What do you think?
Rate this book
Зелени разкази
Антологията „Зелени разкази (ама наистина)“ събира творби, които отличихме в първия едноименен Копнеж на Човешката библиотека или подбирахме дълги години преди това. Търсихме текстове – в миналото, настоящето или бъдещето; по родните си места и всички краища на Земята; без значение от жанра – които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим.
Антологията зае първо място в категория „Любима книга за 2015 г.“ в Националните фантастични награди.
Съдържание
Предговор
Подредбата
„Скалпелът на Окам“ (Occam’s Scalpel) – Теодор Стърджън
„Светулчина поляна“ („Светлячковая поляна“) – Сергей Другал
„Братята от Левса“ – Александър Карапанчев
„Справедливост“ (Justice) – Дейвид Брин
„Следствието“ – Сергей Комитски
„Парченца смърт“ – Мария Белчева
„По „Е-3“ за 23“ – Димитринка Ненова
„Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?“ – Калин М. Ненов и Борислава Славеева – Борея
„За вятъра и другите природни пиршества“ – Любомир П. Николов
„О, дай ми дом“ (Oh Give Me a Home) – Адам Ракунас
„Зрънце живот“ – Миа Сердарева
„Моцартина“ – Марта Радева
„Любов под дърветата“ – Христина Панджаридис
„Сълза от змеица“ – Светла Дамяновска
„Само любов“ – Нели Цветкова
„Багер в пясъка“ – Камен Петров
„Единак“ – Християн Трифонов
„Коя е тя“ – Давид Мавродиев
За авторите
Послеслов
(Адриана Пенчева)
(Лъчезар Енчев)
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
Антологията зае първо място в категория „Любима книга за 2015 г.“ в Националните фантастични награди.
Съдържание
Предговор
Подредбата
„Скалпелът на Окам“ (Occam’s Scalpel) – Теодор Стърджън
„Светулчина поляна“ („Светлячковая поляна“) – Сергей Другал
„Братята от Левса“ – Александър Карапанчев
„Справедливост“ (Justice) – Дейвид Брин
„Следствието“ – Сергей Комитски
„Парченца смърт“ – Мария Белчева
„По „Е-3“ за 23“ – Димитринка Ненова
„Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?“ – Калин М. Ненов и Борислава Славеева – Борея
„За вятъра и другите природни пиршества“ – Любомир П. Николов
„О, дай ми дом“ (Oh Give Me a Home) – Адам Ракунас
„Зрънце живот“ – Миа Сердарева
„Моцартина“ – Марта Радева
„Любов под дърветата“ – Христина Панджаридис
„Сълза от змеица“ – Светла Дамяновска
„Само любов“ – Нели Цветкова
„Багер в пясъка“ – Камен Петров
„Единак“ – Християн Трифонов
„Коя е тя“ – Давид Мавродиев
За авторите
Послеслов
Замърсяване, свлачища, застрояването на плажовете, връзката ни с планината, дърветата, растенията, животните, ГМО – всичко, което ни е толкова познато, че сме се отучили да обръщаме внимание, е тук и не бива да бъде пренебрегнато. Тук е и далечното и не толкова далечно бъдеще, възможно и невероятно, приказно и ужасяващо, оживяло във въображението на не един от участниците в сборника.
(Адриана Пенчева)
Тук, смеем да твърдим, всеки може да открие себе си, и по-точно – онази своя част, копнееща да изживява красотата и несъвършенствата на околния свят като вдъхновения… за живот, споделяне, преход в планината, почистване на плажната ивица или пък простичкото, но хич нелесно опознаване на околните хора. Вярваме, че събраното тук е способно най-малкото да ви убеди, че „има хора на тоя свят“, които с мечти, действия и личен пример ни показват, че добротата не е само дума от тълковния речник.
(Лъчезар Енчев)
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
ebook
First published April 22, 2015
1 person is currently reading
111 people want to read
About the author
Theodore Sturgeon
720 books767 followersTheodore Sturgeon (1918–1985) is considered one of the godfathers of contemporary science fiction and dark fantasy. The author of numerous acclaimed short stories and novels, among them the classics More Than Human, Venus Plus X, and To Marry Medusa, Sturgeon also wrote for television and holds among his credits two episodes of the original 1960s Star Trek series, for which he created the Vulcan mating ritual and the expression "Live long and prosper." He is also credited as the inspiration for Kurt Vonnegut's recurring fictional character Kilgore Trout.
Sturgeon is the recipient of the Hugo Award, the Nebula Award, and the International Fantasy Award. In 2000, he was posthumously honored with a World Fantasy Award for Life Achievement.
Sturgeon is the recipient of the Hugo Award, the Nebula Award, and the International Fantasy Award. In 2000, he was posthumously honored with a World Fantasy Award for Life Achievement.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
February 2, 2022
Размислите ми в послеслова:
Петте звездички пък са заради:
– „Скалпелът на Окам“ на Стърджън
– „Братята от Левса“ на Александър Карапанчев
– „Справедливост“ на Дейвид Брин
– „Парченца смърт“ на Мария Белчева
– „По „Е-3“ за 23“ на Димитринка Ненова
– писането заедно с Борея
– „За вятъра и другите природни пиршества“ на Любомир П. Николов
– „О, дай ми дом“ на Адам Ракунас
– „Зрънце живот“ на Миа Сердарева
– „Моцартина“ на Марта Радева
– „Любов под дърветата“ на Христина Панджаридис
– „Коя е тя“ на Давид Мавродиев
Добавка от 01.07.2016: Покрай резултатите от Националните фантастични награди разцъфна ново електронно издание. Поискайте си го от Човешката библиотека.
А тази пролет сборникът се появи и на хартия. Рециклирана. :)
И от 22.04.2019: Сборникът – и някои от авторите/съставителите му ;) – присъстваха на нашия троен празник на 30 март. Вижте-чуйте ни. И честит днешен празник на Земята! :)
И от 21.05.2019: Покрай евроизборите на 26 май (на които аз ще гласувам за Тома Белев – с бюлетина 13 и преференция 109: ето защо) си припомних приказката „зелена?“, в която се споменава и самият Тома. Юне, ще стигнем ли у дома някой ден? Ще съградим ли тоя общ дом?
