Na Berma de Nenhuma Estrada e Outros Contos

by Mia Couto

Mia Couto é sem sombra de dúvidas o escritor africano de língua portuguesa mais conhecido e a sua obra, várias vezes premiada, está traduzida em diversas línguas.

Surge agora Na Berma de Nenhuma Estrada e Outros Contos, um conjunto de 38 histórias, escolhidas pelo autor dos seus relatos curtos publicados na imprensa portuguesa e moçambicana.
São histórias de um universo mágico, onde o fantástico e o sobrenatural coexistem com o quotidiano, com personagens intensas e uma capacidade de efabulação extraordinária, que nos prendem e nos encantam.

E donde emanam estas histórias? "Vêm da berma de nenhuma estrada. Quero inventar um sítio onde me invente a mim, um sítio onde tudo seja possível outra vez, onde a palavra possa ter essa dimensão mágica. É desse não lugar que surge a escrita, mas ele pertence a um lugar meu, que é Moçambique, a minha infância." (o escritor em entrevista ao portal ajanela.com)

Genres: Short Stories, Mozambique, Fiction, Africa, African Literature

192 pages, Paperback

First published January 1, 2001

About the author

Journalist and a biologist, his works in Portuguese have been published in more than 22 countries and have been widely translated. Couto was born António Emílio Leite Couto.
He won the 2014 Neustadt International Prize for Literature and the 2013 Camões Prize for Literature, one of the most prestigious international awards honoring the work of Portuguese language writers (created in 1989 by Portugal and Brazil).

An international jury at the Zimbabwe International Book Fair called his first novel, Terra Sonâmbula (Sleepwalking Land), "one of the best 12 African books of the 20th century."

In April 2007, he became the first African author to win the prestigious Latin Union Award of Romanic Languages, which has been awarded annually in Italy since 1990.

Stylistically, his writing is heavily influenced by magical realism, a style popular in modern Latin American literature, and his use of language is inventive and reminiscent of Guimarães Rosa.

Português)
Filho de portugueses que emigraram para Moçambique nos meados do século XX, Mia nasceu e foi escolarizado na Beira. Com catorze anos de idade, teve alguns poemas publicados no jornal Notícias da Beira e três anos depois, em 1971, mudou-se para a cidade capital de Lourenço Marques (agora Maputo).
Iniciou os estudos universitários em medicina, mas abandonou esta área no princípio do terceiro ano, passando a exercer a profissão de jornalista depois do 25 de Abril de 1974. Trabalhou na Tribuna até à destruição das suas instalações em Setembro de 1975, por colonos que se opunham à independência. Foi nomeado diretor da Agência de Informação de Moçambique (AIM) e formou ligações de correspondentes entre as províncias moçambicanas durante o tempo da guerra de libertação. A seguir trabalhou como diretor da revista Tempo até 1981 e continuou a carreira no jornal Notícias até 1985.
Em 1983 publicou o seu primeiro livro de poesia, Raiz de Orvalho, que inclui poemas contra a propaganda marxista militante. Dois anos depois demitiu-se da posição de diretor para continuar os estudos universitários na área de biologia.

Além de ser considerado um dos escritores mais importantes de Moçambique, é o escritor moçambicano mais traduzido. Em muitas das suas obras, Mia Couto tenta recriar a língua portuguesa com uma influência moçambicana, utilizando o léxico de várias regiões do país e produzindo um novo modelo de narrativa africana. Terra Sonâmbula, o seu primeiro romance, publicado em 1992, ganhou o Prémio Nacional de Ficção da Associação dos Escritores Moçambicanos em 1995 e foi considerado um dos doze melhores livros africanos do século XX por um júri criado pela Feira do Livro do Zimbabué.

Na sua carreira, foi também acumulando distinções, como os prémios Vergílio Ferreira (1999, pelo conjunto da obra), Mário António/Fundação Gulbenkian (2001), União Latina de Literaturas Românicas (2007) ou Eduardo Lourenço (2012). Ganhou em 2013 o Prémio Camões, o mais importante prémio para autores de língua portuguesa.

Reviews

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА! Шапки долу за превода на Даринка Кирчева!


"Баща ми не отговаряше нито с да, нито с може би. Беше муден и вял човек, познавач на безсъдържателни неща."

"И ми обръщаше внимание: виж мъха, това е начинът стената да се раззелени. Кой я полива, кой я тори? Никой, нищо. Има неща, които само неподвижни растат."

