What do you think?
Rate this book
Българският Чернобил: Археология на моралната нищета
В паметта на едно поколение Чернобил остава символ на безотговорност на държавните власти пред опасност, която може да бъде ако не предотвратена, то поне ограничена. Как става възможно след аварията България да бъде на осмо място по радиационно замърсяване в Европа, но да заема печалното първо място по облъчване на хората? Изследването на Димитър Вацов, написано въз основа на изключително богат архивен материал, отговаря на този въпрос. В него е обяснено също как тази безотговорност става възможна, както и защо Чернобил трябва да бъде причислен към причините, довели да падането на комунизма в България.
Момчил Методиев
Момчил Методиев
544 pages, Paperback
Published April 1, 2026
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
July 14, 2026
The Bulgarian review is first, the English translation follows it below
През 1986 и 1987 г. след аварията в АЕЦ Чернобил (ЧАЕЦ “В. И. Ленин”) българското население - ако беше набожно - е можело да разчита на закрила единствено от Господ.
Защото то е било на тинестото дъно на тогавашната, а вероятно и на сегашната, кастова пирамида, състояща се от:
📌 Номенклатурата
Партийно помазаните властници и техните семейства, обгрижвани от УБО. Чисти храни, чисти помещения, достъп до всякакви екстри. Нито зрънце радиация не е допуснато от УБО.
📌 Селскостопанските животни на номенклатурата
Хранени и поени само с чист фураж и заготовки. Държани на закрито. Подовете на кокошарниците са бетонирани да не газят кокошките в радиоактивния прахоляк.
📌 Чужденците
Експортът извън България е само на стриктно замервани партиди храни, продукция и животни, които са доказано чисти или съответстващи на строгите норми в съответните държави.
📌 Армията
Някакви мерки са взети по отношение на храни и дейности на открито в първите дни след аварията.
📌 Гражданското население
Облъчено по всички линии и държано в пълно информационно затъмнение и лъжи. Консумира радиационна храна, негодна за външния пазар и недопустима за номенклатурата. Манифестира и работи на задължителни бригади в радиационна обстановка. Пие чай с толкова радиационно замърсени билки, от които съответните технически апарати биха превъртели.
И най-якото - българското население, за разлика от украинци и руснаци е облъчено ДВА пъти.
Първо заради самата авария - през 1986 г. И втори път - съвсем умишлено от страна на властовите кръгове около Тодор Живков - заради вторично замърсяване през 1987 г.
Именнно това вторично радиационно замърсяване е “Българският Чернобил”. Той е изцяло местен български феномен, наложен от властта и институциите на населението в горе-долу следната логика:
✔️ Никакъв радиационен фураж не се изхвърля, защото ще генерира стопански загуби;
✔️ Животните се хранят с този фураж и дават радиационни мляко и месо. Съответно никакво мляко и месо не се изхвърлят, защото ще генерират стопански загуби. Единствено леко се “смесват” “чисти” и “мръсни” партиди, или се преработват в дълготрайни продукти;
✔️ Билките се консумират спокойно на вътрешния пазар, като при тях радиацията е най-екстремна;
✔️ Пшеницата за вътрешни нужди дори не е замерена. Никой никога няма да узнае колко радиационен е бил хлябът.
С две думи, през 1987 г. - една година след аварията - диетата на обикновените, непривилегировани българи е богата на йод, цезий и стронций точно като в годината на самата авария. Поне - за разлика от 1986 г. - въздухът не е толкова пълен с горещи частици, с параметри далеч надхвърлящи тези от изпитанията на ядрено оръжие.
За неинформираност на отговорните институции и дума не може да става. Тъкмо обратното - учените многократно предупреждават за рисковете и предписват мерки. Някои прескачат по няколко бюрократични нива с тази цел. Просто избраната стратегия от Тодор Живков та до най-ниския чиновник е само една: бездействие, снишаване, премълчаване, изчакване само да си отмине.
