What do you think?
Rate this book
Матрикант
Киберпънк, антиутопия,
философия, религия, научна фантастика,
трансхуманизъм, прогностика.
философия, религия, научна фантастика,
трансхуманизъм, прогностика.
- GenresDystopia
318 pages, Paperback
First published January 1, 2015
28 people want to read
About the author
Александър Белтов
7 books14 followersБългарски автор, футурист.
Пише множество художествени текстове, в това число романи, есета, разкази и драматургия.
През 2015 г. издава романа „Матрикант" (с основна тема Трансхуманизъм).
През 2017 г. издава романа „Фосикър" (с основна тема Сингулярност на Изкуствения интелект).
През 2019 г. публикува драматургичния текст „Кутията на шута“ - театрална пиеса в пет действия (социална сатира, театър на абсурда).
През 2025 г. публикува пиесата „Махалото на Мински“ (с алтернативно заглавие „Билет за рая").
Есетата „Разумът: Еволюция и значение" и „Нечовешката човечност (ИИ-крацията: Възходът на нова социална структура)", посветени съответно на зараждането и еволюцията на феномена Разум, както и на раждането и значението нова социална структура, каквато е така наречената от автора ИИ-крация (всеобщ контрол над битието, упражняван от страна на развит Изкуствения интелект), са сред значимите му работи.
Произведенията му могат да бъдат отнесени към жанровете научна фантастика, киберпънк, антиутопия и прогностика.
Пише множество художествени текстове, в това число романи, есета, разкази и драматургия.
През 2015 г. издава романа „Матрикант" (с основна тема Трансхуманизъм).
През 2017 г. издава романа „Фосикър" (с основна тема Сингулярност на Изкуствения интелект).
През 2019 г. публикува драматургичния текст „Кутията на шута“ - театрална пиеса в пет действия (социална сатира, театър на абсурда).
През 2025 г. публикува пиесата „Махалото на Мински“ (с алтернативно заглавие „Билет за рая").
Есетата „Разумът: Еволюция и значение" и „Нечовешката човечност (ИИ-крацията: Възходът на нова социална структура)", посветени съответно на зараждането и еволюцията на феномена Разум, както и на раждането и значението нова социална структура, каквато е така наречената от автора ИИ-крация (всеобщ контрол над битието, упражняван от страна на развит Изкуствения интелект), са сред значимите му работи.
Произведенията му могат да бъдат отнесени към жанровете научна фантастика, киберпънк, антиутопия и прогностика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 21, 2016
Изненадващо добра книга. Въпреки че има и кибер (няак притъпен) и пънк (един роден, безнадежден и леко уморен бунт), по-скоро си е научна фантастика със социален привкус и прилична дълбочина.
Двете части са с едни и същи главен герой и поле на действие, но някак стоят като две различни истории отделени във времето.
Първата – в близко и доста мрачно бъдеще на един съвсем нормален мъж му предлагат платено участие в научен експеримент, където разбира шокираща истина за себе си. Следва задъхано действие из почти апокалиптичния пейзаж на родината, на места разнообразено с много добри разсъждения и диалози, в най-добрите традиции на социалната фантастика.
Втората – развива се 10 години по-късно. Антон се връща в България за да довърши, това което е започнал. Ситуацията е станала по-мрачна, а битката му с корпорацията, искаща тялото му, по-безнадеждна.
Имам няколко пренабрежимо малки забележки (то аз кога ли нямам), но като цяло книгата е една от най-добрите български фантастики излизали през последните години.
Нямам представа дали автора има още хартиени бройки, но е качил книгата в читанка за свободно четене, така че не се замисляйте, а нападайте.
И естествено отново Гаяна - гаранция за качествени родни произведения. Няма да се уморя да го повтарям.
Двете части са с едни и същи главен герой и поле на действие, но някак стоят като две различни истории отделени във времето.
Първата – в близко и доста мрачно бъдеще на един съвсем нормален мъж му предлагат платено участие в научен експеримент, където разбира шокираща истина за себе си. Следва задъхано действие из почти апокалиптичния пейзаж на родината, на места разнообразено с много добри разсъждения и диалози, в най-добрите традиции на социалната фантастика.
