Не знам как прочетох тази книга, честно. Не заради обема, който сам по себе си е плащещ (два тома от над 700 страници всеки), а заради запечатания в нея ужас.
Нацизмът не е лудост. Не и в клиничния смисъл на думата. Нацизмът е липса на морал, утвърдена със закон и прилежно възпроизведена във всяка една клетка на обществото - министерства, армия, съд, работно място, семейство, училище. Институционализирано варварство под почтения печат на нормалността и порядъка.
Митът за Избрания (народ, религия, човек...) е неустоимо прелъстителен. Прелъстява от векове в най-различни форми чак до днес. Избраният, освен всички други качества, се ползва с привилегията да е безгрешен и непогрешим. Хитлер, обладан от фанатизма, волята и смелостта на избран и пророк, използва с изумителна ловкост този трик върху сънародниците си.
Точно затова след края на войната, според мен, е било толкова лесно за мнозинството германци да кажат почти искрено: “Не знаех”, “Следвах заповед”... Независимо къде са служили. В СС, в Луфтвафе или във Вермахта, в Аушвиц, при производителите и търговски доставчици на газ за камерите - като например достопочтената фирма “ИГ Фарбен” с нейната лична фабрика в лагера Аушвиц (предтечата на днешните BASF и Bayer, чиито продукти днес са във всяко домакинство) - или пък са били най-обикновени чиновници и домакини.
В Новия Ред не съществува Аз. Аз-ът е твърде незначителен и невеж, може да стане опасен с неправилно мислене, мнение и действия. Нацификацията е унификация. Калъпът е създаден и рекламиран като Спасение за малкото Избрани. Останалите са извън уравнението и за тях е предвидено Окончателно Решение. Съответните политически и впоследствие все по-силови методи за налагането му са били предприети в прецизен синхрон и правилна последователност (където Шайрър оценява по достойнство волята, креативността и безскрупулността на Хитлер и съмишлениците му). Останалото е било въпрос на донастройка от страна на архитектите, и напасване от страна на обектите.
И двата тома дават изчерпателен поглед към идеологията, ежедневието, политиката, икономиката, войната и целенасоченото масово изтребление в Хилядолетния Райх от периода на планирането и възникването му до края на Втората Световна Война. Без пощада. Хронологията понякога отмерва действието в часове и минути: 10-те минути на бомбата на Щауфенберг, или изтичащите неумолимо минути до часа, от който светът официално е в памъците на Втората Световна Война.
Трудът на Шайрър е прецизно хронологичен и структуриран, но излъчва немалка доза субективност - ту нарича някой член на нацистката клика почтен, ту после громи действията му. Все пак той самият като репортер е имал контакти с такива хора и известно раздвоение е неизбежно, като авторът сам признава, че на моменти му е трудно да го контролира.
Неоправдано щадящ е например към Хинденбург, подкрепил властта на Хитлер в критичния момент на нейното начало, когато още е била уязвима и по-лесно отстранима. Отношението на Шайрър към ролята на самите германци за успешното налагане на националсоциализма е - меко казано - неласкаво. Поне в няколко случая то - за мен - няма основания. Например съдът, оправдал предполагаемите подпалвачи на Райхстага, е издал обективна присъда напук на натиска, упражнен от Хитлер и Гьоринг. Естествено, след това е разформирован и заменен с послушна имитация. Тези единични случаи не компенсират бездушието на военната и икономическата касти, които следват невероятно послушно националсоциализма и широко затварят очи или директно извличат облаги от зверствата, с които се плащат икономическите успехи. Робският труд на концлагерници и военнопленници, който е бил изумително изгоден за бизнеса, е най-мекият пример.
Именно комбинацията между емоция, мемоар, документалистика, белетристика и структурирана изчерпателност, превръща книгата в безценен принос към паметта на човечеството. Историята говори с пряката реч на хор от гласове из тези към 1.500 страници. Звучат отчетливо гласовете на Хитлер и Гьобелс, на палачи, врагове и жертви. И ни предупреждават и призовават да помним и да се борим срещу безгрижната забрава и идеализацията на злото. В това е най-голямата сила на Шайрър, каквито и академични пропуски да е допуснал, тъй като все пак не е бил нито историк, нито учен. Но пък е бил съвременник и пряк свидетел, с достъп до огромен масив нацистки документи. И е свидетелствал в полза на живота и на справедливостта - по най-добрия начин, по който е могъл. Останалото зависи от читателите.
П.С. Редакторът има доста несвършена работа по немските думи, което е непростимо за такова издание.
***
‼️ Цитати:
💣 ”Болестта на Хитлер е заразна; и нацията я прихваща, като че е вирус. ...много германци, взети поотделно, бяха също толкова ужасени от 9 ноември [Кристалната нощ], колкото...и другите чужденци. Само че нито водачите на ... църкви, нито генералите, нито който и да е друг представител на “добрата” Германия не протестира открито веднага.”
⚒ “Името на Невил Чембърлейн е вписано на стената на позора - не толкова заради отстъпките пред Хитлер, колкото заради тотална некомпетентност, късогледство и неспазване на договори към по-слаби съюзници като Чехословакия. Политика точно толкова опасна, колкото и миротворческата война.."
⚙️ “Съвременната физика е инструмент на световното еврейство за унищожаване на нордическата наука” - Директорът на института по физика в Дрезден
💣 “Още по-важното е обаче, подчертава Хитлер в книгата си, младежта да бъде спечелена и ... обучена да служи “на новата национална държава.” Когато някой от противниците ни заявява: “Няма да премина на ваша страна.”... аз спокойно отговарям: “Детето ти вече ни принадлежи...”
⚙️ ”Тези планове не са просто безумни и зли фантазии на...хора като Хитлер, Гьоринг, Химлер... Седмици и месеци наред, както е очевидно от документите, стотици германски служители се трудят на бюрата си ..., събират числа и съставят меморандуми, в които с хладна пресметливост се планира избиването на милиони хора."
🔪 “Не изпитвах чувства, докато вършех тези неща [убийства в газовите камери], защото бях получил заповед да убия 80-те затворници по начина, по който ви описах. Между другото, това е начинът, по който съм обучен да действам.”
Капитан Кремер от СС пред трибунала в Нюрнберг
💉 “Медицински експеримент в “Дахау”: "Всички молби към Решер да ги умъртви с инжекция бяха напразни. Към третия час един от руснаците каза на другия: “Другарю, моля те кажи на офицера да ни застреля”. Другият отговори, че не очаква милост от това фашистко куче. Двамата си стиснаха ръцете и си казаха: “Сбогом, другарю”... Опитът продължи най-малко 5 часа, преди да настъпи смъртта.”
💣 “Какво да правим?“ вика Кайтел. „Сключете мир, глупаци – отвръща Рундщет – какво друго можете да направите?“