What do you think?
Rate this book
Хубави неща, лоши неща
СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко думи за автора от СИБИН МАЙНАЛОВСКИ
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА)
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА
НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ
--ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС--
БУНКЕРИТЕ НА МАРС
МАРСИАНСКИ ПРОБЛЕМИ
МАРСИАНСКО ДЕЛО
Бележка от автора
Няколко думи за автора от СИБИН МАЙНАЛОВСКИ
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА)
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА
НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ
--ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС--
БУНКЕРИТЕ НА МАРС
МАРСИАНСКИ ПРОБЛЕМИ
МАРСИАНСКО ДЕЛО
Бележка от автора
200 pages, Paperback
First published March 10, 2015
18 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
June 22, 2016
Дори когато Коста Сивов причинява лоши неща на героите си (като марсианската епидемия) или героите му си мислят лоши неща за жените (като... кого ли не :D), не можеш да им се сърдиш. Понеже всичко е част от майтапа. А точно такъв майтап – такъв добряшки хумор – отдавна не бях срещал.
За останалото ще дам думата на самия автор:
На мен най-много светлина ми донесоха „Свръхествени работи“ и „Кръчмата на Франсис Пол“. :)
За останалото ще дам думата на самия автор:
(...) да пишеш в България е едно постоянно изпитание на нерви, време, средства и какво ли още не. Някои автори предпочитат да предават това отчаяние в произведенията си, което не е лошо, човек трябва да вниква сериозно в проблемите – както в неговите собствени, така и в обществените. В този сборник обаче аз съм решил да ползвам един по-приятен подход, а именно забавния. Разказите, събрани тук, са сатирични, иронични, саркастични, на моменти дори и прозаични, но те обещават да не ви просълзят и натъжат, а да ви разсмеят и ободрят, да ви накарат да забравите грозната действителност и когато погледнете през прозореца на малката си къща в нощта, да видите светлината, защото нея винаги я има, просто някои от нас не искат да я видят.
На мен най-много светлина ми донесоха „Свръхествени работи“ и „Кръчмата на Франсис Пол“. :)
March 18, 2020
„I'm going deeper underground
There's too much panic in this town”
Сещате се за песничката на Jamiroquai, нали? Е, той по друг повод го изпя това, но цитатчето е актуално. Много паника, много нещо, а аз съм хаштаг вкъщи и чета, при това с удоволствие съм грабнал едно от онези т.нар. български „ъндърграунд” издания. Познавачите сред вас сигурно се досещат, че ще става дума за някоя книга от колекция „Дракус” на изд. „Гаяна”, но хайде стига общи приказки, да не ви държа в неведение за темата на днешното ми ревю – чета сборника „Хубави неща, лоши неща” от Коста Сивов. Точно тази книга ви е нужна, за да разберете защо „Писането е лудост”!
Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
There's too much panic in this town”
Сещате се за песничката на Jamiroquai, нали? Е, той по друг повод го изпя това, но цитатчето е актуално. Много паника, много нещо, а аз съм хаштаг вкъщи и чета, при това с удоволствие съм грабнал едно от онези т.нар. български „ъндърграунд” издания. Познавачите сред вас сигурно се досещат, че ще става дума за някоя книга от колекция „Дракус” на изд. „Гаяна”, но хайде стига общи приказки, да не ви държа в неведение за темата на днешното ми ревю – чета сборника „Хубави неща, лоши неща” от Коста Сивов. Точно тази книга ви е нужна, за да разберете защо „Писането е лудост”!
Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
March 29, 2015
Колекция Дракус празно няма – всяко заглавие в тази подчертано колекционерска поредица, в идеалния за пренасяне в градски транспорт формат, е истинско бижу, връщащо ми вярата в онова мистично чудо – добрия български писател , особено след разни конкурси, в които журирам, и ми става ясно , и че със най-бонбонено розовите очила не мога да кажа на некадърните словоблудства – обещаващи произведения. И реално не мога , щото след това се отприщва бента от недоволните автори, които псуват котките ми на майка, пожелават ми да се удавя в кенефа или хукват да пробождат мои мини куклички с карфички (не е никак готино, честно) . Но Коста не стига, че е наистина добър автор, ами и е от оная фантасмагорична порода на вслушващите се в градивната критика хора, които не просто слушат , ами и си вземат бележка, с цел да създадат нещо, което е обективно, а не просто субективно качествено в нечия персонална вселена.
Наблюдавам отблизо, така да се каже, работата на господин Грей ( не, не онзи сив ) от известно време, и искрено се радвам на внушителната градация на стила му от текст на текст. Добрите идеи се избистрят, конструкциите стават стабилни, сюжетите се разгръщат изящно, финалите правят така очакваното та-дъммм, а не та…а…ъх ( последното е изключително разпространено при млади автори, които почват да пишат разкази с нагласата , че създават нова мартинова песен , пък после се сещат, че трябва да ударят финала на четвъртата страница, и всичко приключва…мхм… преждевременно, разочароващо и някак нехигиенично. Именно.) Та последният му сборник на Коста е наистина изпипано съкровищенце, като, предполагам, професионалната редакция на Кети Илиева от Дракус също е допринесла значително за това да имате пред себе си продукт с ясен смисъл, ненатрапчива демонстрация на творческа сила и оставящ добри спомени след като затворите и последната страница.
Какво можете да очаквате? Ами почти всичко, с леки нотки на ужас, но и с едно много приятно завоалирано чувство за хумор, което наднича през всяка разтворена паст, криеща се в мрака. Дали ще ни разказва за апокалипсиса , в който еболата тръшва самата Смърт и оттам се гътва и Живота, и след няколковековна разпивка по божественически все пак се намира едно административно решение на въпроса; или за марсианските хроники на обитателите на мистериозните бункери на далеч по-приятното за живеене червено местенце там някъде, където престъпленията са все тъй смущаващи, но в картинката се намесват и тъжни роботи, древни унищожителни инстинкти и отказващи да загинат литературни герои; или за котаракът – детектив Франсис Пол, който разкатава сума ти древни божества, натресли се у нашата действителност, със засукан мустак и издръжлив черен дроб – все ще се учудите, зарадвате и впиете в текстовете с умишлено провокиран интерес. Всичко е разказано с усмивка, мънички порцийки тъга от време на време за разнообразяване на позитивизма, и въобще такава атмосфера има в тази книжка, че зарежда батериите на всеки читател за дни наред.