Втората – развива се 10 години по-късно. Антон се връща в България за да довърши, това което е започнал. Ситуацията е станала по-мрачна, а битката му с корпорацията, искаща тялото му, по-безнадеждна.
Имам няколко пренабрежимо малки забележки (то аз кога ли нямам), но като цяло книгата е една от най-добрите български фантастики излизали през последните години.
Нямам представа дали автора има още хартиени бройки, но е качил книгата в читанка за свободно четене, така че не се замисляйте, а нападайте.
И естествено отново Гаяна - гаранция за качествени родни произведения. Няма да се уморя да го повтарям.
December 2, 2017
Първото хартиено издание на киберпънка, обединило и двете части на станалия вече известен в България роман. Замислена и реализирана като подарък за българските фенове на фантастиката, книгата намира своите читатели и извън рамките на традиционните канали за разпространение чрез търговската мрежа, благодарение именно на вас - четящите.
На онези от вас, на които за първи път им предстои пътешествието, наречено "Матрикант", пожелавам приятни мигове, а на всички останали, които препрочитат книгата, нека намерят онази малка частица, заради която си струва отново да отделят читателското си време. Надявам се, че ще я забележат - тя е някъде там, спотаена между редовете, и чакаща да бъде открита.
А веднъж открита, тя не би могла да остане малка.
Александър Белтов
На онези от вас, на които за първи път им предстои пътешествието, наречено "Матрикант", пожелавам приятни мигове, а на всички останали, които препрочитат книгата, нека намерят онази малка частица, заради която си струва отново да отделят читателското си време. Надявам се, че ще я забележат - тя е някъде там, спотаена между редовете, и чакаща да бъде открита.
А веднъж открита, тя не би могла да остане малка.
Александър Белтов
March 21, 2015
Предговор към хартиеното издание (издателска къща GAIANA, ISBN 978-954-8633-53-6)
По-наблюдателните от вас ще обърнат внимание на посвещението на този роман: „На Филип К. Дик – човекът, който задаваше въпроси“. Филип Киндред Дик е един крайно онеправдан автор, независимо че според повечето критици той е оказал огромно влияние върху научната фантастика и върху киберпънка в частност. До смъртта си през 1982 година Дик е почти неизвестен за масовия читател. Едва след като Холивуд решава да екранизира някои от произведенията му, публиката „преоткрива“ творчеството на американеца. Дори и тук обаче трябва да подходим с известна условност, защото, сигурен съм, почти всички от вас са гледали „Зов за завръщане“ (двете версии – на Пол Върховен с Арнолд Шварценегер от 1990 г. и тази на Лен Уайзман от 2012 г. с Колин Фарел), „Специален доклад“ на Спилбърг, „Блейд рънър“ на Ридли Скот, „Заплащането“ на Джон Ву и т. н., но едва ли дори и най-запалените киномани и фенове на жанра свързват името на Филип К. Дик със сценариите на въпросните филми.
Защо се отплеснах толкова? Защото със сигурност и Александър Белтов е непознат за читателската аудитория в България. Защото самият жанр „киберпънк“ е сравнително слабо застъпен в програмата на родните издателски къщи, които в по-голямата си част залагат на утъпкания и порядъчно омръзнал на читателя път на псевдоепичното, гарнирано с купища незапомнени герои фентъзи. Защото и романът, който държите в ръцете си, би могъл да потъне в небитието, погребан преждевременно от куп пишман-критици, които не биха разпознали качествената литература, дори животът им да зависи от това, тъй като са прекалено свикнали да прехвалват онова, което се продава.
Искрено се надявам обаче Александър Белтов и неговият „Матрикант“ да бъдат забелязани. Не от критиката, не от нищите духом русокоси радетелки за световен мир, а от вас – читателите, които обичат българската фантастика и се опитват ежедневно да откраднат частичка от стресиращото ежедневие, за да се потопят в сътворения от родните фантасти свят.
„Матрикант“ е амбициозен опит за възраждане на българския киберпънк, който позамря в последните години независимо от блестящите творби на Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и т. н. Започнал като разказ с името „Незаличими отпечатъци“, романът „Матрикант“ преминава през доста перипетии, пренаписвания, творчески паузи и прочие, за да изкристализира в сегашната си форма – брутално правдоподобен, интригуващ и лъхащ на тънка психология.
