Стихове от Студената планина

by Hanshan, Ханшан, София Катърова (преводач)

Ханшан (Студена планина) e прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай.

Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век.

Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му.

Събраните му стихове са 313. В настоящото издание са включени 151 от тях, подбрани от София Катърова, плюс послеслов от Антоанета Николова.

Genres: Poetry

176 pages

First published September 5, 2013

About the author

Hanshan was a Buddhist monk, poet, and spiritual writer who lived during the Tang dynasty. Little is known about his life, including where and when he was born, or even whether he actually existed. In the Chinese Buddhist tradition, Hanshan and his sidekick Shide are honored as emanations of the bodhisattvas Mañjuśrī and Samantabhadra, respectively. In Japanese and Chinese paintings, Hanshan is often depicted together with Shide or with Fenggan, another monk with legendary attributes.

It is said that he was a recluse who lived in a remote region, and that his poems were written on rocks in the mountains he called home. He is said to have written 600 poems, of which 313 were collected and have survived.

Reviews

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

О вие дето стиховете ми ще прочетете
сърцето си пазете чисто
в безкористност да се превърне алчността
измамността да стане честност
постъпките довеждащи до мъст да спрат
върнете се към истинската си природа
и ако Буда днес усетите във себе си
то мигом както е според Закона да се сбъдне
*
Сам седнал съм притихнал пред скалите
блести в небето кръглата луна
оттам безбройни образи се появяват
ала не свети изначално този диск
пречиствам необятното във мене
пропит от пустотата в съкровеното прониквам
следейки пръста си луната горе виждам
луната е сърцевината на ума
*
Студена планина решиш ли да изкачваш
то знай пътеката в Студена планина без край е
по дефилето каменни грамади
потоци със трева обрасли гъсто
и без да има дъжд мъхът е хлъзгав
а и без вятър боровете пеят
но кой захвърлил земните тревоги
ще седне с мен всред облаците бели
*
Разправят че тъгата трудно си отива
така е казано ала дали е вярно
във вчерашното утро я прогоних
но днес тъга отново ме обзе
тънее месецът ала тъгата трудно се топи
годината се обновява но още повече тъгата
кой би могъл да знае че под сламената шапка
се крие някой преизпълнен с тъга
*
Кой няма да умре и ще живее вечно
ний винаги сме равни пред смъртта
едва-едва успял да се опомниш
и ето че си вече шепа пепел
при Изворите жълти не разсъмва
зелената трева си има своя пролет
до мястото на скръбните сърца щом стигнеш
всред боровете вятърът убийствено е тъжен
*
Когато тази Планина студена стигнах
потънах тук за тридесет години
отидох вчера близките да видя
а вече са при Изворите жълти
догаряща свещица е човекът
а времето поток е отминаващ
днес взрях се във самотната си сянка
очите изведнъж се насълзиха

Широка пълна Жълтата река
тече на изток без да си почива
и без да се избистря ден след ден
а дните на човека имат свършек
желаеш ли на облаци да яздиш
нима криле очакваш да поникнат
докато още черна е косата
каквото и да правиш потруди се

Зелено-син поток от чиста изворна вода
Студена планина и бяла лунна светлина
в мълчание с прозрение – различно светъл е духът
вглъбен във Пустота по-тих безмълвен е светът
*
Не мога да опиша птичите забави
и лягам си в колибата от слама
блестят и светят алените вишни
полюшват се върбите разклонени
захапва слънчев изгрев върха тъмен
а езерото облаците къпе
поискаш ли праха на суетата да загърбиш
подкарай коня си на юг към Планина студена
*
Отгоре куп звезди дълбока светла нощ
луна фенер самотен над скалата
сияйно съвършено нешлифовано
на синьото небе виси сърцето ми

Из „Стихове от Студената планина” – Ханшан
Превод: Антоанета Николова, Марко Клисурски, София Катърова
ИК „Изток-Запад”, 2013