Много добра митология, разказана по забавен и увлекателен начин, с голяма доза хумор и в стил "Предаване на БНТ от късните '90" или нещо такова. Само не можах да си обясня как някъде към края обърна на толкова злоба, особено в раздела за митологичните животни. Как котките били всякакви гадини, а Хачико бил "грозен помияр" (?!). Може би има и някои други по-странни умозаключения назад по страниците, но не ми направиха толкова впечатление, колкото последния раздел. Странна работа. Въпреки това бих препоръчала книгата на заинтригуваните. Включва доста от най-популярните митове и легенди, които виждаме под различни форми и до днес в Япония. Има и доста пропуски, разбира се, но целта очевидно не е била митологията да е пълна и изчерпателна. Даже се изненадах, че авторката успя да вметне и две анимета в целия си разказ, макар и видимо да се стараеше да се придържа към тона "Пф, няк'ви детски". Натрупахте черни точки, госпожа, хахахах
Страхотии и смехории в равна степен: масови кланета, самоубийство с пръчици за хранене, местност на Омърсените гащи, лисичи сватби, имена като Хиконагисатакеугаяфукиаедзу, Сокоцуцуноо и Ханасака-джиджи (Дядото, който кара цветовете на разцъфват)... Дзен и изкуството да се преразказва японска митология.