What do you think?
Rate this book
Някой ме вика по име
„Някой ме вика по име“ е книга с поезия от Рене Карабаш.
Рене Карабаш е като рок звезда, но в литературата.
Йоана Мирчева, Go Guide
Думите ѝ удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата.
Кристина Димитрова, Webcafe
Ако човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна.
Петра Денчева, ELLE
Шумна и тиха, заземена и летяща.
Тина Философова, Impressio
Рене Карабаш е като рок звезда, но в литературата.
Йоана Мирчева, Go Guide
Думите ѝ удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата.
Кристина Димитрова, Webcafe
Ако човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна.
Петра Денчева, ELLE
Шумна и тиха, заземена и летяща.
Тина Философова, Impressio
80 pages, Paperback
Published February 24, 2026
4 people are currently reading
47 people want to read
About the author
Рене Карабаш
10 books98 followersSee also: Rene Karabash
Рене Карабаш е литературният псевдоним на Ирена Иванова – поет, театрален режисьор и актриса. Тя е един от създателите на Творческа академия „Валери Петров“ към НДК – съвместен проект със сценариста Димитър Стонянович, режисьора Лъчезар Аврамов и писателя Илиян Любомиров (2016). През 2015 г. основава Театрално ателие „Експериментика", което излъчва театралните проекти „Аномия“, „Театър в колата“ и „Мляко с ориз – пиеса без актьори“.
През 2016 г. за главната роля на Гана във филма "Безбог" Ирена Иванова получава международно признание с наградите:
- Сребърен Леопард за главна женска роля от Международния филмов фестивал Локарно
- Сърцето на Сараево за най-добра актриса от Международния филмов фестивал Сараево
- Алуминиев Кон за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм
- Приз за най-добра главна женска роля от филмовия фестивал Златна Роза във Варна
Рене Карабаш е литературният псевдоним на Ирена Иванова – поет, театрален режисьор и актриса. Тя е един от създателите на Творческа академия „Валери Петров“ към НДК – съвместен проект със сценариста Димитър Стонянович, режисьора Лъчезар Аврамов и писателя Илиян Любомиров (2016). През 2015 г. основава Театрално ателие „Експериментика", което излъчва театралните проекти „Аномия“, „Театър в колата“ и „Мляко с ориз – пиеса без актьори“.
През 2016 г. за главната роля на Гана във филма "Безбог" Ирена Иванова получава международно признание с наградите:
- Сребърен Леопард за главна женска роля от Международния филмов фестивал Локарно
- Сърцето на Сараево за най-добра актриса от Международния филмов фестивал Сараево
- Алуминиев Кон за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм
- Приз за най-добра главна женска роля от филмовия фестивал Златна Роза във Варна
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
February 23, 2026
С Рене Карабаш имаме дългогодишна любовна история, която започна още с първото изречение. От писмата на Омар търпеливо чаках нова книга и тя е факт. Абсолютно великолепна и любима!
ЧУДОВИЩНО
Ако ме целуне
ще заспя като дете
което се унася в сладък сън
с чисто новите си обувки
и ако се събудя
и тя не е там
оплетена в чаршафите ми
тези нежни водорасли
които я улавят като мрежа
ще стана спокойно
ще пригладя косата си
и ще се затичам
към края на света
за да не ме целуне никога повече
ЧУДОВИЩНО
Ако ме целуне
ще заспя като дете
което се унася в сладък сън
с чисто новите си обувки
и ако се събудя
и тя не е там
оплетена в чаршафите ми
тези нежни водорасли
които я улавят като мрежа
ще стана спокойно
ще пригладя косата си
и ще се затичам
към края на света
за да не ме целуне никога повече
February 27, 2026
„Този лист е огледало.
Каквото призовеш – това си…”
Още с тези думи „Някой ме вика по име“ на Рене Карабаш ме намери. Не като читател, а като човек, който вече носи нещо в себе си и изведнъж го вижда ясно.
Всеки лист от книгата наистина се оказа огледало. И това, което видях в него, беше болката. Моята болка. С всеки ред имах усещането, че някой ме вика - не по име, а точно по болката. По най-тихата и най-верната ми спътница.
“която никога не ме остави
нито аз оставих нея
защото за разлика от много други
само тя не си тръгна по средата на нощта оставяйки вратите на сърцето ми отворени…”
Докато четях, границата между мен и думите започна да изчезва. В един момент вече не знаех кое е нейно и кое е мое. Сякаш тази книга не е написана просто, за да бъде прочетена, а за да бъде разпозната. И аз я разпознах. Или може би тя разпозна мен.
Това не е просто книга с поезия. Това е глас, който те намира точно там, където най-много боли. И когато те повика, няма как да не се обърнеш. Защото знаеш, че този път някой наистина те е видял.
И разбрах, че огледалото не лъже. Аз бях тази, която призова. И тази, която най-сетне се осмели да погледне.