И от 22.04.2020: Честит Ден на Земята! За празника в Човешката библиотека поникна нов филиз. Ще напои ли и вашето вдъхновение? :)
Когато обявихме резултатите от първия ни Копнеж за зелени разкази (ама наистина), написах: „темата е трудна“.
Първото доказателство е от колко години с Атанас П. Славов търсим подходящи текстове за такава антология – и колко малко сме намерили. Разказите, влезли тук след наша „покана“, са само осем – чуждоезиковите и четири от родните. Издирвани над петилетка.
Второто: че от всички Копнежи, които сме обявявали досега, този вероятно е с най-ниска „успеваемост“ – съотношението „По-желани към получени текстове“. (Или журито ни е било най-критичното.)
Едно възможно обяснение е, че всеки автор има да реши оплетена задача: Как хем да не звучи назидателно (или, не дай боже, като статия в енциклопедия), хем да ни замисля? Хем да не се фокусира само върху нашата, човешката гледна точка – хем да не изгуби връзката, човешката, с читателите?
По втората дилема май имахме повече спорове в журито: кои разкази са „по темата“ и кои – не. Къде лежат границите на „темата“. Не, не ни питайте – не сме стигнали до Вселенското прозрение…
Нека вместо това ви питаме ние: Успяхме ли тук да избегнем тези капани?
И по-важното: самите вие, читателите, издържали до финала, сещате ли се за текстове, които заслужават да ги включим в следващите антологии „Зелени разкази (ама наистина)“?
Топло ви каня да ни търсите – на poslednorog маймунка gmail точка com или през линка в началото на книгата – и да споделяте препоръки. „Човешка библиотека“ – както и „грижа за света ни“ – значи „заедно“.
Продължаваме. Заедно. :)
Петте звездички пък са заради:
– „Скалпелът на Окам“ на Стърджън
– „Братята от Левса“ на Александър Карапанчев
– „Справедливост“ на Дейвид Брин
– „Парченца смърт“ на Мария Белчева
– „По „Е-3“ за 23“ на Димитринка Ненова
– писането заедно с Борея
– „За вятъра и другите природни пиршества“ на Любомир П. Николов
– „О, дай ми дом“ на Адам Ракунас
– „Зрънце живот“ на Миа Сердарева
– „Моцартина“ на Марта Радева
– „Любов под дърветата“ на Христина Панджаридис
– „Коя е тя“ на Давид Мавродиев
Добавка от 01.07.2016: Покрай резултатите от Националните фантастични награди разцъфна ново електронно издание. Поискайте си го от Човешката библиотека.
А тази пролет сборникът се появи и на хартия. Рециклирана. :)
И от 22.04.2019: Сборникът – и някои от авторите/съставителите му ;) – присъстваха на нашия троен празник на 30 март. Вижте-чуйте ни. И честит днешен празник на Земята! :)
И от 21.05.2019: Покрай евроизборите на 26 май (на които аз ще гласувам за Тома Белев – с бюлетина 13 и преференция 109: ето защо) си припомних приказката „зелена?“, в която се споменава и самият Тома. Юне, ще стигнем ли у дома някой ден? Ще съградим ли тоя общ дом?
И от 22.04.2020: Честит Ден на Земята! За празника в Човешката библиотека поникна нов филиз. Ще напои ли и вашето вдъхновение? :)
October 26, 2018
Хубави…и наистина зелени. Най-силно усетих връзката с природата в „Коя е тя“- по-детски невинна изповед в любов към земята, която ме трогна; в „Само любов“ и „Зрънце живот“– замайващи откровения за приемствеността. Интересни образи /на животни?/ открих в „Парченца смърт“, „Око на змеица“, „Единак“ и….особено И в „Братята от Левса“, уникален разказ за необходимостта от душевна връзка между видовете живот на планетата ни. Болката от липсата на такава се усеща в „Приказка за юнаци и злодеи“, „Справедливост“ и „Светулчина поляна“. А разказите, които са открито войнствени и даже ми посъбудиха бунтарския дух са „Багер в пясъка“/много, много тъжно/, „По Е-3 за 23“ /ех, да бях пак тийнейджърка 😊/ и „Скалпелът на Окам“ /или как можем най-сетне да впрегнем един велик ум да върши нещо добро/. Историите, които не успяха да ме грабнат докрай са "Следствието", "О, дай ми дом", и "Любов под дърветата". Не успях да намеря достатъчно допирни точки, а „За вятъра и другите природни пиршества“ чистосърдечно го пропуснах. Признавам си, имам проблем с четенето на пиеси.
Като цяло, сборникът си свърши работата, насочи вниманието ми към темата, разчувства ме, замисли ме, накара ме да погледна по-внимателно около себе си - небето, дърветата, хълмовете, въртящите се във въздуха есенни листа. Това сякаш е важното?
Само да споделя един цитат от „Светулчина поляна“:
„Да не мислиш, че предците ни са тънели в мръсотия? Котката, дето е животно, и тя по пет пъти на ден се мие. Врабчето не пропуска локва, непременно ще се изкъпе… Първата грижа на първия човек била грижата за чистотата. Иначе не би оцелял, не би се запазил като вид. Пък и на лов като ходиш, трябва да си чист – колкото по-малко миришеш, по-добре. Мръсотията се е появила сетне, когато някои получили възможността да живеят без да работят. И от мързел станали мръсни. Работещите винаги са се стремили към чистота, а питекантропът е работил от самото начало.“
Да не мързелуваме, нали? 😊
Като цяло, сборникът си свърши работата, насочи вниманието ми към темата, разчувства ме, замисли ме, накара ме да погледна по-внимателно около себе си - небето, дърветата, хълмовете, въртящите се във въздуха есенни листа. Това сякаш е важното?
Само да споделя един цитат от „Светулчина поляна“:
„Да не мислиш, че предците ни са тънели в мръсотия? Котката, дето е животно, и тя по пет пъти на ден се мие. Врабчето не пропуска локва, непременно ще се изкъпе… Първата грижа на първия човек била грижата за чистотата. Иначе не би оцелял, не би се запазил като вид. Пък и на лов като ходиш, трябва да си чист – колкото по-малко миришеш, по-добре. Мръсотията се е появила сетне, когато някои получили възможността да живеят без да работят. И от мързел станали мръсни. Работещите винаги са се стремили към чистота, а питекантропът е работил от самото начало.“
Да не мързелуваме, нали? 😊
December 29, 2018
Напоследък зеленото излезе много на мода; нароиха се "зелени" идеологии, а покрай тях и "зелени" антологии. Сборникът на Човешката библиотека обаче изследва истинската, дълбока връзка между човека и природата, развежда ни из близки и далечни светове, поставя стари и нови въпроси; стряска, замисля и трогва. За да ни направи по-добри, по-съзнателни и по-осъзнати граждани на света и обитатели на планетата.