Би трябвало да предупредя тези, които не знаят какво точно представлява киберпънкът – светът на „Матрикант“ не е утопичен. В него няма да откриете модерните в последно време елфи и влюбени вампири. Мащабните битки с космически кораби, по-бързи от светлината, са му чужди. Ще останете разочаровани, ако очаквате да откриете километрични описания на далечни планети и магически зверове.
И слава Богу.
Защото от известно време насам, откак екранизациите на „Властелинът на пръстените“ ни подтикнаха да се дрогираме със синтетичния наркотик на изсмуканото от пръстите фентъзи, ние спряхме да се взираме в света около нас. И в собствените си души.
Също както книгите на Филип К. Дик, „Матрикант“ ще ви помогне именно в тази насока.
Приятно четене!
По-наблюдателните от вас ще обърнат внимание на посвещението на този роман: „На Филип К. Дик – човекът, който задаваше въпроси“. Филип Киндред Дик е един крайно онеправдан автор, независимо че според повечето критици той е оказал огромно влияние върху научната фантастика и върху киберпънка в частност. До смъртта си през 1982 година Дик е почти неизвестен за масовия читател. Едва след като Холивуд решава да екранизира някои от произведенията му, публиката „преоткрива“ творчеството на американеца. Дори и тук обаче трябва да подходим с известна условност, защото, сигурен съм, почти всички от вас са гледали „Зов за завръщане“ (двете версии – на Пол Върховен с Арнолд Шварценегер от 1990 г. и тази на Лен Уайзман от 2012 г. с Колин Фарел), „Специален доклад“ на Спилбърг, „Блейд рънър“ на Ридли Скот, „Заплащането“ на Джон Ву и т. н., но едва ли дори и най-запалените киномани и фенове на жанра свързват името на Филип К. Дик със сценариите на въпросните филми.
Защо се отплеснах толкова? Защото със сигурност и Александър Белтов е непознат за читателската аудитория в България. Защото самият жанр „киберпънк“ е сравнително слабо застъпен в програмата на родните издателски къщи, които в по-голямата си част залагат на утъпкания и порядъчно омръзнал на читателя път на псевдоепичното, гарнирано с купища незапомнени герои фентъзи. Защото и романът, който държите в ръцете си, би могъл да потъне в небитието, погребан преждевременно от куп пишман-критици, които не биха разпознали качествената литература, дори животът им да зависи от това, тъй като са прекалено свикнали да прехвалват онова, което се продава.
Искрено се надявам обаче Александър Белтов и неговият „Матрикант“ да бъдат забелязани. Не от критиката, не от нищите духом русокоси радетелки за световен мир, а от вас – читателите, които обичат българската фантастика и се опитват ежедневно да откраднат частичка от стресиращото ежедневие, за да се потопят в сътворения от родните фантасти свят.
„Матрикант“ е амбициозен опит за възраждане на българския киберпънк, който позамря в последните години независимо от блестящите творби на Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и т. н. Започнал като разказ с името „Незаличими отпечатъци“, романът „Матрикант“ преминава през доста перипетии, пренаписвания, творчески паузи и прочие, за да изкристализира в сегашната си форма – брутално правдоподобен, интригуващ и лъхащ на тънка психология.
Би трябвало да предупредя тези, които не знаят какво точно представлява киберпънкът – светът на „Матрикант“ не е утопичен. В него няма да откриете модерните в последно време елфи и влюбени вампири. Мащабните битки с космически кораби, по-бързи от светлината, са му чужди. Ще останете разочаровани, ако очаквате да откриете километрични описания на далечни планети и магически зверове.
И слава Богу.
Защото от известно време насам, откак екранизациите на „Властелинът на пръстените“ ни подтикнаха да се дрогираме със синтетичния наркотик на изсмуканото от пръстите фентъзи, ние спряхме да се взираме в света около нас. И в собствените си души.
Също както книгите на Филип К. Дик, „Матрикант“ ще ви помогне именно в тази насока.
Приятно четене!
