Венеция през зимата

by Emmanuel Roblès, Никола Колев (Translator)

През зимата Венеция е създадена само за тези които се обичат и обезсърчава другите, чието сърце е празно.

Във „Венеция през зимата” бродят призраци, които през лятото тълпата и слънцето прогонват. Как да се изрази в образи цялата тази тайнственост? Правят го главните герои. В зимната Венеция французойката Елен търси личната си свобода и намира убежище от бедите, сполетели я в Париж, след драматичната раздяла със семейния й шеф. За фотографа Ласнер Венеция през зимата е вдъхновение и начало на нов творчески албум. Двамата се срещат, за да открият голямата и истинска любов и да продължат навярно заедно. Тази Венеция е и подходящ фон за истините за тревожното ни време, изпълнено със скрити и явни заплахи.
Мнозина ще се сетят за филма „Венеция през зимата” и споменът за него ще ги предизвика да прочетат романа.

Като начинаещ романист за мен бе опасна склонността към възторжен, блестящ стил. Затова естествено чувствах близки Флобер, Стендал, а в известен смисъл и някои големи американски писатели. От тях получих друг урок. Композицията, която възприех във „Венеция през зимата”, до голяма степен се дължи на този урок.
Еманюел Роблес

Genres: Fiction, French Literature, Romance

216 pages, Paperback

First published February 1, 1981

About the author

Emmanuel Roblès est un écrivain français.

D'une famille ouvrière, il est reçu à l'Ecole Normale d'Alger.

Il obtient de faire son service militaire à Blida, puis à Alger où il se lie aux jeunes écrivains groupés autour du libraire-éditeur Edmond Charlot qui vient de publier "L'Envers et l'Endroit" d'Albert Camus.

Il s'inscrit à la Faculté des Lettres pour préparer une licence d'espagnol tout en collaborant à "l'Alger républicain" dont Albert Camus est rédacteur en chef et qui publiera "la Vallée du paradis". Ce roman d'Emmanuel Robles (le second après l'Action) parut en feuilleton sous le pseudonyme d'Emmanuel Chênes.

La guerre oblige Emmanuel Robles à cesser ses études et il devient interprète auxiliaire de l'armée, puis officier-interprète jusqu'à ce que le général Bouscat, commandant l'air en Afrique du nord, le nomme correspondant de guerre en 1943. Cette période est pour lui très mouvementée et lui vaut, en particulier, les émotions fortes de plusieurs accidents d'avion.

Après la guerre il s'efforce de vivre de sa plume à Paris et collabore à divers quotidiens et hebdomadaires: Le Populaire, Gavroche, Combat, Aviation Française, etc. Repris pas la nostalgie d'Alger, il y retourne en 1947 et fonde une revue littéraire "Forge".

Durant cette année 1947, et sous le coup de l'émotion soulevée par les évènements de mai 1945 en Algérie, il écrit "Les Hauteurs de la ville", roman qui obtient le Prix Fémina l'année suivante. Il écrit également sa première pièce "Montserrat".

Parallèlement à sa création littéraire, Robles voyage beaucoup. De son séjour au Mexique en 1954, il a rapporté le thème de son roman "Les Couteaux" et de son voyage au Japon en 1957, celui de son récit "L'homme d'Avril".

Il se tournera ensuite vers le cinéma: il collaborera avec Luis Bunuel pour Cela s'appelle l'Aurore et Lucchino Visconti pour l'adaptation de l'Etranger de Camus ainsi que pour des dialogues et des adaptations télévisées.

Reviews

[Asya · Rating 4 out of 5]

Има книги, които ти стават любими още докато си в книжарницата, още докато рееш поглед по лавиците в търсене на какво да четеш "после". Такива книги по необясним начин те привличат на рафта и, докато се усетиш, са прескочили през касата, настанили са се в чантата и са се озовали "пълноправно" на нощното ти шкафче. Държат те до късно, събуждат те рано, придружават те по пътя през деня.

