Бягащият човек

by Невена Дишлиева-Кръстева, Таня Минчева/Kontur Creative (Cover Artist), Биляна Курташева

Помня ясно ноемврийската вечер, когато тази книга беше още мечта. „Бягащият човек“ събира в себе си бягането и бягството с цялата им конкретност и символика, търсене на убежища, изпитания на тялото и на ума, достигане на нови предели в света и в себе си. Тук маратонът, античното дълго бягане, се превръща в жанр, в задъхан хор на гласове, редува скоростни дистанции с подкрепителни пунктове, където да отдъхнем и да сверим хронометъра с този от други времена и текстове. Докато изминаваш километрите на тези истории, усещаш как тялото ти се стяга, иска да си сложи маратонките, да тича и да чете.

Георги Господинов

300 pages, Paperback

Published May 18, 2026

About the author

Nevena Dishlieva-Krysteva, literary translator.

Reviews

[Maria Yankulova]

Четенето на разкази винаги е игра на руска рулетка - едни много ще ми харесат, други не толкова. Това е и причината да дам тази оценка на целия сборник, обединяващ истории за бягането и бягствотото от места, хора, събития. Не знам дали е случайно или не, но разказите които за мен се откроиха са само на жени и 2 от тях са на преводачки. За мен преводачите са магия и смятам, че в много случаи дължим на тях красивите истории, които срещаме.

Моите любими разкази:

*Избягала в превода* - Мари Врина-Николов
*Чети по-малко, за да бягаш по-бързо* - Ралица Узунова
*Точно трийсет години след тази история* - Емине Садкъ
*Бягащият разказвач на истории* - Рада Ганкова
*Преминаващият човек* - Иванка Могилска

Искам да отбележа, че цялостното оформление на сборника и всеки мЛък детайл в него заслужават внимание. Адмирации за издателство ICU!

[sevdah]

Запазих си я, за да си я чета на хартия. Сега се радвам, че го направих - още щом я видях, казах "ама колко е хубава!", и оттогава ми е хубаво да я държа в ръце и да я разнасям в джоба на якето си. Голяма част от радостта ми беше, защото съм сред авторите - и защото проектът живее в мен кажи-речи цяла година - но като читател също открих удоволствието си от тези многообразни, богати, интересни текстове за бягането като спорт и метафора.

разказах още малко ето тук: https://www.youtube.com/watch?v=4h6oy...

[Bookmaniac70]

Великолепен сборник, изпипан във всяко отношение - концепция, текстове,оформление!

/За да няма недоразумения - получих книгата малко по-рано като абонат на издателството./

[Teya Diya]

Няма да преувелича, ако кажа, че всички истории ми харесаха. За мен това значи, че книгата е направена от все сърце, с обич и отдаденост.

И как ми се дотича пак! Последното ми бягане беше през май, в чудния парк на родния ми град. Беше зелено и свежо, с точно толкова денивелация, колкото ми харесва. Осъзнах, че след две декади бягане едва сега, когато разредих значително 5к-ата, наистина съм свободна. Свободна от образа ми за себе си, от представите на хората, от всички конфликтни чувства, които жените имаме към телата си. Няма от и към, има “бягам в себе си”.

Тази свобода усетих в сборника на Невена Дишлиева-Кръстева. Това зелено, което те разрушава и издига малко по-високо всеки път.

[Nikolay Milenkov]

Купих тази книга случайно. Един нов приятел и съучастник в бягането на маратон Каланджа ми я препоръча. Дори се оказа един от авторите.
Тази книга е специална по свой си начин. Аз лично чрез нея научих едно. Няма смисъл да бягаш - от нищо и от никой. Това, което те следва, неминуемо ще те настигне. Колкото и бързо или дълго да бягаш …

[Stefan Kasev]

Със сигурност като автор в този сборник моята оценка може да се сметне за крайно субективна, но смятам че всеки човек, който тича, а и тези, които не тичат, ще открият по нещо за себе си тук. Над някои от другите текстове се замислих за моя собствен път в бягането, за нещата над които съм мислил докато тичам по асфалта, за радостите и скърбите, но и за простото чувство да се чувстваш жив.