И щото Коста ме „обвинява“, че много го хваля – ами като има за какво – защо да не хваля автор, чието писане ми е влязло под кожата. Когато се лекичко или не толкова лекичко дъни в някой текст – няма да спестя критиката, даже ще съм повечко жлъчна, щото ще го приема като лична обида, но не виждам защо да не кажа няколко положителни думи за нещо, което просто ме е зарадвало , че го има и е толкова пипнато и добро. А, и колаборацията с Книжно момиче – една от любимите ми книжни блогърки, трябва да се повтори и потрети – стиловете се смесват отлично и балансирано, и резултатът от междуполовото творческо партньорство е супер свеж, и отваря вратите към потенциална поредица, в която и не толкова хард-кор-хорър феминистичните фенки биха се влюбили. Страхотна работа, поздравления за автора, и за екипа по издаването, и за читателите на Коста Сивов – хубавите неща са се получили определено.
Наблюдавам отблизо, така да се каже, работата на господин Грей ( не, не онзи сив ) от известно време, и искрено се радвам на внушителната градация на стила му от текст на текст. Добрите идеи се избистрят, конструкциите стават стабилни, сюжетите се разгръщат изящно, финалите правят така очакваното та-дъммм, а не та…а…ъх ( последното е изключително разпространено при млади автори, които почват да пишат разкази с нагласата , че създават нова мартинова песен , пък после се сещат, че трябва да ударят финала на четвъртата страница, и всичко приключва…мхм… преждевременно, разочароващо и някак нехигиенично. Именно.) Та последният му сборник на Коста е наистина изпипано съкровищенце, като, предполагам, професионалната редакция на Кети Илиева от Дракус също е допринесла значително за това да имате пред себе си продукт с ясен смисъл, ненатрапчива демонстрация на творческа сила и оставящ добри спомени след като затворите и последната страница.
Какво можете да очаквате? Ами почти всичко, с леки нотки на ужас, но и с едно много приятно завоалирано чувство за хумор, което наднича през всяка разтворена паст, криеща се в мрака. Дали ще ни разказва за апокалипсиса , в който еболата тръшва самата Смърт и оттам се гътва и Живота, и след няколковековна разпивка по божественически все пак се намира едно административно решение на въпроса; или за марсианските хроники на обитателите на мистериозните бункери на далеч по-приятното за живеене червено местенце там някъде, където престъпленията са все тъй смущаващи, но в картинката се намесват и тъжни роботи, древни унищожителни инстинкти и отказващи да загинат литературни герои; или за котаракът – детектив Франсис Пол, който разкатава сума ти древни божества, натресли се у нашата действителност, със засукан мустак и издръжлив черен дроб – все ще се учудите, зарадвате и впиете в текстовете с умишлено провокиран интерес. Всичко е разказано с усмивка, мънички порцийки тъга от време на време за разнообразяване на позитивизма, и въобще такава атмосфера има в тази книжка, че зарежда батериите на всеки читател за дни наред.
И щото Коста ме „обвинява“, че много го хваля – ами като има за какво – защо да не хваля автор, чието писане ми е влязло под кожата. Когато се лекичко или не толкова лекичко дъни в някой текст – няма да спестя критиката, даже ще съм повечко жлъчна, щото ще го приема като лична обида, но не виждам защо да не кажа няколко положителни думи за нещо, което просто ме е зарадвало , че го има и е толкова пипнато и добро. А, и колаборацията с Книжно момиче – една от любимите ми книжни блогърки, трябва да се повтори и потрети – стиловете се смесват отлично и балансирано, и резултатът от междуполовото творческо партньорство е супер свеж, и отваря вратите към потенциална поредица, в която и не толкова хард-кор-хорър феминистичните фенки биха се влюбили. Страхотна работа, поздравления за автора, и за екипа по издаването, и за читателите на Коста Сивов – хубавите неща са се получили определено.
April 23, 2015
Ахой! Нова жанрова книга от български автор на хоризонта. Когато авторът е Коста Сивов, а книгата - издадена от "Гаяна"-та на вездесъщия Явор "Дракуса" Цанев, значи не трябва да се пропуска! Сборниче с разкази, които далеч не са само хорър, въпреки респектиращата корица. Та, какво се крие тук?
1. СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО - какво ли ще се случи, когато Смъртта... умре?
2. ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА - много добър и много силен разказ, със силна поука в него и финал, който не очакваш, а оставя приятно усещане в теб.
3. ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ - няма как да не харесам разказа, понеже съм един от главните герои в него, другите са Коста и Донко. Когато те подгони писателския блокаж, какво по-добро средство за отпушване от това да поканиш приятели и колеги автори на вилата на ядене и пиене?
4. ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ - вярно си е. Кратък, но много верен.
5. СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА) - една чудесна колаборация, която се е получила просто перфектно! Личи си намесата на авторката, как е променила идеята към по-добро и още, уникалното сработване между двамата автори, между мъж и жена, нещо, което се постига много по-трудно, отколкото си мислите. Пищен и описателен, едновременно увлекателен и сладурски, този разказ ми направи най-добро впечатление с добре изпипаните в детайли образи на героите.
6. СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА - кратък, шантав и готин разказ, който не е за изпускане! Ченге, агент на ФБР, извънземни и всичко това, развиващо се в забутано българско село.
7. НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА - една необикновена книга и един още по-необикновен неин продавач...
8. НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА - отново главен герой е странният продавач от предишния разказ. И тук темата е повече за една книга, отколкото за жена (така си мисля), но пък темата е Книгата, Онази.
9. КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ - винаги е гот да пишеш забавно фентъзи, развиващо се в кръчма. Финалът, по-точно последното изречение е направо... абе прочетете.
10. ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС - три разказа, развиващи се на Марс, комбинация между фантастика и крими. Двама мъже има да разследват и нищят заплетени случаи, но ще се справят ли?