Такива книги са "уцелили момента" да се появят пред погледа ти. Не е задължително да са "свръх висока литература", важното е, че "сега" е точният момент за нея.

Дали защото беше "зимна" книга и някак се синхронизираше с времето навън (чета я през януари в дълбок сняг и ниски температури), или заради историята сама по себе си - за една неочаквана любов, или заради начина, по който се изграждат героите, израстват и отрезвяват страница след страница, но "Венеция през зимата" трайно влезе на рафта ми "любими". Нещо ми подсказва, че това няма да й е единственият прочит, че ще е четиво, към което ще се връщам от време на време - вероятно в моменти, когато ми се иска да прочета нещо топло, влюбено, нежно, но и израстващо, романтично, отстояващо, отрезвяващо...
... а най-странното е, че Венеция съвсем не е любимият ми град ...

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Зимна Венеция" Емануел Рублес е мрачна и атмосферна книга, тази Венеция през зимата е студена и дъждовна, някак затворена в себе си и непристъпна, такава каквато я виждат само местните, за които е ежедневие и рутина. Градът, който сега е толкова туристически няма нищо общо с града от романа, както и времето е много различно. Една размирна Италия, с отвличания, убийства, групировки, в същото време старомодна, с пощенски писма и обаждания по телефона. Беше ми интересно да опозная тази Италия, заедно с различните герои.
Елен е млада и неуверена жена, решила да сложи край на неудовлетворяваща връзка и да започне нов живот във Венеция. Тя трябва да преодолее миналото, за да може да се отдаде пълноценно на новите възможности, които живота и предлага. Миналото е един мъж, който се наслаждава над пасивността и контрола, който има върху нея.
Ласнер е фотограф, който прави снимки от горещи точки, но и красиви пейзажни изложби, видял е много смърт и във Венеция търси покой и красота.
Случайно пътищата им се пресичат, и всеки открива у другия онова, което му липсва, те някак съвсем естествено се свързват и допълват. Трудно е да се опишат на пръв поглед внезапните промени в Елен, събуждането от досегашния живот, израстването, но когато се откъснеш, от това, което не те прави щастлив и направиш промени, някак постепенно се получава удовлетворение и щастие.
Въпреки че книгата е малка по обем, се разгръщат добре и второстепенните герои, те изграждат една минала картина на Италия и засягат доста лични и социални теми.
Корицата на новото издание е красива, аз четох старо.

[Cris · Rating 3 out of 5]

Hélène fuge la Veneția pentru a scăpa de André, un bărbat căsătorit, posesiv și violent, care o adusese într-o stare de epuizare emoțională. În același timp, în oraș ajunge și Ugo Lassner, fotoreporter, venit să pregătească o colecție intitulată chiar "Veneția, iarna". Planul lui este însă deturnat de un incident grav: surprinde în fotografii un criminal aflat pe motocicletă, devenind astfel o țintă!

Pe acest fundal se leagă relația dintre Hélène și Lassner, o relație care, cel puțin pentru mine, se dezvoltă prea rapid. Hélène pare să treacă surprinzător de ușor la o nouă legătură, fără ca tranziția emoțională să fie suficient aprofundată, iar acest detaliu mi-a făcut-o tare antipatică pe protagonistă, care pare superficială.

Singurul personaj care mi-a atras cu adevărat atenția este masiva doamnă Poli, căreia Hélène îi citește literatură franceză pentru a-și câștiga existența în noul oraș. Directă și arogantă, este totodată singura care pare să-i deschidă ochii protagonistei.

Contextul istoric al Italiei anilor ’70, marcat de tulburări sociale, violență politică și terorism, planează constant asupra acțiunii.

Veneția este, fără îndoială, partea cea mai reușită a cărții. Roblès știe să o descrie: umedă, melancolică, apăsătoare, dornică să fie fotografiată.

„Iarna, Veneția este făcută doar pentru cei care se iubesc. Pe ceilalți, pe cei care au sufletul pustiu, îi exasperează.”

