What do you think?
Rate this book
Градска самодива #2
Юдина щерка
Когато светът ти се срине, заповядай в моя.
Пролетта заварва Видин в разгара на смъртоносна зараза. Чумата не знае милост – развихря се в шеметна жътва. Кръволок, злокобният главатар на караконджулите, събира жертвите ѝ в орда вампирясали мъртъвци, които да му служат.
Страшното тепърва предстои.
Поела на плещите си отговорността да овладее бедствието, Вечерницата Зора е готова на крайни мерки. Дори на черна магия.
По-лесно ще обърнеш течението на Дунава, отколкото да спреш нашествието на неживи.
Глогарят Явор се изправя срещу нарасналата заплаха с присъщите си преданост и всеотдайност. Как обаче ще постъпи, ако се наложи да избира между дълга си и живота на любимата си?
Самодивата е твоето слабо място, глогарю. Обаче ти не си нейното.
Бунтар по природа, Преслав се вълнува повече от огнената юда Юлия, отколкото от задълженията си. Начело с Куцулан, върколаците се включват сърцато в защитата на Видин. Ала в глутницата има предател.
Писано му е да забие нож в гърба на алфата си.
Все по-веща в билкарството, Срацимира се впуска в разработването на лек, който да спаси заразените смъртни. Собствените ѝ бесове обаче я тласкат в опасна посока. Дали чудодейна отвара може да избави самодивата от собствените ѝ страхове и да запази премените ѝ бели?
Хората сте като плочици домино – зависими помежду си. Смъртта на човек поваля онзи, който го обича най-силно.
Бутнеш ли правилната плочица, пада набелязаната.
А мен страшно ме бива в тази игра
Пролетта заварва Видин в разгара на смъртоносна зараза. Чумата не знае милост – развихря се в шеметна жътва. Кръволок, злокобният главатар на караконджулите, събира жертвите ѝ в орда вампирясали мъртъвци, които да му служат.
Страшното тепърва предстои.
Поела на плещите си отговорността да овладее бедствието, Вечерницата Зора е готова на крайни мерки. Дори на черна магия.
По-лесно ще обърнеш течението на Дунава, отколкото да спреш нашествието на неживи.
Глогарят Явор се изправя срещу нарасналата заплаха с присъщите си преданост и всеотдайност. Как обаче ще постъпи, ако се наложи да избира между дълга си и живота на любимата си?
Самодивата е твоето слабо място, глогарю. Обаче ти не си нейното.
Бунтар по природа, Преслав се вълнува повече от огнената юда Юлия, отколкото от задълженията си. Начело с Куцулан, върколаците се включват сърцато в защитата на Видин. Ала в глутницата има предател.
Писано му е да забие нож в гърба на алфата си.
Все по-веща в билкарството, Срацимира се впуска в разработването на лек, който да спаси заразените смъртни. Собствените ѝ бесове обаче я тласкат в опасна посока. Дали чудодейна отвара може да избави самодивата от собствените ѝ страхове и да запази премените ѝ бели?
Хората сте като плочици домино – зависими помежду си. Смъртта на човек поваля онзи, който го обича най-силно.
Бутнеш ли правилната плочица, пада набелязаната.
А мен страшно ме бива в тази игра
580 pages, Paperback
Published May 18, 2026
About the author
Симона Панова
6 books97 followersРодена съм през 1992 във Видин. Израснах край Дунава, из величествените сенки на "Баба Вида" и приказните улички на "Калето". Оттогава обожавам легендите.
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
May 21, 2026
Поредният роман на Симона, който се намества удобно под кожата и след това се разтваря в красива феерия от усещания и емоции. Но откъде да започна?
Авторката пише с размах, като потапя читателите в духа на Видин, срещайки ги с героите във феноменална смес от автентичност и магически реализъм. Живи, пълнокръвни и убедително реални, главните персонажи имат не просто история - те имат душа. Стилът й е разпознаваем и увлекателен, не усетих как прелитат страниците.
