What do you think?
Rate this book
Ру. Разказ за най-древните люде
Книгата се издава по повод 110-годишнината от рождението на Змей Горянин (Светлозар А. Димитров). Поредицата разкази е приятно юношеско четиво, което ни среща с първобитните хора. Текстът е представен в два варианта: съвременен и фототипен.
Книгата е второто заглавие от Колекция "Дракус".
Книгата е второто заглавие от Колекция "Дракус".
74 pages, Paperback
First published January 1, 2015
19 people want to read
About the author
Змей Горянин
15 books8 followersСветозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател от първата половина на 20 век.
Роден е в 1905 година в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст — филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.
През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва.
Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.
Роден е в 1905 година в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст — филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.
През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва.
Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
February 26, 2019
Втората издадена книга от най-любимата ми поредица родна литература (от която чакам номер 26!), която отлежава над година на все по-голямата купчина за четене...
Юношеско четиво, което обаче е доста приятно и за по-големи, съдейки по себе си.
Кратко, моралистичните словоблудства, характерни за прекалено голяма част от класиците. В трийсетина странички успява да опише праисторическият свят не знам колко правдиво, но със сигурност - убедително! Благина си е отвсякъде, макар и по един детски начин.
Самото издание е възможно най-доброто - има и осъвременен вариант, както и фототип на оригинала със стария правопис. Разбира се, е силно препоръчително да се прочете именно той - някак си е по-... автентично.
Юношеско четиво, което обаче е доста приятно и за по-големи, съдейки по себе си.
Кратко, моралистичните словоблудства, характерни за прекалено голяма част от класиците. В трийсетина странички успява да опише праисторическият свят не знам колко правдиво, но със сигурност - убедително! Благина си е отвсякъде, макар и по един детски начин.
Самото издание е възможно най-доброто - има и осъвременен вариант, както и фототип на оригинала със стария правопис. Разбира се, е силно препоръчително да се прочете именно той - някак си е по-... автентично.
July 21, 2019
През 2015, по повод 110-годишнината от рождението на писателя Змей Горянин (Светлозар А. Димитров), изд. „Gaiana” преиздава неговата творба „Ру. Разказ за най-древните люде”. Горещи благодарности на Явор Цанев, който бе така добър да ми подари тази малка голяма книга, която ще се хареса на всички почитатели на родната приключенска литература. Историята проследява живота на първобитния ловец Ру – художествена измислица, драматизираща ключови моменти от човешкото развитие. ,Двойното издание предлага на читателите избор между съвременния вариант на текста и неговия илюстриран фототипен оригинал от 1939 година. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Read
September 17, 2015Съзнанието, разправят, е сравнително ново явление. Преди него е имало само първично, което век след век бива заравяно под нови слоеве цивилизация. Но като нещо изначално, съществено, възможно най-живо и естествено, нещо никакво (и следователно страшно), то все пак има нужда да диша, а аз имам нужда от достъп до него. Културата ми най-често му отказва полагащия му се въздух, а на мен отказва достъпа до него. Но понякога открехва прозорец.
"Ру" е чудесен, семпъл разказ за времето точно преди съзнателното да започне да се трупа върху несъзнателното. Главният герой е ловец-единак, който опознава света единствено чрез собствената си чувствителност и собствения си опит (например не знае за съществуването на сезоните, не знае и колко продължават, така че през първата зима, която прекарва без баща си, едва не умира от глад, но за следващата вече се подготвя от рано). По неволя се сблъсква с първите зачатъци на човешка общност — интересното за мен е, че този сблъсък е изцяло проблемен за Ру и в крайна сметка той избягва оттам и се връща към живота в гората, макар и взел със себе си спътник.
Историята е съвсем кратка и се концентрира върху един-единствен човешки представител от това време, така че няма амбиция да се създаде някаква цялостна представа за първобитното, а просто да се открехне прозорче. Така най обичам.
Важни са ми такива истории, защото очивстват ненужни слоеве от мен и ме насочват към приемственост. В някакъв смисъл ние продължаваме да градим същото като Ру: опитваме се да разберем света около себе си, така че да не умрем от глад през зимата; опитваме се да си създадем безопасно кътче, встрани от страшното и ненужното; и накрая — опитваме се някак да запомним предишните и да оставим смислен спомен за следващите.
