Обикновено недоразумение

by Franz Kafka, Франц Кафка, Людмил Люцканов (Translator)

Франц Кафка (1883—1924) е стълб на модернизма и първи изразител на екзистенциалната тревожност и безизходната борба на човека с абсурдния и враждебен свят. Най-известните му творби са „Процесът” и „Метаморфозата", но същият дух и безподобност в словото и мисълта се откриват в цялата му проза. Сборникът „Обикновено недоразумение“ съдържа малко познати негови разкази и притчи.

Paperback

Published March 1, 2026

About the author

Franz Kafka was a German-speaking writer from Prague whose work became one of the foundations of modern literature, even though he published only a small part of his writing during his lifetime. Born into a middle-class Jewish family in Prague, then part of the Austro-Hungarian Empire, Kafka grew up amid German, Czech, and Jewish cultural influences that shaped his sense of displacement and linguistic precision. His difficult relationship with his authoritarian father left a lasting mark, fostering feelings of guilt, anxiety, and inadequacy that became central themes in his fiction and personal writings.
Kafka studied law at the German University in Prague, earning a doctorate in 1906. He chose law for practical reasons rather than personal inclination, a compromise that troubled him throughout his life. After university, he worked for several insurance institutions, most notably the Workers Accident Insurance Institute for the Kingdom of Bohemia. His duties included assessing industrial accidents and drafting legal reports, work he carried out competently and responsibly. Nevertheless, Kafka regarded his professional life as an obstacle to his true vocation, and most of his writing was done at night or during periods of illness and leave. Kafka began publishing short prose pieces in his early adulthood, later collected in volumes such as Contemplation and A Country Doctor. These works attracted little attention at the time but already displayed the hallmarks of his mature style, including precise language, emotional restraint, and the application of calm logic to deeply unsettling situations. His major novels The Trial, The Castle, and Amerika were left unfinished and unpublished during his lifetime. They depict protagonists trapped within opaque systems of authority, facing accusations, rules, or hierarchies that remain unexplained and unreachable. Themes of alienation, guilt, bureaucracy, law, and punishment run throughout Kafka’s work. His characters often respond to absurd or terrifying circumstances with obedience or resignation, reflecting his own conflicted relationship with authority and obligation. Kafka’s prose avoids overt symbolism, yet his narratives function as powerful metaphors through structure, repetition, and tone. Ordinary environments gradually become nightmarish without losing their internal coherence. Kafka’s personal life was marked by emotional conflict, chronic self-doubt, and recurring illness. He formed intense but troubled romantic relationships, including engagements that he repeatedly broke off, fearing that marriage would interfere with his writing. His extensive correspondence and diaries reveal a relentless self-critic, deeply concerned with morality, spirituality, and the demands of artistic integrity. In his later years, Kafka’s health deteriorated due to tuberculosis, forcing him to withdraw from work and spend long periods in sanatoriums. Despite his illness, he continued writing when possible. He died young, leaving behind a large body of unpublished manuscripts. Before his death, he instructed his close friend Max Brod to destroy all of his remaining work. Brod ignored this request and instead edited and published Kafka’s novels, stories, and diaries, ensuring his posthumous reputation.
The publication of Kafka’s work after his death established him as one of the most influential writers of the twentieth century. The term Kafkaesque entered common usage to describe situations marked by oppressive bureaucracy, absurd logic, and existential anxiety. His writing has been interpreted through existential, religious, psychological, and political perspectives, though Kafka himself resisted definitive meanings. His enduring power lies in his ability to articulate modern anxiety with clarity and restraint.

Reviews

[mar234 · Rating 4 out of 5]

Сборник с чудесни, не много познати разкази и фрагменти, посветени основно на недоразуменията и типично по кафкиански — на олицетворените животни. Прочетох ги с много удоволствие. Гениален Кафка, както винаги!!

ЦИТАТИ:

„Той пишеше: «Светът е лош и му помагат да бъде лош», с което искаше да каже, че и аз принадлежа към лошия свят, но като не се задоволявам с присъщата ми по природа лошотия, помагам на света да бъде лош, иначе казано, дейно се опитвам да пробудя всеобщата злост и да ѝ помогна да победи.“

„През петдесетте години преди началото на строежа в цял Китай, който трябваше да бъде заобиколен със стената, строителното изкуство, особено зидарският занаят, бе обявено за най-важната наука, а всичко останало се признаваше само дотолкова, доколкото имаше отношение към нея.“

„Човешкото същество, бидейки по природа лекомислено и подобно на летящ прах не търпи никаква привързаност; привърже ли се към нещо, много скоро ще започне бясно да дърпа оковите си, докато разкъса тях, стената и себе си.’

