What do you think?
Rate this book
Самота
"С@мот@" е от типа книги, които трудно се побират в стилови рамки. Дебютният роман на Мартина Дечевска, позната на читателите с работата си като журналист за "VICE" и "Maxim България", културното предаване на БНТ "БунтАРТ" и bTV Новините, със сигурност ще предизвика силна реакция у всеки читател.
Книгата разказва паралелните истории на две млади момичета в два съвършено различни затвора. Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който ѝ поставя нелек избор – със силата на думите си да накара трима души в социалната мрежа ImageBox да се самоубият или тя самата да умре бавно и мъчително. В сънищата ѝ друга разказва историята си. Валерия сама е сложила живота си зад решетките, превръщайки се в робиня на неподходящ мъж заради изкривена садо-мазо версия на любовта.
Историите в "С@мот@" са базирани на действителни събития. Мартина Дечевска се вдъхновява за книгата си от интервюта с момичета, практикуващи игрите на болка и удоволствие, но вместо да предаде историите им в журналистическа форма, решава да ги събере в роман, в който българската действителност е представена с брутален реализъм и преплетена с идеите за контрол на съзнанието и силата на мисълта.
Книгата разказва паралелните истории на две млади момичета в два съвършено различни затвора. Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който ѝ поставя нелек избор – със силата на думите си да накара трима души в социалната мрежа ImageBox да се самоубият или тя самата да умре бавно и мъчително. В сънищата ѝ друга разказва историята си. Валерия сама е сложила живота си зад решетките, превръщайки се в робиня на неподходящ мъж заради изкривена садо-мазо версия на любовта.
Историите в "С@мот@" са базирани на действителни събития. Мартина Дечевска се вдъхновява за книгата си от интервюта с момичета, практикуващи игрите на болка и удоволствие, но вместо да предаде историите им в журналистическа форма, решава да ги събере в роман, в който българската действителност е представена с брутален реализъм и преплетена с идеите за контрол на съзнанието и силата на мисълта.
230 pages, Paperback
First published March 9, 2015
35 people want to read
About the author
Мартина Дечевска
1 book11 followersМартина Дечевска е родена в Пловдив, но живее и твори в Ню Йорк. Тя е позната на читателите с работата си като журналист за списанията VICE и Maxim България, dnevnik.bg, културното предаване на БНТ „БунтАРТ“ и bTV Новините.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
February 22, 2016
Ок, дори не разбрах, кога съм я преполовила - прочетох книгата на един дъх.
~Комбинация между филмите "Inception" (2010) и "Sala samobójców" (2011) + BDSM жанра (но далеч по-груб от във "Fifty shades" и подобните му)~
Признавам, че ми е трудно да напиша ревю - книгата предразполага към индивидуален размисъл, който дори изложен в думи няма да е истина за всеки. Просто след прочита й всеки би си задал може би едни и същи въпроси, но би отговорил различно.
Ще си позволя да цитирам друго ревю:
"В книгата, успешно са засегнати въпроси като:
"Какво е самотата и дали е еднаква за всички?",
"До какво води "животът" в социалните мрежи?",
"Кое ни поддържа живи и ни кара да продължим напред, въпреки нищетата, униженията и самотата, на която сме подложени?"
Всичко е казано точно на място, откровено и директно, действията на героите са представени праволинейно, но мислите им притежават нужната дълбочина."
В "С@мот@" всичко може да се приеме като метафора, търсеща отговори на тези въпроси. Директността позволява на ума да се отвори и без излишно лутане да потърси нещата скрити зад сексуалния глад на героите, зад глада им за болка, зад глада им за внимание. Това всъщност е глад за любов, щастие, за смисъл за съществуване. Нима всеки от нас не го изпитва? Нима всеки от нас не се опитва да го задоволи с каквото и да е този в пренаселен, луд свят? И понякога цената е животът ни - самотни по една или друга причина ние търсим смисъл в измислени светове, в светове създадени от умовете ни, за да се поддържаме живи в реалността. Но точно както Роберта започва да се съмнява, то и ние вече не знаем: "Реалността не беше ли просто изкуствено създадено понятие, също като времето? Сътворено, за да ориентира хората из многопластието на вселената, което ги улеснява, като им показва само една от вероятностите?".
