What do you think?
Rate this book
За кожата на Кадафи
En quarante-deux ans de règne, Kadhafi a résisté à une vingtaine de tentatives d’assassinat et de coups d’État. Des snipers aux bombes téléguidées, des opérations commandos aux bombardements aériens, tout a été tenté. Sur fond de guerres non déclarées, de secrets inavouables et de mensonges diplomatiques, la longue traque pour la peau de Kadhafi a pourtant fait naître l’opposition libyenne, aujourd’hui au pouvoir.
La lutte contre le « fou du désert » n’a cependant empêché ni les négociations parallèles, ni les ventes d’armes, ni les contrats juteux. Comment la France a-t-elle réalisé avec la Libye la grande vente de Mirage F-5 en 1970 avant de chercher à se débarrasser de celui qui venait chatouiller les intérêts de la Françafrique ? Qui veut occulter la vérité sur le vol Alitavia, pulvérisé par un missile égaré en 1980, dans l’un des épisodes cachés de la guerre contre la Libye ? Quelles tractations ont conduit à la libération des infirmières bulgares ? Quel rôle a joué le Qatar dans la chute de Kadhafi ? Comment en est-on arrivé à la révolution du 17 février 2011, et qui sont les nouveaux maîtres de Tripoli ?
S’appuyant sur des documents inédits et des témoignages exclusifs des acteurs des services de renseignement et des leaders de l’opposition libyenne, notamment du Front national du Salut et du Groupe islamique combattant, cette enquête implacable lève enfin le voile sur l’autre histoire de la Libye. Journaliste d’investigation, Roumiana Ougartchinska est l’auteur de KGB & Cie à l’assaut de l’Europe (Anne Carrière, 2005), de La Vérité sur l’attentat contre Jean-Paul II (Presses de la Renaissance, 2007), et de La Guerre du gaz. La menace russe (avec Jean-Michel Carré, Le Rocher, 2008). Magistrat connu en Italie comme le plus grand expert du terrorisme politique, Rosario Priore a instruit de nombreuses affaires, dont celles portant sur les Brigades rouges, la tentative d’homicide contre le pape Jean Paul II et l’affaire Ustica. Il est l’auteur de plusieurs livres en italien, dont Intrigue internationale, paru en 2010.
La lutte contre le « fou du désert » n’a cependant empêché ni les négociations parallèles, ni les ventes d’armes, ni les contrats juteux. Comment la France a-t-elle réalisé avec la Libye la grande vente de Mirage F-5 en 1970 avant de chercher à se débarrasser de celui qui venait chatouiller les intérêts de la Françafrique ? Qui veut occulter la vérité sur le vol Alitavia, pulvérisé par un missile égaré en 1980, dans l’un des épisodes cachés de la guerre contre la Libye ? Quelles tractations ont conduit à la libération des infirmières bulgares ? Quel rôle a joué le Qatar dans la chute de Kadhafi ? Comment en est-on arrivé à la révolution du 17 février 2011, et qui sont les nouveaux maîtres de Tripoli ?
S’appuyant sur des documents inédits et des témoignages exclusifs des acteurs des services de renseignement et des leaders de l’opposition libyenne, notamment du Front national du Salut et du Groupe islamique combattant, cette enquête implacable lève enfin le voile sur l’autre histoire de la Libye. Journaliste d’investigation, Roumiana Ougartchinska est l’auteur de KGB & Cie à l’assaut de l’Europe (Anne Carrière, 2005), de La Vérité sur l’attentat contre Jean-Paul II (Presses de la Renaissance, 2007), et de La Guerre du gaz. La menace russe (avec Jean-Michel Carré, Le Rocher, 2008). Magistrat connu en Italie comme le plus grand expert du terrorisme politique, Rosario Priore a instruit de nombreuses affaires, dont celles portant sur les Brigades rouges, la tentative d’homicide contre le pape Jean Paul II et l’affaire Ustica. Il est l’auteur de plusieurs livres en italien, dont Intrigue internationale, paru en 2010.
Paperback
First published October 23, 2013
1 person is currently reading
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
November 16, 2019Страхотна книга
April 11, 2015
По следите на на един диктатор. Десетки интервюта разтварят завесите около Кадафи
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Ясно е, че разследващата журналистика не спестява и най-грозните картини около събития, разиграващи се из цялата планета. Тези журналисти грабват най-необходимото за дългото си пътуване и поемат по следите. Румяна Угърчинска е френска разследваща журналистка, позната ни с други три книги, излезли на българския пазар – „КГБ & сие“ и „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“ и „Газовата война“. Спецификата на последната ѝ книга, публикувана първо на френски, дава ход на едно ползотворно сътрудничество с Розарио Приоре – италиански съдия, експерт по политически тероризъм. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ („Millenium“, 2015) е доста сполучлив резултат от това сътрудничество. Аз не съм експерт, за да подложа този текст на тест за правдивост, но мога да изложа онова, което мисля за книгата. В нея е отделено място за няколко документа, които нагледно показват откъде са черпени част от сведенията. Много други документи, използвани като източници на информация, също са прилежно споменати. Даден е и дълъг списък на проведените интервюта, които влизат – където е необходимо – в основния текст. Но да видим как стоят нещата.
