Първата пушка за Априлското въстание

by Никола Беловеждов

Сюжетът проследява хода на Априлското въстание, запознава ни с трагичната съдба на бунтовниците и ни позволява да се докоснем до образите на знаменити революционни дейци, сред които Панайот Волов, Тодор Каблешков и Тодор Икономов.

Книгата се радва на сериозна популярност в началото на XX век и неслучайно е издадена от Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Военната пропаганда правилно отчита, че написаното ще повдигне духа на българския войник чрез примера на славните му предци.

Днес, в едни далеч по-благоприятни времена, „Първата пушка“ е тук, за да ни разкаже за бойния път на шепата храбреци, дръзнали да се опълчат на своя вековен господар.

Genres: History

164 pages, меки корици

First published January 1, 1901

About the author

Никола Беловеждов е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица. След завършване на Пловдивското класно училище става преподавател в родния си град. Познанството му с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други революционни дейци води до неговото привличане към каузата, в резултат на което взема участие в Априлското въстание като член на Копривщенския комитет.

Той е заловен от османските власти и заточен на остров Родос. Там успява да дочака Освобождението. До смъртта си на 4 ноември 1930 г. Никола Беловеждов се занимава с учителство и обществена дейност, завещавайки ни своите спомени, носещи името „Първата пушка“.

Reviews

[Цветозар · Rating 4 out of 5]

Браво на "Българска история" че продължават да извадат качествени и важни трудове, за което е и завишената оценка. Самата книга като съдържание на мен ми се стори леко скучновата, въпреки че началната логистика на въстанието е интересна, аз лично не съм толкова запален по четите и комитетите.

[Ivan Zaikov · Rating 5 out of 5]

Поредната страхотна книга преиздадена от издателсвто "Българска История",

"Заклевам в се в името на ВсемогъщагоБога,че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния разждясал български нож в гърдите на турския султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най- тежкото Божие наказание.

Стените на затвора ни бяха накичени с разни надписи. И до сега стоят някои от надписите. Един надпис най- хубаво характеризираше положението ни. Той беше написан на лявата стена на лудницата, когато гледаш отвън към вътре. Надписът беше един стих: " Който се за немислен народ труди и грижи, той тук в мръсната и влажна тъмница лежи".

[Ivailo Nikolov · Rating 5 out of 5]

За съжаление в тази книга ясно се вижда какво е представлявал и какво представлява българският народ и тогава и сега. Малцина смели мъже-идеалисти, изписали имената си със златни букви в историята и мнозинство от страхливци, предатели и доносници.