♥️
Каквото призовеш – това си…”
Още с тези думи „Някой ме вика по име“ на Рене Карабаш ме намери. Не като читател, а като човек, който вече носи нещо в себе си и изведнъж го вижда ясно.
Всеки лист от книгата наистина се оказа огледало. И това, което видях в него, беше болката. Моята болка. С всеки ред имах усещането, че някой ме вика - не по име, а точно по болката. По най-тихата и най-верната ми спътница.
“която никога не ме остави
нито аз оставих нея
защото за разлика от много други
само тя не си тръгна по средата на нощта оставяйки вратите на сърцето ми отворени…”
Докато четях, границата между мен и думите започна да изчезва. В един момент вече не знаех кое е нейно и кое е мое. Сякаш тази книга не е написана просто, за да бъде прочетена, а за да бъде разпозната. И аз я разпознах. Или може би тя разпозна мен.
Това не е просто книга с поезия. Това е глас, който те намира точно там, където най-много боли. И когато те повика, няма как да не се обърнеш. Защото знаеш, че този път някой наистина те е видял.
И разбрах, че огледалото не лъже. Аз бях тази, която призова. И тази, която най-сетне се осмели да погледне.
♥️
Review of advance copy received from Publisher
АДАМОВА ЯБЪЛКА
в мен има един човек
който го е страх че ще отидеш до магазина
и няма да се върнеш
дано си даваш сметка че
това не съм аз
това е майка ми
баща ми
баба ми
дядо ми
и всичките ми прадеди
до самия Адам
който впрочем
още чака Ева под дървото
в мен има един човек
който го е страх че ще отидеш до магазина
и няма да се върнеш
дано си даваш сметка че
това не съм аз
това е майка ми
баща ми
баба ми
дядо ми
и всичките ми прадеди
до самия Адам
който впрочем
още чака Ева под дървото
February 28, 2026
♡ "Някой ме вика по име", Рене Карабаш
♡ Не знам как се пише ревю на поезия. Още по-малко знам как се пише ревю на едно кървящо човешко сърце, туптящо между листове хартия и капчици мастило.
♡ А "Някой ме вика по име" е точно това - красива, сурова изповед, събираща в скромните си осемдесетина странички вселени неспокойствие, които личността се е научила да носи върху гърба си подобно на дреха.
♡ Няколко дни ми отне да събера мислите си и все пак нямам усещане за пълна сигурност, че съм ги събрала окончателно. Но, в крайна сметка, доброто изкуство има за цел да ни вади от релсите, в които сме се вкарали сами (и често по принуда). Да изсвири една тревожна симфония на струните на душата ни, която няма за цел да погали слуха ни, а да напомни на това, което живее свито в нас, че още е способно да пее.
♡ Песните, които поезията на Рене Карабаш изпява на читателя си, са безумно красиви, безумно болящи. Това са стихове, които имат кратката траектория на прецизно прицелен куршум, който се загнездва някъде между ребрата и остава там - да боли, когато се развали времето, да тупти вместо сърце, ако се налага.
♡ Това е поезия, която ни поставя лице в лице с любов и ужас, с тълпи и самота, с Бог и самите себе си. Това е поезия, чийто тревожен вик отеква, с надеждата да чуе ехото на споделеното преживяване. Това е поезия - в най-чистия ѝ вид - концентрат болка и концентрат любов едновременно.
♡ Първата ми среща с авторката, иронично или не, се случи именно с тази книга - отворих първите страници в книжарницата още, ей така, да зачета, да видя какво се е скрило между тези прекрасни корици, да преценя ще се разберем ли.
♡ Очите ми се намокриха още с първия прочетен стих. И, банално или не, истинското ревю все пак си остават сълзите, които изкривиха страниците още преди да си купя книгата.
♡ Разкошна - толкова, че не мога да предам с думи. Скоро продължавам с "Остайница", която отлагам нечестно дълго, а време, очевидно, вече е дошло.
♡ Не знам как се пише ревю на поезия. Още по-малко знам как се пише ревю на едно кървящо човешко сърце, туптящо между листове хартия и капчици мастило.
♡ А "Някой ме вика по име" е точно това - красива, сурова изповед, събираща в скромните си осемдесетина странички вселени неспокойствие, които личността се е научила да носи върху гърба си подобно на дреха.
♡ Няколко дни ми отне да събера мислите си и все пак нямам усещане за пълна сигурност, че съм ги събрала окончателно. Но, в крайна сметка, доброто изкуство има за цел да ни вади от релсите, в които сме се вкарали сами (и често по принуда). Да изсвири една тревожна симфония на струните на душата ни, която няма за цел да погали слуха ни, а да напомни на това, което живее свито в нас, че още е способно да пее.