"Жената е майка дори когато вече не е. Всяка майка е пожизнена."

"Солта помага на зеленото манго да узрее. Така щяла да дойде и любовта."

"Сърцето плаче за онова, което няма, и умира от онова, което постига."

"Както гласи поговорката: плака за дъжд, сега се оплакваш от калта!"

"Животът ми така се сгъстяваше, че времето получаваше инфаркт, съсирено от щастие."

"Страхът е нож, който реже с дръжката, а не с острието."

"Съществува човекът, това е факт. Трудно е да съществува човешкото."

"Цялата тя беше въздишка, умората на всички жени от всички времена."

"Отвън дъждът сънуваше, барабанежен."

"Беше хубав следобед за съществуването на човек. Светът миришеше на дом."

[Neva · Rating 5 out of 5]

* "Живяло някога едно детенце – толкова ситно, че всичките му пръстчета били кутрета."
* "Виждах я да минава по улицата, дръпвах пердетата и Вселената тутакси придобиваше обяснение."
* "Дали използваше океана като довод?"
* "...ранобудните жени, прашните старци, девойките в разделна възраст..."
* "Аз потръпвах, радостна, че съм такава малка и така наблизо до този тъй домашен бог."
* "С какво гради дома си паякът? Със сълзи. Прилича на свила, но е не друго, а разнищено сърце."
* "Обзеха ме вътрешни разногласия: кръв на една страна, жили – на друга."
* "...с усмивка като пепел след огън..."
* "...това е то старостта – сякаш тялото се подготвя за сандъка, зарешетва се с кости, става все по-неорганично..."

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Разказите на Мия Коту гъмжат от живописни, забавни, плашещи и трогателни нереалности. Населяващите ги бедняци, жени, старци, деца ту ловят звезди, ту дума не продумват, ту от паяци се превръщат в хора, ту пеят с години без глас, а котките летят. Гонят грозотата и страданието както могат, превръщат света в част от подкожната си същност, скрита от праха и погледите - и пътешестват из дебрите ѝ.

Обич и смелост - рядко се срещат, и то в толкова кратки форми, но Мия Коту ги притежава по един ненатрапчив и мил начин. Сборникът е населен с истории и преливащи се безплътни и безвременни гласове, и е чиста случайност, че тъкмо те и тъкмо сега са се отпечатали на белия лист в прекрасния превод на Даринка Кирчева.

4,5⭐️

————————————————————————————————
🪡 "...защото такава е майчината вещина: да не се заглежда никога в кривината, където мракът заличава света."

🕸️"Небето беше черна дъска, драскана от внезапни прилепи"

🦋"Човекът познава тайните на света: истинската река не шава. Стеле се, безбрежна и небрежна. Водите и се раздвижват от рибешките опашки, безброй ветрила без миг покой. Като нас. Стоим ли кротко като камъни, времето спира."

🪽"Всеки е обложка на друга книга."

🐚"Но всеки добър щурец има неизпята радост."

🐾"Песента е само това: любов, която изгаря в пламька между мигновението на гласа и вечността на тишината."

🔥"Животьт ми така се сгъстяваше, че времето получаваше инфаркт, съсирено от щастие."

🌈"Суетата ми е, че съм жива."

🫧"Всичко придобиваше нова логика: историята, религията, традициите - всичко това винаги ги е разделяло. И семействата се питаха как така са могли да дружат?"

🍇"Нима любовта е заливане с огън, за да се загаси водата?"

🧿"Една река пресича къщата. Тази река, казват, е времето. А спомените са риби, които плуват срещу течението."

🪬"Внушиха ми толкова срам от изпитване на наслада, че накрая взех да изпитвам наслада от чувството на срам."

📿"Аз изчаквах не толкова следващия ден, колкото следващия живот.”

[И~N · Rating 4 out of 5]

Нямах търпение да видя този сборник (който всъщност побира два) на български. Запознах се с Коту преди години с други негови разкази (Vozes anoitecidas, нещо като "Свечерени гласове") и ми направи впечатление особено приятния му език и атмосферата, която плете с него. Надявам се и в бъдеще да четем още от него.
Още впечатления - тук .