[Veni Petkova · Rating 5 out of 5]

Венеция през зимата
...
Казват, че когато във водата има сол тя не би замръзнала никога. Така, както не зарастват и раните посипани със същото, със солта.
Затова и каналите на Венеция винаги са пълни с незамръзнала вода, зиме или лете. Водата, която трудно ги напуска, защото тя не тече. Тя е част от морето. Всъщност е самото море. Венеция е насред морето.
Още от древността градът е предизвиквал необичайна възбуда и желание да бъде опознаван.
Много автори са писали книги с фон и развития на събитията именно във Венеция.
Най-любимите за мен са: "Венецианският търговец" на Шекспир и "Венеция през зимата" на Еманюел Роблес .
Докато в първата Шекспир успява да разкаже и историята на града, втората тъкмо обратното не говори изобщо за Венеция.
... А зимата е самата душа на жената, която избира да започне нов живот, загърбвайки сложното си минало.
Обичам тази книга, защото за първи път видях една различна Венеция през очите на влюбения герой-фотограф.

[Gery · Rating 3 out of 5]

3.25⭐

[Maria Decheva · Rating 1 out of 5]

Ами като за книга взета от къщичката за книги от село Ситово при една семейна разходка смятам,че книгата не беше зле.

Сюжетът се развива по време на размириците в Италия,когато атентатите и предумишлените убийства се случват съвсем явно през деня.Елен е млада и грациозна парижанка,която е принудена да напусне дома си,заради инцидента последван от тайните ѝ срещи с коравосърдечният Андре.Тя намира спокойствие в къщата на леля си по време на зимният пейзаж,в който е облечена Венеция.Паралелно с нейната история авторът ни среща и с 33 годишният италиански фотограф Ласнер,който заснема именно такова убийство.Назначен със задачата да направи изложба за известна лондонска галерия,той също заминава за смайващата Венеция,подходяща за изпълнението на тази задача.Пътищата на двама им се пресичат,когато Елен започва да преподава уроци по френски и с първите си доходи се настанява в малък апартамент над който фотографът временно живее, докато върши работата си.Така започва началото на пламенната им любов,която макар и трудно успява да накара мислите за Андре да отшумят от съзнанието на 28 годишната жена.Историята продължава със заминаването на Ласнер поради друг проект,а по време на отсъствието му деспотичният Андре пристига в града,за да търси сметка на Елен и да я върне обратно в живота си.След преследвания и опити да я убеди да се прибере с него той постига неуспех,защото мястото в сърцето ѝ е вече запълнено от друг.Накрая на книгата Ласнер претърпява катастрофа,породена от мъжете,които няколко пъти по време на историята го заплашват да спре да разнищва повече в убийството на банкера г-н Скамбия(това,на което е станал свидетел).Уплашена за живота му,Елен отива в болница,в която е приет,заедно с общите им приятели,за да установи,че въпреки сериозните тежки наранявания,нейният любим ще оцелее.В последните изречения срещаме отново Андре,който след като чува по радиото за случилото се, с последна надежда отива до болницата,за да я утеши и примами да стане отново негова,но изражението ѝ,когато тя излиза през вратата подсказва,че е вече време да се прибере сам обратно в Париж.

Като цяло книгата можеше да бъде хубава,но за издание от 83-та на безизвестен автор предполагам това беше всичко по силите ѝ!

[Anna · Rating 4 out of 5]

Elen, an young woman, moved to Venice to escape from her married lover, after his wife tried to commit suicide. At the beginning she is very depressed, hunted by the memories of an abusive relation. Winter Venice is cold and foggy, and the dump air carries the smell of the canal. Elen slowly starts to recover and build a new life. She finds a job as an english and french tutor. Her clients are four different people- eccentric woman, elderly gentlemen, young man, who lives isolated life, and 10- year-old boy,son of her landlady.Elen meets Hugo Lasner,a photographer, who rents a studio above her apartment. It is an instant and mutual attraction, Elen and Hugo developed a deep and passionate relation, but soon the relation is threatened by the mafia and Andre, the former lover, who unexpectedly turns in Venice, to bring Elen back....
The story takes place in 60's or 70's, when Italy is subjected to escalating violence and the Italian Mafia ruthlessly is destroying anyone, who tries to stand on the way of the organized crime, with little regard for the human life and law.
This was my second reading of the book and I enjoined it as much as the first time. I was drawn to the book after I saw the movie, more than 15 years ago. I can say that this is one of the rear instances, when the movie was as good as the book.