♡ Песните, които поезията на Рене Карабаш изпява на читателя си, са безумно красиви, безумно болящи. Това са стихове, които имат кратката траектория на прецизно прицелен куршум, който се загнездва някъде между ребрата и остава там - да боли, когато се развали времето, да тупти вместо сърце, ако се налага.
♡ Това е поезия, която ни поставя лице в лице с любов и ужас, с тълпи и самота, с Бог и самите себе си. Това е поезия, чийто тревожен вик отеква, с надеждата да чуе ехото на споделеното преживяване. Това е поезия - в най-чистия ѝ вид - концентрат болка и концентрат любов едновременно.
♡ Първата ми среща с авторката, иронично или не, се случи именно с тази книга - отворих първите страници в книжарницата още, ей така, да зачета, да видя какво се е скрило между тези прекрасни корици, да преценя ще се разберем ли.
♡ Очите ми се намокриха още с първия прочетен стих. И, банално или не, истинското ревю все пак си остават сълзите, които изкривиха страниците още преди да си купя книгата.
♡ Разкошна - толкова, че не мога да предам с думи. Скоро продължавам с "Остайница", която отлагам нечестно дълго, а време, очевидно, вече е дошло.
March 7, 2026
ВЪПРЕКИ ТОВА
има улици които знаеш
че никога няма
да пресечеш
има легла които знаеш че
никога няма да подпреш
прочетена книга си
и вьпреки това
страниците ти потрепват
кориците ти се втвърдяват
буквите ти потъмняват
премине ли край тебе любовта
❤️
има улици които знаеш
че никога няма
да пресечеш
има легла които знаеш че
никога няма да подпреш
прочетена книга си
и вьпреки това
страниците ти потрепват
кориците ти се втвърдяват
буквите ти потъмняват
премине ли край тебе любовта
❤️
March 15, 2026
"веднъж сънувах, че летя
и някой в облаците казва
тази песен никога няма да свърши"
първа от (надявам се!) много срещи с Рене Карабаш!
и някой в облаците казва
тази песен никога няма да свърши"
първа от (надявам се!) много срещи с Рене Карабаш!
March 8, 2026
Уникален стил. Нетипичен и завладяващ. ❤️ Символни небивалици за душата, краста за ума.
March 10, 2026
Бих дала не 5, а 10 звезди 🫶
March 6, 2026
Като да не е за мен поезията на Карабаш, а само прозата. Ще видим.
March 4, 2026
От всичките ѝ книги, тази за мен е най-добрата. Имаше неща, които не ми харесаха, не бяха моите, но има и такива, които са наистина запомнящи се.
Дупката
по-добре е
да не знаеш всичко
внимавай
да не изкопаеш
толкова дълбока дупка
че да паднеш в нея
и никой да не те намери
нито да те чуе
когато в сетния си час извикваш
за какво ми беше тази истина, Господи?
***
(...) и болката се смаляваше малко по малко
докато в един момент не стана нищожно малка
и не си станахме равни
***
BEWARE
някои посетители само наблюдават
звяра в клетката ми
снимат го и се любуват
на сутрешната му прозявка
други му хвърлят месо
и събуждат чудовищната му природа
и въпреки табелите
не хранете лъва в клетката
те продължават да му мятат плът
подбедрици, езици, момици
през ръждясали решетки
на гърдите ми
докато един ден не стане необратимото:
мнозина се сбогуваха с пръстите си
други с някое ухо
трети загубиха дори
сърцето си
Дупката
по-добре е
да не знаеш всичко
внимавай
да не изкопаеш
толкова дълбока дупка
че да паднеш в нея
и никой да не те намери
нито да те чуе
когато в сетния си час извикваш
за какво ми беше тази истина, Господи?
***
(...) и болката се смаляваше малко по малко
докато в един момент не стана нищожно малка
и не си станахме равни
***
BEWARE
някои посетители само наблюдават
звяра в клетката ми
снимат го и се любуват
на сутрешната му прозявка
други му хвърлят месо
и събуждат чудовищната му природа
и въпреки табелите
не хранете лъва в клетката
те продължават да му мятат плът
подбедрици, езици, момици
през ръждясали решетки
на гърдите ми
докато един ден не стане необратимото:
мнозина се сбогуваха с пръстите си
други с някое ухо
трети загубиха дори
сърцето си
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 28, 2026
НАЙ-ПОСЛЕ АЗ
толкова мръсна вода
се изля в реката ми
че ми се прииска
да стана море
солено и бурно
и никой да не доближава
скалите ми
никой да не разбере
че това най-после
съм аз
толкова мръсна вода
се изля в реката ми
че ми се прииска
да стана море
солено и бурно
и никой да не доближава
скалите ми
никой да не разбере
че това най-после
съм аз
March 5, 2026
Съвсем искрено ще кажа, че харесвам повече стиховете на Рене, отколкото прозата.
March 15, 2026
Модернизмът е добре осъзната класика.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews