Съкровения

by Дамян Дамянов

Съставител: Надежда Захариева

КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Genres: Poetry

160 pages, Hardcover

First published February 25, 2015

About the author

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на "Тетрадка по всичко" от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През шейсетте години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Кинцуги е японско изкуство да се пренаредят счупените късове. Когато нещо се счупи, майсторът взема парчетата и ги слепва наново, смесвайки лепилото със злато, сребро или дори платина, които плъзват в причудливи, изящни паяжини от нишки, очертаващи някогашните пукнатини. Пренаредените парчета заживяват нов живот, блестейки с благородството на златото, среброто и платината. Болката се е отплатила с ново съдържание, с богатство, мъдрост и мекота, които преди счупването ги е нямало. Това е за мен Дамян Дамянов.

📝🗒️🎶📝🗒️🎶📝🗒️🎶

”Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше Феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
[…]
…Но ти търпиш, защото си сърце!…”

***
“Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка…”

***
“То, Щастието, е безкраен път,
по който ти на всички се раздаваш
и всички на тебе ще дадат!
И трябва всяка радост да изстрадаш,
да си създаваш прости чудеса,
на капката да можеш да се радваш
и в нея да откриваш небеса!”

***
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от палещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си,
и си зазидан в четири стени,
от всички пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!”

[Raly · Rating 5 out of 5]

Много близка до душата поезия. Дамянов е един от малкото поети, успяващи да уловят истинските човешки преживявания, представяйки ги простичко и емоционално, както всъщност ги чувства всеки.

[Margarita Pencheva · Rating 5 out of 5]

Дамян Дамянов е нечовек, а тази колекция е събрана по толкова добър и наистина съкровен начин и съдържа някои от неговите най-добри творби, макар че той няма слаба такава.

[Veselina Gramatikova · Rating 5 out of 5]

Любов ли е да го опишеш

[Daniela Daneva · Rating 4 out of 5]

Вечни съкровения ...

[☆ Lia ☆ · Rating 5 out of 5]

4,5
💕

[Georgi Mirchev · Rating 4 out of 5]

Стиховете не са лоши и са близки до душата. Но очаквах малко повече.Последните му стихотворения са насочени към смъртта и самотата, които явно са го обзели като мисли. Малко ми дойде прекалено.