Друго в сборника освен разказите - чудесен предговор от Сибин Майналовски (сочно пиперлив на моменти, както трябва да бъде, вие какво очаквахте?), благодарности от автора (където съм споменат, мерси!) и бележка от автора, където е казал по няколко реда за всеки един от разказите в сборника. Това е добра идея, между другото, трябва и аз да я приложа.
Само да спомена - тиражът е не малък, а направо миниатюрен. Разпространение, както може би се досещате, почти няма. Така че не се колебайте, а драснете един имейл на автора ей тук: nicksson@abv.bg и си поръчайте книжката, докато все още има бройки.
И накрая, няма как да не спомена автографа на Коста. Гражданинът Сивов пише едни от най-затрогващите, прочувствени и искрени автографи. Благодаря, братле. Ще се стараем, ще продължаваме напред и няма да се даваме. Това е смисълът. На всичко.
1. СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО - какво ли ще се случи, когато Смъртта... умре?
2. ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА - много добър и много силен разказ, със силна поука в него и финал, който не очакваш, а оставя приятно усещане в теб.
3. ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ - няма как да не харесам разказа, понеже съм един от главните герои в него, другите са Коста и Донко. Когато те подгони писателския блокаж, какво по-добро средство за отпушване от това да поканиш приятели и колеги автори на вилата на ядене и пиене?
4. ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ - вярно си е. Кратък, но много верен.
5. СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ (в съавторство с ЯНА "КНИЖНОТО МОМИЧЕ" НИКОЛОВА) - една чудесна колаборация, която се е получила просто перфектно! Личи си намесата на авторката, как е променила идеята към по-добро и още, уникалното сработване между двамата автори, между мъж и жена, нещо, което се постига много по-трудно, отколкото си мислите. Пищен и описателен, едновременно увлекателен и сладурски, този разказ ми направи най-добро впечатление с добре изпипаните в детайли образи на героите.
6. СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА - кратък, шантав и готин разказ, който не е за изпускане! Ченге, агент на ФБР, извънземни и всичко това, развиващо се в забутано българско село.
7. НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА - една необикновена книга и един още по-необикновен неин продавач...
8. НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА - отново главен герой е странният продавач от предишния разказ. И тук темата е повече за една книга, отколкото за жена (така си мисля), но пък темата е Книгата, Онази.
9. КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ - винаги е гот да пишеш забавно фентъзи, развиващо се в кръчма. Финалът, по-точно последното изречение е направо... абе прочетете.
10. ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС - три разказа, развиващи се на Марс, комбинация между фантастика и крими. Двама мъже има да разследват и нищят заплетени случаи, но ще се справят ли?
Друго в сборника освен разказите - чудесен предговор от Сибин Майналовски (сочно пиперлив на моменти, както трябва да бъде, вие какво очаквахте?), благодарности от автора (където съм споменат, мерси!) и бележка от автора, където е казал по няколко реда за всеки един от разказите в сборника. Това е добра идея, между другото, трябва и аз да я приложа.
Само да спомена - тиражът е не малък, а направо миниатюрен. Разпространение, както може би се досещате, почти няма. Така че не се колебайте, а драснете един имейл на автора ей тук: nicksson@abv.bg и си поръчайте книжката, докато все още има бройки.
И накрая, няма как да не спомена автографа на Коста. Гражданинът Сивов пише едни от най-затрогващите, прочувствени и искрени автографи. Благодаря, братле. Ще се стараем, ще продължаваме напред и няма да се даваме. Това е смисълът. На всичко.
February 24, 2016
Коста Сивов е събрал дузина забавни разказа, за да заеме своето място в колекция "Дракус" под #3. Специфичният му хумор изпълва повечето от историите тук, а зад него прозира съвсем наша си действителност, независимо дали ще ви разходи в Долното Кралство или чак до Марс. Между героите ще срещнете съвсем измислени и съвсем истински. Няма да издавам повече за историите, но ще отбележа, че Коста е споделил по няколко думи в края на книгата за всяка от тях, така че да можете да надникнете в авторовата "кухня".
March 11, 2015
Коста Сивов е един от петимата български писатели на фантастика, фентъзи и хорър, които не трябва да се срамуват от това, което са написали през годините.
И това, смея да заявя, изобщо не е преувеличение. Огромното мнозинство от съвременните БГ-автори действат по принципа „чукча не читател, чукча писател“ – бълват откровена помия, без да си дадат труда да прочетат поне една книга, ей тъй, поне от кумова срама, дето се вика, „да си сверят часовника“. Резултатът е налице – купища хартиени и електронни издания с твърде съмнителна художествена стойност, с герои, създадени през пръсти, със сюжет и стил на писане, който би накарал и вогон да си прегризе гърлото от възмущение (сещате се за „Пътеводителя на галактическия стопаджия“, нали?), но за сметка на това с български имена... сякаш срамът за най-новата българска литература не е достатъчен, ами трябва да кръщаваме и върколаците „Мурджо“, дракончетата (о, простете, змейовете...) – „Пешо“, а магьосниците – „Прокопи“ и „Пелагия“.
При Коста обаче този проблем не съществува. Навремето Артър Кларк се шегува с Айзък Азимов, казвайки: „Той има у дома си четири пишещи машини и печата едновременно четири книги с ръце и крака“. Съдейки по плодовитостта на Маестро Сивов, с пълно право може да се усъмним дали пък случайно душата на сър Айзък, лека му пръст, не се е вселила след смъртта му в тялото на старозагореца. Коста съумява едновременно да пише разказ след разказ (с които да печели всевъзможни награди и отличия), да превежда (ако все още не сте се сдобили с бройка от „Демонични песни“ на Ф. Пол Уилсън, бързо да го направите, защото преводът е съвършен!), да обръща внимание на семейството си и, разбира се, да чете. Това, последното, определено си личи и в творчеството му. Благодарение на богатата му литературна култура разказите, повестите и романите му се четат на един дъх. Е, и той от време на време съгрешава с твърде модерното в последно време прилагане на български имена и реалии, но на него някак си сме склонни да му простим. Понеже при Коста „побългаряването“ на класическите фантастика, фентъзи и хорър става непринудено, като следствие, а не самоцел и ни оставя без онзи лош привкус в устата, на който сме свикнали след прочит на поредното БГ-недоносче.
