Събрани съчинения - Т. I: Пропуснатият шанс: Из съчиненията на моя компютър

by Lyuben Dilov, Любен Дилов

„Пропуснатият шанс“ по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и „писателски“ компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр.
Състезанието по находчивост между човек и машина ражда смешни и тъжни прочити на всекидневни и митологични сюжети, изпробва границите на криминалния жанр – фабула, в която всичко е ясно, но все пак има неочаквана от никого загадка – откровено пародира някои от каноничните сюжети в научаната фантастика. Една компютъризирана Шехерезада се опитва да угоди на капризния творчески ум, копирайки собствения му стил на мислене и изразяване. В равнодушния си опит да бъде творец компютърът бълва история след история, които ще ви разсмеят и натъжат.

Genres: Bulgarian Literature, Science Fiction

268 pages, Paperback

First published January 1, 1981

About the author

English transliteration of Любен Дилов.

Reviews

[Executionereniak]

Z času na čas si z knižnice vytiahnem náhodnú knihu z antikvariátu od mne zatiaľ neznámeho autora, ktorá ma mentálne absolútne rozfragmentuje. Toto nebol ten prípad, nakoľko som už od tohto Bulhara niečo čítal; ponechalo ma to však pomerne vlažným a teda som nemal zrovna tie najväčšie očakávania. Svobodná omnia však kedysi veľmi dobre vedela čo robí a okrem Ljubenovho platonického kamoša Arkadija nám priniesla aj tento skrytý džem. Vôbec som netušil do čoho idem a o to viac ma prekvapila mimoriadna aktuálnosť knihy, ktorá je po 45tich rokoch aktuálnejšia než kedykoľvek predtým. Veď kto by si nechcel kúpiť najnovší model písacieho stroja, ktorému stačí zadať žáner, nejakú tú tému a hrdinu podľa svojho gusta? Stať sa spisovateľom nikdy nebolo ľahšie. Autor nás prevedie skrz vari všetky existujúce žánry; od historickej fantasy cez first contact scifi až po romantické stretnutia, zakaždým sprevádzané "autorovým" povýšeneckým komentárom nad malichernosťou ľudskej rasy a koniec koncov hlavne nad sebou samým. Sami by sme to napísali samozrejme lepšie. Ukáže nám svoju výbornú verzatilitu a rozhľadenosť v spísaných témach, ktoré majú potenciál uraziť tých slabomyseľnejších z nás a teda fungujú aj samostatne obsahovo veľmi výživne aj dnes, najmä tretia časť knihy, ktorej príbehy sa rozsahovo približujú už k novelkám. Celý tento autocirkus zaštopluje metazátka posledného príbehu, v ktorej si autor spraví ultimátnu sebareflexnú očistu zo seba samého a dedikuje ju už spomínanému Strugackému, ktorý mu bol miestami citeľne inšpiráciou, čo však ani v najmenšom nevadí, práve naopak. Letím si objednať všetko ostatné čo autor napísal, toto bola snáď zatiaľ najlepšia kniha tohto roka.

[Andy Erbschloe]

This was the first Bulgarian book I tackled as a translator. I was in search of sci-fi that hadn't appeared in English before, and Dilov was the name that kept coming up. The first thing I noticed when I opened the book was the name Arkady Strugatsky who appears as a character in one segment. It turns out Dilov and Strugatsky were friendly, as the footnotes in the enthusiast edition explain.

Segment, because this is a composite novel. The premise is that Dilov is describing his troubles switching to a new writing computer that composes the stories for you. The author stubbornly insists on submitting ridiculous conditions to the computer which, in turn, creates stories that ridicule the author and his vanity and his human inferiority.

My interpretation of the structure is that Dilov, who wrote under a totalitarian regime with strictly imposed moral directives, is offering an allegory about "socialist realism". He constantly references his admired colleagues, from Gogol to Heridotus to Zweig to Jack London, and almost seems to lament the departure from the literary traditions that shaped his own understanding of what it means to be a "writer".

I think it's a poignant conversation considering how much of what we read today is actually written by AI.

[Viktor Stoyanov]

Какво ще стане, ако компютърът започне да съчинява вместо мен?

Фантастични парадокси, с малко компютърски хумор отгоре.
Хубаво издание на "Ентусиаст" и много добра идея за аудио вариант от Сторител.

Самите съчинения носят своя чар и типичната за времето си стилистика. При всичките истории ми се искаше да ги видя по-развити в дълбочина и като продължителност. Малко кратки ми дойдоха, с поокастрен край. От набора ще запомня:

- историята за изобретателят на машина, който успя да се върне в праисторията заедно с известна каскадьорка и така спечели сърцето ѝ.
- първата - детективска история, в която извършителят палеонтолог сам признава, че утрепал жена си с кокал от динозавър ...
- последната, в която авторът се среща и разговаря със самия себе си.

[Adriyana Grotseva]

Историята е за автора, който получава “творчески” компютър, който копира стилът му и създава истории по зададени параметри. Между историите е историята между недоверчивостта и скептицизма на автора и компютъра, който май е с чуства. Темата е главно изследване на какво би било ако авторите са заместени от компютри. Някои от историите:
- детективска история за убийство, в което палеонтолог сам признава, че е убил жена си с кокал от динозавър.
- историята за Касандра и нейният живот, ясновидката, нейните предсказания и падането на Троя.
- мъж, който наема проститутка и се влюбва в нея, но тя се оказва робот.
- изобретател, който се връща в далечното минало, преди да започне човешката цивилизация от маймуната. Там завлича известна каскадьорка, която се влюбва в него.
- последната история е “автобиографична”.
Иска ми се състезанието между компютъра и автора да беше разгледано повече. Някакси не ме увлече особено.

[Гергана Милева]

Много ми хареса сборникът. Не знаех, че ми допада фантастика с хумор. Изключително умни и хапливи разказчета. Аз четох изданието от 1981г. Звучат много съвременно, като атмосфера, думи, мислите и действията на хората(и не само), а не че като някой съвременен фантаст. Ако можете да ми препоръчате приятен за четене такъв, ще го прочета. 🙏

[Бетина Иванова]

Забавно надлъгване между човека и машина. Компютърна Шехерезада разказва трагикомични истории с философски привкус по зададен сюжет и жанр. Ще си взема и втората книга “За мъртвите или добро, или смешно”.

[Ico_99]

Факта че намерих тази книга, в момент в който генеративните AI модели са толкова нашумели, дълбоко ме радва. Силно препоръчвам книгата, страхотно малко бягство от реалността, което ни пренася в един страшен, но не задължително песимистичен свят.

[Дамян Рейнов]

История – 5/10
Идея – 5/10
Изпълнение – 4/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои – 2/10
Стил на писане (За жанра) – 2/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 6/10
Теми за размисъл – 6/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10