И тъй като кръгът на най-отговорните другари прекрасно знае за какви става дума, не оставя писмени следи. Всичко е устно от едно ниво нагоре. Осъдени през 90-те са единствено две “средни” риби - на 3 и на 2 години затвор. Едрите риби в показанията си “не знаят”, “не помнят” и “не са били информирани”. Никога не са осъдени, някои от тях дори никога не са разпитани.
Потресващи са и дребните риби. Всички онези чиновници, чиито решения са ключови какво ще консумира населението. Те спокойно обясняват, че съвестно са свършили всичко необходимо. За износ и УБО са замервали радиацията и са пращали чисти партиди. За местния пазар не са замервали нищо (например пшеницата) или рядко, или по десетократно завишени норми. Всичко е точно - грижа за населението не им е заповядана и изискана, и не е влизала в задълженията им, съответно не е оказана.
Разказът на Вацов е документален и фактологичен. Също така честен и смел. Макар и закъснял, защото тази информация не е от вчера и друг не е посмял обаче да я разрови до дълбокото!
А дребните риби ние срещаме и днес всеки ден в обкръжението си. И ако се случи трети Чернобил, те съвсем спокойно ще постъпят както при предните два. И ще спят спокойно.
Принципът на омертата действа и през 2026 г. „Няма данни, няма проблем.“ И днес никой в България не знае какви са реалните последици. Просто никой никога не е проверявал.
А който иска да научи грубата истина за неизменния манталитет на всяка българска власт и бюрокрация от 1986 г. до 2026 г. включително - да, това е книгата.
In 1986 and 1987, following the accident at the Chernobyl Nuclear Power Plant (ChNPP "V. I. Lenin"), the Bulgarian population—had they been devout—could have relied on protection from God alone.
Because they were at the muddy bottom of the caste pyramid of that time, and likely of today as well:
📌 The Nomenklatura
The party-anointed rulers and their families, taken care of by the UBO (Department of Safety and Protection). Clean food, clean premises, access to all kinds of perks. Not a single grain of radiation was allowed through by the UBO.
📌 The Nomenklatura's Farm Animals
Fed and watered only with clean fodder and pre-prepared feed. Kept indoors. The floors of the chicken coops were concreted so that the hens wouldn't walk in radioactive dust.
📌 Foreigners
Exports from Bulgaria consisted only of strictly measured batches of food, produce, and livestock that were proven clean or conformed to the stringent standards of the respective countries.
📌 The Army
Some measures were taken regarding food and outdoor activities in the first days following the accident.
📌 The Civilian Population
Irradiated on all fronts and kept under a complete information blackout and lies. Consuming radioactive food unfit for the foreign market and unacceptable for the nomenklatura. Marching in mandatory parades and working at compulsory brigades in radioactive conditions. Drinking tea made with herbs so radioactive that the relevant technical measuring devices would have spun out of control.
And the most striking part—the Bulgarian population, unlike Ukrainians and Russians, was irradiated TWICE.
First, due to the accident itself in 1986. And a second time—quite deliberately by the ruling circles around Todor Zhivkov—due to secondary contamination in 1987.
It is precisely this secondary contamination that is "The Bulgarian Chernobyl." It is an entirely local Bulgarian phenomenon, imposed by the authorities and institutions upon the population with roughly the following logic:
✔️ No radioactive fodder is to be discarded, as it would generate economic losses;
✔️ Animals are fed this fodder and yield radioactive milk and meat. Consequently, no milk or meat is discarded, as it would generate economic losses. At most, "clean" and "dirty" batches are slightly "blended," or processed into long-shelf-life products;
✔️ Herbs are freely consumed on the domestic market, even though their radiation levels are the most extreme;
✔️ The wheat for domestic needs was not even measured. No one will ever know just how radioactive the bread was.
In short, in 1987—one year after the accident—the diet of ordinary, unprivileged Bulgarians was as rich in iodine, cesium, and strontium as it was in the year of the accident itself. At least—unlike in 1986—the air was not as full of hot particles, with parameters far exceeding those of nuclear weapon testing.