„Хубави неща, лоши неща“ е сборник фантастични разкази. Нека това обаче не ви кара да лепвате етикет на автора, понеже Коста е и майстор на хоръра. Живот и здраве, след време в „Колекция „Дракус“ очаквам и подборка разкази на ужасите. Дай Боже в нея да намери място и един от съвместните ни разкази – „При баба“. Защото – сигурен съм, че това е още едно от нещата, които не сте подозирали за Коста Сивов – той е цар на писането в тандем. С него се работи лесно, а резултатите от съвместното творчество са чудесни. Тези от вас, които са чели сборника му „Съ-Вместим“, сигурно вече знаят това. Тези, които не са, все още имат време да поправят този свой пропуск, както и да наваксат с останалите му произведения – романа „Славянски хроники“, участията му в сборниците „Вдъхновени от Краля“, „До Ада и назад“, „Мечове в града“ и др.
И да се върнем на това, с което започнахме. Коста Сивов наистина няма повод да се срамува от нито едно от нещата, които е написал. Даже, сигурен съм, в Деня на Страшния Съд, когато БГ-авторите на всевъзможни блудкажи бъдат разпъвани на кръст, давайки обяснение защо, в името на всичко свято, са се гаврили така с читателите си, Коста ще седи на удобно кресло с чаша мартини в ръка и, усмихнат както винаги, ще раздава автографи на дяволите-инквизитори. Защото, сигурен съм, че дори в Ада Коста има верни и благодарни фенове.
И си ги заслужава.
И това, смея да заявя, изобщо не е преувеличение. Огромното мнозинство от съвременните БГ-автори действат по принципа „чукча не читател, чукча писател“ – бълват откровена помия, без да си дадат труда да прочетат поне една книга, ей тъй, поне от кумова срама, дето се вика, „да си сверят часовника“. Резултатът е налице – купища хартиени и електронни издания с твърде съмнителна художествена стойност, с герои, създадени през пръсти, със сюжет и стил на писане, който би накарал и вогон да си прегризе гърлото от възмущение (сещате се за „Пътеводителя на галактическия стопаджия“, нали?), но за сметка на това с български имена... сякаш срамът за най-новата българска литература не е достатъчен, ами трябва да кръщаваме и върколаците „Мурджо“, дракончетата (о, простете, змейовете...) – „Пешо“, а магьосниците – „Прокопи“ и „Пелагия“.
При Коста обаче този проблем не съществува. Навремето Артър Кларк се шегува с Айзък Азимов, казвайки: „Той има у дома си четири пишещи машини и печата едновременно четири книги с ръце и крака“. Съдейки по плодовитостта на Маестро Сивов, с пълно право може да се усъмним дали пък случайно душата на сър Айзък, лека му пръст, не се е вселила след смъртта му в тялото на старозагореца. Коста съумява едновременно да пише разказ след разказ (с които да печели всевъзможни награди и отличия), да превежда (ако все още не сте се сдобили с бройка от „Демонични песни“ на Ф. Пол Уилсън, бързо да го направите, защото преводът е съвършен!), да обръща внимание на семейството си и, разбира се, да чете. Това, последното, определено си личи и в творчеството му. Благодарение на богатата му литературна култура разказите, повестите и романите му се четат на един дъх. Е, и той от време на време съгрешава с твърде модерното в последно време прилагане на български имена и реалии, но на него някак си сме склонни да му простим. Понеже при Коста „побългаряването“ на класическите фантастика, фентъзи и хорър става непринудено, като следствие, а не самоцел и ни оставя без онзи лош привкус в устата, на който сме свикнали след прочит на поредното БГ-недоносче.
„Хубави неща, лоши неща“ е сборник фантастични разкази. Нека това обаче не ви кара да лепвате етикет на автора, понеже Коста е и майстор на хоръра. Живот и здраве, след време в „Колекция „Дракус“ очаквам и подборка разкази на ужасите. Дай Боже в нея да намери място и един от съвместните ни разкази – „При баба“. Защото – сигурен съм, че това е още едно от нещата, които не сте подозирали за Коста Сивов – той е цар на писането в тандем. С него се работи лесно, а резултатите от съвместното творчество са чудесни. Тези от вас, които са чели сборника му „Съ-Вместим“, сигурно вече знаят това. Тези, които не са, все още имат време да поправят този свой пропуск, както и да наваксат с останалите му произведения – романа „Славянски хроники“, участията му в сборниците „Вдъхновени от Краля“, „До Ада и назад“, „Мечове в града“ и др.
И да се върнем на това, с което започнахме. Коста Сивов наистина няма повод да се срамува от нито едно от нещата, които е написал. Даже, сигурен съм, в Деня на Страшния Съд, когато БГ-авторите на всевъзможни блудкажи бъдат разпъвани на кръст, давайки обяснение защо, в името на всичко свято, са се гаврили така с читателите си, Коста ще седи на удобно кресло с чаша мартини в ръка и, усмихнат както винаги, ще раздава автографи на дяволите-инквизитори. Защото, сигурен съм, че дори в Ада Коста има верни и благодарни фенове.
И си ги заслужава.
July 18, 2018
Първата самостоятелна книга на Коста Сивов, която чета ("Славянски хроники" отлежава в купчината за четене вече доста време).