Следват кратки впечатления от всеки разказ по реда на включването им в сборника. Особено ме впечатли качеството на преводните текстове - текат леко и естествено, неотличими са от писаните на български разкази.
"Бръсначът на Окам": изненадващ. Замислящ. Доста време се чудех накъде се е запътил, но обратите в края повече от компенсират бавничкото начало.
"Светулчина поляна": стоплящ. Изпълващ с вяра и надежда - в Човека и човечеството.
"Братята от Левса": разтърсващ. Побиха ме тръпки. Изключителна идея и брилянтно изпълнение. Образите от този разказ дълго ще ме преследват.
"Справедливост": напрегнат. Екшън елементи. И в същото време затрогващ.
"Следствието": разсмиващ и разплакващ едновременно. Болезнено реалистичен. Действието се развива по нашите ширини, в едни не чак толкова далечни времена... и ме накара да клатя глава и да стискам зъби. Автентичният диалог го прави още по-въздействащ.
"Парченца смърт": усмихващ, въпреки стряскащото заглавие. По детски чист и мил. Напълни ми душата.
"По "Е-3" за 23": любим. За пореден път го чета и винаги успява да ме стисне за гърлото. Страхотен младежки стил и прекрасно послание.
"Приказка за юнаци и злодеи: зелена?": интригуващ. Необичайно съчетание от поетично-архаичен стил и съвременна тематика. Красив, въздействащ език, и завидна динамика между героите.
"За вятъра и другите природни пиршества" (пиеса): шантава. Или може би, вятърничава? :) Преплита театър на абсурда с магически реализъм. Действие почти липсва, затова пък диалогът изпълнява впечатляващи лупинги.
"О, дай ми дом": интересен. Необичаен поглед към темата за ГМО. Много симпатични герои, чиято кауза веднага те грабва.
"Зрънце живот": вдъхновяващ. Кратичък, но изпълнен с такова неподправено чувство, че дълго ще ме сгрява отвътре.
"Моцартина": затрогващ. Прекрасно обяснение за природните стихии, съчетано с гледната точка на момче от малцинствата. Няма начин да ви остави безучастни.
"Любов под дърветата": разсмиващ. Интересно приложение на максимата "Любовта ще спаси света".
"Сълза от змеица": любопитен, но някак незавършен. Идеята би могла да се разгърне още.
"Само любов": умиляващ. Носещ мъничко печал, но и много мъдрост, вяра и доброта.
"Багер в пясъка": надъхан. Личи си колко е скъпа на автора девствената природа, колко му е важно опазването й. Дано повече хора се вслушат в гласа му.
"Единак": някак носталгичен, напомни ми разказите на Радичков. Прекрасно е да можем да погледнем света през очите на друго живо същество.
"Коя е тя": необикновен. Идеален завършек на сборника. Римуваната проза, загадката и преди всичко силното послание, заслужават вашето внимание :)
Следват кратки впечатления от всеки разказ по реда на включването им в сборника. Особено ме впечатли качеството на преводните текстове - текат леко и естествено, неотличими са от писаните на български разкази.
"Бръсначът на Окам": изненадващ. Замислящ. Доста време се чудех накъде се е запътил, но обратите в края повече от компенсират бавничкото начало.
"Светулчина поляна": стоплящ. Изпълващ с вяра и надежда - в Човека и човечеството.
"Братята от Левса": разтърсващ. Побиха ме тръпки. Изключителна идея и брилянтно изпълнение. Образите от този разказ дълго ще ме преследват.
"Справедливост": напрегнат. Екшън елементи. И в същото време затрогващ.
"Следствието": разсмиващ и разплакващ едновременно. Болезнено реалистичен. Действието се развива по нашите ширини, в едни не чак толкова далечни времена... и ме накара да клатя глава и да стискам зъби. Автентичният диалог го прави още по-въздействащ.
"Парченца смърт": усмихващ, въпреки стряскащото заглавие. По детски чист и мил. Напълни ми душата.
"По "Е-3" за 23": любим. За пореден път го чета и винаги успява да ме стисне за гърлото. Страхотен младежки стил и прекрасно послание.
"Приказка за юнаци и злодеи: зелена?": интригуващ. Необичайно съчетание от поетично-архаичен стил и съвременна тематика. Красив, въздействащ език, и завидна динамика между героите.
"За вятъра и другите природни пиршества" (пиеса): шантава. Или може би, вятърничава? :) Преплита театър на абсурда с магически реализъм. Действие почти липсва, затова пък диалогът изпълнява впечатляващи лупинги.
"О, дай ми дом": интересен. Необичаен поглед към темата за ГМО. Много симпатични герои, чиято кауза веднага те грабва.
"Зрънце живот": вдъхновяващ. Кратичък, но изпълнен с такова неподправено чувство, че дълго ще ме сгрява отвътре.
"Моцартина": затрогващ. Прекрасно обяснение за природните стихии, съчетано с гледната точка на момче от малцинствата. Няма начин да ви остави безучастни.
"Любов под дърветата": разсмиващ. Интересно приложение на максимата "Любовта ще спаси света".
"Сълза от змеица": любопитен, но някак незавършен. Идеята би могла да се разгърне още.
"Само любов": умиляващ. Носещ мъничко печал, но и много мъдрост, вяра и доброта.
"Багер в пясъка": надъхан. Личи си колко е скъпа на автора девствената природа, колко му е важно опазването й. Дано повече хора се вслушат в гласа му.
"Единак": някак носталгичен, напомни ми разказите на Радичков. Прекрасно е да можем да погледнем света през очите на друго живо същество.