А Видин? Той е по-живописен от всякога, представен през погледа на Симона Панова, като както обикновено, любовта й към града пропива през хартията като мастило.
Красота.Трагедия. Любов. И естествено - щипка магия. Именно това е и самата Симона.🌹
Авторката пише с размах, като потапя читателите в духа на Видин, срещайки ги с героите във феноменална смес от автентичност и магически реализъм. Живи, пълнокръвни и убедително реални, главните персонажи имат не просто история - те имат душа. Стилът й е разпознаваем и увлекателен, не усетих как прелитат страниците.
А Видин? Той е по-живописен от всякога, представен през погледа на Симона Панова, като както обикновено, любовта й към града пропива през хартията като мастило.
Красота.Трагедия. Любов. И естествено - щипка магия. Именно това е и самата Симона.🌹
May 27, 2026
༗⋆˚࿔ "Юдина щерка", Симона Панова
(РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА "ГРАДСКА САМОДИВА", макар че общо взето ако не сте я чели още, не знам какво чакате)
༗⋆˚࿔ Последния път, когато махнахме за довиждане на вълшебните светове на Симона Панова, изпратихме Видин по-объркан, отколкото някога сме го помнили - завладян от равилнялата се чума, свърталище на вампирясали мъртъвци, истинско царство на смъртта във всичките ѝ най-злокобни форми.
༗⋆˚࿔ Въпреки съкрушителната загуба обаче обичаните ни главни герои не са способни да се откажат - Вечерницата Зора е готова да прибегне и до черна магия, за да спаси града си; глогарят Явор, с типичната за него жервтоготовност, се впуска в битката без да подозира пред какви избори ще бъде поставен; върколакът Преслав е напълно зашеметен от любимата си юда Юлия, но се сблъсква челно с реалността на едно зловещо пророчество за зловещ нож в гърба, което ще изправи глутницата му и нейния главатар пред разпад; самодивата Срацимира пък занимава ръцете си с билкарство, за да помогне на заболелите смъртни, но решимостта ѝ да не се поддаде на чувствата си към Явор и да запази белия цвят на одеждите си, тя разработва злокобна отвара, която може и да я направи неуязвима, но може и да ѝ причини неизмерима болка.
༗⋆˚࿔ И така, разколебани, разпилени, несигурни в себе си, в отношенията си и в целостта на света, който са познавали, нашите герои ще се изправят срещу мъртвешката армия на Кръволок, решен да ги събори един по един подобно на плочици домино.
༗⋆˚࿔ На първо място - безкрайно (толкова много, че не подлежи на изговаряне) благодаря на Симона Панова за удоволствието да прочета "Юдина щерка" преди нейното издаване. Никога няма да имам достатъчно думи да благодаря за привилегията на приятелството с теб, и да знаеш, че да видя името си в благодарностите ме разплака почти толкова, колкото финалът на тази книга. Зла си, обичам те. ♡
༗⋆˚࿔ А сега по същество - ако трябва да опиша "Юдина щерка" с една фраза, тя ще бъде следната: всичко, което заобичахме от "Градска самодива" и всичко, което ни липсваше от трилогията "Змей закрилник".
༗⋆˚࿔ Какво имам предвид с това? За мен "Градска самодива" определено беше началото на една много по-добра поредица, в която атмосферата е доста по-мрачна, наситена с повече кръв, повече скръб, повече усещане за стаена в ъглите на повествованието зловещина, която сякаш е готова да изскочи през страниците и да прегризе гърлото на читателя си. Змейската трилогия обаче си заема специално място в сърцето ми - изпълнена едновременно с приказност и смях, със загадъчния свят на фолклора, но и с много живи персонажи, към които до болка се привързах.
༗⋆˚࿔ "Юдина щерка", стори ми се, без да ни взима от пленяващата тъмна атмосфера на предходницата си, ни връща към това, което ни липсваше от предишната поредица - закачки дори и в разгара на бедствието, доволно количество сарказъм, и щипка романтика (по-своенравна и по-огнена от тази на Явор и Срацимира), ей така, колкото за разкош.