Накратко - скромното ми мнение за всеки от разказите. Отново уточнявам, че се опитвам да критикувам само и единствено градивно :) :
Случка в Долното Кралство: доволен откриващ разказ с класен хумор. Само дето всички животински видове измряха, но не и в Гората на Стихиите? 4.5
Хубави неща, лоши неща: защо понякога повишението не е хубаво нещо! Хумор!!! И краят е добър!!! 5
Един криминален разказ: добър подарък за двама колеги, но няма място в книжен сборник. 3
Писането е лудост - кратко и леко забавно. 4
Свръхестествени работи: безпричинно и хаотично появяяващите се реални и нереални персонажи ми дойдоха в повече. 4
Съдбата на чужденеца: Бива, като за комичен фен-фикшън на "Досетата Х". 3.5
Най-хубавата книга/Най-хубавата жена/Кръчмата на Франсис Пол: трите разказа питат "Защо и ние не сме в цикъл?" Съвсем малко още редакторско ошлайфане не би било лошо, но и така са си чук! Предполагам хванах около 70-80% от препратките и заигравките, които ме зарадваха много. Специален поздрав за литературната инкарнация на трапезните пънкари от Враца 😊! Напомнят на мноого писатели и произведения, затова - няма да ги изброявам. 5/5/5
Цикъл "Бункерите на Марс":
Много, много добре изградена обстановка. Марсианският Шерлок Холмс е добър колкото оргиинала! Краят на втория разказ ми дойде анти-климактичен и неубедителен. Пантеонът марсиански божества е запомнящ се! 5/4/5
Сякаш поредиците разкази с общи герои се очертават да са ми читателска слабост. Когато в сборник срещна такива, те май досега винаги са ми ставали любимите от него, както и в този случай! Особено марсианският!!! ИСКАМЕ ОЩЕ ОТ ДВАТА ЦИКЪЛА, КОСТА!!!
Обща оценка 4,42
Накратко - скромното ми мнение за всеки от разказите. Отново уточнявам, че се опитвам да критикувам само и единствено градивно :) :
Случка в Долното Кралство: доволен откриващ разказ с класен хумор. Само дето всички животински видове измряха, но не и в Гората на Стихиите? 4.5
Хубави неща, лоши неща: защо понякога повишението не е хубаво нещо! Хумор!!! И краят е добър!!! 5
Един криминален разказ: добър подарък за двама колеги, но няма място в книжен сборник. 3
Писането е лудост - кратко и леко забавно. 4
Свръхестествени работи: безпричинно и хаотично появяяващите се реални и нереални персонажи ми дойдоха в повече. 4
Съдбата на чужденеца: Бива, като за комичен фен-фикшън на "Досетата Х". 3.5
Най-хубавата книга/Най-хубавата жена/Кръчмата на Франсис Пол: трите разказа питат "Защо и ние не сме в цикъл?" Съвсем малко още редакторско ошлайфане не би било лошо, но и така са си чук! Предполагам хванах около 70-80% от препратките и заигравките, които ме зарадваха много. Специален поздрав за литературната инкарнация на трапезните пънкари от Враца 😊! Напомнят на мноого писатели и произведения, затова - няма да ги изброявам. 5/5/5
Цикъл "Бункерите на Марс":
Много, много добре изградена обстановка. Марсианският Шерлок Холмс е добър колкото оргиинала! Краят на втория разказ ми дойде анти-климактичен и неубедителен. Пантеонът марсиански божества е запомнящ се! 5/4/5
Сякаш поредиците разкази с общи герои се очертават да са ми читателска слабост. Когато в сборник срещна такива, те май досега винаги са ми ставали любимите от него, както и в този случай! Особено марсианският!!! ИСКАМЕ ОЩЕ ОТ ДВАТА ЦИКЪЛА, КОСТА!!!
Обща оценка 4,42
June 18, 2015
Не съм вярвала, че друга книга ще събуди толкова добро настроение и толкова смях у мен, равностойно на книгите на Пратчет. Обаче точно тази книжка, този сборник са едно от онези четива, които се поглъщат буквално за броени часове и колкото по-забавно става, толкова по-бързо прелитат историите, толкова по-близки ти стават героите и се впускаш в приключенията им редом с тях...И нито за миг хуморът не изчезва, нито за миг и изненадата от развръзката не се видоизменя.
Първата ми среща с Коста Сивов беше чрез разказа му "До преизподнята и обратно" от сборника "Мечове в града" и в момента, в който получих книгата му, имах предчувствие, че въпреки на пръв поглед шокиращата корица, съдържанието ще е неповторимо. И така и се оказа.
Случка в Долното кралство" е първият разказ от сборника, който въвежда читателя в един нов фентъзи свят, толкова странен и шокиращ, малко нелеп, но и вълнуващ. И обгърнат от сериозен проблем - Смъртта Умря! (на тази бележка, доставена на героя от една птица не спрях да се смея, проблемът беше, че бях на работа... :D )
"Хубави неща, лоши неща" носи заглавието ина самия сборник. Това е разказ, обхващаш напълно и достоверно по един реалистичен и стряскащо хумористичен начин именно проблема на Хубавите неща. Все пак нищо твърде хубаво не на хубаво и повишението на героя е достатъчно доказателство за това. Но д��бре, че ги има демоните... (пускам препрадка до разказа "До преизподнята и обратно" - нали не сте забравили да си носите сол в джоба? ;] )
"Един криминален разказ" е от онзи тип разкази, които обожавам, разкази в които самият автор всключва сам себе си като герой и сйжетът се завръзва около него. И е редно да спомена, че изобщо целият сборник на Коста е написан по такъв лек и приятен начин, сякаш историите му не са плод на въображението, а лични преживявания, разказани с искреност, в които се улавя вълнението на автора, спокосйтвието и забавлението му...Все пак в този разказ се срещаме с литературния герой Бранимир Събев и литературния герой Донко Найденов. И тримата, задено с Коста Сивов стават за криминалисти, без грешка!
"Писането е лудост" - признавам, лудост е, както еказал и самият автор. По-голяма лудост от това няма. И всеки си казва - "това и аз го мога, защо пък да не го мога?" - мен обаче, примерно, ме е страх да пращам за конкурси.
За останалите разкази по отделно и още за книгата в блога (защото страницата не ми разрешава да копирам цялото ревю тук по някакви причини -.- )- http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Първата ми среща с Коста Сивов беше чрез разказа му "До преизподнята и обратно" от сборника "Мечове в града" и в момента, в който получих книгата му, имах предчувствие, че въпреки на пръв поглед шокиращата корица, съдържанието ще е неповторимо. И така и се оказа.
