В тъмница: Спомени от 1876 година

by Константин Величков

Ново издание по случай 150 години от Априлското въстание

Мемоарите „В тъмница. Спомени от 1876 година“ разказват личната история на Константин Величков (1855 – 1907), прекарал повече от три месеца в занданите на Пазарджик, Пловдив и Одрин след кървавия разгром на Априлското въстание.

Всеки ред в тази разтърсваща книга е исторически точен: от садистичните издевателства над бунтарите до покъртителните сцени на рухнали надежди и отчайващо малодушие. А въстаниците, които писателят, преводач, художник и бъдещ политик среща в тъмницата, са далеч от всякакви клишета. Поробителите също не са анонимна маса от насилници – Величков откроява поне двама османски офицери, които настояват за справедливо отношение към окованите.

Въздействаща, емоционална и дълбоко лична, „В тъмница“ е безценен документ за нашето минало, който обогатява картината на едно от най-паметните събития в българската история…

204 pages, Hardcover

Published April 1, 2026

About the author

Константин Величков Петков е български писател, преводач и политик, роден в Татар Пазарджик през 1855 година.

Reviews

[Мартин Касабов · Rating 5 out of 5]

Казвам ти, страхотна книга, ако искаш ми вярвай. Набита със свят. Наблюденията му са живи и с нюанси, описани са с майсторлък, а и положението му е меко казано необикновено. Да затвориш добър писател в зандан по време на смутно време се оказва добра идея, стига да го изкараш след това от там. Познавах го само като преводач, но явно ще трябва да си набавя и други негови книги. „Писма от Рим“ звучи като добра идея.

Оставям няколко цитата:

„На лицето на никого не се забелязваше никакво вълнение. Като ги слушаш и гледаш, не можеш и да помислиш, че са същите, които преди няколко минути само са вършили зверски изтезания над люде, беззащитни и вързани. Пушеха и приказваха като най-невинни и беззлобни същества.“

„Катастрофата беше страшна по жертвите, които беше направила, по ужасите, които беше предизвикала, но тя беше неизмеримо по-страшна по това, че беше разкрила и пред враговете ни, и пред нас самите нашата немощ и безсилие.“

„Злосторниците се потулиха, злосторствата им останаха и прелетяха света и го покъртиха.“

[Niki Karagyozov · Rating 4 out of 5]

Константин Величков е един от най-ерудираните и дейни българи в последната четвърт на 19-ти и началото на 20-ти век. Учител, член на революционния комитет в родния си град, преводач, писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София.

Неговите спомени от случилото се след жестокото потушаване на "Априлското въстание" са събрани в книгата "В тъмница". Изключително ценен извор за тази страница от историята на България. Детайли относно това по какъв начин са били възприемани тези исторически събития от обикновените хора в онова време.

Как се прави революция? По какъв начин успяват да обединят усилията си и бедните селяни, и заможните граждани, и миролюбивите свещеници в името на свободата и справедливостта? Изненада ли е, че в определени моменти турските заптиета са по-човечни от сънародниците ти?

Малка по обем, но голяма по съдържание книга. Обичам да обогатявам знанията си по история с личните разкази на участници в събитията и този своеобразен разговор с Константин Величков ми беше особено интересен.

[Ramis Myumyun · Rating 5 out of 5]

Всяка мемоарна книга има нещо специално в себе си, нещо лично, което те кара да съпреживееш авторовите мисли и чувства, но “В тъмницата” на Константин Величков е нещо различно - нещо, което трудно може да се обясни в няколко изречения. Затова няма да се опитвам. Просто всяка страница е море от писателски талант и силни емоции, които, вплетени една в друга, карат всичките ти душевни сетива да усетят написаното, да го съпреживеят. И точно затова оставям това удоволствие на следващите читатели, без да казвам нито дума повече.