There can be no talk of the responsible institutions being uninformed. Quite the contrary—scientists repeatedly warned of the risks and prescribed measures. Some bypassed several bureaucratic levels for this purpose. It was just that the strategy chosen by everyone from Todor Zhivkov down to the lowest clerk was one and the same: inaction, keeping their heads down, staying quiet, and waiting for it to blow over.
And since the circle of the most responsible comrades knew perfectly well what was going on, they left no written trails. Everything from a certain level up was done verbally. The only ones sentenced in the 1990s were two "medium-sized" fish—to 3 and 2 years in prison. In their testimonies, the big fish "did not know," "did not remember," and "had not been informed." They were never sentenced; some were not even questioned.
The small fish are equally shocking. All those bureaucrats whose decisions were key to what the population would consume. They calmly explain that they conscientiously did everything required of them. For exports and the UBO, they measured the radiation and sent clean batches. For the domestic market, they measured nothing (wheat, for instance), or did so rarely, or used tenfold increased thresholds. Everything was fine—caring for the population was neither ordered nor requested, nor was it part of their duties, so consequently, it was not provided.
Vacov's narrative is documentary and factual. It is also honest and brave. Albeit long overdue, because this information has been around for ages, yet no one else had the courage to dig so deep into it!
And we still meet these small fish every single day in our surroundings. If a third Chernobyl were to happen, they would calmly do exactly as they did during the previous two. And they would sleep peacefully.
The principle of omertà remains in effect even in 2026. "No data, no problem." — and to this day, no one in Bulgaria knows what the real consequences are. Simply because no one has ever bothered to check.
And for anyone who wants to learn the harsh truth about the unchanging mentality of Bulgarian authority and bureaucracy from 1986 to 2026 inclusive—yes, this is the book.
”Независимо от това, че цезият продължава да бъде източник за облъчване на населението, считаме, че основания за особено безпокойство няма."
Проф. Иван Николов, НИРР, 1986 г.
През 1986 и 1987 г. след аварията в АЕЦ Чернобил (ЧАЕЦ “В. И. Ленин”) българското население - ако беше набожно - е можело да разчита на закрила единствено от Господ.
Защото то е било на тинестото дъно на тогавашната, а вероятно и на сегашната, кастова пирамида, състояща се от:
📌 Номенклатурата
Партийно помазаните властници и техните семейства, обгрижвани от УБО. Чисти храни, чисти помещения, достъп до всякакви екстри. Нито зрънце радиация не е допуснато от УБО.
📌 Селскостопанските животни на номенклатурата
Хранени и поени само с чист фураж и заготовки. Държани на закрито. Подовете на кокошарниците са бетонирани да не газят кокошките в радиоактивния прахоляк.
📌 Чужденците
Експортът извън България е само на стриктно замервани партиди храни, продукция и животни, които са доказано чисти или съответстващи на строгите норми в съответните държави.
📌 Армията
Някакви мерки са взети по отношение на храни и дейности на открито в първите дни след аварията.
📌 Гражданското население
Облъчено по всички линии и държано в пълно информационно затъмнение и лъжи. Консумира радиационна храна, негодна за външния пазар и недопустима за номенклатурата. Манифестира и работи на задължителни бригади в радиационна обстановка. Пие чай с толкова радиационно замърсени билки, от които съответните технически апарати биха превъртели.
И най-якото - българското население, за разлика от украинци и руснаци е облъчено ДВА пъти.
Първо заради самата авария - през 1986 г. И втори път - съвсем умишлено от страна на властовите кръгове около Тодор Живков - заради вторично замърсяване през 1987 г.
Именнно това вторично радиационно замърсяване е “Българският Чернобил”. Той е изцяло местен български феномен, наложен от властта и институциите на населението в горе-долу следната логика:
✔️ Никакъв радиационен фураж не се изхвърля, защото ще генерира стопански загуби;
✔️ Животните се хранят с този фураж и дават радиационни мляко и месо. Съответно никакво мляко и месо не се изхвърлят, защото ще генерират стопански загуби. Единствено леко се “смесват” “чисти” и “мръсни” партиди, или се преработват в дълготрайни продукти;
✔️ Билките се консумират спокойно на вътрешния пазар, като при тях радиацията е най-екстремна;
✔️ Пшеницата за вътрешни нужди дори не е замерена. Никой никога няма да узнае колко радиационен е бил хлябът.
