Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
До 2012 г. е автор на 11 книги, някои от които преведени и в чужбина.
Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина, двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-máscsönd/Различна тишина” (Napkut Kiado, Budapest, 2012). Включен в много антологии в България и по света. Преведен на 17 езика. Пише хайку и свързаните с него форми на английски, публикувани в различни издания в САЩ, Канада, Англия, Япония, Русия и др. През 2011 г. под заглавието „Безопасни игли” професионален екип създава мултимедиен спектакъл от 105 хайку на Петър Чухов, който се играе на 3 езика (български, английски и руски)– под почетния патронаж на Посолството на Япония в България – в страната и в чужбина. Петър Чухов е носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), „Славейкова награда” (2005–първа, 2013-трета), Първа награда "Златен ланец" (2007), Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2008), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов” (2013) и др. Участвал в много пърформанси, като например „Литература в действие”(Performing Literature) (2002) по проект на Британския съвет, съвместно с британски автори, на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", съавтор на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко", излизала няколко години на страниците на най-тиражния български ежедневник в. "Труд", пише музика и текстове, свирил в много рок-групи, с които има издадени албуми („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”),съосновател на етно-рок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е “Par Avion”. Член на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.
Чудно писане - кратко, красиво, поетично. В "Снежни човеци" ми хареса и преплетеното водене на историите. И пиша простичко - нали виждате. Така завършва един от разказите...
Да се уточним още в началото. Много, много ми допаднаха разказите на Чухов, но романа “Снежни човеци”, който обема около 2/3 от тази инак тънка книга, не можах да прочета, два пъти го начевах и просто не върви, не знам защо, няма и да диря причина. Тия 60 страници с къси разкази обаче си струват. Ясно е, че автоматично дирех късите форми, които имат собствена завършеност, разположени сред текста, пък и ги откривах, но това може да е лична заблуда – и все пак изреченията на Чухов премерено и отсечено създават един задъхан ритъм, който увлича и понася по собствено течение, образувано от безброй малки бързейчета. Личи си, че си е писал с кеф и малко нега, каквито са най-добрите разкази, които не имитират, а пресъздават преживени емоции – примерно в разказа “Парчета плат и стари струни” на две страници е събрано цялото юношеско неудовлетворение от несправедливата подредба на света.
Много силна проза от поета Петър Чухов. Чак останах малко изненадан. Леко и ненатрапчиво разказване, напоено с не толкова леки смисли. Чиста естетическа наслада. Иска ми се да кажа много повече, но май няма нужда.