Помня ясно ноемврийската вечер, когато тази книга беше още мечта. „Бягащият човек“ събира в себе си бягането и бягството с цялата им конкретност и символика, търсене на убежища, изпитания на тялото и на ума, достигане на нови предели в света и в себе си. Тук маратонът, античното дълго бягане, се превръща в жанр, в задъхан хор на гласове, редува скоростни дистанции с подкрепителни пунктове, където да отдъхнем и да сверим хронометъра с този от други времена и текстове. Докато изминаваш километрите на тези истории, усещаш как тялото ти се стяга, иска да си сложи маратонките, да тича и да чете.
Купих тази книга случайно. Един нов приятел и съучастник в бягането на маратон Каланджа ми я препоръча. Дори се оказа един от авторите. Тази книга е специална по свой си начин. Аз лично чрез нея научих едно. Няма смисъл да бягаш - от нищо и от никой. Това, което те следва, неминуемо ще те настигне. Колкото и бързо или дълго да бягаш …
Със сигурност като автор в този сборник моята оценка може да се сметне за крайно субективна, но смятам че всеки човек, който тича, а и тези, които не тичат, ще открият по нещо за себе си тук. Над някои от другите текстове се замислих за моя собствен път в бягането, за нещата над които съм мислил докато тичам по асфалта, за радостите и скърбите, но и за простото чувство да се чувстваш жив.
В тази книга бях бягащият читател - толкова бързо преминах през разказите, но без умора, без копнеж за финала. Напротив - с нарастваща сила, с намерен смисъл, със споделени мисли. Всеки разказ беше изумителен километър, от който черпих вдъхновение. Един сладък полумаратон за един хоби бегач като мен, който няма търпение да се върне към тази радост.