С две думи, през 1987 г. - една година след аварията - диетата на обикновените, непривилегировани българи е богата на йод, цезий и стронций точно като в годината на самата авария. Поне - за разлика от 1986 г. - въздухът не е толкова пълен с горещи частици, с параметри далеч надхвърлящи тези от изпитанията на ядрено оръжие.
За неинформираност на отговорните институции и дума не може да става. Тъкмо обратното - учените многократно предупреждават за рисковете и предписват мерки. Някои прескачат по няколко бюрократични нива с тази цел. Просто избраната стратегия от Тодор Живков та до най-ниския чиновник е само една: бездействие, снишаване, премълчаване, изчакване само да си отмине.
И тъй като кръгът на най-отговорните другари прекрасно знае за какви става дума, не оставя писмени следи. Всичко е устно от едно ниво нагоре. Осъдени през 90-те са единствено две “средни” риби - на 3 и на 2 години затвор. Едрите риби в показанията си “не знаят”, “не помнят” и “не са били информирани”. Никога не са осъдени, някои от тях дори никога не са разпитани.
Потресващи са и дребните риби. Всички онези чиновници, чиито решения са ключови какво ще консумира населението. Те спокойно обясняват, че съвестно са свършили всичко необходимо. За износ и УБО са замервали радиацията и са пращали чисти партиди. За местния пазар не са замервали нищо (например пшеницата) или рядко, или по десетократно завишени норми. Всичко е точно - грижа за населението не им е заповядана и изискана, и не е влизала в задълженията им, съответно не е оказана.
Разказът на Вацов е документален и фактологичен. Също така честен и смел. Макар и закъснял, защото тази информация не е от вчера и друг не е посмял обаче да я разрови до дълбокото!
А дребните риби ние срещаме и днес всеки ден в обкръжението си. И ако се случи трети Чернобил, те съвсем спокойно ще постъпят както при предните два. И ще спят спокойно.
Принципът на омертата действа и през 2026 г. „Няма данни, няма проблем.“ И днес никой в България не знае какви са реалните последици. Просто никой никога не е проверявал.
А който иска да научи грубата истина за неизменния манталитет на всяка българска власт и бюрокрация от 1986 г. до 2026 г. включително - да, това е книгата.
“Regardless of the fact that cesium continues to be a source of radiation exposure for the population, we believe there are no grounds for particular concern."
Prof. Ivan Nikolov, NIRR, 1986
In 1986 and 1987, following the accident at the Chernobyl Nuclear Power Plant (ChNPP "V. I. Lenin"), the Bulgarian population—had they been devout—could have relied on protection from God alone.
Because they were at the muddy bottom of the caste pyramid of that time, and likely of today as well:
📌 The Nomenklatura
The party-anointed rulers and their families, taken care of by the UBO (Department of Safety and Protection). Clean food, clean premises, access to all kinds of perks. Not a single grain of radiation was allowed through by the UBO.
📌 The Nomenklatura's Farm Animals
Fed and watered only with clean fodder and pre-prepared feed. Kept indoors. The floors of the chicken coops were concreted so that the hens wouldn't walk in radioactive dust.
📌 Foreigners
Exports from Bulgaria consisted only of strictly measured batches of food, produce, and livestock that were proven clean or conformed to the stringent standards of the respective countries.
📌 The Army
Some measures were taken regarding food and outdoor activities in the first days following the accident.
📌 The Civilian Population
Irradiated on all fronts and kept under a complete information blackout and lies. Consuming radioactive food unfit for the foreign market and unacceptable for the nomenklatura. Marching in mandatory parades and working at compulsory brigades in radioactive conditions. Drinking tea made with herbs so radioactive that the relevant technical measuring devices would have spun out of control.