༗⋆˚࿔ Добавянето на Преслав и Юлия като нови разказвачи внася свежест в поредицата, представя едно алтернативно лице на историята, което ни напомня, че изглежда има хора, които дори и в разгара на апокалипсис биха имали енергия за мааалко токсична, но пък много чаровна в незрелостта си любов. И в този смисъл те прекрасно контрастират с връзката между Срацимира и Явор - изтъкана от несигурност, чувство за вина, колебание между чувства и дълг, болезнена в отдалечеността си и в копнежа си за близост.
༗⋆˚࿔ Въпреки динамиката на тези отношения обаче, които в началото може и да ни подлъжат, че в тази книга Симона Панова може и да ни пожали, може и да не ни боли толкова (не сме ли си научили урока вече...), фокусът на романа си остава загубата.
༗⋆˚࿔ Загубата не на бойното поле срещу силите на злото, а скръбта, при това в най-личната ѝ интимна форма - загубата на близък човек и как тя често се усеща като загуба на чувството за себе си, загуба на света, който вчера си е бил цял, а днес вече е на парченца. Изключително много ми хареса епизодът, в който усещането за скръб е сравнено със стъклен щит, зад който рационално осъзнаваме, че трябва да ни боли, но не сме способни да изпитаме тази болка - усещане, което познавам от първо лице и знам колко унищожително може да бъде.
༗⋆˚࿔ Разбира се, освен всичко това, поредицата все пак ще ни предложи епични битки, в които се сблъскват силите на фолклорни създания, ще ни накара да затаим дъха си на последните страници, и да осъзнаем, че сме били наивни да се надяваме, че може би ще ни се разминат сълзите този път.
༗⋆˚࿔ С нетърпение очакваме следващото приключение в този зловещ, но не по-малко вълшебен Видин. ♡
(РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА "ГРАДСКА САМОДИВА", макар че общо взето ако не сте я чели още, не знам какво чакате)
༗⋆˚࿔ Последния път, когато махнахме за довиждане на вълшебните светове на Симона Панова, изпратихме Видин по-объркан, отколкото някога сме го помнили - завладян от равилнялата се чума, свърталище на вампирясали мъртъвци, истинско царство на смъртта във всичките ѝ най-злокобни форми.
༗⋆˚࿔ Въпреки съкрушителната загуба обаче обичаните ни главни герои не са способни да се откажат - Вечерницата Зора е готова да прибегне и до черна магия, за да спаси града си; глогарят Явор, с типичната за него жервтоготовност, се впуска в битката без да подозира пред какви избори ще бъде поставен; върколакът Преслав е напълно зашеметен от любимата си юда Юлия, но се сблъсква челно с реалността на едно зловещо пророчество за зловещ нож в гърба, което ще изправи глутницата му и нейния главатар пред разпад; самодивата Срацимира пък занимава ръцете си с билкарство, за да помогне на заболелите смъртни, но решимостта ѝ да не се поддаде на чувствата си към Явор и да запази белия цвят на одеждите си, тя разработва злокобна отвара, която може и да я направи неуязвима, но може и да ѝ причини неизмерима болка.
༗⋆˚࿔ И така, разколебани, разпилени, несигурни в себе си, в отношенията си и в целостта на света, който са познавали, нашите герои ще се изправят срещу мъртвешката армия на Кръволок, решен да ги събори един по един подобно на плочици домино.
༗⋆˚࿔ На първо място - безкрайно (толкова много, че не подлежи на изговаряне) благодаря на Симона Панова за удоволствието да прочета "Юдина щерка" преди нейното издаване. Никога няма да имам достатъчно думи да благодаря за привилегията на приятелството с теб, и да знаеш, че да видя името си в благодарностите ме разплака почти толкова, колкото финалът на тази книга. Зла си, обичам те. ♡
༗⋆˚࿔ А сега по същество - ако трябва да опиша "Юдина щерка" с една фраза, тя ще бъде следната: всичко, което заобичахме от "Градска самодива" и всичко, което ни липсваше от трилогията "Змей закрилник".