October 16, 2015
Не харесвам думата „пънк“(бунтарска дума, която свързавам с музика, но не намирам мястото и в литературата). Още по-малко харесвам думата „кибер“, мирише ми на твърда фантастика(обичам да гледам но не да чета). Романът е анонсиран като киберпънк, на всичкото отгоре думата „матрикант“ нищо не ми говори. Затова дълго се колебах дали да отделя време на тази книга. Поровичках в гугъл да разбера какво животно е киберпънка и защо е кръстен така. Не разбрах от къде идва това име, но разбрах, че това е жанр във фантастиката, който по описание не е мой тип литература. Разбрах и кой е Филип Дик(колко съм тъп, простете) и даже си харесах една негова книга. Но да се върна на романа „Матрикант“. Не знам защо му дадох шанс, вероятно заради малкия обем. Както и да е. Започнах да чета и с всяка страница книгата ставаше все по интересна, героите ми ставаха все по познати, а сюжета се превръщаше все повече на пречупено огледало на най големите ми страхове. За мен това си е чиста антиутопия, при това великолепно написана. Вероятно на мен ми се размиват понятията, ама киберпънк(според етимологията на жанра) не открих. Белтов пише в блога си, че се вдъхновява от Филип Дик. За мен Белтов пише като Джордж Оруел. Ако Дик пише като Оруел, значи определено и на него ще му дам шанс. Та, с всички по горни глупости искам да кажа, че ако харесвате антиутопии и сте зажаднели за българския Оруел – това е книгата. Единственото което леко ме разочарова, бе липсата на подобаващо мащабен финал, но ако го сравнявам с финала на „1984“ – „Матрикант“ поне има финал.
April 21, 2015
Книгата (т.е. двете книги в едно издание :-)) се оказа приятна изненада. Нямах търпение да прочета какво се случва после и после, и после. Нямаше досадни пасажи за прескачане, действието се развиваше достатъчно динамично, за да не доскучава.
May 12, 2016
Важно е да отбележа, че навремето така и не се докоснах до жанра киберпънк. Срам ме е, но не съм чел нищо, нито Philip K. Dick, нито William Gibson... А толкова харесах филма "Blade Runner". Е, някой ден...
Та така, "Матрикант" е първото ми приключение в зоната на киберпънка и първото такова, което виждам от български автор. Препоръча ми го мой колега, когато все още роман��т беше само в безплатен електронен вариант. При все че никога не ми е било удобно да чета на e-reader, така и не стигнах до книгата, за което само мога да съжалявам. Както и да е, хартиената версия на “Матрикант” бе издадена от издателска къща Гаяна (с които също се сблъсквам за първи път) в лимитирана серия. Имах щастието да спечеля своята бройка чрез предложения от автора Александър Белтов Giveaway тук, в Goodreads. Благодаря от сърце! А сега, към същината на нещата!
“Матрикант” започва по един странен, но по своему интересен начин - млад човек ни разказва за себе си, след като е претърпял инцидент. По-късно разбираме че той е добре и негов колега му предлага да се включи в едно социално изследване, за да спечели някой лев. До тук всичко е нормално - действието се развива в София, като изглежда тя е част от света на едно много близко бъдеще.
Интересна вметка: Съжалявам че го казвам, но тази София от книгата, много плашещо ни подсказва в какво би могла да се превърне нашата София след някакви си десетилетия, ако за града продължава да не се прави нищо. Но да се придържаме към темата...
Антон скоро разбира, че частна компания е изобретила така наречените матриканти, изкуствени био-механични единици, които да заменят човешкото тяло след смъртта. Целта на тази компания е да ги продава на богатите. А замисълът за това оставям на вас да разберете. Разбира се, чрез тази информация аз не развалям за вас радостта от прочитане на книгата по никакъв начин. Матриканти? Био-механични единици? Нещо нормално за един киберпънк роман. Но стига толкова с въведението - това беше с цел да ви заинтригува.