And the most striking part—the Bulgarian population, unlike Ukrainians and Russians, was irradiated TWICE.
First, due to the accident itself in 1986. And a second time—quite deliberately by the ruling circles around Todor Zhivkov—due to secondary contamination in 1987.
It is precisely this secondary contamination that is "The Bulgarian Chernobyl." It is an entirely local Bulgarian phenomenon, imposed by the authorities and institutions upon the population with roughly the following logic:
✔️ No radioactive fodder is to be discarded, as it would generate economic losses;
✔️ Animals are fed this fodder and yield radioactive milk and meat. Consequently, no milk or meat is discarded, as it would generate economic losses. At most, "clean" and "dirty" batches are slightly "blended," or processed into long-shelf-life products;
✔️ Herbs are freely consumed on the domestic market, even though their radiation levels are the most extreme;
✔️ The wheat for domestic needs was not even measured. No one will ever know just how radioactive the bread was.
In short, in 1987—one year after the accident—the diet of ordinary, unprivileged Bulgarians was as rich in iodine, cesium, and strontium as it was in the year of the accident itself. At least—unlike in 1986—the air was not as full of hot particles, with parameters far exceeding those of nuclear weapon testing.
There can be no talk of the responsible institutions being uninformed. Quite the contrary—scientists repeatedly warned of the risks and prescribed measures. Some bypassed several bureaucratic levels for this purpose. It was just that the strategy chosen by everyone from Todor Zhivkov down to the lowest clerk was one and the same: inaction, keeping their heads down, staying quiet, and waiting for it to blow over.
And since the circle of the most responsible comrades knew perfectly well what was going on, they left no written trails. Everything from a certain level up was done verbally. The only ones sentenced in the 1990s were two "medium-sized" fish—to 3 and 2 years in prison. In their testimonies, the big fish "did not know," "did not remember," and "had not been informed." They were never sentenced; some were not even questioned.
The small fish are equally shocking. All those bureaucrats whose decisions were key to what the population would consume. They calmly explain that they conscientiously did everything required of them. For exports and the UBO, they measured the radiation and sent clean batches. For the domestic market, they measured nothing (wheat, for instance), or did so rarely, or used tenfold increased thresholds. Everything was fine—caring for the population was neither ordered nor requested, nor was it part of their duties, so consequently, it was not provided.
Vacov's narrative is documentary and factual. It is also honest and brave. Albeit long overdue, because this information has been around for ages, yet no one else had the courage to dig so deep into it!
And we still meet these small fish every single day in our surroundings. If a third Chernobyl were to happen, they would calmly do exactly as they did during the previous two. And they would sleep peacefully.
The principle of omertà remains in effect even in 2026. "No data, no problem." — and to this day, no one in Bulgaria knows what the real consequences are. Simply because no one has ever bothered to check.
And for anyone who wants to learn the harsh truth about the unchanging mentality of Bulgarian authority and bureaucracy from 1986 to 2026 inclusive—yes, this is the book.
May 31, 2026
Искам да подчертая още в началото, че съм изключително сдържана в това ревю. Ако напиша всичко, което мисля след прочита, тонът няма да е нито подходящ, нито приемлив за публичното пространство. Това е съзнателно въздържане. От възпитание и уважение към четящите. Не липса на позиция.
Начинът, по който в книгата са описани действията на българските управляващи след Чернобилската авария, бледнее пред всичко, което човек може да си представи - включително пред най-мрачните сценарии в киното. А най-лошото е, че това не е измислица. Това е реалност отпреди около 40 години. И точно това я прави непоносима.
Четох книгата бавно, на части. Не защото е трудна като текст, а защото съдържанието не позволява да бъде асимилирано наведнъж. Рядко ме впечатляват дори тежки художествени ужаси. Тук обаче няма фикция, която да смекчи удара - това са факти, свидетелства и документи.
Няма да правя детайлен анализ на данните. Който иска, може сам да се запознае с тях и да си направи изводите - фактите са налични и говорят сами.