Прекрасна е идеята на русенското издателство "Гаяна" да преиздаде този разказ на земляка си Змей Горянин.
"Ру" е чудесен, семпъл разказ за времето точно преди съзнателното да започне да се трупа върху несъзнателното. Главният герой е ловец-единак, който опознава света единствено чрез собствената си чувствителност и собствения си опит (например не знае за съществуването на сезоните, не знае и колко продължават, така че през първата зима, която прекарва без баща си, едва не умира от глад, но за следващата вече се подготвя от рано). По неволя се сблъсква с първите зачатъци на човешка общност — интересното за мен е, че този сблъсък е изцяло проблемен за Ру и в крайна сметка той избягва оттам и се връща към живота в гората, макар и взел със себе си спътник.
Историята е съвсем кратка и се концентрира върху един-единствен човешки представител от това време, така че няма амбиция да се създаде някаква цялостна представа за първобитното, а просто да се открехне прозорче. Така най обичам.
Важни са ми такива истории, защото очивстват ненужни слоеве от мен и ме насочват към приемственост. В някакъв смисъл ние продължаваме да градим същото като Ру: опитваме се да разберем света около себе си, така че да не умрем от глад през зимата; опитваме се да си създадем безопасно кътче, встрани от страшното и ненужното; и накрая — опитваме се някак да запомним предишните и да оставим смислен спомен за следващите.
Прекрасна е идеята на русенското издателство "Гаяна" да преиздаде този разказ на земляка си Змей Горянин.
March 29, 2015
Втората книга, от вече заявилата се като ударно силна поредица на списание Дракус, е истинско съкровище за ценителите на книги , забравените творци и страхотни мислители от времената, покрити с червена прах и изкривени възприятия за това, какво е било и какво всички си мислим, че се е случило, защото някой някога така ни го е казал в момент, в който сме били готови да повярваме. Такъв е и случая на мистериозния Змей Горянин – поет и писател с класически възпитан талант, но по фентъзийному четим и завладяващ вниманието и на най-малкия фен на оная сложна работа – четенето. Самата книжка за праисторическия ловец Ру е миниатюрна, но издадена в комбинация с фототипното си оригинално издание – онова със странните екстра букви, ъкания и правопис, който не знам защо ми се струва по-верен, отколкото настоящия , прави чудесно допълнение към една изключителна колекция от блестящи текстове, които си очакват читателите от десетилетия.
Приказната история , в чиято достоверност нямаме причини да се съмняваме, поне доколкото са далечно коректни текстовете в учебниците ни от първи клас, представя пътят на едно хуманоидно момченце, останало сирак на повече от невръстна възраст, но поради изключителния си левъл на оцеляване, сравним само с този на диабло герой, а и невероятно добрата работа на госпожа Еволюцията, същото бързичко започва да трепе от дребни до едри животинки, и да практикува здравословно суровоядство и необременена жестокост към всички биологични видове. Помежду другото намира верен приятел в муцуната на едно непривично добро диво куче, среща любовта на живота си – храбра и иновативна представителка на враждуващо племе, и отглежда потомство, напълно достойно да бие на сървайвал учения дори и вездесъщия Беър Грилс. Забавно, удовлетворяващо, и колекционерско гордо ми е. И се надявам да се изровят от миналото и други подобни диаманти на словото и идеите, които да украсят библиотечката и сънищата ми.
Приказната история , в чиято достоверност нямаме причини да се съмняваме, поне доколкото са далечно коректни текстовете в учебниците ни от първи клас, представя пътят на едно хуманоидно момченце, останало сирак на повече от невръстна възраст, но поради изключителния си левъл на оцеляване, сравним само с този на диабло герой, а и невероятно добрата работа на госпожа Еволюцията, същото бързичко започва да трепе от дребни до едри животинки, и да практикува здравословно суровоядство и необременена жестокост към всички биологични видове. Помежду другото намира верен приятел в муцуната на едно непривично добро диво куче, среща любовта на живота си – храбра и иновативна представителка на враждуващо племе, и отглежда потомство, напълно достойно да бие на сървайвал учения дори и вездесъщия Беър Грилс. Забавно, удовлетворяващо, и колекционерско гордо ми е. И се надявам да се изровят от миналото и други подобни диаманти на словото и идеите, които да украсят библиотечката и сънищата ми.