Александър Белтов съвсем умело използва своята творба за да събуди интереса у читателя. Интерес, който да го накара да се замисли над социалните проблеми в днешното и едно възможно бъдещо общество - отношенията между хората, мрачните помисли на непознатите индивиди, с които бихме могли да се разминем по улицата, корупцията, алчността. Човек за човека е вълк, както се казва. И това четиво ще ви покаже за пореден път че поговорката не е просто измислица, а грозната реалност. Не е само това - авторът разглежда едно възможно близко бъдеще, от което децата ни биха могли да са част. Бъдеще, в което ако човекът има възможност да се слее с машина, за да избяга от смъртта, обществото неизбежно ще срещне сериозни пречки и проблеми от социално, морално и хуманно естество... Да, някъде там винаги има някой, който е готов да помогне, да подаде ръка. Но има и такива, които не са точно тези, за които ги мислим.
До какво ще доведе всичко това в романа “Матрикант”? Можете да си отговорите на всички тези въпроси от философско естество, само ако прочетете това бижу на българския sci-fi. Винаги съм твърдял, че научната фантастика, това е философия в красива дрешка. И “Матрикант” е точно това - философският трактат на Александър Белтов, който има за цел да изследва дебрите на човешката същност. Няма нужда да се повтарям като казвам, че го прави просто безупречно.
За финал ще кажа само още нещо: книгата, както споменах, е издадена в изключително лимитирана серия. Знам и че научната фантастика и киберпънка в частност са жанрова литература, която се чете от по-скоро тесен кръг от хора. Но “Матрикант” заслужава да бъде по рафтовете на всяка една уважаваща себе си българска книжарница. Точка.
Та така, "Матрикант" е първото ми приключение в зоната на киберпънка и първото такова, което виждам от български автор. Препоръча ми го мой колега, когато все още роман��т беше само в безплатен електронен вариант. При все че никога не ми е било удобно да чета на e-reader, така и не стигнах до книгата, за което само мога да съжалявам. Както и да е, хартиената версия на “Матрикант” бе издадена от издателска къща Гаяна (с които също се сблъсквам за първи път) в лимитирана серия. Имах щастието да спечеля своята бройка чрез предложения от автора Александър Белтов Giveaway тук, в Goodreads. Благодаря от сърце! А сега, към същината на нещата!
“Матрикант” започва по един странен, но по своему интересен начин - млад човек ни разказва за себе си, след като е претърпял инцидент. По-късно разбираме че той е добре и негов колега му предлага да се включи в едно социално изследване, за да спечели някой лев. До тук всичко е нормално - действието се развива в София, като изглежда тя е част от света на едно много близко бъдеще.
Интересна вметка: Съжалявам че го казвам, но тази София от книгата, много плашещо ни подсказва в какво би могла да се превърне нашата София след някакви си десетилетия, ако за града продължава да не се прави нищо. Но да се придържаме към темата...
Антон скоро разбира, че частна компания е изобретила така наречените матриканти, изкуствени био-механични единици, които да заменят човешкото тяло след смъртта. Целта на тази компания е да ги продава на богатите. А замисълът за това оставям на вас да разберете. Разбира се, чрез тази информация аз не развалям за вас радостта от прочитане на книгата по никакъв начин. Матриканти? Био-механични единици? Нещо нормално за един киберпънк роман. Но стига толкова с въведението - това беше с цел да ви заинтригува.
Александър Белтов съвсем умело използва своята творба за да събуди интереса у читателя. Интерес, който да го накара да се замисли над социалните проблеми в днешното и едно възможно бъдещо общество - отношенията между хората, мрачните помисли на непознатите индивиди, с които бихме могли да се разминем по улицата, корупцията, алчността. Човек за човека е вълк, както се казва. И това четиво ще ви покаже за пореден път че поговорката не е просто измислица, а грозната реалност. Не е само това - авторът разглежда едно възможно близко бъдеще, от което децата ни биха могли да са част. Бъдеще, в което ако човекът има възможност да се слее с машина, за да избяга от смъртта, обществото неизбежно ще срещне сериозни пречки и проблеми от социално, морално и хуманно естество... Да, някъде там винаги има някой, който е готов да помогне, да подаде ръка. Но има и такива, които не са точно тези, за които ги мислим.
До какво ще доведе всичко това в романа “Матрикант”? Можете да си отговорите на всички тези въпроси от философско естество, само ако прочетете това бижу на българския sci-fi. Винаги съм твърдял, че научната фантастика, това е философия в красива дрешка. И “Матрикант” е точно това - философският трактат на Александър Белтов, който има за цел да изследва дебрите на човешката същност. Няма нужда да се повтарям като казвам, че го прави просто безупречно.
