Териториално разширение на три морета, забележителни успехи на бойното поле и няколко брака, сключени като част от външната политика на страната. По време на управлението на цар Иван Асен II България е водещ фактор на Балканите и достига най-голямото си могъщество от времето на Симеон Велики насам.
Как обаче това става възможно и доколко представата ни за него се припокрива с действителността? „Сребърният век на цар Иван Асен II“ е изчерпателно и задълбочено изследване, посветено на един от най-значимите владетели в средновековна България. Авторът, проф. Христо Матанов, разглежда всички аспекти на неговото управление, анализирайки както дипломацията и военното дело, така и въпросите на държавното устройство, религията и културата.
По думите на именития историк и изследовател, Иван Асен II „няма нужда от митология, за да бъде велик“, поради което всички спорни и спекулативни тези около личността му биват оборени и разкритикувани. Показателен за величието на монарха е фактът, че дори ромейските летописци не могат да премълчат личните му качества и го описват като „образец на всяко благородство“.
Настоящото издание е първата книга от поредицата „Тежестта на короната“, посветена на живота и управлението на българските владетели през Средновековието.
Завършва 114-та гимназия с преподаване на английски език в София (1971). През 1978 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет, профил „История на Византия и на балканските народи“. Специализира в Университета „Аристотел“ в Солун, Гърция ( 1981, 1984, 1987), в „Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies“, Вашингтон, САЩ (1987-1988) и в Кьолнския университет, Германия (1991-1992).
Редовен аспирант в Института за балканистика в БАН (1980-82). През 1983 г. защитава дисертационен труд на тема „Проблеми на политическото развитие на Югозападните балкански земи през 14 в.“. Научен сътрудник в Института за балканистика в БАН, хоноруван преподавател в Исторически факултет на СУ „Климент Охридски“ (1983-1987), преподавател по Средновековна история в Националната гимназия за древни езици и култури (1985-1987).
Научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“ (1987-89), заместник директор на центъра (1989-1993).
Директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 - октомври 1996).
От 1993 г. е редовен доцент, от 1999 г. - редовен професор, а от 2004 г. е ръководител на катедра „Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги и на над 80 учебници, статии, публикувани в България и чужбина.