"Там, където нищо не става, всичко може да се случи."
*
"Стареенето е обсебване от времето, начин да притежаваш тялото си."
*
"Мариязиня чака на вратата годишното посещение на Сидонио Видаш, епизоичния ѝ съпруг. Ей го сега, в пищна поява, благословен да е той и наперената му кола. Никога не е идвал толкова изобилно. Държеше се тъй, както дъждът постъпва с пресъхналите извори: заливаше след отсъствие."
*
"Някои жени искат мъжа им да е Слънцето. Моя го искам облак. Някои жени говорят с гласа на мъжа си. Моят нека бъде смълчан, а в него аз да тая безмълвията си. Та да бъде той моят глас, когато Бог ми потърси сметка."
*
"Стана оня следобед, с припаднал вече здрач. Поправям се. Казва се, че пада вечер. Казва се също, че пада нощта. Но аз смятам обратното: пада утринта. Поради умора от светлината, самоубийство на сянката. Ще ви обясня. Времето има три твари: утрин, следобед и нощ. Нощта има криле. Но това са щраусови криле. Защото нощта ги носи прибрани, в служба на нищо. Следобедът е котешко създание. Протяга се лениво, измисля си сенки. Утрото, то е охлюв, в юношеска спирала. Пълзи нагоре по стените, разгъва се мудно. И пада безпомощно по пладне."

[Dessislava · Rating 5 out of 5]

Топ сборник.

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

„Отсъствието беше по-дълго от разстоянието.“

„Минаваха ранобудните жени, прашните старци, девойките в разделна възраст.“

„В онова неназовимото там.“

„Офелия вече бе преиздала живота си.“

„Сякаш се е самопредходила, обезплътила.“

„Минаваха ранобудните жени, прашните старци, девойките в разделна възраст.“

„Мястото ѝ бе по-продухливо и от небето, потънало в далечина и забрава.“

„В онова неназовимото там.“

„Днес е точно вторник и половина.‘

„- Остаряваме – казваше Франколино. – Взели сме да се изкорубваме. Знаеш ли как човек забелязва, че остарява?
- Остави ме да си бродирам на мира.
- Разбираме, че сме остарели, защото започват да ни изникват кости и костици. Не си ли забелязала, Лусиня?
- Я си чети вестника, бе човек.“

„- Ти обичаш ли ме такава, каквато съм?
- Каква такава?
Проблемът беше точно в това, в нейната точна самоличност, на удостоверената Езекиела.“

„Искаше да разбере едно последно нещо: каква е неговата религия? Право казано, момчето не знаеше точно. Влезе вътре при баща си, за да уточни. След това отговорът дойде: била другата, единствената, истинската. Ама коя? Това баща му не обяснил.“

„Съществува човекът, това е факт. Трудно е да съществува човешкото. Животът разпаря, човекът вдява конец, кърпи дрехите на времето. Момичето Мимироза не знаеше нищо за тези грижи. Не знаеше също, че всичко е губивременна игра. Вярваше. Че животът е прост, както мокро и вода, прах и земя. Ей така, е непрекроен размер: хората в детска възраст, нещата без последствия.“

[Viktoria · Rating 5 out of 5]

Мия Коту пише проза-метаморфоза. Като паяк е събрал множество животи-нишки и ги е вплел във вълшебно килимче, което е толкова пъстро, че цял един живот не стига да го разнищиш. Една дума е достатъчна: богатство.
И един цитат, за цвят: Времето има три твари: утрин, следобед и нощ. Нощта има криле. Но това са щраусови криле. Защот�� нощта ги носи прибрани, в служба на нищо. Следобедът е котешко създание. Протяга се лениво, измисля си сенки. Утрото, то е охлюв, в юношеска спирала. Пълзи нагоре по стените, разгъва се мудно. И пада безпомощно по пладне.

[Gabriela Kozhuharova · Rating 5 out of 5]

Тази книга е изпълнена с толкова много изящни изречения, че която и страница да отгърнеш, ще те омае. Невероятно красива проза във великолепен превод на Даринка Кирчева.

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

4.3 ⭐

Много изящни и живи разкази. Кратки истории, притаили в себе си море от меланхолия и взрив от емоции.
Африка оживява в разказите на Коту, или по- скоро африканските нрави. Много пъстър и чувствен сборник.