[Tsvetelina Mareva]

Страхотна 🤍

[Verginiya Georgieva]

В тази книга бях бягащият читател - толкова бързо преминах през разказите, но без умора, без копнеж за финала. Напротив - с нарастваща сила, с намерен смисъл, със споделени мисли. Всеки разказ беше изумителен километър, от който черпих вдъхновение. Един сладък полумаратон за един хоби бегач като мен, който няма търпение да се върне към тази радост.

[RaYa]

Харесах много концепцията и оформлението на сборника, пълнототата, в която е разгледано бягането и различните подходи към темата на авторите. Всеки текст има своето място, не само като аспект на бягащия човек, но и като поглед към необятната човешка същност - неспокойна, търсеща, подвижна.
Разбира се, някои разкази ми харесаха повече от други - едни ми въздействаха силно емоционално, други ме накараха да се замисля, трети ме разсмиваха, а последните два - направо ме отвяха. Имаше и по-скучни за мен отсечки от трасето, но истината е, че затваряйки последната страница, почувствах удовлетворението на бегача, преминал финиша.
Сигурно всеки читател ще си има любими истории, затова ще отлича няколкото най-хубави според субективното ми преживяване с тях.
На Емине Садкъ - кратък и силно въздействащ. На Дамян Дамянов заради оригиналния кинематографичен подход, избора на поглед към темата и интересната история, която ни разказва. На Крум Крумов заради атмосферата на тревога и напрежението, които създава, на Биляна Курташева, заради хумора, с който подхожда към страха, наистина е невероятно как съдбата е предвидила толкова много лични срещи с птичия свят на човек, който има страх от пернати :) Последните 2 фантастични разказа - на Тодор Тодоров и на Нинко Кирилов са тези, които харесах най-много, въпреки че фантастиката съвсем не е любимият ми жанр, като разказа на Нинко Кирилов се връщах да го прочета втори път заради необятните възможности на избор, които е оставил пред въображението на читателя и за а мен лично той е бижуто в сборника.

[Емилия]

Този сборник веднага ми стана любим и още веднъж се възхитих на Невена за способността да събира хора и истории! Без никога да съм бягала, бягането ме вълнува, имам щастието да се възхищавам отблизо на хора, които бягат по маратони, а след тези разкази мисля, че разбирам по-добре движението и поривите да бягаш. Искаше ми се да препрочитам пак и пак, да отбелязвам, да снимам - толкова красиви думи има вътре.

[Devora Kotseva]

Различните проявления на"бягащия човек" ми напомниха за една юношеска мантра за това, че е важно пътуването, а не крайната цел. Може би пък беше обратното, че крайната цел е била пътуването до нея. Навярно всеки го помни различно, според пътя.
От оформлението до изпълнението, сборникът е вдъхновяващ литературен маратон за бягащи и небягащи читатели. Всеки разказ е отсечка, която води читателя към крайната цел и всеки разказвач осигурява подбран маршурут и водач, за да осмисли пътуването.

[Todor]

Макар тази година да не тичам редовно, точно от тази книга имах нужда. Някои от разказите бяха много близко до сърцето ми. Финала с препратките какво е бягащият човек са силни. И най-хубавото е, че всеки бягащ човек може да го допълни с лични.

Ето и едно от мен - Бягащия човек е дал назаем маратонките на детето в себе си.

[Kiril Yanev]

Дори само заради разказа на Емине Садкъ си заслужава да запазя тази книга! А Тодор Тодоров и Нинко Кирилов я поставиха на рафта с любими :)

[Stefan Stanchev]

Много харесвам антологиите на това издателство, но от този останах със смесени чувства. Някои от разказите са чудесни, но други са пропити със снобизъм...