December 16, 2015
Добре де, как, как, как успява в тридесет страници да ти нарисува цял обемен свят? И то на език, като за деца, така че да събуди детето в теб. Без да налага каквото и да е собствено мнение, без да ти налага фалшиви морални норми,просто да ти разкрива цяла вселена. Вселена плътна и пълна с живот. Точно като рисунка с въглен, на стената на пещера, направена от надскочил времето си художник. С пет-шест щрихи те завладява. Има любов, има социални модели, има смърт (рядко срещано явление в детската литература, не знам защо), има приятелство, има... всичко.
П.С. Илюстрациите към фототипното издание са супер.
П.П.С. Защо не ми е попаднало, когато бях на 6, 10 или 20 години, по дяволите. Без да има абсолютно никакви претенции, книжката е чисто удоволствие за един малък дангалак. На малкия дангалак в мене му хареса много.
Бате Явор и GAIANA - гаранция за качество. Не го казвам за пръв път.
П.С. Илюстрациите към фототипното издание са супер.
П.П.С. Защо не ми е попаднало, когато бях на 6, 10 или 20 години, по дяволите. Без да има абсолютно никакви претенции, книжката е чисто удоволствие за един малък дангалак. На малкия дангалак в мене му хареса много.
Бате Явор и GAIANA - гаранция за качество. Не го казвам за пръв път.
August 10, 2019
Прекрасно! Големият русенец Змей Горянин ни разказва за пещерните хора. В няколко кратки разказчета, с лек и разбираем език са разказани приключенията на Ру - момчето от пещерата, което става велик ловец. Много сладка книжка, подходяща за млади читатели!
March 27, 2016
Като малък много харесвах филмчето "Рахан" и нямах представа, че българин е измислил подобен герой десетилетия по-рано. Сега, благодарение на "Дракус", го знам. Благодаря.
По-подробно ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%80%D1%83-%D...
По-подробно ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%80%D1%83-%D...
February 9, 2020
Наивистични истории, но ми допада плавният и стегнат стил. Със сигурност искам да прочета повече от ЗмеГо.
March 23, 2015
"На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото
а боклукът плава."
- Змей Горянин
Като малък съм чувал мистериозното име "Змей Горянин" един-два пъти. Тогава ми беше много интересно и любопитно кой се крие зад него. Бях попаднал на прочутия псевдоним в някакво сборниче от началното училище. Не пишеше нищо освен самия него и, че използвалият го писател, бил известен с творбите си за деца. Помня точния момент, когато разгръщах синята книжка на малкия бял чин. Попитах учителката, но тя ми каза, че това е стар автор, който не се изучава. Тя говореше пренебрежително за този човек. Аз и отвърнах, че и Вазов е стар, но учим "Аз съм българче". Отговорът беше, разбира се, че не можем да сравняваме някакъв си Змей Горянин с дядо Вазов. Псевдонимът обаче ме човъркаше. Исках да разбера кой е този човек. В него имаше нещо магично. Ами ако е бил вълшебник? Или истински змей!? Прибрах се вкъщи и попитах баща си. Той ми каза, че не знае за този автор, защото не са го споменавали в училище. Попитах дядо ми и той ми подсказа, че Змей Горянин е стар автор, който е писал исторически романи и детски книжки. Той обаче нямаше нищо в огромната си библиотека от него. Е, на следващия ден проверих в училищната... но и там нямаха нищо от Змей Горянин. Накрая отворих една стара социалистическа енциклопедия.
"Горянин, Змей - псевдоним на Светлозар Димитров. Фашистки автор и великобългарски шовинист."
Какво означават тези думи за едно дете, родено в ранните зори на демокрацията? Нищо. Знаеш само, че "фашист" е нещо лошо. Тогава тази дума още се употребяваше сравнително честно и носеше един всеизвестен специфичен заряд.