„Но с тебе ще се случи същото, което става с реката напролет. Тя се превръща в пълноводна река, по-мощна, по-енергично напоява почвата край своите дълги брегове, продължава да пази същността си, вливайки се в морето, и дори става по-равностойна на морето и по-желана от него. Така и ти размишлявай върху разпорежданията на началниците.“

„А живият император е същото човече като нас, също лежи на легло и макар то да е с размери като за благородник, все пак навярно е много тясно и късо. Като нас той понякога се протяга и ако е много изморен, се прозява с изящно очертана уста. А как можем ние да узнаем за това, ние, живеещите на хиляди мили на юг, почти до границата с Тибетските високи планини?“

„Да се държи човек за една-единствена летва — нима е живот това?!“

„Това е отвратително, изчезва всяко желание за разговор, магазинът се опразва и едва когато съвсем се обезлюди, войникът си отива.“

„Какво ни чака? — питаме се ние. — Дълго ли още ще търпим тази тягост и мъка? Дворецът примами номадите да дойдат тук, но не е в състояние да ги прогони. Портата е здраво залостена; часовоите, които преди, при смяната си, минаваха с тържествен марш дотам и обратно, сега се крият зад прозорци с решетки.“

„Господине, ти трябва да сложиш край на спора, който разделя света надве.“

„Да, аз не разсъждавах, затова пък наблюдавах с удивително хладнокръвие. Виждах как тези хора сновяха край мене; те имаха еднакви лица, извършваха еднакви движения, често ми се струваше, че върви един и същи човек; този човек — или тези хора — се движеше безпрепятствено.“

„Не може да се дават обещания, ако условията изглеждат явно неизпълними. Ала изпълнят ли се те, появяват се още обещания точно там, където по-рано търсенето им е било напразно.“

„Едното поколение — всяко е многобройно — неудържимо притиска другото, децата нямат време да бъдат деца.“

„Така става ясно, че на Жозефина всъщност ѝ е нужно не това, за което претендира. Тя е благоразумна и не се бои от работата, мързелът е напълно непознат на нашия народ; дори да постигне своето, тя с нищо няма да промени начина си на живот, работа не би ѝ пречила да пее, нито пък пеенето ѝ би се подобрило, ако не работи; единственото, което ѝ е нужно, е публично, неоспоримо, непреходно признание за нейното изкуство, признание без подобен прецедент досега.“

„Все някак ще свикнем без нашата певица, що се отнася до Жозефина, то, избавена от земните мъки, които според нея са приготвени само за избраните, тя с радост ще се изгуби в пантеона на героите ни и в скоро време, тъй като историята при нас не е на голяма почит, подобно на своите събратя ще бъде предадена на всеопрощаваща забрава.“

„А около себе си, дали поради объркване на сетивата, дали поради изострянето им, виждаме само едни чудовища, и още, в зависимост от настроението и от раните, увлекателна или уморителна игра, досущ като в калейдоскоп. «Какво да правя?» или «Защо да правя това?» не питат по тези места.“

„Попаднах не където трябва. Трябваше да бъда там, където се събират различни хора, от различни места, от всички съсловия, всички професии, на различна възраст, трябваше да имам възможност внимателно да избера от тълпата нужните, благоразположените, внимателните към мене хора.“

„Значи щом си тръгнал, продължавай, във всички случаи можеш само да спечелиш, нищо не рискуваш, може накрая да си счупиш врата, но ако още след първите крачки се обърнеш и се затичаш надолу по стълбището, ти може би ще си счупиш врата още в самото начало, и «не може би», а несъмнено.“

„И тъй, ако нищо не намериш тук, в коридорите, отвори вратите, ако нищо не намериш зад тези врати, то нали има други етажи, ако нищо не намериш горе, лети по-високо по другите стълбища. Докато не престанеш да се изкачваш, стъпалата няма да свършат, те ще се множат нагоре под твоите изкачващи се нозе.“