[Dessa · Rating 4 out of 5]

Сигурна съм, че и на вас се е случвало да прочетете някоя книга, тя да ви хареса толкова много, че да не можете да спрете да мислите за нея, и въпреки това да не можете да определите с какво толкова ви е впечатлила.

Може би това е любовта – няма как да я изкажете с прости думи, но я чувствате, попива в кожата ви, в ума ви и чисто и просто ви обсебва. Книжното влюбване не е по-различно от това. То е също толкова осезаемо, също толкова пленяващо. Различното е, че с книгата може да се връщате назад и да я изживявате отново, и това няма да е просто спомен, а ново усещане.

Носих „Венеция през зимата“ със себе си постоянно – четях я когато и където можех, в метрото, в тролея. Когато я завърших, останах без дъх. Гледах с очакване в празната последна страница, но там нямаше нищо повече. Само едно чувство на неутешимост. Еманюел Роблес ми завъртя главата и не съм сигурна дали ще мога скоро да оставя тази книга на лавицата.

Във „Венеция през зимата“ има нещо поглъщащо и колкото и да е красива Венеция, съм сигурна, че причината не е само в нея. Ще препрочитам романа с удоволствие и когато открия как да оформя с думи колко е специална тази книга, ще дишам по-спокойно

[Bosorka · Rating 3 out of 5]

Zajímavá sonda do divokého italského období, zajímavá mimo jiné i proto, že si autor vybral Benátky v zimě, jak je asi málokdo zná, deštivé, pochmurné, ale i tak nabízející útočiště. Četlo se to docela hezky, rychle mě vtáhlo, ale asi jsem čekala trochu větší pnutí, větší zvraty. Vše bylo jen tak nahrubo nahozeno a nedočištěno. Milostná linka byla vlastně nemastná neslaná, ani jednomu z milenců jsem to poblouznění moc nevěřila. Teroristické akce bych si zase představovala zásadnější, s větším vlivem na okolí, takhle jen tak šuměly okolo. Nejzajímavější mi přišel vztah Heleny s Andrém, vztah pasivní mladé ženy s namyšleným mužem, kterého i jen představa, že by se mu mohla žena malinko vzepřít, neskutečně dráždí. Pěkný byl i popis Benátek skrze fotoaparát jednoho z hrdinů. Celkově to nebylo špatné, ale něco tomu chybělo.
PS: Zapůjčeno z knihovničky na Florenci, když jsem si jednou zapomněla vzít na cestu z práce knihu.

[Dela Iovan · Rating 4 out of 5]