Трябваше да минат години преди да разбера, че Змей Горянин е бил един от най-добрите ни творци, които са умеели да смесват в едно твърде силен подтекст и приключения. Да, той е останал в границите на онази литература, която някои наричат "несериозна" - исторически романи с приключенски характер, творби за деца, стихове, но нима първото не е писал самия Александър Дюма - баща, а второто и третото десетки гении на литературата?
Стилът на стария Змей е прелестен - изчистен, без нищо излишно, сладкодумен, добродушен, изпълнен с дух, който те грабва веднага. Повечето му истории са чудесни за деца и младежи, защото носят и добри поуки, които възпитават духа на младия човек и го правят здрав, силен, пречистен.
"Ру. Разказ за най-древните люде" е цикъл от пет малки разказчета. В тях Змей Горянин представя за младите читатели своя възглед за началото на човечеството. Ру е първобитен ловец. Скот, прехранващ се с каменна брадва и кремъчен нож, окичващ се със зъби от глигани. Той живее малко по-разумно от другите диви същества: храни се, диша, спи, поддава се на нагона да ловува. Да, това е Ру. Той е не е човек. Той е животно в човешки облик. Но разказите не са посветени само на Ру. Те са и за "най-древните люде". Повествованието на старият Змей е за превръщането на маймуната в човек. Човекът с животинска психика започва да мисли, да чувства, да създава. От вечно гладен звяр става алтруист готов да сподели храната си. Вълкът за всички други люде, създава род и спечелва спътници за цял живот. Убиецът започва да спасява животи. Непреклонният пред съдбата на близките си, изгражда съвест и уважение към тях.
Именно затова Змей Горянин е добър автор за всеки малък читател. Той може да те научи какво е да бъдеш човек.
... и някога същият този безобиден и дори благотворен автор е бил забранен, само защото за няколко месеца е работил в Дирекцията за национална пропаганда. Книгите му са иззети от всички библиотеки и унищожени, а на него е забранено да публикува. Осъден на вечна забрава от червените тирани, той намира убежище в манастира "Седемте престола", където продължава да твори сам за себе си. Оформя стихосбирките и сборниците си без чужда помощ като дори ги изрисува и подшива със собствената си ръка. Надеждата в сърцето на твореца е една: някога червената мъгла ще се разсее и посланията му отново ще намерят път към публиката.
Това обаче никога не се случва. "Ру. Разказ за най-древните люде" е една от малкото художествени книги на Змей Горянин, издадени след средата на 40-те години на XX в. Всъщност... Господи... ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА. А авторът е нещо, което винаги е липсвало в нашите училищни програми: някой който умее да пише за увлекателни приключения като Р. Л. Стивънсън и сър Артър Конан Дойл, и също като тях вкарва в произведенията си прекрасен ненатрапчив подтекст и поука. Един забравен гений.
Тъжно. Змей Горянин никога не се е предал на съдбата си. Не се е оставил да бъде влачен от нея, но изглежда ние сме го предали. Надявам се, че някога ще изкупим греховете си. В този смисъл кратката история на Ру е една твърде ценна за всяка библиотека малка книжка.
Ще завърша с едно пророческо четиристишие на писателя:
"Покой и мир обгърнаха земята.
Във тъмната гора – ни шум, ни звук.
Седяхме двама – аз и самотата…
Ний, само двамата, и никой друг."
все така си става:
все потъва златото
а боклукът плава."
- Змей Горянин
Като малък съм чувал мистериозното име "Змей Горянин" един-два пъти. Тогава ми беше много интересно и любопитно кой се крие зад него. Бях попаднал на прочутия псевдоним в някакво сборниче от началното училище. Не пишеше нищо освен самия него и, че използвалият го писател, бил известен с творбите си за деца. Помня точния момент, когато разгръщах синята книжка на малкия бял чин. Попитах учителката, но тя ми каза, че това е стар автор, който не се изучава. Тя говореше пренебрежително за този човек. Аз и отвърнах, че и Вазов е стар, но учим "Аз съм българче". Отговорът беше, разбира се, че не можем да сравняваме някакъв си Змей Горянин с дядо Вазов. Псевдонимът обаче ме човъркаше. Исках да разбера кой е този човек. В него имаше нещо магично. Ами ако е бил вълшебник? Или истински змей!? Прибрах се вкъщи и попитах баща си. Той ми каза, че не знае за този автор, защото не са го споменавали в училище. Попитах дядо ми и той ми подсказа, че Змей Горянин е стар автор, който е писал исторически романи и детски книжки. Той обаче нямаше нищо в огромната си библиотека от него. Е, на следващия ден проверих в училищната... но и там нямаха нищо от Змей Горянин. Накрая отворих една стара социалистическа енциклопедия.
