Спомени

by Съба Вазова

Спомените на Съба Вазова, издадени през двадесетте години в Библиотека „Иван Вазов", са с предговор от професор д-р Иван Шишманов.
В книжката са включени „Някои спомени за майка ми" от Иван Вазов.

96 pages, Paperback

First published January 1, 1993

About the author

Съба Вазова е родена в Сопот през 1833г. в семейството на хаджи Никола поп Аврамов. На 14 години брат ѝ Георги я учи да чете по буквара.

През лятото на 1849 г. тя се венчава с Минчо Вазов в Калоферския мъжки манастир. Раждат им се 8 сина и 2 дъщери. Иван Вазов е първородният син в семейството.

На празници родолюбивата българка събира в дългата соба на бащината си къща млади жени, сродници, приятелки и им четяла "Памели оженена", "Сантипа Философа" или "Александрията", които били първите литературни четения в Сопот.

Съба Вазова с интерес следи българския периодичен печат, получаван в града, и го популяризира на станалите празник традиционни сбирки. Тя е инициатор за създаването на женското дружество "Постоянство", учредено през 1870 г. в Сопот и става негов председател. Ценителка на възрожденската книга, Съба Вазова съдейства за създаването на библиотека към женското дружество, дарява книги и средства. От създаването на женското дружество до опожаряването на град Сопот през 1877 г. тя има заслуги за разцвета на Девическото училище. Съба Вазова съдейства за изпращането на будни девойчета на учение извън Сопот. Тя е сред инициаторките за откриване на неделно женско училище.

След Освобождението Съба Вазова пише своите "Спомени" (1891). В тях е поместена първата ѝ поетична творба. В нея Съба Вазова изплаква огромната си скръб от сполетелите я през 1877 г. драматични събития, когато домът ѝ заедно със Сопот са опожарени, съпругът ѝ Минчо Вазов е зверски убит, свекърва ѝ - баба Ана, умира от тифус в Араповския манастир "Св. Неделя", а тя с невръстните си деца Борис и Владимир намира убежище в него.

Съба Вазова умира на 6 ноември 1912 г. в София.

Reviews

[NeDa]

Както пише в предговора на книгата проф. д-р Ив. Шишманов, "Читателят е прямо изненадан."
Освен, че допълва представата за семейството на Вазов, тази книга е и безценна хроника на "сеч и огън", които са сполетели Клисура, Сопот, Карлово и Калофер през 1877. Съба Вазова разказва за бягството през Балкана на жени и деца и трудното оцеляване, недочакано от всички.
Много забавно и мило са описани годежа и венчавката ѝ с Минчо Вазов.

[Annie Stefanova]

Прочетох тези спомени на един дъх. Прочетох ги и в навечерието на поредната годишнина от обесването на Васил Левски - друг достоен син с друга достойна майка и жена.
Кратките страници на тези спомени ме накараха да се замисля и да помечтая - да бъда такава светла, лека, пълна с вяра майка! Хората са неповторими, но примерът е затова - да се използва и да се повтаря.
Ако имате нужда от искрица и вдъхновение, отделете един тих следобед с тази книга.

[Maria Mateva]

Кратка, но много истинска и драматична, кървава история на самата Съба Вазова за опожаряването на Сопот и за Освобождението от гледната точка на една майка - тревогите за всяко от децата ѝ, дали ще се върнат, дали ще ги види пак, дали ще оцелее самата тя, къде да се скрият, как да се спасят.
Толкова лични и искрени, изказани с лееща се от сърцето реч, спомените на майката на Иван, Владимир, Георги, Кирил, Михаил Вазови и още пет деца, заслужават да се изучават в учебната програма.
По-ярък исторически извор за тези събития лично аз не съм чела.