༗⋆˚࿔ Какво имам предвид с това? За мен "Градска самодива" определено беше началото на една много по-добра поредица, в която атмосферата е доста по-мрачна, наситена с повече кръв, повече скръб, повече усещане за стаена в ъглите на повествованието зловещина, която сякаш е готова да изскочи през страниците и да прегризе гърлото на читателя си. Змейската трилогия обаче си заема специално място в сърцето ми - изпълнена едновременно с приказност и смях, със загадъчния свят на фолклора, но и с много живи персонажи, към които до болка се привързах.
༗⋆˚࿔ "Юдина щерка", стори ми се, без да ни взима от пленяващата тъмна атмосфера на предходницата си, ни връща към това, което ни липсваше от предишната поредица - закачки дори и в разгара на бедствието, доволно количество сарказъм, и щипка романтика (по-своенравна и по-огнена от тази на Явор и Срацимира), ей така, колкото за разкош.
༗⋆˚࿔ Добавянето на Преслав и Юлия като нови разказвачи внася свежест в поредицата, представя едно алтернативно лице на историята, което ни напомня, че изглежда има хора, които дори и в разгара на апокалипсис биха имали енергия за мааалко токсична, но пък много чаровна в незрелостта си любов. И в този смисъл те прекрасно контрастират с връзката между Срацимира и Явор - изтъкана от несигурност, чувство за вина, колебание между чувства и дълг, болезнена в отдалечеността си и в копнежа си за близост.
༗⋆˚࿔ Въпреки динамиката на тези отношения обаче, които в началото може и да ни подлъжат, че в тази книга Симона Панова може и да ни пожали, може и да не ни боли толкова (не сме ли си научили урока вече...), фокусът на романа си остава загубата.
༗⋆˚࿔ Загубата не на бойното поле срещу силите на злото, а скръбта, при това в най-личната ѝ интимна форма - загубата на близък човек и как тя често се усеща като загуба на чувството за себе си, загуба на света, който вчера си е бил цял, а днес вече е на парченца. Изключително много ми хареса епизодът, в който усещането за скръб е сравнено със стъклен щит, зад който рационално осъзнаваме, че трябва да ни боли, но не сме способни да изпитаме тази болка - усещане, което познавам от първо лице и знам колко унищожително може да бъде.
༗⋆˚࿔ Разбира се, освен всичко това, поредицата все пак ще ни предложи епични битки, в които се сблъскват силите на фолклорни създания, ще ни накара да затаим дъха си на последните страници, и да осъзнаем, че сме били наивни да се надяваме, че може би ще ни се разминат сълзите този път.
༗⋆˚࿔ С нетърпение очакваме следващото приключение в този зловещ, но не по-малко вълшебен Видин. ♡
May 18, 2026
Романът "Юдина щерка" на Симона Панова е от онези продължения, които не просто „се появяват“, защото трябва, а защото имат какво още да кажат. И го правят уверено. Още от първите страници отново се завръщаме при Срацимира, Явор и останалите – и то по толкова естествен начин, че човек се хваща да се пита дали изобщо някога е напускал Видин. Няма го онова трескаво припомняне „чакай сега, кой кой беше“, няма го и досадното обясняване. Напротив – действието те поема за ръка и те връща обратно, сякаш си излязъл за малко и вече си пак вътре. Или Симона Панова много хитро е „посадила“ спомените от първата част някъде в съзнанието ни, или просто пише така, че да не ти се налага да се мъчиш да помниш – което, честно казано, е направо самодивско умение.