[Ivaelo Slavov · Rating 5 out of 5]

Ще си позволя малко по-сериозно да пиша за тази книга.
Този сборник е нещо страхотно. Това естествено се дължи на Мия Коту, но също толкова заслуга има и преводачката - Даринка Кирчева.
То е 27-ата книга от поредицата "Кратки разкази завинаги" на Жанет 45, и мога смело да кажа, че е най-уникалният (поднасям лични извинение към Керет, Будзати, Леви, Боланьо и всеки друг автор от поредицата) сборник, който съм чел досега.
Лично на мен разказите ми напомняха на латиноамериканския магически реализъм, но примесен с африканската мистика и бедност. Но това е относно сюжетите на разказите.
За сравнително богатия ми литературен опит досега не бях срещал такъв стил на писане, няма да се впускам в детайли какво предствалява, защото има цяла статия относно преводаческите мъки и терзания.
Това е книга, която ще ви кара отново и отново да се пресягате към нея.

[Ipsis · Rating 3 out of 5]

Mia Couto nunca desilude.
Transporta-nos para a África pura através da sua prosa predominantemente poética e doce.

Um mestre incortornavel da escrita mundial e um dos maiores dos nossos tempos.

Ler Mia Couto é viajar sempre, é conhecer, é viver outra vida, com outros sabores, outros aromas e outros amores!

[Vasko Genev · Rating 2 out of 5]

Излишно е да казвам, че неангажирам никой с мнението си.

Постоянното присъствие на брилянтно шлифовани клишета и сентенции в този отчасти сюрреалистичен разказ, не успя да ме причисли към феновете на миакотизма.

ПП Толкова често употребяваната дума “сълзи” лиши всички производни на нея думи от значение.

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Миа Коту е един от онези писатели, които ти влизат под кожата. Думите му имат притегателна сила. Прелистваш и се губиш между страниците. Намираш себе си в историите, защото всички те са толкова човешки.

Удоволствие е да четеш, написаното от автор като Коту. Словото му се лее красиво, грациозно. Истинска наслада за всяка книжна душа.

Разкази по страница, две, събрали в себе си красотата на езика, магията на писането, широкия спектър от душевности и преживявания.

Преводът на Даринка Кирчева е повече от великолепен и само мога да съжалявам, че останалите творби на автора, все още не са намерили път към българския пазар.

Това е книга, която трябва да се преживее. Не да се разкаже.

🌹

“... защото такава е майчината вещина: да не се заглежда никога в кривината, където мрака заличава света.”

“Дори той да издъхнеше, на предела на въздишката, дори и тогава щеше да упражнява и занапред своето майчинство. Жената е майка дори, когато вече не е. Всяка майка е пожизнена.”

“Моят старец бягаше през девет сърца в десето, далеч от тъгата.”

“Този, когото обичаме, се ражда в някакво безвремие.”

“Животът е движещ се път под краката на времето.”

“Съществува човекът, това е факт. Трудно е да съществува човешкото.”

“За какво му било да бъде дете, щом му липсвало детството? Този свят не бил за детинщини. Защо ни създават така невръстни, толкова малки, щом животът се явява винаги отложен за други възрасти, друг живот? Трябвало е да ни създадат вече пораснали, научени да мечтаем със сметка и мярка.”

“Нека оставим Зузе да лети, той вече нямаше къде да падне. В този свят такива птици нямат място за кацане. Там, където той се намира, е друго небе.”

“Ако бях къща, щях да искам да съм прозорец. Защото прозорецът е онова, което къщата не е – празнотата, където тя мечтае да бъде свят.”

[Alessandra Jarreta · Rating 4 out of 5]

Espetacular! É muito raro encontrar uma coletânea de contos formada apenas por histórias incríveis! Extremamente recomendado e uma excelente escolha pra quem quer começar a ler Mia Couto ;)

[Inês Gomes · Rating 3 out of 5]

Alguns destes contos vão ficar na minha memória. “Rosita” seguramente será um deles.
Mas muitos outros irão perder-se no esquecimento.
Contos escritos no estilo tão próprio de Mia Couto.

[Ana · Rating 4 out of 5]

Mia couto é o Rei da escrita poética

[Dessislava Ivanova · Rating 4 out of 5]

"Край никой път" всъщност е книга, която се състои от два сборника с разкази - едноименният и "Наниз от мъниста". И аз лично имах малка пауза между двата, защото усетих някакво натрупване. Това усещане обаче бързо премина и продължих да разгръщам страниците. Това за мен са едни от най-(не)обикновените истории, които може да прочетеш - на ръба между магическото и ежедневното, проницателни, неочаквани, често свършващи рязко и безцеремонно, оставящи те с мислите ти. Преводът е феноменално добър - авторът има неподражаем стил и начин на писане, които често го правят непреведим, но Даринка Кирчева е направила чудеса с думите. Бих могла да цитирам половината книга - изреченията често се набиваха в погледа и главата ми, толкова много пъти просто ги гледах втренчено. Уж простички неща, а гениални. Повече такива книги трябва да се издават - различни.