Случка в Долното кралство" е първият разказ от сборника, който въвежда читателя в един нов фентъзи свят, толкова странен и шокиращ, малко нелеп, но и вълнуващ. И обгърнат от сериозен проблем - Смъртта Умря! (на тази бележка, доставена на героя от една птица не спрях да се смея, проблемът беше, че бях на работа... :D )
"Хубави неща, лоши неща" носи заглавието ина самия сборник. Това е разказ, обхващаш напълно и достоверно по един реалистичен и стряскащо хумористичен начин именно проблема на Хубавите неща. Все пак нищо твърде хубаво не на хубаво и повишението на героя е достатъчно доказателство за това. Но д��бре, че ги има демоните... (пускам препрадка до разказа "До преизподнята и обратно" - нали не сте забравили да си носите сол в джоба? ;] )
"Един криминален разказ" е от онзи тип разкази, които обожавам, разкази в които самият автор всключва сам себе си като герой и сйжетът се завръзва около него. И е редно да спомена, че изобщо целият сборник на Коста е написан по такъв лек и приятен начин, сякаш историите му не са плод на въображението, а лични преживявания, разказани с искреност, в които се улавя вълнението на автора, спокосйтвието и забавлението му...Все пак в този разказ се срещаме с литературния герой Бранимир Събев и литературния герой Донко Найденов. И тримата, задено с Коста Сивов стават за криминалисти, без грешка!
"Писането е лудост" - признавам, лудост е, както еказал и самият автор. По-голяма лудост от това няма. И всеки си казва - "това и аз го мога, защо пък да не го мога?" - мен обаче, примерно, ме е страх да пращам за конкурси.
За останалите разкази по отделно и още за книгата в блога (защото страницата не ми разрешава да копирам цялото ревю тук по някакви причини -.- )- http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
March 16, 2015
Остана да прочета последния разказ в сборника на Коста (и заключителния от трилогията "Бункерите на Марс"), но този факт едва ли ще промени общото ми впечатление за качеството на творбите вътре. Силно включване в очертаващата ми се вече като любима нова българска остросюжетна поредица - Колекция ДРАКУС! Уж съвсем обикновени историйки, а необикновеното е толкова естествено и лежерно втъкано в тях, че кара усмивката постоянно да се появява на лицето. Харесах! Браво и на издателство Гаяна за смелостта да подаде ръка на ъндърграунд творците! Така се пише литературна история!
June 29, 2016
Поредната изключително добра книга от колекция Дракус. Интересни разкази с много специфично чувство за хумор. Успях да се насладя на всеки един от тях по различен начин.
September 14, 2015
Коста Сивов е добре известен автор с характерен стил и сюжетност в разказите си от 2009 „Хубави неща, лоши неща” от вездесъщото издателство Gaiana Book& Art под номер 3 от колекция „Дракус”. В книгата му среща си дават редица лица познати в реалния живот, както и фантастични образи, които обаче имат толкова реални черти, че читателя има чувство, че Коста ги познава лично.
година насам. Наскоро от печат излезе неговия сборник с разкази
Първия разказ в сборника е „Случка в долното кралство”, вдъхновен от цикъла „Зелената котка” на Сибин Майналовски (силно препоръчвам да прочетете „Усмивка в полунощ”). В измисления свят на Коста настъпва погром, след като Смъртта е умряла, а в крайна сметка се забърква една бюрократична мешавица. Лошото е, че когато никой не умира, Долното кралство се пренаселва....
Разказът дал името на сборника е „Хубави неща, лоши неща” показва как реално хубавите неща, случки и събития, могат да доведат до лоши резултати, а лошите неща, до хубаво. Дали едно повишение е хубаво нещо? Славов – младши ще разбере по трудния начин.
Следващият разказ е „Един криминален разказ”, където ще получите представа за още два образа от фентъзи-хорър света на българската нова ъндърграунд литература – Бранимир Събев и Донко Найденов. Как хрумват идеите, как се разгръща сюжета и в крайна сметка, кой е убиеца?
Четвъртият разказ „Писането е лудост” би трябвало да стане химн на всички ъндърграунд автори. Лудостта да пишеш в Бълария, лудостта да смяташ, че можеш да „пробиеш”, лудостта да плюнчиш перото и участваш в конкурси. Но все пак ... „Да пробваме,а? Щом онези 1 766 123 могат, защо и ти да не можеш?”
„Свръхестествени работи” е писан в съавторство с Яна Николова проектира отново темата за писането, вдъхновенията и една много приятна заигравка с успешния сериал по ABC „Supernatural”.
Шестият разказ е „Съдбата на чужденеца” , за който Сивов споделя, че е най-стария в сборника. Каква е съдбата на известен филмов герой, който попада в България и се сблъсква с нашата реалност. Мисля, че е по-лесно да хванеш извънземно, отколкото да живееш тук.
„Най-хубавата книга” е разказ за страстен любител на книгите, който намира приятна книжарница с енциклопедичен собственик. Докато не попада на една книга, която обръща живота му. Дали обаче връщането на нещата в коловоза е това, което наистина е най-добро за него?
„Най-хубавата жена” , която идва в книжарница от предния разказ, търсейки точно определена книга....
Деветия разказ е „Кръчмата на Франсис Пол” – „малко и уютно местене, където можеш да седнеш и да забравиш всичките си проблеми”. Но пък проблемите не те забравят.
Следват три разказа от цикъла „Бункерите на Марс”, който определено ми е вече любим и очаквам новите приключения на Гремар на Червената планета:
„Бункерите на Марс” – симпатичния детектив на частна практика Гремар и полицаят Ма’Перейра разследват случай с убийства на роботи.
„Марсиански проблеми” –отново двамата герои са изправени пред ново предизвикателство – вълна от смъртни случаи в огромни размери се надига на Марс. Каква е причината и ще се справи ли Гремар с овчеглавието на военните?
„Марсианско дело” – Гремар е изправен пред прецедент. Нова религия се заражда в бункер на Марс. Духовникът е изключиелно влиятелен и успешен... сред жените. Една жена ще помогне на детектива да разплете мистерията.
Любопитна част от книгата е и „Бележката от автора”, където Коста Сивов разкрива малко какво се крие зад завесите, как се раждат идеите и как ги осъществява. Безспорно любопитно четиво за всеки фен на фентъзи – хорър стила.