Същината е проста и неприятна: не става дума за липса на информация или объркване. Става дума за решения и бездействие при ясното знание за последствията. Това не е грешка. Това е избор. И той тежи.
Още по-тежко е, че според изложеното става дума за решения, взети от хора на власт, които са разполагали с информация и инструменти за действие. И същите не са направили нищо. Е, като изключим, че са защитили себе си и висшата номенклатура…
Най-тежкото е, че цената е платена не от тези, които са взели решенията, а от хора без достъп до информация и без възможност да влияят върху тях.
И ако има нещо, което тази книга доказва безапелационно, то е това: бездействието може да бъде по-разрушително от действието. Не като абстракция, а като практика. Когато не се действа навреме, резултатът е същият - понякога дори по-тежък от самата грешка.
Начинът, по който в книгата са описани действията на българските управляващи след Чернобилската авария, бледнее пред всичко, което човек може да си представи - включително пред най-мрачните сценарии в киното. А най-лошото е, че това не е измислица. Това е реалност отпреди около 40 години. И точно това я прави непоносима.
Четох книгата бавно, на части. Не защото е трудна като текст, а защото съдържанието не позволява да бъде асимилирано наведнъж. Рядко ме впечатляват дори тежки художествени ужаси. Тук обаче няма фикция, която да смекчи удара - това са факти, свидетелства и документи.
Няма да правя детайлен анализ на данните. Който иска, може сам да се запознае с тях и да си направи изводите - фактите са налични и говорят сами.
Същината е проста и неприятна: не става дума за липса на информация или объркване. Става дума за решения и бездействие при ясното знание за последствията. Това не е грешка. Това е избор. И той тежи.
Още по-тежко е, че според изложеното става дума за решения, взети от хора на власт, които са разполагали с информация и инструменти за действие. И същите не са направили нищо. Е, като изключим, че са защитили себе си и висшата номенклатура…
Най-тежкото е, че цената е платена не от тези, които са взели решенията, а от хора без достъп до информация и без възможност да влияят върху тях.
И ако има нещо, което тази книга доказва безапелационно, то е това: бездействието може да бъде по-разрушително от действието. Не като абстракция, а като практика. Когато не се действа навреме, резултатът е същият - понякога дори по-тежък от самата грешка.
April 28, 2026
Колкото и да съм противник на смъртното наказание, ме вбесява фактът, че хората, осъдени по делото за Чернобил не са разстреляни.
August 27, 2026
Тази книга отлично изобличава “класовия расизъм” и политическото лицемерие присъщи за периода от 1945 до 1989. Режимът, който идва с обещание за “власт в ръцете на обикновения работник” се показва в истинското си лице - безотговорен към всички други, освен към собственото си (да се разбира - висша номенклатура) здраве и благоденствие. Абсолютен държавническо срам!
Благодаря на проф. Вацов за това отваряне на очите към детайлите и контекста! 🙏
Благодаря на проф. Вацов за това отваряне на очите към детайлите и контекста! 🙏
May 30, 2026
Престъпленията на комунистическия режим в България са многобройни. Едно от най-мащабните е свързано с аварията в Чернобилската АЕЦ от 26 април 1986 г. У нас медицинските последици изглежда са най-тежки спрямо всички останали страни, поне ако се разглежда показателят усреднена ефективна екивалентна доза радиация през първата година. Звучи изненадващо, но статистическите данни на ООН го показват.
Престъпните действия и бездействия на партийната върхушка са основната тема в представената книга. Окачествени са като "морален дебилизъм". Висшата номенклатура на БКП бързо взема строги мерки за собствена защита от радиацията, докато излага цялото останало население на риск. В своя статия авторът оприличава един от участниците в събитията на "българския Айхман", защото е изпратил 365 000 ученици и студенти на бригади, а за други 450 000 е осигурил "почивка" на летни лагери на морето при опасни радиационни условия.