Hélène Morel, eroina principală, fuge la Veneţia la mătuşa ei. Vrea să scape de iubitul ei căsătorit a cărui soţie, Yvonne a incercat să se sinucidă. La început ea este foarte deprimată, vânată de amintirile unei relaţii abuzive. De la Paris o stăpânea sentimentul că este hăituită, fugărită de o lume ce-i condamna purtarea. Iarna Veneţia este rece şi plină de ceaţă iar aerul poartă mirosul canalului.
Hélène, începe să se refacă şi să construiască o viaţă nouă. Ea îşi găseşte un loc de muncă în calitate de tutor de limba engleză şi franceză. Are patru clienţi din care primul e Kurt Hölterhoff, un domn mai în vârstă, de vreo 70 de ani şi o curtoazie puţin cam rigidă. O altă clientă e doamna Fiorenza Poli, o femeie pasionată de literatura franceză şi căreia îi venise ideea de a utiliza pe cineva care să-i facă lectură de acest gen. Următorul client e Sardi, un tânăr palid şi plăpând.
Adalgisa Messina, gazda ei îi propune ca în schimbul lecţiilor fiului ei (cel de-al 4-lea client) să o ajute la menaj şi la spălat de două sau trei ori pe săptămână. Hélèna întâlneşte pe Ugo Lassner, un fotograf care închiriază un studio deasupra de apartamentul ei. El lucrează pt nişte ziare din Milano şi a fotografiat asasinatul judecătorului Scabia. Această atracţie instantanee şi reciprocă între Helena şi Ugo creează o iubire profundă şi pasională. Relaţia este repede ameninţată de Mafia dar şi de André, fostul ei iubit care apare neaşteptat în Veneţia pt a o aduce inapoi. Incertitudinea fericirii şi violenţa atacurilor sunt principalele teme ale acestui roman. Mafia distruge pe oricine, fără milă şi cu puţină consideraţie pt lege şi viaţa umană. Cine încearcă să stea în calea crimei organizate e redus la tăcere. Totul se petrece în Veneţia aşa cum sugerează şi titlul romanului. Povestea are loc prin anii '60 sau '70, când Italia este supusă la escaladarea violenţei şi a mafiei. Romanul este foarte descriptiv în ceea ce priveşte caracterele locurilor sau evenimentelor. Construcţia este tradiţională fără nici o surpriză. Cititorul va avea parte de o lectură foarte interesantă cu un scenariu frumos, de un anumit stil. Deşii nu am văzut filmul sunt sigură că e interesant......cartea o recomand!!!!!
Lectură plăcută!!!!!
https://blogulmeudecartiartacreatiesi...

[Violeta Staykova · Rating 3 out of 5]

без да имам кой знав какви очаквания това книжле доста ми хареса :)

[Monica Ioan · Rating 4 out of 5]

📖"Veneția, iarna", Emmanuel Robles - 174 de pagini📖
🖋"Veneția, iarna" este împărțită în 4 părți. În prima parte o descoperim pe Hélène, protagonista cărții, în a doua aflăm povestea lui Lassner, noul iubit al lui Hélène, a treia parte ne vorbește despre Andrè, fostul iubit al lui Hélène, iar în ultima parte denumită după podul ce leagă orașul Veneția de continent, Podul Libertății ne descoperă deznodământul romanului.
🖋De doi ani de zile Hélène are o relație cu șeful ei Andrè, un bărbat căsătorit. După ce află de adulterul soțului său, Yvonne încearcă fără succes să-și ia viața. Acesta a fost motivul pentru care Hélène se decide să-l părăsească pe Andrè și să lase Parisul în favoarea Veneției.
🖋În Veneția se întâlnește cu Lassner, un fotojurnalist care a surprins în fotografii o crima, lucru care îl face sa devina la rândul său o țintă.
🖋Andrè nu renunță ușor la Hélène, chiar dacă nu o iubește cu adevărat, ci este doar un capriciu, un moft și se duce după ea în Veneția.
🖋Anii '70 a zguduit Italia prin atacuri teroriste și încălcări ale libertății. Lassner este urmărit pentru a fi eliminat, Hélène încearcă în zadar sa scape de Andrè, acesta la rândul sau are un comportament obsesiv și violent, iar încercarea de a-și redobândi libertatea este din ce în ce mai dificilă pentru Hélène.
🖋Emmanuel Robles își arată măiestria prin descrierea Veneției, un oraș dominat de melancolie, cu străduțele sale înghesuite. Personajele sunt bine conturate, interesante, cu personalitate. Actiunea romanului este alertă jonglând cu dragostea adevărată, cu o dragoste halucinantă si cu o serie de crime.
❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️❄️
"Cele două femei, ducând fiecare câte o valiză, trecură din taxi pevaporetto, de unde Hélène privi defilând cele două maluri ale CanaluluiGrande. Era prima oară când venea iarna, la Veneţia. Până acum nu stătuseaici decât în iunie sau în septembrie. În aerul încărcat de o umezeală carese lipea de faţă se simţea mirosul mării."
"În fiecare seară, în camera sa, în pacea care îi dădea senzaţia că se aflăizolată pe vârful unui munte, personajul cu mască, din faţa ei, părea că oincită mereu spre tăcere, spre secret. Devenea conştientă, totuşi, din ceîn ce mai mult că, încă din copilărie, păstrase un suflet fără aripi,condamnat să se târască într-o existenţă strâmtă, fără posibilitate de zborsau evadare."
4.5/5⭐️