За финал ще кажа само още нещо: книгата, както споменах, е издадена в изключително лимитирана серия. Знам и че научната фантастика и киберпънка в частност са жанрова литература, която се чете от по-скоро тесен кръг от хора. Но “Матрикант” заслужава да бъде по рафтовете на всяка една уважаваща себе си българска книжарница. Точка.
June 6, 2015
Много добре изпипан роман от всички страни. Предговора от Сибин Майналовски определено подготвя читателя за това, което го очаква. А още с първите страници Александър Белтов ни потапя в една, поне за мен пост-апокалиптична картина на София. Апокалипсисът е настъпил в резултат на изтощаването на земните ресурси, въздуха е замърсен, храната и водата са некачествени, а дори през деня не е сигурно да се разхождаш по мръсните улици. Разрухата вирее навсякъде. Главният герой Антон тръгва, за да се срещне с потенциален работодател, за да изкара пари, но по пътя е убит. Това ли е края за него или има още един шанс. Бъдещето на богатите е заложено на карта, а другите.... Те просто поддържат стандарта. "Равенството е живот".
Една борба за оцеляване на всички нива. Безкраен низ от перипетии, приключения, желание за оцеляване, желание за доброта - чувства, които все пак оцеляват и в неблагоприятна среда. Четейки тази книга, героите стават толкова близки на читателя, защото Александър умело ги изгражда противоречиви, с добри и лоши черти, земни и същевременно извисени.
Упадъка на обществото, класовото разделение, корпорация, пуснала пипалата си - зашеметяващ киберпънк роман, написан умело и запленяващо още от самото начало. А краят.... няма да ви разочарова.
Една борба за оцеляване на всички нива. Безкраен низ от перипетии, приключения, желание за оцеляване, желание за доброта - чувства, които все пак оцеляват и в неблагоприятна среда. Четейки тази книга, героите стават толкова близки на читателя, защото Александър умело ги изгражда противоречиви, с добри и лоши черти, земни и същевременно извисени.
Упадъка на обществото, класовото разделение, корпорация, пуснала пипалата си - зашеметяващ киберпънк роман, написан умело и запленяващо още от самото начало. А краят.... няма да ви разочарова.
December 13, 2017
За пореден път оставам възхитена от творба на Александър Белтов. Аз започнах малко отзад напред, първо с "Фосикър" , а след това се върнах към "Матрикант" , за да попълня пропуските. Самата идея е много добра, а изпълнението- още повече.
Впечатлена съм от способността на Александър да намира точните думи и без излишно многословие да създава живи картини, да изгражда пълнокръвни герои, да предава дълбоки послания.
Главният герой, Антон, се занимава с политическа дейност, но ненадейно животът му се преобръща с главата надолу. Малко по малко пред него се разбулват шокиращи истини и колкото повече опознава реалността, толкова повече осъзнава, че не може да има доверие на никой.
Антон се сблъсква челно с това, което е плод на експеримент и е наречено матрикант- черупка от плът, биомеханично тяло, в което е вградена мисловната матрица, съзнанието на съществуваща личност.
Александър Белтов е изградил свят, в който живеят заедно две раси- тази на обикновените човеци и тази на матрикантите. Но дали може да има мирно съжителство или по- силният ще иска да доминира?!
Тук за първи път се сблъскваме със съпротивата и краха на Мрежата; тук се появяват и героите, които по- късно се споменават във "Фосикър".
"Матрикант" поставя на преден план доста морални казуси и провокира размисли за живота, смъртта, душата, ценностите:
- Кое вдъхва живот на тялото- разумът, съзнанието, мисловната матрица, или духовната субстанция, а може би и двете заедно?!
- Кое определя идентичността - мислите, решенията, действията или нещо друго?!
- Кое прави от човека човек- чувствата, мислите, самосъзнанието, или принадлежността към определена раса?
- Дали съзнанието определя битието или обратното, или може би и двете са взаимосвързани?!
- Може ли да се прехвърля съзнание, а да се копира, и дали копието всъщност носи потенциала на оригинала?