"Коя е тя": необикновен. Идеален завършек на сборника. Римуваната проза, загадката и преди всичко силното послание, заслужават вашето внимание :)
October 22, 2016
Прекрасен сборник за тези, които се интересуват от темата. Би бил Прекрасен и за тези, дето не се интересуват, само че те няма и да го погледнат. А ако им го наврете пред очите, няма да го разберат...
Като всеки сборник вътре намерих разкази, които ме разсмяха, такива, които ме разплакаха, и няколко, които въобще не успяха да ме трогнат. Много ми хареса разнообразието от стилове, националности и възраст. На моменти прочитах нещо толкова дълбоко, че не се сдържах и поглеждах предговора да проверя авторът на колко години го е прозрял (сега е моментът тук-таме някой читател да се изчерви).
Извън темата: ЧоБи се очертава да стане едно от любимите ми "издателства" и вече събирам списък с книги, които да си поръчам. Ще се постарая да следя повече техните занимания и да ги подкрепя по най-възможния за мен начин. Огромно благодаря за това, че съживихте вярата ми в българските писатели.
July 12, 2020
Струва ми се важно да започна с две принципни уговорки — указващи мястото, от което се отправих на това пътешествие. Но чети и отвъд тях — те споделят за мен, не за сборника.
1) Късите литературни форми не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво — а имам нужда да потъна хубаво, да се накисна до кости в героите и събитията, за да паднат защитите и притъпяванията, които съм си изработила покрай всичката информационна плява наоколо ми, и така да преживея нещо различно, да сменя призмата за известно време, дори да си осиновя някоя нова.
2) Още по-малко пък ме вдъхновяват гротеските и внезапните, забиващи финали — ония, дето те оставят да тънеш в недоумение: Как я докарахме дотук? А дотук ли сме я докарали наистина? Нужно ли беше, ама съвсем честно, по тоя начин да се покаже? А сега оттук как да изляза?
За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен (те и инак си пълзят; само се огледай из блога — кой цвят доминира виртуалния ми пейзаж ;), но винаги е добре дошло да се влее още мъничко свежест).
А от затискащия (мен затискащ — лично и откровено субективно) тип в сборника са намерили място доволно малко творби, но пък по някаква странна причина са все в началото. Поради това, след първите няколко разказа имах известни колебания дали изобщо да чета нататък.
Радвам се, че все пак го направих.
Ето, накратко, защо:
https://dropsofrainbow.com/blog/revie...
1) Късите литературни форми не са моето нещо, трудно се потапям в тях, за да усетя посланието им на емоционално ниво — а имам нужда да потъна хубаво, да се накисна до кости в героите и събитията, за да паднат защитите и притъпяванията, които съм си изработила покрай всичката информационна плява наоколо ми, и така да преживея нещо различно, да сменя призмата за известно време, дори да си осиновя някоя нова.
2) Още по-малко пък ме вдъхновяват гротеските и внезапните, забиващи финали — ония, дето те оставят да тънеш в недоумение: Как я докарахме дотук? А дотук ли сме я докарали наистина? Нужно ли беше, ама съвсем честно, по тоя начин да се покаже? А сега оттук как да изляза?
За радост, впечатляващ брой от текстовете в този сборник успяват да преодолеят бариерите ми и да пуснат зелените си филизи из мен (те и инак си пълзят; само се огледай из блога — кой цвят доминира виртуалния ми пейзаж ;), но винаги е добре дошло да се влее още мъничко свежест).
А от затискащия (мен затискащ — лично и откровено субективно) тип в сборника са намерили място доволно малко творби, но пък по някаква странна причина са все в началото. Поради това, след първите няколко разказа имах известни колебания дали изобщо да чета нататък.
Радвам се, че все пак го направих.
Ето, накратко, защо:
https://dropsofrainbow.com/blog/revie...
April 26, 2022
Ревюто в Wanderbook
Антологията "Зелени разкази (ама наистина)" е една наистина внимателна подборка на екологична тематика, събрала творби на наши и чужди автори. Някои от авторите са били отличени в първия Копнеж на Човешката библиотека, други са били избрани след старателно търсене и проучване.
И този факт, това старание в избора на заглавия, наистина си личи. Като подборка на произведенията, "Зелени разкази" получава твърдо 5/5 звезди. Историите вътре успяват да обхванат толкова много теми от тези, за които си мислим, когато чуем, че някоя книга е "зелена" и "екологична". Всъщност за някои от темите може би дори не сме се и сещали, а дори и най-често срещаните в литературата - като замърсяването на въздуха - са представени по нов начин, и обгърнати от такъв сюжет, че до края може би няма да осъзнаете този разказ като "зелен". Но идеята му, посланието, гарантирано ще остане. Това е другата голяма точка, по която "Зелени разкази" заслужава несъмнена отлична оценка. Нито една от историите в сборника не е обвинителна или назидателна - може би най-големият препъни камък за такава литература, или изобщо за всяка кауза, която търси да достигне до широката публика. Тези разкази не сочат обвинително с пръст. Не изскачат с предварително подговени, изтъркани поуки и лозунги, които просто да подминат съзнанието на читателя. Те разказват истории, предават емоции, показват ни различни гледни точки и оставят сам да си направиш изводите - най-правилният начин едно послание да достигне до читателите. А и тези изводи не са винаги така лесни и еднозначни. Каква е първата ви реакция, когато чуете за ГМО? Царевица и възмущение? Прочетете обаче "О, дай ми дом" на Адам Ракунас и кажете, ако не сте заобичали тези бизончета.
Като текстове сами по себе си, и степента, в която субективно ми харесаха, общата оценка на сборника за мен е може би 4. Което си е напълно в реда на нещата - много рядко съм имала случай, в който от сборник разкази, и то от различни автори с разнообразен стил, всичко да ми хареса дотолкова, че да дам обща оценка петица. От всички истории, само един откровено не ми хареса, и то без да ми бъде неприятен, а просто скучен и невпечатляващ, може би или глупавичко наивен, или твърде неразработен - това бе "Любов под дърветата" на Христина Панджаридис.