(отделих си и други подобни цитати - красиви, тъжни, каращи ме да се замислям, понякога изразяващи и неща, за които вече съм мислила)
Всъщност моето мнение за социалните мрежи е положително, от гледна точка, че те са прозорец към целия свят, който не всеки може реално да обиколи. Те са мрежа, улавяща случващото се къде ли не и даваща ти възможност да знаеш, да опознаваш. Единственият проблем е разумното използване - хората сякаш често забравят, че не социалната мрежа им е виновна. Те я изграждат, те създават събитията. Те не са риби без възможност да се измъкнат от нея, те са Homo Sapiens - или поне твърдят така, искат да са такива - разумни. Ако нещо в онлайн светът е "зло" - натискаш Shut Down и дотам. Но реалността променяме ние и ако искаме да живеем, ако искаме да живеем разумно, то не трябва да й обръщаме гръб (точно както Роберта променя реалността на Валерия, или пък обратно?).
Пак казвам, (вероятно) зависи от гледната точка, но ето например Роберта откри инересни събеседници онлайн, откри и някой, който стоя дълго пред камерата, за да се увери, че е жива и здрава. Да, беше виртуално, но понякoга това е всичко, което ни е нужно, за да не се чувстваме сами, за да останем будни. А кой казва, че тези виртуални познанства, не биха се пренесли и в реалния свят? Нима е грешно? Защо?
(впрочем, ето едно видео по темата - уви, само на английски: https://www.youtube.com/watch?v=yzZE1... )
Така, наистина много се разписах и май нищо съществено не казах като ревю, но...
Пак ще се повторя - смятам, че "С@мот@"предразполага към размисъл и въпреки 2-3 стилистични забележки (несъществени за посланието и за цялостния стил), наистина е добре написана, увлекателна и препоръчителна за прочит. Прочетете! Помислете! :)
---
---
Ах, само една мъничка забележка - в книгата са използвани няколко разговорни думи, изрази (напр. "козче", "отаку") и доста изречения на английски. Без пояснения под линия, без превод. Да, знам, че вече почти всички знаят английски, знам, че разговорната реч се разбира от почти всички, НО ключава дума е "почти", и дори да е от всички - все пак книгата се води написана от българка, на български, за българи. И за да е четивна и напълно разбираема за наистина всички българи, без значение от възраст, местоживеене и образование, то би било хубаво да има изяснения и превод под линия или в извадка накрая. Но това го вмятам с пожелание да се добави във второ издание, поради изчерпване на количествата на първото (а би било интересно книгата да излезе и в превод на английски и други езици - успех!).
~Комбинация между филмите "Inception" (2010) и "Sala samobójców" (2011) + BDSM жанра (но далеч по-груб от във "Fifty shades" и подобните му)~
Признавам, че ми е трудно да напиша ревю - книгата предразполага към индивидуален размисъл, който дори изложен в думи няма да е истина за всеки. Просто след прочита й всеки би си задал може би едни и същи въпроси, но би отговорил различно.
Ще си позволя да цитирам друго ревю:
"В книгата, успешно са засегнати въпроси като:
"Какво е самотата и дали е еднаква за всички?",
"До какво води "животът" в социалните мрежи?",
"Кое ни поддържа живи и ни кара да продължим напред, въпреки нищетата, униженията и самотата, на която сме подложени?"
Всичко е казано точно на място, откровено и директно, действията на героите са представени праволинейно, но мислите им притежават нужната дълбочина."
В "С@мот@" всичко може да се приеме като метафора, търсеща отговори на тези въпроси. Директността позволява на ума да се отвори и без излишно лутане да потърси нещата скрити зад сексуалния глад на героите, зад глада им за болка, зад глада им за внимание. Това всъщност е глад за любов, щастие, за смисъл за съществуване. Нима всеки от нас не го изпитва? Нима всеки от нас не се опитва да го задоволи с каквото и да е този в пренаселен, луд свят? И понякога цената е животът ни - самотни по една или друга причина ние търсим смисъл в измислени светове, в светове създадени от умовете ни, за да се поддържаме живи в реалността. Но точно както Роберта започва да се съмнява, то и ние вече не знаем: "Реалността не беше ли просто изкуствено създадено понятие, също като времето? Сътворено, за да ориентира хората из многопластието на вселената, което ги улеснява, като им показва само една от вероятностите?".
(отделих си и други подобни цитати - красиви, тъжни, каращи ме да се замислям, понякога изразяващи и неща, за които вече съм мислила)
Всъщност моето мнение за социалните мрежи е положително, от гледна точка, че те са прозорец към целия свят, който не всеки може реално да обиколи. Те са мрежа, улавяща случващото се къде ли не и даваща ти възможност да знаеш, да опознаваш. Единственият проблем е разумното използване - хората сякаш често забравят, че не социалната мрежа им е виновна. Те я изграждат, те създават събитията. Те не са риби без възможност да се измъкнат от нея, те са Homo Sapiens - или поне твърдят така, искат да са такива - разумни. Ако нещо в онлайн светът е "зло" - натискаш Shut Down и дотам. Но реалността променяме ние и ако искаме да живеем, ако искаме да живеем разумно, то не трябва да й обръщаме гръб (точно както Роберта променя реалността на Валерия, или пък обратно?).
