Непокътнат свят

by Ина Иванова

Стихосбирката на Ина Иванова „Непокътнат свят” се опитва да улови есенцията на нещата, с които сме заобиколени, да преживее магичното, закодираната „другост” на битийно познатото. Леко отместване на фокуса – и можем да надникнем отвъд привидностите.

Стихосбирката съдържа три цикъла: „Невинни поклонници”, „Провинциални пейзажи” и „Каквото изгубихме“. И в трите по различен начин са интерпретирани темите за паметта и загубата, за „нежната сила“ на времето, за любовта, за крехкия ни баланс с природата или за „хоризонтите на скръбта”. Светът на човека – чуплив и устояващ, променлив и скрит, дълбоко интимен, но и общ по отношение на идеите, които поколение след поколение ни вълнуват.

„Непокътнат свят” осветява онези непокътнати, досегаеми само по силата на поетичната чувствителност зони, за които все повече имаме нужда да говорим – именно през изкуствата.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

64 pages, Paperback

Published February 1, 2026

About the author

Ина Иванова е родена в Димитровград. Завършила е „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Живее и работи в Пловдив.
Публикувала е в сп. „Родна реч“, сп. „Глоси“ и „Литературен вестник“, както и в сборниците „Друга вода“ и „6+“. Има награди от конкурсите „Веселин Ханчев“, вестник „Пловдивски университет“, „Моите нови пет стихотворения“, „Яворови дни“ – Поморие и др.
Член е на Пловдивска Поетична академия „Добромир Тонев“ от създаването ѝ. Редактор на сп. „Но поезия“.
Автор на книгите с разкази „Право на избор и други проклетии“ (Арс, 2009) и „Името на неделята“ (Жанет 45, 2012), а също и на романа „Кар Танеси“ (Public Republic, 2014).

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Поезията на Ина Иванова е ефирна, нежна и много деликатна. Усещам я като допир
на дантела. Едновременно с това е толкова човешка и винаги ме връща към ароматите и вкусовете от детството.

***
В смълчания ти дом, сред книгите
си пръснала малки листчета
с преписани на ръка стихотворения.
Сама не помниш къде и кога
си ги подпъхвала между страниците,
един ден ще полетят -
дребни книжни жерави,
ще напуснат гнездото на дома ти
някои ще погинат,
други ще бъдат превърнати в пепел,
две-три ще възкръснат,
попаднали в благосклонни ръце
по силата на случая,
който някои наричат
вяра в поезията.

[Мартин Кръстев · Rating 5 out of 5]

Ина Иванова е може би най-светлият и нежен глас в съвременната българска поезия. Деликатни стихове, чиито шепоти те изпълват с уют и с успокоението, че “всяка наша намеса в света е заличима”. Поезия за преходността ни, способността да сме раними и светът - малък като крушово листо, което можеш да пъхнеш в джоба си.

“Наистина ли искаш да бъдеш завоевател,
или все пак ще засадиш дърво тук,
в подножието на залеза?”

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Малка домашна молитва

Призовавам те, Господи, реставрирай този свят!
Засей глухарчета и мащерка в пукнатитните на небето му,
помилвай старците и децата, които доброволно
отказват да помнят и обидата, и лесните победи.
Направи хляба пак вкусен, вишните - стипчиви,
водата - така прозирна, че да се виждат рибите и.
Щом мълчим, значи вярваме.
Когато Ти мълчиш, чуваш ли ни, Господи?
Създай ни отново - този път не от глина.
Твърде остри чирепи остават
от счупения съсъд на човешкото тяло,
сред несвършващите битки за вярата.

[Данила Райчева · Rating 5 out of 5]

На пръв поглед непокътнатият свят на Ина Иванова е крехък и фин. Преспапие на онези несбъднати счупвания, които оставят след себе си усещане за широта и вятър. На бавната неделна съзерцателност и на обичта, която се познава по аромата на чай в първия споделен дъжд. Но тази крехкост е само привидна. В нея има категорично обещание за трайност и наслагване. За спомени и песен на русалка, изпята наум, които потушават страха. Веднъж влезли в този свят, утехата му ни държи дълго след като го напуснем.

[Гери Ди · Rating 5 out of 5]

Във „Физика на тъгата“ Г.Г. съставя списък с неща, неподлежащи на колекциониране поради своята нетрайност:

Облаци, попови лъжички, дюлево сладко и детство...
отбрулени ябълки, пресни любовници, купчинки сняг...

А в „Непокътнат свят“ Ина Иванова го опровергава. Със своята деликатна сбирка от памучни тишини, новопокарали резници и тела, утаени във „влажния, музеен мирис на сутрините“. Съхранени в подвижността си, неуязвими за време и допир. Ето, той е възможен, резерватът за ефимерности, които никога не си отиват.

Тази книга не е наивно светла, тя е израснала тъмното. В нея има грохот на подземни реки, вгънати в себе си къщи, тревожни паузи, съвпад на страховете. Но те са сънища, те бушуват без звук, посягат без допир. Защото красотата ги удържа.

„Не съм забравила, че всяка песъчинка
е основание за перла или болка.“

Тъй много перли тук.