Една сравнително голяма част - на фона на общия брой на разказите - бе с нестандартна постройка. В доста от историите главният разказвач изливаше в един монолог всичко, което му се е събралн; което е видял, помислил и почувствал. Може би точно в момента на четене на книгата не съм била в настроение за такова водене на разказа, или пък това ненарочно събиране ми дойде в повече, та тези истории ми вървяха по-мъчно от станалите. Затова пък самото им съдържание напълно компенсираще каквито и субективни оплаквания да съм имала по въпроса. А като стана дума за нестандартност, по тази точка всъщност несъмнен води изграденият като пиеса "За вятъра и другите природни пиршества". Тук нямах нищо против драматургичния подход, но колкото и да обичам абсурдистката фантастика, тук хаосът ми дойде в повече.
В линка горе отделям по няколко думи за всеки от включените разкази, но преди това - наистина мога да ви препоръчам сборника "Зелени разкази". Да, за нуждите на Четатона на бъдещето е перфектен избор - един или друг разказ от него може да се отнесе към почти всяко предизвикателство от него (но аз реших да си броя целия сборник към първа точка - "Всичко живо е трева"). Но и извън рамките на маратона, това се оказа много приятна и изключително разнообразна антология - къде другаде ще видите събрани научна фантастика и фентъзи, романтика и съвременна проза, бъдеще и минало, от автори на най-различна възраст. Самият прочит на "Зелени разкази" си е едно приключение - не знаеш накъде ще те поведе следващата история. Или пък знаеш - ще ти остави идеята за едно по-добро бъдеще.
Антологията "Зелени разкази (ама наистина)" е една наистина внимателна подборка на екологична тематика, събрала творби на наши и чужди автори. Някои от авторите са били отличени в първия Копнеж на Човешката библиотека, други са били избрани след старателно търсене и проучване.
И този факт, това старание в избора на заглавия, наистина си личи. Като подборка на произведенията, "Зелени разкази" получава твърдо 5/5 звезди. Историите вътре успяват да обхванат толкова много теми от тези, за които си мислим, когато чуем, че някоя книга е "зелена" и "екологична". Всъщност за някои от темите може би дори не сме се и сещали, а дори и най-често срещаните в литературата - като замърсяването на въздуха - са представени по нов начин, и обгърнати от такъв сюжет, че до края може би няма да осъзнаете този разказ като "зелен". Но идеята му, посланието, гарантирано ще остане. Това е другата голяма точка, по която "Зелени разкази" заслужава несъмнена отлична оценка. Нито една от историите в сборника не е обвинителна или назидателна - може би най-големият препъни камък за такава литература, или изобщо за всяка кауза, която търси да достигне до широката публика. Тези разкази не сочат обвинително с пръст. Не изскачат с предварително подговени, изтъркани поуки и лозунги, които просто да подминат съзнанието на читателя. Те разказват истории, предават емоции, показват ни различни гледни точки и оставят сам да си направиш изводите - най-правилният начин едно послание да достигне до читателите. А и тези изводи не са винаги така лесни и еднозначни. Каква е първата ви реакция, когато чуете за ГМО? Царевица и възмущение? Прочетете обаче "О, дай ми дом" на Адам Ракунас и кажете, ако не сте заобичали тези бизончета.
Като текстове сами по себе си, и степента, в която субективно ми харесаха, общата оценка на сборника за мен е може би 4. Което си е напълно в реда на нещата - много рядко съм имала случай, в който от сборник разкази, и то от различни автори с разнообразен стил, всичко да ми хареса дотолкова, че да дам обща оценка петица. От всички истории, само един откровено не ми хареса, и то без да ми бъде неприятен, а просто скучен и невпечатляващ, може би или глупавичко наивен, или твърде неразработен - това бе "Любов под дърветата" на Христина Панджаридис.
Една сравнително голяма част - на фона на общия брой на разказите - бе с нестандартна постройка. В доста от историите главният разказвач изливаше в един монолог всичко, което му се е събралн; което е видял, помислил и почувствал. Може би точно в момента на четене на книгата не съм била в настроение за такова водене на разказа, или пък това ненарочно събиране ми дойде в повече, та тези истории ми вървяха по-мъчно от станалите. Затова пък самото им съдържание напълно компенсираще каквито и субективни оплаквания да съм имала по въпроса. А като стана дума за нестандартност, по тази точка всъщност несъмнен води изграденият като пиеса "За вятъра и другите природни пиршества". Тук нямах нищо против драматургичния подход, но колкото и да обичам абсурдистката фантастика, тук хаосът ми дойде в повече.
В линка горе отделям по няколко думи за всеки от включените разкази, но преди това - наистина мога да ви препоръчам сборника "Зелени разкази". Да, за нуждите на Четатона на бъдещето е перфектен избор - един или друг разказ от него може да се отнесе към почти всяко предизвикателство от него (но аз реших да си броя целия сборник към първа точка - "Всичко живо е трева"). Но и извън рамките на маратона, това се оказа много приятна и изключително разнообразна антология - къде другаде ще видите събрани научна фантастика и фентъзи, романтика и съвременна проза, бъдеще и минало, от автори на най-различна възраст. Самият прочит на "Зелени разкази" си е едно приключение - не знаеш накъде ще те поведе следващата история. Или пък знаеш - ще ти остави идеята за едно по-добро бъдеще.
March 26, 2015
Тези Зелени разкази са наистина зелени ;) Сборникът събира гледните точки на начинаещи и опитни писатели, имащи какво да кажат относно отношението ни към природата и света.
Замърсяване, свлачища, застрояването на плажовете, връзката ни с планината, дърветата, растенията, животните, ГМО - всичко, което ни е толкова познато, че сме се отучили да обръщаме внимание, то е тук и не бива да бъде пренебрегнато. Тук е и далечното и не толкова далечно бъдеще, възможно и невероятно, приказно и ужасяващо, оживяло във въображението на не един от участниците в сборника.
Още потръпвам от "Братята от Левса", който ми напомни за Адските машини за желания на доктор Хофман по степента на настръхващо въображение. С мен остават и "О, дай ми дом", "Багер в пясъка", "По „Е-3“ за 23", "Светулчина поляна", "Приказки за Юнаци и злодеи Зелена" и "Скалпелът на Окам".
Замърсяване, свлачища, застрояването на плажовете, връзката ни с планината, дърветата, растенията, животните, ГМО - всичко, което ни е толкова познато, че сме се отучили да обръщаме внимание, то е тук и не бива да бъде пренебрегнато. Тук е и далечното и не толкова далечно бъдеще, възможно и невероятно, приказно и ужасяващо, оживяло във въображението на не един от участниците в сборника.