Трудно е да се говори за книгата (особено за тази), без да се каже повече, отколкото трябва – и това само по себе си говори достатъчно. Ако в предходната част видяхме стабилно изграждане на свят, тук вече говорим за нещо много по-мащабно. Светът, образите и съдбите не просто съществуват – те се преплитат, разгръщат се на пластове, задълбочават се. Персонажите не стоят „на повърхността“, а се развиват постепенно, логично, понякога болезнено. И това е от онези редки случаи, в които можеш да кажеш, че героите не просто преживяват историята – те я носят със себе си.
Интересното е, че дори образите, които на пръв поглед изглеждат ефирни, почти лековати (и тук ще се въздържа да конкретизирам – доверете ми се), всъщност крият сериозна дълбочина. Под воала на юдиното червено (добре де, Юлия!) има тежест, има преживяване, има онзи тип емоция, която не крещи, а стои и тежи. И точно когато си кажеш „добре, този герой е по-лек“, текстът почти намигва и ти показва, че си избързал със заключенията си. Не грубо, не назидателно – по-скоро с едно тихо „не бързай толкова“.
Още нещо, което лично за мен беше важно – и което книгата успя да адресира още в самото начало – е онова съмнение, което всички сме имали поне веднъж: дали продължението ще е на нивото на първата част. Защото, нека си признаем, колко пъти сме виждали обратното? Започва се силно, увличащо, красиво… и после някъде по пътя нещата започват да се разпадат. Тук обаче не е така. Тук имаме точно обратното – надграждане. Личи си, че авторката си е дала време. Да мисли, да проучва, да подрежда. И това усилие не просто се усеща – то държи книгата стабилна от начало до край. Резултатът е не просто добра втора част, а стойностно произведение, което спокойно може да застане редом до утвърдени имена в съвременната българска литература.
Темпото също заслужава внимание. Наскоро попаднах на книга, която с ентусиазъм „навиваше пружината“ в продължение на стотици страници… само за да реши накрая, че ѝ е писнало и да приключи набързо. Тук подобно нещо няма. Действието се развива плавно, но не и бавно – напротив, постоянно нещо се случва. Когато стигнем до кулминацията, тя има нужното пространство да се разгърне – достатъчно бързо, за да е вълнуваща, и достатъчно подробно, за да е ясна. Няма усещане за претупване, няма онова „чакай, това кога стана“. Всичко е на мястото си – и точно затова финалът не просто затваря тази част от историята, а я оставя отворена точно толкова, колкото да те накара да чакаш с нетърпение следващата, трета книга от поредицата.
И може би едно от най-силните качества на книгата – способността ѝ да не съди прибързано. Действия, които на пръв поглед изглеждат еднозначно „лоши“, получават своя контекст. Не за да бъдат оправдани, а за да бъдат разбрани. Това е тънка граница, по която не всеки автор може да върви уверено. Тук обаче балансът е налице. Историята показва и двете страни – и те кара да се замислиш. А понякога това е много по-ценно от това да ти каже какво да мислиш.
Обикновено в ревютата си разказвам поне малко за сюжета. Тук обаче няма да го направя. Нито спойлери, нито насоки. Защото Юдина щерка е от онези книги, които трябва да се изживеят лично. Без подсказки, без предварителни очаквания. Просто да влезеш вътре… и да видиш къде ще те отведе.
И ако трябва да завърша с оценка, тя е повече от ясна – това са едни напълно заслужени, самодивски и съвсем малко юдини пет звезди. Не просто заради историята, а заради вниманието към детайла, уважението към читателя и онова усещане, че държиш в ръцете си книга, в която е вложено време, мисъл и сърце. Рядко ми се случва да затворя книга с усещането, че съм преживял нещо, а не просто прочел история – и точно тук се крие истинската стойност на този роман.
Трудно е да се говори за книгата (особено за тази), без да се каже повече, отколкото трябва – и това само по себе си говори достатъчно. Ако в предходната част видяхме стабилно изграждане на свят, тук вече говорим за нещо много по-мащабно. Светът, образите и съдбите не просто съществуват – те се преплитат, разгръщат се на пластове, задълбочават се. Персонажите не стоят „на повърхността“, а се развиват постепенно, логично, понякога болезнено. И това е от онези редки случаи, в които можеш да кажеш, че героите не просто преживяват историята – те я носят със себе си.