Пак казвам, (вероятно) зависи от гледната точка, но ето например Роберта откри инересни събеседници онлайн, откри и някой, който стоя дълго пред камерата, за да се увери, че е жива и здрава. Да, беше виртуално, но понякoга това е всичко, което ни е нужно, за да не се чувстваме сами, за да останем будни. А кой казва, че тези виртуални познанства, не биха се пренесли и в реалния свят? Нима е грешно? Защо?
(впрочем, ето едно видео по темата - уви, само на английски: https://www.youtube.com/watch?v=yzZE1... )
Така, наистина много се разписах и май нищо съществено не казах като ревю, но...
Пак ще се повторя - смятам, че "С@мот@"предразполага към размисъл и въпреки 2-3 стилистични забележки (несъществени за посланието и за цялостния стил), наистина е добре написана, увлекателна и препоръчителна за прочит. Прочетете! Помислете! :)
---
---
Ах, само една мъничка забележка - в книгата са използвани няколко разговорни думи, изрази (напр. "козче", "отаку") и доста изречения на английски. Без пояснения под линия, без превод. Да, знам, че вече почти всички знаят английски, знам, че разговорната реч се разбира от почти всички, НО ключава дума е "почти", и дори да е от всички - все пак книгата се води написана от българка, на български, за българи. И за да е четивна и напълно разбираема за наистина всички българи, без значение от възраст, местоживеене и образование, то би било хубаво да има изяснения и превод под линия или в извадка накрая. Но това го вмятам с пожелание да се добави във второ издание, поради изчерпване на количествата на първото (а би било интересно книгата да излезе и в превод на английски и други езици - успех!).
July 1, 2020
Рядко се случва да прочета нещо така разкрепостено, дори сред чуждестранните заглавия, пък какво остава за книга от български автор. Не че това е някаква критика от моя страна, даже напротив. Иска се кураж, за да се пристъпят някакви очертания и граници, да се мисли обширно, да се пише свободно и да се говори смело на теми, които някога са били табу (за някои продължават да са и до ден днешен).
February 20, 2016
Още в самото начало подходих предубедено към книгата, просто защото това не е моят тип четиво. Изненадата бе, че не останах разочарован, или по-скоро не до такава степен, че да нахейтя, оплюя, оставя книгата или да я рейтна с 1 звезда.
Двата най-големи плюса - авторката е грамотна, умее да пише, все пак е работила като журналист, не е някой безграмотник, който не може да навърже смислово и стилово две изречения. Другото - секса, обичам го, какво да направя, е, да четеш за него не е като да го правиш, но ако е описан добре и детайлно, както в тази книга, палци горе. Браво на момичето.
Двата най-големи минуса, в случая лично за мен. Първо, поредната серия от родни творци, пишещи на тема "купони-пиене-наркотици-безразборен секс-съвременна хипария" и т.н. от сорта. Второ, и по-важно. Тия работи вече съм ги чел, ясни са ми, тоя филм съм го гледал, тия вафли съм ги ял. И садо-мазото, и строгите господари, и по-специалното отношение и виждане на голяма част от писателките (в случая българските) за изброените неща, за секса, за литературата, за Мрежата, начинът, по който ги възприемат и по който им въздействат и ги карат да пишат. Просто не е моят такъв - моят е диаметрално противоположен, имам други цели и визия за литературата и това ме спъваше до голяма степен.
И все пак - в анотацията и на задната корица е описано достатъчно добре какво се намира в тази книга. Сигурен съм, че романът си е намерил своите читатели и че ще намира още.
Двата най-големи плюса - авторката е грамотна, умее да пише, все пак е работила като журналист, не е някой безграмотник, който не може да навърже смислово и стилово две изречения. Другото - секса, обичам го, какво да направя, е, да четеш за него не е като да го правиш, но ако е описан добре и детайлно, както в тази книга, палци горе. Браво на момичето.