Още потръпвам от "Братята от Левса", който ми напомни за Адските машини за желания на доктор Хофман по степента на настръхващо въображение. С мен остават и "О, дай ми дом", "Багер в пясъка", "По „Е-3“ за 23", "Светулчина поляна", "Приказки за Юнаци и злодеи Зелена" и "Скалпелът на Окам".
June 10, 2020
В антологията „Зелени разкази (ама наистина)“ съставители��е отстояват идеала си с професионализъм, отговорност и естетско отношение към думите и тяхната употреба. Всичко това се вижда от начина, по който са подбрани и подредени произведенията – свързани с темата и с висока художествена стойност; други критерии за подбор на авторите аз поне не открих. Разликата във възрастта на участниците е над седемдесет години, занятията им са разнообразни, някои са известни имена, други – прохождащи. Може би именно пъстрият букет от автори внася в сборника онзи неповторим аромат, който не може да те остави безразличен.
Да застанеш зад идеал не е същото, като да отстояваш идеал. Да казваш „Обичайте природата“ не е същото, като да покажеш как ти обичаш природата. Тънка е границата между нравопоучението, което отблъсква, и истинското чувство, което завладява. Често радетелите на високостойностни идеали не я забелязват, в резултат на което социалното пространство се задръства от думи – кухи и без стойност, които нямат силата да те докоснат. А читателят иска да бъде докоснат – той затова и чете.
Още първият разказ „Скалпелът на Окам“ завладява с майсторството на разказвача си. Сюжетът не е поднесен на тепсия, а на каскаден принцип те вкарва от една сценка в друга, което те държи в напрежение. Героите не са с етикети „добрият, лошият и злият“ – опитваш се да ги прозреш, от което умът е буден през цялото време. И кой точно е главният герой? С изумителна вяра в интелигентността на читателя си, авторът го оставя сам да направи сюжетните връзки, което поражда множество въпроси. И когато си решил, че си им намерил отговорите, изведнъж самият разказ завършва с въпроси. И като в калейдоскоп картината се променя… И отново се връщаш на въпросите, които продължаваш да си задаваш, дълго след като си прочел разказа…
След такова силно и стряскащо начало, „Светулчина поляна“ е като нежната милувка на слънчевите лъчи, когато си излязъл от дълбокия студен кладенец на собствената си съвест и отговорност. Отдъхваш си в един приказен, невероятен, но пък навярно възможен свят.
Изпълнен с красота, поемаш към следващия разказ – „Братята от Левса“, все още мислейки какво хубаво нещо е фантастиката, как те откъсва от злободневните проблеми… За да потънеш в кошмара на обърнатия свят. Не че в разказа има някакви чудовища – аз хорър не чета изобщо. Но от промяната на гледната точка към уж познатия ни свят ми настръхнаха косите…
Може би затова следващият разказ „Справедливост“ не успя особено да ме трогне. Е, може да е вярно, че „... винаги ще има нужда от герои“, но някак не мога да приема войната като средство за свят без насилие. Не че не обичам да чета за битки, но като герой предпочитам воина пред войника.
„Следствието“ не можеше да не ме трогне – най-малкото, описаната действителност ми е до болка позната. Жив, истински, прочувстван разказ за дилемите, пред които се изправя съвестта. По някакъв странен начин той ме върна в моето детство.
Все още с това усещане прочетох „Парченца смърт“. Усетих го като приказка – от онези, в които има голяма поука. Честно казано обаче, ароматът на нравопоучението на мен не ми се понрави.
Излизайки от детството си, попаднах в младежките си години с „По „Е-3“ за 23“. Много добре написан разказ, всичко му е точно. Само дето в онази си възраст ходех не по земята, а в нейните недра, сензитивният ми апарат за възприемане на природата е малко сбъркан и може би затова не успях да почувствам разказа истински.
Виж, „Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?“ – там съм малко пристрастна, защото си обичам Юна, откакто ги изчетох трите сборника „Приказки за Юнаци и злодеи“. Та не мога да кажа как ми е подействал поместеният тук разказ. То е като да разпознаеш приятел сред непознати…
Точно като непознат ми подейства „За вятъра и другите природни пиршества“. Опитвах, наистина опитвах да го прозра, ама много вятър, много нещо и нищо не разбрах.
„О, дай ми дом“ звучи вече по-познато. Авторът майсторски въвежда читателя директно в съдбата на героя, онагледява какво се случва, когато науката навлиза в селското стопанство, а самото то се трансформира в агробизнес с произтичащите от това конкуренция и хищническо отношение на големите корпорации към обикновените фермери. Възможно ли е умът и любовта на един стопанин да надделеят над алчността и агресията на имащите власт и пари? Има ли алтернатива, или победата е предрешена? Сюжетът те държи в напрежение до последния момент.
„Зрънце живот“ изобщо не го възприех като разказ – по-скоро като нежна импресия, изпълнена с обич. Нито конфликти, нито борба те държат в напрежение – само чисто преживяване, което те приобщава към единството на съществуването. По-чувствителните читатели може би ще се трогнат от красотата на изказа.
„Моцартина“ си е истински разказ – одисея във вътрешния, а и във външния свят на един от онези, които по-скоро не искаме да забелязваме. Красив текст, но не той ми е любимият в антологията.
„Любов под дърветата“? Накара ме да се смея, честно.
В „Сълза от змеица“ по изумителен начин преливат един в друг съвременният и фантазният свят. Красива приказка за малки и големи. Допадна ми, но се оказа, че е само прелюдия към онзи, който ми стана любим:
„Само любов“ – най-нежният, най-мъдрият разказ в целия сборник. Грабна сърцето ми с думите: „Само това да помниш от мене: всичко е едно. И като се загубя, пак тук ще съм. Всичко е едно. Само любов… трябва… за да го държи заедно.“ Не, не е само сентенцията. Целият разказ – всяка дума, изречение, абзац – са пропити с чувството от заглавието. Поне така аз го усетих. Истински.
На фона на тази истина, „Багер в пясъка“ ми прозвуча… хайде да не е фалшиво, ама наивно, детински някак.