Муамар Кадафи е доста противоречива фигура, носеща повече негативи, отколкото позитиви в днешния свят. Неговото управление започва с революция и завършва с революция. Всички са наясно, че диктаторските режими обикновено поемат по пътя на Ада, така да се каже, и не водят до дългосрочни положителни промени в района от света, в който налагат властта си. Поемането на някаква власт е свързано с много отговорности, които за един диктатор са по-скоро свързани със защитата на личните и тези на близкото му обкръжение интереси. Той се обгражда с лоялна към него военна структура, строи колосални по размери стени около дома и резиденциите си, и се превръща в един вид затворник на собственото си его. Диктаторът си създава контакти с други противоречиви фигури, вилнеещи в свои собствени територии и моделира по изключително привлекателен за народа си начин политическите си цели. Начинът по който е дошъл на власт, веднага му създава заклети врагове, които още от първия ден на властването му, го задължават да проявява изобретателност и хитрост, за да остане на върха. В съвременния свят политическите машинации (метод да се приведе в сила непопулярно решение) са нещо съвсем нормално. Дали си диктатор или не, политическите машинации са винаги едно добро решение за манипулация за постигането на желания резултат. Но при диктаторите те имат една единствена цел – запазване на властта и живота. Друга особеност при диктаторите е всяването на страх, което води след себе си до жестокости, преминаващи границите на разумното. Народът се довежда до състояние на хипнотично доволство, а „неразумните“ се изтребват до крак. Такава е и личността на Кадафи. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Ясно е, че разследващата журналистика не спестява и най-грозните картини около събития, разиграващи се из цялата планета. Тези журналисти грабват най-необходимото за дългото си пътуване и поемат по следите. Румяна Угърчинска е френска разследваща журналистка, позната ни с други три книги, излезли на българския пазар – „КГБ & сие“ и „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“ и „Газовата война“. Спецификата на последната ѝ книга, публикувана първо на френски, дава ход на едно ползотворно сътрудничество с Розарио Приоре – италиански съдия, експерт по политически тероризъм. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ („Millenium“, 2015) е доста сполучлив резултат от това сътрудничество. Аз не съм експерт, за да подложа този текст на тест за правдивост, но мога да изложа онова, което мисля за книгата. В нея е отделено място за няколко документа, които нагледно показват откъде са черпени част от сведенията. Много други документи, използвани като източници на информация, също са прилежно споменати. Даден е и дълъг списък на проведените интервюта, които влизат – където е необходимо – в основния текст. Но да видим как стоят нещата.
Муамар Кадафи е доста противоречива фигура, носеща повече негативи, отколкото позитиви в днешния свят. Неговото управление започва с революция и завършва с революция. Всички са наясно, че диктаторските режими обикновено поемат по пътя на Ада, така да се каже, и не водят до дългосрочни положителни промени в района от света, в който налагат властта си. Поемането на някаква власт е свързано с много отговорности, които за един диктатор са по-скоро свързани със защитата на личните и тези на близкото му обкръжение интереси. Той се обгражда с лоялна към него военна структура, строи колосални по размери стени около дома и резиденциите си, и се превръща в един вид затворник на собственото си его. Диктаторът си създава контакти с други противоречиви фигури, вилнеещи в свои собствени територии и моделира по изключително привлекателен за народа си начин политическите си цели. Начинът по който е дошъл на власт, веднага му създава заклети врагове, които още от първия ден на властването му, го задължават да проявява изобретателност и хитрост, за да остане на върха. В съвременния свят политическите машинации (метод да се приведе в сила непопулярно решение) са нещо съвсем нормално. Дали си диктатор или не, политическите машинации са винаги едно добро решение за манипулация за постигането на желания резултат. Но при диктаторите те имат една единствена цел – запазване на властта и живота. Друга особеност при диктаторите е всяването на страх, което води след себе си до жестокости, преминаващи границите на разумното. Народът се довежда до състояние на хипнотично доволство, а „неразумните“ се изтребват до крак. Такава е и личността на Кадафи. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews