Събираме лъвиците

by Адриана Андреева

Втората ми стихосбирка "Събираме лъвиците" излезе (22 години след "този следобед, утре сутрин") с логото на изд. „Кота 0“ през януари 2026 г. Стартът на книгата бе даден по време на резиденцията Жени в планината (2023, Фондация "Елизабет Костова") и продължи три години, през които събирах, преправях и писах нови думи - фини маневри по трупани дълго инвентари и възможни отбивки от хода на бита.
Благодаря на всички, които бяха моите полеви пътеводители.

Адриана Андреева

„Книга с поезия, която събира в себе си уязвимостта и селата на всекидневието. В нея домът и улицата, София и Равело, тишината и шумът на делника се преплитат в едно непрекъснато движение на памет и настояще. Стиховете са едновременно интимни и социални, лични и публични. Разказват за малките жестове, които ни крепят, и за тежестите, които можем за оставим зад нас. В тях има любов и умора, хумор и примирие, прозорци към светлината и сенки от най-обикновени дни.“

Стефан Иванов

„Харесвам лиричната наблюдателност на Адриана и начина, по който през нея поетизира ежедневието. Обичам и материала, от който са направени дните ни и който понякога е съдържанието на пазарска торба или струпани на леглото несгънати дрехи, или случаен поглед, хванат в лудницата от образи. Това са малки поетични обекти, които лесно могат да бъдат подминати. Но Адриана ги улавя и ги гледа с любов, към която и аз съм съпричастна.“

Виолета Радкова

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

88 pages, Paperback

First published January 1, 2026

Reviews

[sevdah]

Скоро - още; засега само едно бързо изречение, че чета Адриана Андреева вече от доста години - и смятам да я чета още много. Носи ми усещане, което трудно се описва. Онова състояние между спокойствието и вълнението, може би.

разказах още малко ето тук: https://www.youtube.com/watch?v=4h6oy...

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Поетическият език на Адриана Андреева разказва за съвременното ежедневие по един крехък и същевременно твърд начин, полароидна снимка на моментите, които ни съхраняват и ни правят човеци. Оформлението ни говори за ръбовете ни и целия хаос, който се крие под тях.