Съвсем не е фалшив, наивен и детински следващият разказ, „Единак“. Изобщо не можах да повярвам, че авторът му е бил само на четиринайсет! Той, разказът, започва със стихове и ако беше целият в рими, щеше да е ода за вълка, ода за живота, ода за единството в този тъй прекрасен свят. С изумително майсторство авторът, който определя себе си като „спящия отколе звяр“, извайва образа на героя си. Хм, доколко автор и герой се припокриват…
И ако майсторството в „Единак“ нарекох „изумително“, то как да нарека майсторството в „Коя е тя“? Думи не ми останаха. А и всякакви думи бледнеят пред този финален текст. Написан в рими, при това съседни, но в прозаична форма, на пръв поглед изглежда леко шеговит. Постепенно шегата става все по-прозрачна и разкрива истинската драма – на незнайната героиня и нейния автор-герой. И няма как да се усмихнеш на думите: „Никой ли не чува нейния стон? Никой ли не вижда откраднатата красота? Кой си позволи да ѝ посегне на младостта? Кой я захвърли в тинята и в калта? Кой я остави безпомощна и в самота, изсъхнала от жажда и задушаваща се от мъгла? Защо за нейната болка е глух и ням светът? И защо той не ѝ дава мечтаната свобода?…“ „Коя е тя“ ми прилича на голям подарък: в опаковката на шегата се крие драмата, която обвива болката, а отдолу е скрита същинската скъпоценност – мечтата на младия човек. Всичко това поднесено във вълшебната кутия на истински магьосник-разказвач.
Ако вече сте прочели антологията, може и да не се съгласите с мен. Всеки от нас има своя вътрешна вселена, която по свой си начин пречупва, отразява и откликва на прочетеното. Моята вътрешна вселена резонира с мисълта на една от авторките в сборника, Димитринка Ненова, която определя себе си като „майка и съпруга с хоби“: „Убедена съм, че думите са вълшебни сили, с които трябва да сме много внимателни и отговорни, защото те дават криле за полет, извисяват душата, но може и да я пронижат…“.
„Вълшебните сили“ в думите на авторите, подбрани от съставителите на антологията „Зелени разкази (ама наистина)“, въздействат по вълшебен начин. А може би това е и скритата цел на Човешката библиотека.
Да застанеш зад идеал не е същото, като да отстояваш идеал. Да казваш „Обичайте природата“ не е същото, като да покажеш как ти обичаш природата. Тънка е границата между нравопоучението, което отблъсква, и истинското чувство, което завладява. Често радетелите на високостойностни идеали не я забелязват, в резултат на което социалното пространство се задръства от думи – кухи и без стойност, които нямат силата да те докоснат. А читателят иска да бъде докоснат – той затова и чете.
Още първият разказ „Скалпелът на Окам“ завладява с майсторството на разказвача си. Сюжетът не е поднесен на тепсия, а на каскаден принцип те вкарва от една сценка в друга, което те държи в напрежение. Героите не са с етикети „добрият, лошият и злият“ – опитваш се да ги прозреш, от което умът е буден през цялото време. И кой точно е главният герой? С изумителна вяра в интелигентността на читателя си, авторът го оставя сам да направи сюжетните връзки, което поражда множество въпроси. И когато си решил, че си им намерил отговорите, изведнъж самият разказ завършва с въпроси. И като в калейдоскоп картината се променя… И отново се връщаш на въпросите, които продължаваш да си задаваш, дълго след като си прочел разказа…
След такова силно и стряскащо начало, „Светулчина поляна“ е като нежната милувка на слънчевите лъчи, когато си излязъл от дълбокия студен кладенец на собствената си съвест и отговорност. Отдъхваш си в един приказен, невероятен, но пък навярно възможен свят.
Изпълнен с красота, поемаш към следващия разказ – „Братята от Левса“, все още мислейки какво хубаво нещо е фантастиката, как те откъсва от злободневните проблеми… За да потънеш в кошмара на обърнатия свят. Не че в разказа има някакви чудовища – аз хорър не чета изобщо. Но от промяната на гледната точка към уж познатия ни свят ми настръхнаха косите…
Може би затова следващият разказ „Справедливост“ не успя особено да ме трогне. Е, може да е вярно, че „... винаги ще има нужда от герои“, но някак не мога да приема войната като средство за свят без насилие. Не че не обичам да чета за битки, но като герой предпочитам воина пред войника.
„Следствието“ не можеше да не ме трогне – най-малкото, описаната действителност ми е до болка позната. Жив, истински, прочувстван разказ за дилемите, пред които се изправя съвестта. По някакъв странен начин той ме върна в моето детство.
Все още с това усещане прочетох „Парченца смърт“. Усетих го като приказка – от онези, в които има голяма поука. Честно казано обаче, ароматът на нравопоучението на мен не ми се понрави.
Излизайки от детството си, попаднах в младежките си години с „По „Е-3“ за 23“. Много добре написан разказ, всичко му е точно. Само дето в онази си възраст ходех не по земята, а в нейните недра, сензитивният ми апарат за възприемане на природата е малко сбъркан и може би затова не успях да почувствам разказа истински.
Виж, „Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?“ – там съм малко пристрастна, защото си обичам Юна, откакто ги изчетох трите сборника „Приказки за Юнаци и злодеи“. Та не мога да кажа как ми е подействал поместеният тук разказ. То е като да разпознаеш приятел сред непознати…
Точно като непознат ми подейства „За вятъра и другите природни пиршества“. Опитвах, наистина опитвах да го прозра, ама много вятър, много нещо и нищо не разбрах.
„О, дай ми дом“ звучи вече по-познато. Авторът майсторски въвежда читателя директно в съдбата на героя, онагледява какво се случва, когато науката навлиза в селското стопанство, а самото то се трансформира в агробизнес с произтичащите от това конкуренция и хищническо отношение на големите корпорации към обикновените фермери. Възможно ли е умът и любовта на един стопанин да надделеят над алчността и агресията на имащите власт и пари? Има ли алтернатива, или победата е предрешена? Сюжетът те държи в напрежение до последния момент.
„Зрънце живот“ изобщо не го възприех като разказ – по-скоро като нежна импресия, изпълнена с обич. Нито конфликти, нито борба те държат в напрежение – само чисто преживяване, което те приобщава към единството на съществуването. По-чувствителните читатели може би ще се трогнат от красотата на изказа.