[Dela Iovan · Rating 4 out of 5]

Hélène Morel, eroina principală, fuge la Veneţia la mătuşa ei. Vrea să scape de iubitul ei căsătorit a cărui soţie, Yvonne a incercat să se sinucidă. La început ea este foarte deprimată, vânată de amintirile unei relaţii abuzive. De la Paris o stăpânea sentimentul că este hăituită, fugărită de o lume ce-i condamna purtarea. Iarna Veneţia este rece şi plină de ceaţă iar aerul poartă mirosul canalului.
Hélène, începe să se refacă şi să construiască o viaţă nouă. Ea îşi găseşte un loc de muncă în calitate de tutor de limba engleză şi franceză. Are patru clienţi din care primul e Kurt Hölterhoff, un domn mai în vârstă, de vreo 70 de ani şi o curtoazie puţin cam rigidă. O altă clientă e doamna Fiorenza Poli, o femeie pasionată de literatura franceză şi căreia îi venise ideea de a utiliza pe cineva care să-i facă lectură de acest gen. Următorul client e Sardi, un tânăr palid şi plăpând.
Adalgisa Messina, gazda ei îi propune ca în schimbul lecţiilor fiului ei (cel de-al 4-lea client) să o ajute la menaj şi la spălat de două sau trei ori pe săptămână. Hélèna întâlneşte pe Ugo Lassner, un fotograf care închiriază un studio deasupra de apartamentul ei. El lucrează pt nişte ziare din Milano şi a fotografiat asasinatul judecătorului Scabia. Această atracţie instantanee şi reciprocă între Helena şi Ugo creează o iubire profundă şi pasională. Relaţia este repede ameninţată de Mafia dar şi de André, fostul ei iubit care apare neaşteptat în Veneţia pt a o aduce inapoi. Incertitudinea fericirii şi violenţa atacurilor sunt principalele teme ale acestui roman. Mafia distruge pe oricine, fără milă şi cu puţină consideraţie pt lege şi viaţa umană. Cine încearcă să stea în calea crimei organizate e redus la tăcere. Totul se petrece în Veneţia aşa cum sugerează şi titlul romanului. Povestea are loc prin anii '60 sau '70, când Italia este supusă la escaladarea violenţei şi a mafiei. Romanul este foarte descriptiv în ceea ce priveşte caracterele locurilor sau evenimentelor. Construcţia este tradiţională fără nici o surpriză. Cititorul va avea parte de o lectură foarte interesantă cu un scenariu frumos, de un anumit stil. Deşii nu am văzut filmul sunt sigură că e interesant......cartea o recomand!!!!!
Lectură plăcută!!!!!
https://blogulmeudecartiartacreatiesi...

[Мария Шикова · Rating 4 out of 5]

Много исках да препрочета книгата и то точно в този преходен сезон към зимата - есента. Интересно ми беше, какво ново ще ми донесе този втори прочит, бях ученичка, когато се гмурнах в нея за първи път. Учудващото е, че отново потънах в мъгливата и влажна Венеция, отново "видях" същата Елен - първоначално плаха и съкрушена, израствайки до силна, красива и уверена жена - любовта е способна на всичко, отново силно ме впечатли госпожа Поли, мерзавецът Андре отново получи моето презрение, а Ласнер - възхитата ми. Отново, затваряйки книгата, чувството на меланхолия ме погълна, точно като мъгла във Венеция, но лъч слънце се провря, носейки надеждата за едно ново и красиво начало с пълноценна и съзидателна любов.