- Какво е душата и тя свързана ли е с разума/ съзнанието? И какво се случва, ако душата се отдели от разума/съзнанието?
Аз лично съм размишлявала много върху тези тематики и "Матрикант" ми достави голямо удоволствие, защото се докоснах до друга гледна точка.
=======
„ И какво е смъртта, в крайна сметка- преминаване същността ни от едно място в друго“
„ Най- правдоподобната за мен теория е, че има световен разум и телата ни са само инкубатор, временен дом за него. След като напуснем този своеобразен инкубатор, душите ни се приобщават към него“
„ Всяка промяна в естествения процес е неприемлива и не може да остане без последствия. Не и без пълното съответствие между съзнание и възможности. А когато възможностите са по- големи от нивото на съзнание, тогава става страшно“
„ Мрежата е вид медия, и то най- голямата от всички. Всяка медия може да се използва за манипулация.“
“– Знаеш ли защо при наличието на толкова много открити екзопланети все още човечеството няма контакт с извънземни раси?
– Защото преди да успеят да излязат от собствената си звездна система, се самоунищожават, затова. Защото при изключително висок темп на развитие на науката, технологиите и техниката, съзнанието на разумните биологични единици изостава драстично. Казано с прости думи – не са готови и се получава страхотен дисбаланс.”
Впечатлена съм от способността на Александър да намира точните думи и без излишно многословие да създава живи картини, да изгражда пълнокръвни герои, да предава дълбоки послания.
Главният герой, Антон, се занимава с политическа дейност, но ненадейно животът му се преобръща с главата надолу. Малко по малко пред него се разбулват шокиращи истини и колкото повече опознава реалността, толкова повече осъзнава, че не може да има доверие на никой.
Антон се сблъсква челно с това, което е плод на експеримент и е наречено матрикант- черупка от плът, биомеханично тяло, в което е вградена мисловната матрица, съзнанието на съществуваща личност.
Александър Белтов е изградил свят, в който живеят заедно две раси- тази на обикновените човеци и тази на матрикантите. Но дали може да има мирно съжителство или по- силният ще иска да доминира?!
Тук за първи път се сблъскваме със съпротивата и краха на Мрежата; тук се появяват и героите, които по- късно се споменават във "Фосикър".
"Матрикант" поставя на преден план доста морални казуси и провокира размисли за живота, смъртта, душата, ценностите:
- Кое вдъхва живот на тялото- разумът, съзнанието, мисловната матрица, или духовната субстанция, а може би и двете заедно?!
- Кое определя идентичността - мислите, решенията, действията или нещо друго?!
- Кое прави от човека човек- чувствата, мислите, самосъзнанието, или принадлежността към определена раса?
- Дали съзнанието определя битието или обратното, или може би и двете са взаимосвързани?!
- Може ли да се прехвърля съзнание, а да се копира, и дали копието всъщност носи потенциала на оригинала?
- Какво е душата и тя свързана ли е с разума/ съзнанието? И какво се случва, ако душата се отдели от разума/съзнанието?
Аз лично съм размишлявала много върху тези тематики и "Матрикант" ми достави голямо удоволствие, защото се докоснах до друга гледна точка.
=======
„ И какво е смъртта, в крайна сметка- преминаване същността ни от едно място в друго“
„ Най- правдоподобната за мен теория е, че има световен разум и телата ни са само инкубатор, временен дом за него. След като напуснем този своеобразен инкубатор, душите ни се приобщават към него“
„ Всяка промяна в естествения процес е неприемлива и не може да остане без последствия. Не и без пълното съответствие между съзнание и възможности. А когато възможностите са по- големи от нивото на съзнание, тогава става страшно“
„ Мрежата е вид медия, и то най- голямата от всички. Всяка медия може да се използва за манипулация.“
“– Знаеш ли защо при наличието на толкова много открити екзопланети все още човечеството няма контакт с извънземни раси?
– Защото преди да успеят да излязат от собствената си звездна система, се самоунищожават, затова. Защото при изключително висок темп на развитие на науката, технологиите и техниката, съзнанието на разумните биологични единици изостава драстично. Казано с прости думи – не са готови и се получава страхотен дисбаланс.”
Displaying 1 - 8 of 8 reviews