„Моцартина“ си е истински разказ – одисея във вътрешния, а и във външния свят на един от онези, които по-скоро не искаме да забелязваме. Красив текст, но не той ми е любимият в антологията.
„Любов под дърветата“? Накара ме да се смея, честно.
В „Сълза от змеица“ по изумителен начин преливат един в друг съвременният и фантазният свят. Красива приказка за малки и големи. Допадна ми, но се оказа, че е само прелюдия към онзи, който ми стана любим:
„Само любов“ – най-нежният, най-мъдрият разказ в целия сборник. Грабна сърцето ми с думите: „Само това да помниш от мене: всичко е едно. И като се загубя, пак тук ще съм. Всичко е едно. Само любов… трябва… за да го държи заедно.“ Не, не е само сентенцията. Целият разказ – всяка дума, изречение, абзац – са пропити с чувството от заглавието. Поне така аз го усетих. Истински.
На фона на тази истина, „Багер в пясъка“ ми прозвуча… хайде да не е фалшиво, ама наивно, детински някак.
Съвсем не е фалшив, наивен и детински следващият разказ, „Единак“. Изобщо не можах да повярвам, че авторът му е бил само на четиринайсет! Той, разказът, започва със стихове и ако беше целият в рими, щеше да е ода за вълка, ода за живота, ода за единството в този тъй прекрасен свят. С изумително майсторство авторът, който определя себе си като „спящия отколе звяр“, извайва образа на героя си. Хм, доколко автор и герой се припокриват…
И ако майсторството в „Единак“ нарекох „изумително“, то как да нарека майсторството в „Коя е тя“? Думи не ми останаха. А и всякакви думи бледнеят пред този финален текст. Написан в рими, при това съседни, но в прозаична форма, на пръв поглед изглежда леко шеговит. Постепенно шегата става все по-прозрачна и разкрива истинската драма – на незнайната героиня и нейния автор-герой. И няма как да се усмихнеш на думите: „Никой ли не чува нейния стон? Никой ли не вижда откраднатата красота? Кой си позволи да ѝ посегне на младостта? Кой я захвърли в тинята и в калта? Кой я остави безпомощна и в самота, изсъхнала от жажда и задушаваща се от мъгла? Защо за нейната болка е глух и ням светът? И защо той не ѝ дава мечтаната свобода?…“ „Коя е тя“ ми прилича на голям подарък: в опаковката на шегата се крие драмата, която обвива болката, а отдолу е скрита същинската скъпоценност – мечтата на младия човек. Всичко това поднесено във вълшебната кутия на истински магьосник-разказвач.
Ако вече сте прочели антологията, може и да не се съгласите с мен. Всеки от нас има своя вътрешна вселена, която по свой си начин пречупва, отразява и откликва на прочетеното. Моята вътрешна вселена резонира с мисълта на една от авторките в сборника, Димитринка Ненова, която определя себе си като „майка и съпруга с хоби“: „Убедена съм, че думите са вълшебни сили, с които трябва да сме много внимателни и отговорни, защото те дават криле за полет, извисяват душата, но може и да я пронижат…“.
„Вълшебните сили“ в думите на авторите, подбрани от съставителите на антологията „Зелени разкази (ама наистина)“, въздействат по вълшебен начин. А може би това е и скритата цел на Човешката библиотека.
September 26, 2018
Ако сте чували за фондация „Човешката библиотека“, но не сте много сигурни кои са те и за какво се борят, то аз имам идеалния литературен отговор на въпроса ви. Тяхната антология „Зелени разкази (ама наистина)“, която излезе през 2016 г., отлично въплъщава идеалите и посланията на „Човешката библиотека“ – както с хубавото, така и с не чак толкова хубавото. Техните автори пишат не само за да ви развличат, а и за да ви предадат, че имаме нужда от малко повече любов, и от малко повече активност, за да запазим себе си и природата около нас. Понякога творбите в тази антология са твърде наивни, понякога са излишно патриотични или прекалено повърхностни, но винаги са позитивни, а посланията им – адекватни и актуални.
Цялото ревю: https://scifi.bg/?p=49025
Цялото ревю: https://scifi.bg/?p=49025
January 31, 2016
Впечатлена съм от подбора - разнообразие на светоусещания, жанрове, похвати, идеи, обединени от копнеж към живот в хармония с природата.
Впечатлена съм от качеството на преводите - надхвърли очакванията ми.
Впечатлена съм най-силно от:
„Скалпелът на Окам“ от Теодор Стърджън (майсторски развита гениална идея)
„Светулчина поляна“ от Сергей Другал (страхотно въображение!)
„Следствието“ от Сергей Комитски (невероятно жив диалог)
„По „Е-3“ за 23“ от Димитринка Ненова (един от любимите ми съвременни разкази на български език)
„Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?“ от Калин Ненов и Борислава Славеева – Борея (неочаквана комбинация от младост, мъдрост и любов)
„За вятъра и другите природни пиршества“ от Любомир Николов (за пръв път чета пиеса; отвя ми главата!)
„Моцартина“ от Марта Радева (хваща за гърлото)
„Само любов“ от Нели Цветкова (не е само любов - и талант, и много душа в този разказ)
„Багер в пясъка“ от Камен Петров (много моя история)
Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/) е една от причините да продължавам да вярвам, че човещината ще спаси света.
Впечатлена съм от качеството на преводите - надхвърли очакванията ми.
Впечатлена съм най-силно от:
„Скалпелът на Окам“ от Теодор Стърджън (майсторски развита гениална идея)
„Светулчина поляна“ от Сергей Другал (страхотно въображение!)
„Следствието“ от Сергей Комитски (невероятно жив диалог)
„По „Е-3“ за 23“ от Димитринка Ненова (един от любимите ми съвременни разкази на български език)
„Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?“ от Калин Ненов и Борислава Славеева – Борея (неочаквана комбинация от младост, мъдрост и любов)
„За вятъра и другите природни пиршества“ от Любомир Николов (за пръв път чета пиеса; отвя ми главата!)
„Моцартина“ от Марта Радева (хваща за гърлото)
„Само любов“ от Нели Цветкова (не е само любов - и талант, и много душа в този разказ)
„Багер в пясъка“ от Камен Петров (много моя история)
Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/) е една от причините да продължавам да вярвам, че човещината ще спаси света.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews