„150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват“ от чл.-кор. проф. Атанас Семов е уникален сборник, който събира в страниците си историите на участници от Търновския и Врачанския революционен окръг.
Сред познатите имена – Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Баба Тонка, Стефан Стамболов, Бачо Киро и други – читателят ще открие и съдбите на дейци, чиито имена незаслужено са останали в периферията на народната памет.
Написана в стила на художествена документалистика, книгата пресъздава биографиите на героите в първо лице, стъпвайки върху исторически факти и автентични свидетелства от епохата и им придава жив, човешки глас.
Това е книга за различни съдби и житейски пътища, но за един избор, изречен през бунтовната 1876 година: „Аз избрах Свободата“!
Атанас Семов е роден на 23 март 1970 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури.
Атанас Семов е доктор по европейско право с дисертация на тема „Директен ефект и примат в правото на Европейския съюз“ (2007) и доктор на юридическите науки с дисертация на тема „Съдът на ЕС“ (2012). Доцент по европейско право в Софийския университет (2010). Ръководител е на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет.
Автор на 7 книги по право на ЕС и повече от 50 статии, съставител на 12 научни сборника.
150 гласа от миналото, които всеки българин трябва да чуе
„150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват“ е от онези редки книги, които успяват да свалят историята от студения пиедестал на учебниците и да я направят пулсираща, жива и близка до сърцето. Проф. Атанас Семов e създал не просто исторически сборник, а истински паметник на българския дух.
Решението историите да бъдат разказани в първо лице („Аз съм...“) е гениално – то въвлича читателя в интимен диалог с миналото. Изключително ценно е, че авторите не се ограничават само до най-известните водачи, а дават глас на 150 личности от Търновския и Врачанския революционен окръг. Чрез техните лични изповеди, базирани на реални исторически източници, пред нас оживяват забравени съдби, човешки страхове, семейни трагедии и онази непоколебима саможертва, която е родила Свободата. Текстът балансира перфектно между строго научната истина и силното емоционално въздействие, което не те оставя равнодушен нито за миг.
Особено впечатление прави огромният изследователски труд, вложен в структурирането на разказите за Търновския и Врачанския революционен окръг. Често тези региони остават в сянката на събитията в Панагюрище и Копривщица, но авторите справедливо възстановяват историческия баланс. Те ни показват как пламъкът на бунта е обхванал цялостната мрежа от градове, села и манастири, разкривайки ни мащаба на една колективна народна воля, която отказва да живее повече в преклонена главица.
Внушението се засилва и от факта, че образите не са идеализирани или превърнати в безплътни икони. Пред нас застават истински хора от плът и кръв – учители, занаятчии, духовници, майки и съпруги, всеки със своите съмнения, обич към семейството и тежък избор. Чрез този многогласен хор от свидетелства книгата успява да предаде психологическата атмосфера на епохата, карайки ни да се запитаме как бихме постъпили ние самите на тяхното място в онези съдбовни дни.
Tова е книга за паметта и за дълга ни към онези, които избраха бесилото пред робството. Тя се чете на един дъх, но остава в съзнанието дълго след като затвориш последната страница. Горещо я препоръчвам на всеки, който иска да усети Априлското въстание не като сухи дати и събития, а като споделена човешка орис. Задължително четиво за всяка българска библиотека!