[Razvan Banciu · Rating 4 out of 5]

Întotdeauna mi-a plăcut Robles. Mi s-a părut că are un fel aparte de a povesti, fără a căuta să frapeze cu orice preț, dar reușind să atragă cititorul. Cărțile sale prezintă, de cele mai multe ori, o poveste de dragoste, brodată pe un fir epic, de aici și un gen de dublă atracție. Dialogurile și partea descriptivă sunt pe undeva la paritate, autorul evită să se implice prea mult în trăirile personajelor sale, lectura este ușoară și plăcută.
Două cuvinte și despre carte: Helen, protagonista, o fată timidă și greu încercată, se îndrăgostește de Ugo Lassner, un fotojurnalist. Ne aflăm însă în Italia anilor 70, unde multe se pot întâmpla, inclusiv atacuri teroriste...

[Ani Cvetkova · Rating 4 out of 5]

Голямо впечатление ми направи душевното саморазрушение, което може да си причини човек, когато не вярва, че може да заслужава повече в този живот. Главната героиня ме караше да си скубя косите с примиреността си, възприятията си за нормалност - по простата причина, че никога не бих могла да си се представя в обувките й. Краят на книгата за мен остава леко отворен, сякаш читателят сам да прецени колко е пълна неговата чаша с надежда.
А Венеция през зимата - със сигурност би си заслужавала да се посети!!!

[mia! · Rating 2 out of 5]

Perhaps it's my fault for reading a french novel right after Ana Karenina, but it was more than disappointing. I found the characters too simple, too one-dimensional. Everything was black and white-they're either good people or bad people, no inbetween, which we can all agree is very unrealistic; I seem to have issues with this particular trope in fiction lately. Honestly, if you're looking for a good, romantic, overwhelmingly french novel, I'd suggest betting on Françoise Sagan instead. Oh, also: shitty ending.

[Jacket · Rating 3 out of 5]

not that great, not that terrible
the reason I bought this book from a second-hand bookshop (apart from its 0.20 eur price) was the winter holiday I'd just planned in Venice
it took me one month to finish because it had some boring parts, where after reading one chapter (of 3 pages) I just felt like going to sleep, but mostly the drama in it was fine, so that towards the end I actually really got into it
the conclusion after the holiday was that the actual winter in Venice is no match for what E. Robles writes here, but it's still an average book, worth reading once

[Adi · Rating 4 out of 5]

Красива и бохемска книга, изпълнена с много тъга, но и с много надежда за ново начало. Персонажите, особено Елен, бяха интересни и различни, всеки потънал в свой собствен свят. Венеция също е описана по един чудесен начин.

[Olga Baranova · Rating 5 out of 5]

I read this book in Russian in a journal but can't find it anywhere in English.

[Halfeared · Rating 3 out of 5]

Recit d'une femme fuyant une liaison deletere, un roman tourne vers l'interieur au surprenant suspense.

[Nguyễn Ngân · Rating 4 out of 5]

Câu chuyện được kể với lối diễn đạt nhẹ nhàng, chú trọng nhiều vào miêu tả tâm lý, suy nghĩ của nhân vật. Khắc họa những biến chuyển trong suy nghĩ và hành động của một cô gái chịu nhiều mất mát và tổn thương tâm lý. Bài học về tình yêu nhẹ nhàng: ai cũng có quyền được hạnh phúc, dù sớm hay muộn, bạn cũng sẽ tìm thấy nửa kia của mình, người cho bạn được là chính mình, làm những điều bạn hằng mong ước và chữa lành những tổn thương trong quá khứ của bạn.

[Iosiv Basarab · Rating 4 out of 5]

very well-written and interesting novel on a new-old story to which a new angle is proposed

[Svetla Ivanova · Rating 5 out of 5]

Да се влюбиш в един град само като прочетеш за него в книга...