Марлене и Ремарк: Историята на една безпределна страст

by Thomas Hüetlin, Томас Хютлин, Ваня Пенева (Translator)

Септември 1937 г. Филмовият фестивал във Венеция току-що е приключил. На терасата на хотел „Екселсиор“ седят холивудската дива Марлене Дитрих и режисьорът Йозеф фон Щернберг, изстрелял я до висотата на световна звезда с филма „Синият ангел“.

До масата приближава звезда в друго изкуство, представя се и започва елегантен неангажиращ разговор – немският писател Ерих Мария Ремарк, покорил световната литературна сцена с романа „На Западния фронт нищо ново“.

Това е мигът, в който започва една от най-бурните връзки на ХХ век, една луда любов, продължила само няколко години, но довеждала и двамата почти ежедневно до границите на емоционалните им сили. „Марлене и Ремарк: Историята на една безпределна страст“ - любовна история, пълна с удоволствия и екстаз, пълна с разочарования и ново начало върху фона на надигащата се чудовищна катастрофа на човечеството, Втората световна война. И двамата, като десетки хиляди други, бягат от терора на нацизма в родната им страна, и двамата лекуват болезнени творчески и житейски кризи. Вечно в движение между Париж, Санкт Мориц, Ню Йорк, Холивуд и Анкона, и двамата търсят своето място на земята и пътя един към друг…

Genres: Nonfiction, History

328 pages, Paperback

Published March 1, 2026

Reviews

[Martina · Rating 2 out of 5]

As much as I was looking forward to read this book, so much I was disappointed. Neither, Erich Maria Remarque nor Marlene Dietrich, came to life on the pages, not in the author’s words or descriptions or selected citations. The love story which seems extraordinary just from the facts, felt incomprehensible, nearly boring, citation after citation but not really embedded in context. The narrative full of judgement, descriptions in today’s slang, the historical context superficial and ironic. It seems to be a new fashion to write in a flippant style about the Weimarer Republik; hey-ho another anecdote.
Maybe my view is too critical; I can’t just see what is to be gained from a heap of citations, sprinkled with historical facts and giving no sophisticated indication how those may have influenced each other…which is what it was all about.

[Elzapallo · Rating 2 out of 5]

War ganz entertaining, aber teilweise repetitiv und man merkt einfach, dass das Buch von einem Mann geschrieben ist. Die Hälfte des Textes wird Dietrich nichtmal bei ihrem Namen genannt, sondern "Puma" oder "Diva". Ihre Promiskuität wird auch deutlich kritischer betrachtet als die Remarques - etwas seltsam, die waren ja schon auf nem ziemlich ähnlichen Level

[Lilana Vassileff · Rating 2 out of 5]

1937, Венеция. Марлене Дитрих и режисьорът Йозеф фон Щернберг са спечелили овациите на публиката, а филмът „Синият ангел“ ги е превърнал в световни звезди. Докато двамата стоят на терасата на хотел „Екселсиор“, към тях се приближава друг творец, известен в световен мащаб заради романа си „На Западния фронт нищо ново“ – Ерих Мария Ремарк. Неангажиращият и възпитан разговор между немският писател и актрисата поставя началото на една изпепеляваща любов, която довежда и двамата до предела на емоционалните им сили.

Нямах търпение да започна книгата на Хютлин, защото Ремарк е един от любимите ми автори и определено ми беше любопитно да разбера повече за личния му живот. Романът обаче сякаш се фокусира повече върху исторически важните моменти от времето, в което се развива действието. Има изключително много лирически отклонения към Хитлер и делата му, които според мен изобщо не допринесоха с нищо за историята на Марлене и Ремарк. Да, и двамата бягат от нацисткия режим и като милиони други са засегнати от войната, но около 70% от историята е като очерк за началото на Втората световна война.

Любовната история между Марлене и Ремарк сякаш е като второстепенна сюжетна линия, която изобщо не е наситена със страст, напрежение, драма и пр., а дори ми се стори една идея скучна, лишена от жар, постоянно има вмъкнати цитат след цитат, които придават още повече суховатост на повествованието. Образите на писателя и на дивата изобщо не успяха да ме докоснат. Не усетих изобщо нито чара на Ремарк, нито пък харизмата и бляскавото излъчване на дивата.

За сметка на това пък главите, в които се говори за германския фюрер, са доста обстоятелствени и си личи, че авторът е правил проучване по темата. Макар и да не е тя основната в произведението, ако съдим по заглавието.

Романът не е най-любимият ми от поредицата „Вечните двойки“, но пък успях да науча доста неща за ранните години на Ремарк и на Дитрих. Определено се запознах с факти, които не ми бяха известни, но сухият и монохромен стил на писане не ми допаднаха изобщо.

[Anna2223 · Rating 2 out of 5]

Overall a really intriguing story! Caught between the highest and lowest points of the first half of the 20th century and a love story as complicated as life itself. However the book could have easily been shorter and the only thing that I’ll remember will be that I should really read Im Weste nichts Neues.

[Lina · Rating 3 out of 5]

Ey, Lektorat macht auch keiner mehr, oder was?

I overall like the style of the author, but the ridiculous amount of typos drove me nearly insane. Can publishers please learn that editing is important and not a waste of money?

[Dicklinde · Rating 5 out of 5]

Was für ein Buch!
Historische Fakten, die mir teilweise nicht bekannt waren, gemischt mit der Leichtigkeit des Boulevard.

Berührend an vielen Stellen.

[Danza · Rating 2 out of 5]

Je länger ich darüber nachdenken, desto mehr hasse ich es