Има някои книги, които те е страх да започнеш да четеш. Причините за това могат да са много - че не знаеш предварително нищо за тях и те е страх да не се разочароваш; точно обратното - че знаеш твърде много за историята им и точно затова те е страх да не се излъжеш в очакванията си. Или пък това, че вече си чел една версия на събитията в тях и се чудиш дали ти се чете още една.
Причината да се бавя с прочитането на "Най-сетне свободна!" от Махтоб Махмуди беше сбор от всички тези неща. Бях чела книгите на майка й, които помня ясно и до днес, макар да не съм ги отваряла с години. Бяха ме потресли и, честно казано, не знаех дали искам да мина отново по същия път. Освен това, научавайки за книгата на дъщерята, изведнъж се улових, че не мисля за Махтоб като за зряла жена. В мислите и спомените ми тя все още беше малкото момиченце, побягнало от Иран с майка си. Даже в един момент си казах: "Я, малкото момиченце е написало книга!"
След причините идваха очакванията, или по-точно, почти пълната липса на такива. Не знам защо, някак си мислех, че книгата ще е наивно-възторжена, смесица от лоши детски спомени и излияния колко е прекрасно най-сетне да се измъкнеш.
Нищо подобно.
Книгата на Махтоб Махмуди е чудесно написана, със зряло мислене, задълбочени разсъждения, с опити на младата жена да "погледне" вътре в себе си, да разбере себе си, да анализира чувствата и мислите си. Никакъв празен възторг няма в нея - напротив, има правдив и на моменти изключително тежък разказ за дългия път от чисто физическото бягство от Иран до онова... не, не бягство, а по-скоро пречистване от болката, горчивината и омразата, трупани с годините. Хареса ми и ме докосна повече от книгите на майката, защото вижда нещата на други нива. Едно дете, един млад човек, има много по-остри и ясни усещания, и вероятно се чувства по-свободно а анализира - доколкото може - това, което се случва с и около него. Някак по-светла е книгата на Махтоб, въпреки немалкото трудности - душевни, физически, здравословни - пред които тя се изправя. Въпреки преживяното в детските години - а кой знае, може би тъкмо поради това - аз не видях сломен и потиснат човек. Видях борец.
Заглавието на книгата леко подвежда - човек наистина си мисли, че това ще е просто разказ за радостта от свободата. Да - книгата е И това. Но свобода не само физическа, свобода от бащата-тиранин. А свобода от страха, свобода на мислите, на чувствата, на съзнанието. Свобода, която няма чисто физически измерения, и която не зависи от мястото, където живееш, и разстоянието, което те дели от онзи, който някога е опитал да ти отнеме онази, физическата свобода. Свобода, която никой не може да ти "даде" - трябва да си я вземеш, да си я извоюваш.
Книгата ми хареса много, и я препоръчвам на онези, които познават историята на Махтоб и Бети от "Не без дъщеря ми" и "От любов към дъщеря ми". Но не препрочитайте отново първите две, преди да прочетете тази. Не се потапяйте отново в техните тежки събития. Прочетете направо тази - защото тя е книга, изпълнена с надежда и светлина.