"Горянин, Змей - псевдоним на Светлозар Димитров. Фашистки автор и великобългарски шовинист."
Какво означават тези думи за едно дете, родено в ранните зори на демокрацията? Нищо. Знаеш само, че "фашист" е нещо лошо. Тогава тази дума още се употребяваше сравнително честно и носеше един всеизвестен специфичен заряд.
Трябваше да минат години преди да разбера, че Змей Горянин е бил един от най-добрите ни творци, които са умеели да смесват в едно твърде силен подтекст и приключения. Да, той е останал в границите на онази литература, която някои наричат "несериозна" - исторически романи с приключенски характер, творби за деца, стихове, но нима първото не е писал самия Александър Дюма - баща, а второто и третото десетки гении на литературата?
Стилът на стария Змей е прелестен - изчистен, без нищо излишно, сладкодумен, добродушен, изпълнен с дух, който те грабва веднага. Повечето му истории са чудесни за деца и младежи, защото носят и добри поуки, които възпитават духа на младия човек и го правят здрав, силен, пречистен.
"Ру. Разказ за най-древните люде" е цикъл от пет малки разказчета. В тях Змей Горянин представя за младите читатели своя възглед за началото на човечеството. Ру е първобитен ловец. Скот, прехранващ се с каменна брадва и кремъчен нож, окичващ се със зъби от глигани. Той живее малко по-разумно от другите диви същества: храни се, диша, спи, поддава се на нагона да ловува. Да, това е Ру. Той е не е човек. Той е животно в човешки облик. Но разказите не са посветени само на Ру. Те са и за "най-древните люде". Повествованието на старият Змей е за превръщането на маймуната в човек. Човекът с животинска психика започва да мисли, да чувства, да създава. От вечно гладен звяр става алтруист готов да сподели храната си. Вълкът за всички други люде, създава род и спечелва спътници за цял живот. Убиецът започва да спасява животи. Непреклонният пред съдбата на близките си, изгражда съвест и уважение към тях.
Именно затова Змей Горянин е добър автор за всеки малък читател. Той може да те научи какво е да бъдеш човек.
... и някога същият този безобиден и дори благотворен автор е бил забранен, само защото за няколко месеца е работил в Дирекцията за национална пропаганда. Книгите му са иззети от всички библиотеки и унищожени, а на него е забранено да публикува. Осъден на вечна забрава от червените тирани, той намира убежище в манастира "Седемте престола", където продължава да твори сам за себе си. Оформя стихосбирките и сборниците си без чужда помощ като дори ги изрисува и подшива със собствената си ръка. Надеждата в сърцето на твореца е една: някога червената мъгла ще се разсее и посланията му отново ще намерят път към публиката.
Това обаче никога не се случва. "Ру. Разказ за най-древните люде" е една от малкото художествени книги на Змей Горянин, издадени след средата на 40-те години на XX в. Всъщност... Господи... ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА. А авторът е нещо, което винаги е липсвало в нашите училищни програми: някой който умее да пише за увлекателни приключения като Р. Л. Стивънсън и сър Артър Конан Дойл, и също като тях вкарва в произведенията си прекрасен ненатрапчив подтекст и поука. Един забравен гений.
Тъжно. Змей Горянин никога не се е предал на съдбата си. Не се е оставил да бъде влачен от нея, но изглежда ние сме го предали. Надявам се, че някога ще изкупим греховете си. В този смисъл кратката история на Ру е една твърде ценна за всяка библиотека малка книжка.
Ще завърша с едно пророческо четиристишие на писателя:
"Покой и мир обгърнаха земята.
Във тъмната гора – ни шум, ни звук.
Седяхме двама – аз и самотата…
Ний, само двамата, и никой друг."
Displaying 1 - 9 of 9 reviews