Заведи ме в къщи

by Михаил Вешим, Дамян Дамянов (Illustrator)

Ян вдигна очи нагоре – ярко грееха звездите.
А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите – хората седяха пред екраните и гледаха „Голдън шоу”-то...
Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати.
От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето – пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка – не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество?
Тя ще е тази, която прави коледните чудеса.
Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?

Десетгодишният Християн е особено дете – дете в неравностойно положение. Една случайност го прави участник в ТВ шоу и той попада под прожекторите, в света на телевизията и рекламите.
Повестта „Заведи ме вкъщи” от Михаил Вешим може да се чете и от деца, и от възрастни. Както и от всички читатели, непревърнали се в теле-зрители.

Genres: Bulgarian Literature

84 pages, Paperback

First published December 1, 2014

About the author

Биография в Уикипедия

Син на Георги Мишев

Reviews

[Петър Панчев · Rating 3 out of 5]

Мечтаният дом на хлапето
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

До този момент не бях чел книга на Вешим, въпреки че той е достатъчно известен, за да му се обърне подобаващо внимание. Изненадващо или не, първата прочетена от мен негова книга се оказа детска. Просто посегнах към рафта с книги и извадих първата ми попаднала – „Заведи ме вкъщи“ („Сиела“, 2014). Още преди да се усетя я преполових, а не след дълго я прочетох цялата – все пак е под сто страници и е изпъстрена с илюстрациите на Дамян Дамянов. Оказа се доста любопитна като сюжет и ме накара да се замисля сериозно. Направи ми впечатление, че масово не се харесва, което си има и своето логично обяснение: казва истината за заобикалящия ни свят, и то от гледната точка на десетгодишно сираче. А и е подходяща за деца, което е проблем за нас, възрастните.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Michaela Miladinova · Rating 3 out of 5]

3.75

[Кремена Георгиева · Rating 5 out of 5]

"- Какъв искаш да станеш като пораснеш?...
- ...Искам да стана човек!"

[Nedko Hristov · Rating 5 out of 5]

След като минах през "Когато бях армейски генерал" пуснах "Обърни се със смях назад" и не ме грабна така, както първата. Ще ѝ дам втори шанс, но до тогава реших да мина през "Заведи ме вкъщи" и останах очарован.
Вешим е написал малка, страхотна книжка за децата в непристойно положение, за възрасните известни и богати, които са също в непристойно положение, за мечтите, малките неща, за искреността, за децата и родителите и когато вторите липсват.

Напомни ми по ритмика и послевкус на "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" на Бакман, макар и да нямат много общо на пръв поглед.

[Alexander · Rating 5 out of 5]

Приятно разказче разкриващо част от. истината за живота на богатите и известните хора в неравностойно положение.

[Моника · Rating 4 out of 5]

Кратичка книга, малко странен сюжет, но пък краят ми хареса много :)

[Галя · Rating 4 out of 5]

Определено много красива история. Единствената книга от автора, която истински може да докосне читателите.

[Silviya · Rating 4 out of 5]

Тази книга се чете бързо, на един дъх. Въпреки това оставя толкова много тъга и разочарование след това. Защото кой ли иска днес да е в равностойно положение?

[blondeminion · Rating 4 out of 5]

Да не се объркате, че книгата е за деца - точно за възрастни е. :)

[Radina Petrova · Rating 5 out of 5]

"- Какъв искаш да станеш като пораснеш?...
- ...Искам да стана човек!"

😭 😭

[Sonya Racheva · Rating 5 out of 5]

Благодаря на Михаил Вешим, че показва една друга страна на ТВ шоу програми. Хареса ми мисълта: "Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глава към небето?"