Повечето от антигероите в книгата (почти всички са такива) не ми бяха познати като имена. Но едно свидетелство прикова вниманието ми. То включва двамата най-известни български лекари (поне според мен) от онова време. За какво ли са мислили те тогава? За благото на населението ли? Как смятате? Може би ще останете неприятно изненадани. Отдолу до края следва дословен цитат от книгата:
"Докато по магазините се продава радиоактивно сухо мляко за кърмачета, ражда се и абсурдната идея допълнително да се внесе още такова от чужбина.
ГРИГОР СТОИЧКОВ (заместник министър-председател и председател на ППК):
"Така например след аварията в Чернобил - няколко месеца след това - при мен дойдоха акад. МАЛЕЕВ и проф. ЧИРКОВ. Малеев ми обясни, че са дошли по един въпрос, който ще ми изложи проф. Чирков. В най-общи линия той изложи следното: Западна Германия имала натрупани количества радиоактивно замърсено мляко на прах, което се съхранява в железопътни вагони. Зелената партия на ФРГ е правила неколкократни предложения до правителството да се премахне това сухо мляко. Търсейки къде да сторят това (да го складират), проф. Чирков предложи нашата страна да приеме това мляко на прах, срещу което Западна Германия ще ни плати 10 млн. щатски долара, като разноските за транспортирането и складирането ще бъдат за Западногерманската страна. Аз им отговорих, че сумата е съблазнителна, но какво ние ще правим с това мляко на прах. Щом като ФРГ иска да се освободи от него, следователно то е опасно за населението. По време на разговора те подхвърлиха, че би могло да се изсипе в най-крайната точка на Южното Черноморие, като предполагаха, че морето ще го поеме и няма да се забележи. Аз не се съгласих, като казах, че завъртането на водата е такова, че може да се появи на южните ни плажове. Чирков и Малеев подхвърлиха идеята, че може да се складира в някой изоставен рудник. Отговорих, че това е възможно, но в случай на земетресение или наводнение ще бъде изхвърлено на повърхността.
Имайки предвид, че този въпрос могат да го поставят пред Тодор Живков, аз им казах, че ще назнача експертна група, която да се произнесе. Доколкото си спомням, такава група назначих, с ръководител от КИАЕМЦ. Проведох разговор с хората от експертната група, като им казах да проучат въпроса, но едва ли би трябвало да се съгласяваме и да поемаме такъв риск. Комисията даде заключение, че не е редно да го правим и ние отклонихме това предложение."
Всъщност Григор Стоичков, основният подсъдим по Делото от 1991 г. за последствията от Чернобил, използва този случай за целите на защитата си: за да подчертае какви мерки за населението е взел и как е предотвратил още една голяма беля. Неговите твърдения обаче се потвърждават от инж. Христо Петров, което е бил член на комисията, отказала доставката на радиоактивното мляко. А поведението на акад. Малеев и проф. Чирков - и двамата лекари, както и приближени на Тодор Живков - оставаме без коментар."
Престъпните действия и бездействия на партийната върхушка са основната тема в представената книга. Окачествени са като "морален дебилизъм". Висшата номенклатура на БКП бързо взема строги мерки за собствена защита от радиацията, докато излага цялото останало население на риск. В своя статия авторът оприличава един от участниците в събитията на "българския Айхман", защото е изпратил 365 000 ученици и студенти на бригади, а за други 450 000 е осигурил "почивка" на летни лагери на морето при опасни радиационни условия.
Повечето от антигероите в книгата (почти всички са такива) не ми бяха познати като имена. Но едно свидетелство прикова вниманието ми. То включва двамата най-известни български лекари (поне според мен) от онова време. За какво ли са мислили те тогава? За благото на населението ли? Как смятате? Може би ще останете неприятно изненадани. Отдолу до края следва дословен цитат от книгата:
"Докато по магазините се продава радиоактивно сухо мляко за кърмачета, ражда се и абсурдната идея допълнително да се внесе още такова от чужбина.