година насам. Наскоро от печат излезе неговия сборник с разкази
Първия разказ в сборника е „Случка в долното кралство”, вдъхновен от цикъла „Зелената котка” на Сибин Майналовски (силно препоръчвам да прочетете „Усмивка в полунощ”). В измисления свят на Коста настъпва погром, след като Смъртта е умряла, а в крайна сметка се забърква една бюрократична мешавица. Лошото е, че когато никой не умира, Долното кралство се пренаселва....
Разказът дал името на сборника е „Хубави неща, лоши неща” показва как реално хубавите неща, случки и събития, могат да доведат до лоши резултати, а лошите неща, до хубаво. Дали едно повишение е хубаво нещо? Славов – младши ще разбере по трудния начин.
Следващият разказ е „Един криминален разказ”, където ще получите представа за още два образа от фентъзи-хорър света на българската нова ъндърграунд литература – Бранимир Събев и Донко Найденов. Как хрумват идеите, как се разгръща сюжета и в крайна сметка, кой е убиеца?
Четвъртият разказ „Писането е лудост” би трябвало да стане химн на всички ъндърграунд автори. Лудостта да пишеш в Бълария, лудостта да смяташ, че можеш да „пробиеш”, лудостта да плюнчиш перото и участваш в конкурси. Но все пак ... „Да пробваме,а? Щом онези 1 766 123 могат, защо и ти да не можеш?”
„Свръхестествени работи” е писан в съавторство с Яна Николова проектира отново темата за писането, вдъхновенията и една много приятна заигравка с успешния сериал по ABC „Supernatural”.
Шестият разказ е „Съдбата на чужденеца” , за който Сивов споделя, че е най-стария в сборника. Каква е съдбата на известен филмов герой, който попада в България и се сблъсква с нашата реалност. Мисля, че е по-лесно да хванеш извънземно, отколкото да живееш тук.
„Най-хубавата книга” е разказ за страстен любител на книгите, който намира приятна книжарница с енциклопедичен собственик. Докато не попада на една книга, която обръща живота му. Дали обаче връщането на нещата в коловоза е това, което наистина е най-добро за него?
„Най-хубавата жена” , която идва в книжарница от предния разказ, търсейки точно определена книга....
Деветия разказ е „Кръчмата на Франсис Пол” – „малко и уютно местене, където можеш да седнеш и да забравиш всичките си проблеми”. Но пък проблемите не те забравят.
Следват три разказа от цикъла „Бункерите на Марс”, който определено ми е вече любим и очаквам новите приключения на Гремар на Червената планета:
„Бункерите на Марс” – симпатичния детектив на частна практика Гремар и полицаят Ма’Перейра разследват случай с убийства на роботи.
„Марсиански проблеми” –отново двамата герои са изправени пред ново предизвикателство – вълна от смъртни случаи в огромни размери се надига на Марс. Каква е причината и ще се справи ли Гремар с овчеглавието на военните?
„Марсианско дело” – Гремар е изправен пред прецедент. Нова религия се заражда в бункер на Марс. Духовникът е изключиелно влиятелен и успешен... сред жените. Една жена ще помогне на детектива да разплете мистерията.
Любопитна част от книгата е и „Бележката от автора”, където Коста Сивов разкрива малко какво се крие зад завесите, как се раждат идеите и как ги осъществява. Безспорно любопитно четиво за всеки фен на фентъзи – хорър стила.
November 24, 2016
Фантастични светове от всякакъв калибър
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Отново се захванах със сборник с разкази на български автор, което вече си стана традиция, поради причината, че ставам все по-бдителен за всичко случващо се на книжния фронт. Ако няма подходящи сборници с разкази, търся нещо друго или налитам, както масово се случва, на преводните книжки, от които човек може да получи нещо, но може и да се окаже завлечен с някой лев. Слава на природните ми дадености, бих казал, защото отдавна разбрах, че съм имунизиран от масовите истерии и не грабвам веднага всяка книга с препоръки от известни автори на задната корица. Понякога минават месеци, докато благоволя да се запозная с подобна книга. Но има и такива, с които съм на „ти“ още в самото начало и не протакам излишно – нали затова са добрите хора в обкръжението ми, даващи мило и драго да излязат на български все повече и повече заслужили книги. Има такива за развлечение, има за размисъл, има и от класиката… Моментът, в който си избираш книга за четене. Безценно! :D Така придобих безценен усет към книги, от които мога да извлека нещо за себе си, независимо откъде идват и дали се харесват масово. „Дали е за мен?“ е въпросът, който единствено ме интересува. А за мен ли е сборникът „Хубави неща, лоши неща“? („Гаяна“, 2015). Определено. Харесвам екстравагантните идеи, почитта към фантастичната класика и „повика на дивото“. Последното го разбирайте както ви се иска, аз знам единствено, че се нуждая от този вид литературна закваска. По отъпкани пътеки могат да вървят всички, но да прекосиш блато, за да седнеш на полянката на личните си илюзии, изисква характер и откъсване в подходящ момент от консуматорското общество. Разказите могат и да не се продават толкова, колкото романите, но се напасват далеч по-добре към многоизмерността на вселената ни. Представете си дърво, на което растат различни плодове и вие може да ги опитате всичките на едно хранене. Но да видим как стоят нещата в настоящия сборник…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Отново се захванах със сборник с разкази на български автор, което вече си стана традиция, поради причината, че ставам все по-бдителен за всичко случващо се на книжния фронт. Ако няма подходящи сборници с разкази, търся нещо друго или налитам, както масово се случва, на преводните книжки, от които човек може да получи нещо, но може и да се окаже завлечен с някой лев. Слава на природните ми дадености, бих казал, защото отдавна разбрах, че съм имунизиран от масовите истерии и не грабвам веднага всяка книга с препоръки от известни автори на задната корица. Понякога минават месеци, докато благоволя да се запозная с подобна книга. Но има и такива, с които съм на „ти“ още в самото начало и не протакам излишно – нали затова са добрите хора в обкръжението ми, даващи мило и драго да излязат на български все повече и повече заслужили книги. Има такива за развлечение, има за размисъл, има и от класиката… Моментът, в който си избираш книга за четене. Безценно! :D Така придобих безценен усет към книги, от които мога да извлека нещо за себе си, независимо откъде идват и дали се харесват масово. „Дали е за мен?“ е въпросът, който единствено ме интересува. А за мен ли е сборникът „Хубави неща, лоши неща“? („Гаяна“, 2015). Определено. Харесвам екстравагантните идеи, почитта към фантастичната класика и „повика на дивото“. Последното го разбирайте както ви се иска, аз знам единствено, че се нуждая от този вид литературна закваска. По отъпкани пътеки могат да вървят всички, но да прекосиш блато, за да седнеш на полянката на личните си илюзии, изисква характер и откъсване в подходящ момент от консуматорското общество. Разказите могат и да не се продават толкова, колкото романите, но се напасват далеч по-добре към многоизмерността на вселената ни. Представете си дърво, на което растат различни плодове и вие може да ги опитате всичките на едно хранене. Но да видим как стоят нещата в настоящия сборник…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
January 31, 2016
Прекрасна компилация от разкази на Коста Сивов до един щастливо щантави по онази прекрасен начин, който те кара да отгръщаш на следващата страница. Личния ми фаворит си остава "Най-хубавата книга". Много силен разказ с достойни съперници в сборника. Горещо препоръчвам и цикъла "Бункерите на Марс". Гремар Иванов си е образ от класа.
