Априлското въстание е най-значимата проява на българското националноосвободително движение – събитие, изпълнено с примери на героизъм, саможертва, но и трагедия.
Същевременно това е страница от историята ни, която все още е изпълнена с множество спорни и неизвестни въпроси. Чрез задълбочен, но критичен преглед на съществуващите източници, проф. Пламен Митев излага тези проблеми на преден план и анализира клишета и твърдения, които традиционно приемаме за истина.
Книгата започва с предистория на бунта, разглеждайки състоянието на революционното движение в навечерието на Източната криза. След това преминава към създаването на Гюргевския комитет, решението за вдигане на ново въстание и множество аспекти, свързани с неговата подготовка и осъществяване. Особено внимание е обърнато на зверствата при потушаването, както и на последвалия силен международен отзвук.
Роден на 28 ноември 1956 г. в Шумен Завършил специалност история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1981 г.) Асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1982 г.) Старши асистент (1986 г.) Доктор по история (1989 г.), "Търговията в българските земи през ХVІІІ в." Главен асистент (1990 г.) Доцент (1998 г.), "Създаване и дейност на Българския революционен комитет 1875 г." Зам.-декан на Историческия факултет (2003-2007) Декан на Историческия факултет от 2007 г. Член на Управителния съвет на Общобългарски комитет "Васил Левски"
За мен лично в навечерието на освобождението на България от турско робство има два върхови момента - Българският Великден и Априлското въстание. Тази година се навършват 150 години от избухването на въстанието, и докато на национално ниво организацията е изключително слаба и обвита в политическото було на предстоящите избори, на много места регионално вървят организации по неговото честване.
Пламен Митев ни представя исторически преглед относно събитията и съдбите на героите преди и по време на Априлското въстание. Прекрасно четиво, което може да възбуди интереса на всеки читател, който иска да прочете малко повече за това паметно събитие извън художествената романтико-трагична литература, която много добре познаваме от автори като Вазов, Яна Язова, Цончо Родев и много други.
Двете събития, за които споменах в началото са най-големите и значими, масово организирани акции на българския народ, в момент в който Възраждането достига своя апогей и формирането на народносто самосъзнание е силно както никога дотогава. Задължени сме да помним историята и да не я преиначаваме заради конюктурни интереси.
Прекрасен и изключително стойностен анализ по редица въпроси касаещи Априлското въстание, дело на най-авторитетния ни, жив историк по материята на "Българското възраждание". Професионален, безпристрастен поглед. Както подобава на истински историк. Засегнати са изключително любопитни хипотези и доста гледни точки и версии на събитията, които към този момент са силно подценявани в родната историография. Не е пропуснато и да се даде един интересен обзор на замислянето, подготовката, потушаването и отзвука от Априлското въстание. Разкошен исторически труд, абсолютно задълженително четиво за отбелязване на 150 години от най-славната, българска епопея.
Книгата е добре написана, но не е подходяща за читатели, които не са вече запознати с историята на въстанието. Ходът на същинската част от него е засегнат бегло, докато отделни детайли, напр. отношенията между България и Сърбия, Гюргевските апостоли, биографии на някои по-неизвестни революционни дейци и др. са разгледани в по-голяма дълбочина.
"Неслучайно имената на Батак и Перущица, Панагюрище и Клисура, на Дряновския и Батошевския манастир, на Бояджик и Ново село се превръщат за поколения българи в символ на нашата си българска Голгота, през която преминава пътят на свободата."
Покрай 150-годишнината от Априлското въстание излязоха поне две важни книги – „150 години от Априлското въстание: 150 герои разказват“ на Атанас Семов и „Размисли за една епопея“ на Пламен Митев, която беше моят избор по темата. Доста наивно очаквах повечето детайли в книгата да са ми познати – и при изпита за университета, и по време на следването на Априлското въстание се обръща с основание голямо внимание, но грешах. И съм сигурен, че мнозина от читателите ще бъдат също така приятно изненадани. Внимателен, премерен, с изрично позоваване на източниците, авторитетният подход на Митев е точно това, което е нужно за толкова важна тема, около която се вихрят много митове и страсти. Или както той е написал, разгледал е теми, по които „се водят отколешни и острастени спорове“, допадна ми също как с финес леко е архаизирал езика на места.