

[Nikoleta]

Историята в книгата е интересна. Аз лично може би имах нужда от малко разгръщане на сюжета, главния герой, подробности в някои случки. През цялото време ми се струваше че препускам през историята, все едно беше набързо разказана. Това е единствената ми забележка, като цяло книгата е добре написана и ми хареса.

[Nadezhda]

Сюжетът на книгата е динамичен и те държи в напрежение до последно. Авторът има добър език на писане и добри литературни умения. Препоръчвам!

[Ангел]

Просташкото поведение на протагониста заслужава цялостната критика към романа. Краят беше (поне за мене) страшно объркващ и изпитвах затруднение да проследя каканиженето на простащина, на канонадата от объркващи "разкрития" и дори пропуснах последните 10 страници.

[Aleksandrina Simeonov]

Истински завладяваща и стойностна книга, която се чете на един дъх. Историята съвършено комбинира напрежението, интригуващите обрати, дълбоката психология на персонажите, богатия на термини и познания от различни сфери текст, но и лекотата на логичното преминаване от едно действие в друго, от една емоция в друга. Представянето на всяка една сцена е толкова прецизно, че без да се усетя бях потънала в реалността на случая, разследван от инспектор Григоров - богато, но без празнословие. Тази книга е истинско съкровище за читателя - дава му нужното бягство, страхотен заряд и напрежение, но и много нови познания, философски прозрения, теми за размисъл. Стилът на автора показва сериозни знания и изключително умение напълно да завладява и насочва вниманието, интуицията и емоциите на читателя до последния ред. След края на историята, остава това истинско и неподправено нетърпение за още нови завладяващи книги от този автор. Пожелавам на Ангел, но и на себе си - да не спира да пише и да издава! Искам още!

[Mirela Georgieva]

Много ми беше интересно да прочета тази история, но уви, не останах особено впечатлена. Целият този разпит, съчетан с хумора, ми дойде в повече. В момента, в който започна разпитът, ми беше ясно накъде отиват нещата, но така и не усетих този уж грандиозен обрат. До средата на книгата дори ми беше доста скучно.

Очаквах много по-мрачна история с повече напрежение. Комедията уби това усещане… Не на място бяха някои реплики, а аз изобщо не съм почитател и на преобладаващия черен хумор. Не знам как да коментирам цитата „пръцкам сини облачета от кеф“… Това направо беше в разрез с жанра и целия замисъл на книгата.

Като за дебютен роман има доста трески за дялане, но въпреки това виждам потенциал за следваща, по-добра книга с надеждата за не толкова комичен почерк. В крайна сметка трудно ми е да дам повече от 2 ⭐️

[Angelina Koilova]

Първият криминален роман на този млад автор е истинско откритие. Още от първите страници сюжетът те увлича със своята динамика, напрежение и умело изградена мистерия. Авторът демонстрира впечатляваща зрялост в писането – диалозите звучат естествено, персонажите имат дълбочина, а атмосферата е толкова добре пресъздадена, че почти „виждаш“ сцените пред себе си.

Особено впечатляващо е как историята постепенно разкрива пластове от тайни, без да губи ритъм или логика. Финалът е едновременно изненадващ и напълно заслужен – точно такъв, какъвто читателите на добрата криминална литература очакват.

За дебютен роман това е повече от обещаващо начало. Авторът показва талант, усет към детайла и приятно оригинален стил. Очаквам с голям интерес следващите му книги.

[Tatyana]

Истината е, че за първи път чета криминален роман! Може би и точно “Съвестта ме зове” е книгата, която възбуди интереса ми още от първата страница и държа възбудено любопитсвото ми до самия край! Наистина се чете на един дъх, а сцените се менят като прожекции от филм. Персонажите са напоени с дух и характер и изрисувани така с перото, че визуализирах с лекота образа на всеки един от тях в съзнанието си. Историята на всеки един от тях бе докосваща и различна, макар и преплетени една в друга. Моите адмирации към автора. С удоволствие ще си закупя и следващата ти книга!
Дерзай, Ангел Василев!
Съдбата обича смелите!
🍀👌