Дълбоко в джунглата са скрити тайни, свързани с мистериозен град и несметни богатства. Там някъде е оживяла легендата за жените-воини, амазонките. Една красива жена властва над всички и е повелителка на гигантска анаконда, която всява ужас сред местните хора.
До тайните се добират опасни авантюристи, които са готови на всичко, за да заграбят жадуваните богатства. Но силите на доброто ще им се противопоставят
Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.