Песента на крокодила

by Георги А. Николов

Една сутрин Георги се събужда и разбира, че синът му е отвлечен от вещица. Има само една пречка – вещиците не съществуват.

За да открие детето си, той трябва да открие изгубеното парче от себе си – онова, което преди двайсет години е оставил в „стаята на кошмарите“. Заедно с Димитър, богат магьосник и негов приятел от детството, той потегля на пътешествие дълбоко в Родопите – там, където според повелята се крият костите на митологичния крокодил Манголин, бащата на всички магьосници, с надеждата, че той е ключът към загадката. По пътя Георги открива много – премеждия, конспирации, дори неочаквана нова обич.

Епичен фентъзи роман с лирична сърцевина, „Песента на крокодила“ е пътешествие в миналото на всички нас, в травмите на семейството и в съблазнителната песен на бъдещето.

550 pages, Paperback

Published January 1, 2026

Reviews

[Viktoria · Rating 5 out of 5]

На корицата на „Песента на крокодила“ присъства поясняващия надпис „Фентъзи приключение в дебрите на Родопите“, но тази книга не е жанров роман и всеки опит да се синтезира същността ѝ е ненужен. Тук има магия, да, но тя е маргинализирана и част от света – първо преследвана и забранявана, а после сведена до получаване на заклинание от автомат срещу заплащане. Магьосниците са патологичен социален куриоз, а вещици привидно не съществуват, но една такава отвлича сина на Георги и по този начин стартира историята в романа. За да си върне своето, той трябва да поеме на едно съвсем реално приключение, съпътствано постоянно от метафизичното такова – към себе си. Неотменна фигура в романа е тази на митичния демиург крокодила Манголин, почитан като божество и едновременно с това отричан. В текста той има плътна и многопластова история, за него са се съчинявали митове и са писали Платон (диалогът „Крокодилът“) и Шекспир (пиесата „Крокодилско лято във Венеция“) измежду други. В лишен от закономерност свят, Манголин е далеч по-реален от реалното, заради историите, които се разказват за него. Всъщност историите и езика като строеж на реалността е една от основните за мен теми на книгата. Езикът на автора Георги е архитектурен (и ювелирен), а героят Георги е архитект, който се бори именно срещу хаоса на небитието си. Ако в първата част на романа изграденият романен свят следва някакви свои правила, то във втората половина той се раздробява на кванти и постоянно кара читателя да се съмнява в това, което чете, изпитва и мисли. Писането е фрагментарно и трескаво, сюжетът е привиден и невъзможен за преразказване, а и не това е целта на този текст.
Романът има много от абсурда на Вонегът, от светостроенето на братя Стругацки, от магическия реализъм на Картареску, но е свое собствено животно – квантов роман с висока литературна стойност и следващ собствени физични закони, който се надявам да достигне до повече непредубедени читатели.