December 25, 2015
Поредното бижу от колекция "Дракус", този път на Коста Сивов.
Веднага прави впечатление лекотата с която вървят(и предполагам са писани) произведенията. Прозата е без забележки и ти създава едно такова у��ещане, че автора може да напише каквото- и когато си иска. В случая това са хумористични разкази в различни жанрове - фантастика, фентъзи, ърбан, крими и дори реализъм.
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО - Вдъхновена от цикъла на Сибин за зелената котка, тази история ни води в една абсурдна вселена в която се е случило немислимото. Веднага си личи, че Коста е бил посетен от най-шантавата муза на Сибин - онази дето е постоянно на гъби :)
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА - Не на празно на този разказ е кръстен целият сборник, точно такъв черен хумор харесвам. Мечтата за повишение на Славов-младши най-сетне се сбъдва, дали е очаквал точно това, обаче?
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ - Надзъртане зад писателските завеси с много самоирония.
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ - Не мога да не се съглася.
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ - Луда история с няколко немислими обрата в нея, неочаквани трансформации и изненадваща намеса на чужди герои.
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА - Един високо профилиран агент си търси работа в българско селце на коня у ауспуха.
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА/НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА - Най-добрите разкази в книгата. Имам честта да се познавам лично с Таньо, или както е по-известен на фендъма - Вожда. Коста го е хванал идеално на хартия. Липсва само домашната му водка, пред която Пангалактическия гаргаробластер е безобиден, като компот от праскови.
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ - Тук отново усещам влиянието на Сибим Майналовски. Една кръчма, в която налива най-добрият и най-странният детектив из вселените.
БУНКЕРИТЕ НА МАРС - Цикълче от три, отново абсурдни, криминални истории, развиващи се на Марс в някакво бъдеще. Хареса ми, че зад хумора и бъзиците с няколко жанра се разгръща една мащабна и детайлна картина за живота на червената планета. Искам, искам, искам да прочета нещо по-сериозно в тази вселена, много неща, даже.
Четири звездички. Макар хумористичната фантастика да не е моето поприще, сборникът на Коста успя да ме грабне с историите си и да ми хареса, даже много да ми хареса.
Веднага прави впечатление лекотата с която вървят(и предполагам са писани) произведенията. Прозата е без забележки и ти създава едно такова у��ещане, че автора може да напише каквото- и когато си иска. В случая това са хумористични разкази в различни жанрове - фантастика, фентъзи, ърбан, крими и дори реализъм.
СЛУЧКА В ДОЛНОТО КРАЛСТВО - Вдъхновена от цикъла на Сибин за зелената котка, тази история ни води в една абсурдна вселена в която се е случило немислимото. Веднага си личи, че Коста е бил посетен от най-шантавата муза на Сибин - онази дето е постоянно на гъби :)
ХУБАВИ НЕЩА, ЛОШИ НЕЩА - Не на празно на този разказ е кръстен целият сборник, точно такъв черен хумор харесвам. Мечтата за повишение на Славов-младши най-сетне се сбъдва, дали е очаквал точно това, обаче?
ЕДИН КРИМИНАЛЕН РАЗКАЗ - Надзъртане зад писателските завеси с много самоирония.
ПИСАНЕТО Е ЛУДОСТ - Не мога да не се съглася.
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ РАБОТИ - Луда история с няколко немислими обрата в нея, неочаквани трансформации и изненадваща намеса на чужди герои.
СЪДБАТА НА ЧУЖДЕНЕЦА - Един високо профилиран агент си търси работа в българско селце на коня у ауспуха.
НАЙ-ХУБАВАТА КНИГА/НАЙ-ХУБАВАТА ЖЕНА - Най-добрите разкази в книгата. Имам честта да се познавам лично с Таньо, или както е по-известен на фендъма - Вожда. Коста го е хванал идеално на хартия. Липсва само домашната му водка, пред която Пангалактическия гаргаробластер е безобиден, като компот от праскови.
КРЪЧМАТА НА ФРАНСИС ПОЛ - Тук отново усещам влиянието на Сибим Майналовски. Една кръчма, в която налива най-добрият и най-странният детектив из вселените.
БУНКЕРИТЕ НА МАРС - Цикълче от три, отново абсурдни, криминални истории, развиващи се на Марс в някакво бъдеще. Хареса ми, че зад хумора и бъзиците с няколко жанра се разгръща една мащабна и детайлна картина за живота на червената планета. Искам, искам, искам да прочета нещо по-сериозно в тази вселена, много неща, даже.
Четири звездички. Макар хумористичната фантастика да не е моето поприще, сборникът на Коста успя да ме грабне с историите си и да ми хареса, даже много да ми хареса.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews