Това не е просто ново преработено издание, а опит за цялостно преосмисляне на сюжета, героите и темата на романа. Седем години след първото издание в България писателят продължава да търси ключа към тази тайнствена история, която владее въображението му и буквално я пренаписва. Абсурдна, смешна и драматична - от първата до последната страница, новата преработена версия на романа излиза със заглавието "Черната кутия: ниско прелитащи кучета" и вероятно ще остане в историята като един от най-интересните експерименти в българската литература.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Преди години четох-недочетох "Черната кутия", нямам ясен спомен. Сега обаче я изгълтах жадно. Новото издание, преработеното. Не е лъжа, че за книгите, като за всичко друго в живота, си идва точният момент. Нед и Анго са братя, единият е супер успяло юпи в Ню Йорк, другият - бедстващ издател в България. В един момент двамата си разменят местата - Анго заживява в хипстърското престижно жилище на Нед, а Нед е изпратен на назидателна командировка в... пернишко. В основата на всичко стои урната с останките от бащата на двамата братя, която получават по пощата от Америка - момент, който белязва живота и на двама им, колкото и да не си го признават. Отварящата сцена на романа е убийствена. На повърхността сякаш става въпрос за сблъсъка на два свята - тук и там, успели и неуспели, емигранти и останали у дома. Но увлекателната и добре написана история те отвежда до дълбините на едно майсторско потъване във философията на днешния свят, в който всички сме пионки в ръцете на гигантските корпоративни интереси - все едно дали на Уолстрийт или в западналото металургично предприятие в затънтена българска провинция. Алек пише ужасно смешно, със сардонически проблясъци насред сериозността на темите. Едно от големите достойнства на романа е умението му да борави с културни препратки с лекота, все едно са неразделна част от сюжета. Един от героите, например, се казва Курц - е, не е в джунглите на Виетнам, но е в едни други непребродими джунгли, а препратката е безспорна, един уважително пренаписан Конрад, който ти смига деликатно и уплътнява приятно текста. Книга за четене с кеф и на пластове.
Много добра книга. Радвам се, че попадна в ръцете ми. Чете се на един дъх, но дори и да я оставите на страна няколко пъти всеки път ще имате усещене, че се прочели отделна история.