Двата най-големи минуса, в случая лично за мен. Първо, поредната серия от родни творци, пишещи на тема "купони-пиене-наркотици-безразборен секс-съвременна хипария" и т.н. от сорта. Второ, и по-важно. Тия работи вече съм ги чел, ясни са ми, тоя филм съм го гледал, тия вафли съм ги ял. И садо-мазото, и строгите господари, и по-специалното отношение и виждане на голяма част от писателките (в случая българските) за изброените неща, за секса, за литературата, за Мрежата, начинът, по който ги възприемат и по който им въздействат и ги карат да пишат. Просто не е моят такъв - моят е диаметрално противоположен, имам други цели и визия за литературата и това ме спъваше до голяма степен.
И все пак - в анотацията и на задната корица е описано достатъчно добре какво се намира в тази книга. Сигурен съм, че романът си е намерил своите читатели и че ще намира още.
January 24, 2016
Мартина Дечевска бе така добра да ми изпрати електронната версия на романа си, за да го прочета и рвюирам. За съжаление, не успях да направя първото, преди да пристъпя към второто, понеже не можах да издържа. Да, разбирам, че авторката си пада по садо-мазо, само че, ако няма нещо друго да добави към това (което също не е кой-знае какво, да си признаем), освен психо-емоционалните си излияния, работата не се получава. Сори.
P.S. А, да - и рипортвам два фалшиви профила, очевидно създадени единствено, за написването на 2 ревюта с 5* на книгата.
P.S. А, да - и рипортвам два фалшиви профила, очевидно създадени единствено, за написването на 2 ревюта с 5* на книгата.
March 27, 2015
За съжаление, финалът на тази книга беше доста разочароващ. Все едно на някой му е дошла готина идея, но за съжаление, както се случи в Lost, идеята има начало, което е хващащо и оплитащо, но авторът не знае как да излече от конците, които сам е заплел. Затова се измъква балъшката. А няма нищо по-разочароващо от прилична книга с лош финал. Тази е такава. Иначе започва добре, но не ти дава отговор на нито един от въпросите, които задава в началото... Уви.
October 26, 2015
Идеята на книгата е супер оригинална и без аналог в пост-модерната българска литература. Мартина е много талантлива и пише адски добре. Историята се развива много увлекателно и персонажите са дълбоки и живи. Препоръчвам този роман!
April 26, 2015
Книгата е много добра! Глътка свеж въздух! Откровена, дълбока и стилна! И секси!
January 2, 2020
Брутална книга във всеки смисъл. Единствено имах нужда от по-силен финал :)
February 29, 2016
„Самота“ – заглавието отговаря много точно на действителността, в която живеем, а съдържанието на книгата още повече. Историята е завладяваща, действието се развива динамично и всичко се прочита общо взето на един дъх. Сюжетът на „Самота“ е модерен, актуален и апелиращ към всички нас. Образите на двете момичета, всяка живееща в свой собствен затвор на мисълта и тялото са всъщност образът на съвременния човек изцяло погълнат от високо технологичния свят, в който живеем. Свят, в който е по-лесно да бъдем себе си удобно скрити зад ярките монитори на своите компютри и телефони. Свят, в който всичко започва и свършва в социалната мрежа. Свят, в който истинските желания и мечти на хората отстъпват място на общоприетите клиширани, насилствено наложени ни и въпреки това до болка вече свикнали с тях, обществени стандарти и поведение. Авторката успява да накара читателят не само да се замисли върху всичко това, а в действителност да изключи телефона си и да излезне на разходка в парка. Всеки от нас може да открие себе си или поне частица от себе си в неините героини, а една книга си заслужава, когато можеш да направиш точно това – да откриеш нещо общо с героите, с историята и по този начин да се почувстваш дори по-близко и до авторът.
Впечателна съм от тази книга. Впечатлена съм от начина, по който е написана. Впечателна съм от авторката, от това че едно младо момиче на 26 години е успяло да създаде със своята първа при това книга, една толкова интересна и поглъща история. Успяло е да създаде една изповед, която сякаш е написана от всички нас. Българската литература има нужда от такива млади, смели и различни автори. Сигурна съм, че Мартина Дечевска няма да ни разочарова и със следващия си проект, аз лично го очаквам с нетърпение!"
Впечателна съм от тази книга. Впечатлена съм от начина, по който е написана. Впечателна съм от авторката, от това че едно младо момиче на 26 години е успяло да създаде със своята първа при това книга, една толкова интересна и поглъща история. Успяло е да създаде една изповед, която сякаш е написана от всички нас. Българската литература има нужда от такива млади, смели и различни автори. Сигурна съм, че Мартина Дечевска няма да ни разочарова и със следващия си проект, аз лично го очаквам с нетърпение!"
Displaying 1 - 9 of 9 reviews