[carpe librorum :)]

Estes contos de Mia conto são África líquida, engarrafada, todo um fluido vitaminado para ir bebendo e saboreando. Amo :)

[Raquel · Rating 4 out of 5]

Este foi o meu primeiro contato com Mia Couto e adorei a narrativa do autor. Os temas abordados nesta coleção de contos são bastante mundanos, no entanto, juntamente com a escrita do autot prenderam-me desde a primeira até à última história. Posso dizer que não houve um conto de que não gostei. São contos bastante curtos (por volta de 5 páginas cada) pelo que apelam bastante à interpretação e à sensibilidade de cada leitor. A reflexão e releitura dos contos será necessária para aproveitar a leitura ao máximo. De entre os meus contos favoritos estão: A morte, o tempo e o velho, Ezequiela, a humanidade, A cantadeira, O assalto e Rosita. No geral, posso dizer que esta leitura (que me acompanhou ao longo de 3 meses) me satisfez bastante. Tenho intenção de continuar as minhas leituras de Mia Couto em breve, desta vez talvez com um romance.

[Andre · Rating 5 out of 5]

Макар че произведението е извън моите основни читателски търсения(и по-скоро ми попадна случайно), качеството на текста и майсторството на автора са безспорни. Също така, най-вероятно преводът е трябвало да пре��долее значителни езикови препятствия(поздравления за това, което се е получило).
Всъщност, авторът се оказа великолепен писател, а книгата е наистина изключителна. Бих прочел и други негови произведения.

[Raquel Fru · Rating 4 out of 5]

Primeiro livro de Mia Couto. Já tinha desejo de o ler há muito tempo. Não desiludiu. Que escrita tão bela, tão própria. Com surrealismo, magia, realidade, novas palavras e muita África. Tudo com um bom gosto imenso. Belíssimo escritor.

[Monique · Rating 3 out of 5]

Some REALLY good quotes
Overall the stories were not THAT captivating to me, but it was an enjoyable read.

[Cristina Torrão · Rating 3 out of 5]

São trinta e oito contos de Mia Couto, muito curtos (no máximo, cinco páginas), selecionados de entre publicação dispersa por jornais e revistas. É escusado salientar a qualidade literária das obras deste escritor moçambicano, um dos maiores vultos atuais da literatura em língua portuguesa. Uma das suas marcas é a criação de palavras, tantas, que não vale a pena listar aqui, nunca conseguiria referi-las todas. Opto por referir a minha preferida (pelo menos, neste livro): “tristemunha”.

A escrita é muito densa, as imagens e metáforas sucedem-se umas às outras, no que subsiste sempre o perigo de se tornarem vulgares. Para mim, foi igualmente interessante sentir a mentalidade e o modo de vida africanos, pelos quais tenho grande curiosidade. Não posso, porém, dizer que os contos me tenham cativado. Uma coisa é reconhecer a qualidade literária, outra coisa é encontrar uma leitura que realmente nos envolva. Houve um conto do qual gostei muito: Prostituição Auditiva. Gostei bastante de mais quatro ou cinco, mas o resto de facto não me cativou particularmente.

Foi o primeiro livro que li de Mia Couto e acho que, da próxima vez, experimentarei um romance. Quem sabe, não fique tão desiludida…

[Maria Carmo · Rating 5 out of 5]

É a primeira vez que leio Mia Couto e, se já tinha boa impressão dele, devo confessar que fiquei definitivamente conquistada! Faz lembrar um Ondjaki mais maduro (não que Ondjaki não seja maduro, mas em termos de idade as palavras em Mia Couto tiveram mais tempo para enraizar-se na Alma e crescer).

Este livro tam contos magníficos, que nos trazem o cheiro da terra e a estranheza que depois se adentra do uso das palavras... Para mencionar apenas alguns dos contos, para além do que dá título ao livro "Na Berma de nenhuma estrada" o que eu mais adorei foi o conto do fazedor de estrelas! O dos gatos voadores também espanta...