ГРИГОР СТОИЧКОВ (заместник министър-председател и председател на ППК):
"Така например след аварията в Чернобил - няколко месеца след това - при мен дойдоха акад. МАЛЕЕВ и проф. ЧИРКОВ. Малеев ми обясни, че са дошли по един въпрос, който ще ми изложи проф. Чирков. В най-общи линия той изложи следното: Западна Германия имала натрупани количества радиоактивно замърсено мляко на прах, което се съхранява в железопътни вагони. Зелената партия на ФРГ е правила неколкократни предложения до правителството да се премахне това сухо мляко. Търсейки къде да сторят това (да го складират), проф. Чирков предложи нашата страна да приеме това мляко на прах, срещу което Западна Германия ще ни плати 10 млн. щатски долара, като разноските за транспортирането и складирането ще бъдат за Западногерманската страна. Аз им отговорих, че сумата е съблазнителна, но какво ние ще правим с това мляко на прах. Щом като ФРГ иска да се освободи от него, следователно то е опасно за населението. По време на разговора те подхвърлиха, че би могло да се изсипе в най-крайната точка на Южното Черноморие, като предполагаха, че морето ще го поеме и няма да се забележи. Аз не се съгласих, като казах, че завъртането на водата е такова, че може да се появи на южните ни плажове. Чирков и Малеев подхвърлиха идеята, че може да се складира в някой изоставен рудник. Отговорих, че това е възможно, но в случай на земетресение или наводнение ще бъде изхвърлено на повърхността.
Имайки предвид, че този въпрос могат да го поставят пред Тодор Живков, аз им казах, че ще назнача експертна група, която да се произнесе. Доколкото си спомням, такава група назначих, с ръководител от КИАЕМЦ. Проведох разговор с хората от експертната група, като им казах да проучат въпроса, но едва ли би трябвало да се съгласяваме и да поемаме такъв риск. Комисията даде заключение, че не е редно да го правим и ние отклонихме това предложение."
Всъщност Григор Стоичков, основният подсъдим по Делото от 1991 г. за последствията от Чернобил, използва този случай за целите на защитата си: за да подчертае какви мерки за населението е взел и как е предотвратил още една голяма беля. Неговите твърдения обаче се потвърждават от инж. Христо Петров, което е бил член на комисията, отказала доставката на радиоактивното мляко. А поведението на акад. Малеев и проф. Чирков - и двамата лекари, както и приближени на Тодор Живков - оставаме без коментар."
May 3, 2026
Българският Чернобил – или как номенклатурата изостави народа си: https://knigolandia.info/bulgarskiyat...
На практика всички документални книги, изобличаващи някоя от тъмните страни на комунистическия период, получават публично отрицание още преди да са стигнали до книжарниците – немалко хора априори отхвърлят изобщо възможността за негативна оценка на периода. Но ако има една тема, която може да накара дори тези хора да замълчат с усещането, че все пак нещо не е било наред, това е аварията в Чернобил и липсата на адекватни мерки срещу радиацията в България. Монументалното изследване „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“ на проф. Димитър Вацов е както навременна – излиза точно за 40-годишнината от събитията, така и смайващо закъсняла книга – защото всички документи и свидетели, цитирани в нея, са били достъпни през последните десетилетия.
Ciela Books
https://knigolandia.info/bulgarskiyat...
На практика всички документални книги, изобличаващи някоя от тъмните страни на комунистическия период, получават публично отрицание още преди да са стигнали до книжарниците – немалко хора априори отхвърлят изобщо възможността за негативна оценка на периода. Но ако има една тема, която може да накара дори тези хора да замълчат с усещането, че все пак нещо не е било наред, това е аварията в Чернобил и липсата на адекватни мерки срещу радиацията в България. Монументалното изследване „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“ на проф. Димитър Вацов е както навременна – излиза точно за 40-годишнината от събитията, така и смайващо закъсняла книга – защото всички документи и свидетели, цитирани в нея, са били достъпни през последните десетилетия.
Ciela Books
https://knigolandia.info/bulgarskiyat...
Displaying 1 - 6 of 6 reviews