Животът проблясва в неочаквани, често парадоксални ситуации в разказите от сборника „Чувствай се в синьо, обличай се в червено”. Тийнейджърка бунтарка и умствено изостанало дете споделят цигара и откриват миг свобода в своята различност. Неизлечимо романтичен съпруг инсценира изневери, за да върне угасналата страст в брака. Поетеса, изгубена в търсенето на думите си, се натъква на фраза, която звучи като пророчество. Едно пътуване постепенно се превръща в кошмар, за да завърши с неочаквано приемане на любовта.
Балансирайки между комичното и трагичното, тези истории се вглеждат в самотата, отсъствието и отказа да приемем реалността, но същевременно отварят пространство за жаждата за живот – единствения възможен спасителен пояс.
Синопсисът ми беше по-интригуващ от самите разкази. Все пак разбирам идеята на авторката – пише просто за сложните вътрешни катаклизми у човек, представя ги семпло ей така между другото. Неизменно присъства темата за писането, връзката писател-живот; пиши-живей; стремежът и вечната амбиция. Усещам, че има известна автофикция. Можибибиби романът ѝ за Кавафис ще ми хареса повече.