Uma das características deste autor é a compaixão que perpassa do coração dos seus personagens, mesmo quando por vezes são rudes ou até resolvem actuar agressivamente... É como se o substracto de bondade que existe no coração da humanidade pingasse destas personagens como água ou suor...

Definitivamente a ler!!!!

Maria Carmo

Lisboa 3 de Janeiro de 2012.

[Darina Georgieva · Rating 5 out of 5]

Първите разкази не ме грабнаха. Бях обаче заинтригувана от личноста на Мия Коту - бял мъж, африканец от Мозамбик, биолог, журналист - все взаимоизключващи се черти, и от приказния стил на писане. Като добавим, че съм и фен на поредицата "Кратки разкази завинаги" на Жанет 45, продължих да чета. И попаднах в магическата реалност на Коту и Африка. Ако сме свикнали с факта, че Европа и Балканите са нашият център, то тази книга ни показва съвсем различен свят, в чийто център има тигри, свръхестественост, и приказност. Свят, в който ""природа" е другото име за живота" - "Ние сме част от природата и тя е част от нас. Нещо повече, европейската дума "природа" няма конкретен еквивалент сред езиците от групата на банту.
"Новият свещеник" и "Момчето, което пишеше стихове" са само два от разказите, които остават с мен. Особено интересни са извадките в края на книгата на @Neva от интервюта на Мия Коту за оръжието, Арика, Португалия.
Друга реалност (или нереалност).

[Iamsimplybooked · Rating 5 out of 5]

Ще си позволя малко по-сериозно да пиша за тази книга.
Този сборник е нещо страхотно. Това естествено се дължи на Мия Коту, но също толкова заслуга има и преводачката - Даринка Кирчева.
То е 27-ата книга от поредицата "Кратки разкази завинаги" на Жанет 45, и мога смело да кажа, че е най-уникалният (поднасям лични извинение към Керет, Будзати, Леви, Боланьо и всеки друг автор от поредицата) сборник, който съм чел досега.
Лично на мен разказите ми напомняха на латиноамериканския магически реализъм, но примесен с африканската мистика и бедност. Но това е относно сюжетите на разказите.
За сравнително богатия ми литературен опит досега не бях срещал такъв стил на писане, няма да се впускам в детайли какво предствалява, защото има цяла статия относно преводаческите мъки и терзания.
Това е книга, която ще ви кара отново и отново да се пресягате към нея.

[Pedro · Rating 5 out of 5]

Em cada conto o autor consegue conquistar-nos. As personagens bebem de uma matriz humana extremamente realista, que acabam por ecoar em nós mesmos. Cada história evoca uma vertente de África e cenários que nos apaixonam. A mistura entre a realidade e o fantástico ajuda a passar mensagens que são relevantes para os dias de hoje, mesmo na nossa Europa. Por estar dividido em contos ajuda à reflexão, porque nos obriga a parar no fim de cada um.

Recomendo a quem não conheça Mia Couto ou a quem goste de pensar sobre a sociedade.

[Maurício da Fonte Filho · Rating 5 out of 5]

"Já sentei na margem do tempo. Parei minha vida ali, deitado na berma. Descobri que não há margem. Tudo é correnteza, a margem só na aparência está parada".

Em "Na Berma de Nenhuma Estrada", Mia Couto nos apresenta uma coletânea de contos que bebem do regato da poesia e voam nas asas do realismo fantástico.

Com uma linguagem que remete à inventividade da prosa roseana, o autor nos apresenta narrativas que transitam entre o vivido e o sonhado, explorando as dores e as delícias do nosso existir.

[Hugo.viseu · Rating 3 out of 5]

My first Mia Couto book. He is indeed an artisan of words. His language is beautiful and his neologisms very pleasant. It is a pleasure to read these short stories. Also because you read them in no time.
The relatively low rating is due to the fact that I didn't really manage to get excited about the book or the characters.
Possibly the book was not for me, but I strongly recommend it to others that want to feel Africa in Portuguese.

[Livia Moreno de Marco · Rating 5 out of 5]

The book is delightful to read the same time you can feel hit in the face when facing a reality that is so close and distant to us. It works with you thoughts and feelings in a very interesting way. Mia couto writes the stories like a poem, with so rich figures of language and very image-tic descriptions. A must read.