Интересното е, че дори образите, които на пръв поглед изглеждат ефирни, почти лековати (и тук ще се въздържа да конкретизирам – доверете ми се), всъщност крият сериозна дълбочина. Под воала на юдиното червено (добре де, Юлия!) има тежест, има преживяване, има онзи тип емоция, която не крещи, а стои и тежи. И точно когато си кажеш „добре, този герой е по-лек“, текстът почти намигва и ти показва, че си избързал със заключенията си. Не грубо, не назидателно – по-скоро с едно тихо „не бързай толкова“.
Още нещо, което лично за мен беше важно – и което книгата успя да адресира още в самото начало – е онова съмнение, което всички сме имали поне веднъж: дали продължението ще е на нивото на първата част. Защото, нека си признаем, колко пъти сме виждали обратното? Започва се силно, увличащо, красиво… и после някъде по пътя нещата започват да се разпадат. Тук обаче не е така. Тук имаме точно обратното – надграждане. Личи си, че авторката си е дала време. Да мисли, да проучва, да подрежда. И това усилие не просто се усеща – то държи книгата стабилна от начало до край. Резултатът е не просто добра втора част, а стойностно произведение, което спокойно може да застане редом до утвърдени имена в съвременната българска литература.
Темпото също заслужава внимание. Наскоро попаднах на книга, която с ентусиазъм „навиваше пружината“ в продължение на стотици страници… само за да реши накрая, че ѝ е писнало и да приключи набързо. Тук подобно нещо няма. Действието се развива плавно, но не и бавно – напротив, постоянно нещо се случва. Когато стигнем до кулминацията, тя има нужното пространство да се разгърне – достатъчно бързо, за да е вълнуваща, и достатъчно подробно, за да е ясна. Няма усещане за претупване, няма онова „чакай, това кога стана“. Всичко е на мястото си – и точно затова финалът не просто затваря тази част от историята, а я оставя отворена точно толкова, колкото да те накара да чакаш с нетърпение следващата, трета книга от поредицата.
И може би едно от най-силните качества на книгата – способността ѝ да не съди прибързано. Действия, които на пръв поглед изглеждат еднозначно „лоши“, получават своя контекст. Не за да бъдат оправдани, а за да бъдат разбрани. Това е тънка граница, по която не всеки автор може да върви уверено. Тук обаче балансът е налице. Историята показва и двете страни – и те кара да се замислиш. А понякога това е много по-ценно от това да ти каже какво да мислиш.
Обикновено в ревютата си разказвам поне малко за сюжета. Тук обаче няма да го направя. Нито спойлери, нито насоки. Защото Юдина щерка е от онези книги, които трябва да се изживеят лично. Без подсказки, без предварителни очаквания. Просто да влезеш вътре… и да видиш къде ще те отведе.
И ако трябва да завърша с оценка, тя е повече от ясна – това са едни напълно заслужени, самодивски и съвсем малко юдини пет звезди. Не просто заради историята, а заради вниманието към детайла, уважението към читателя и онова усещане, че държиш в ръцете си книга, в която е вложено време, мисъл и сърце. Рядко ми се случва да затворя книга с усещането, че съм преживял нещо, а не просто прочел история – и точно тук се крие истинската стойност на този роман.
May 30, 2026
„Юдина щерка“ е продължение, което не просто надгражда света на „Градска самодива“, а разширява значително неговите мащаби и емоционална дълбочина. Ако в първата книга имаше време за опознаване на героите и правилата на света, тук Симона Панова хвърля читателя директно в събитията и не намалява темпото до последната страница.
Едно от най-силните качества на романа е работата с персонажите. Авторката изгражда различни взаимоотношения и динамики между героите, като всяка от тях носи собствен характер и емоционална тежест. Независимо дали става дума за любов, приятелство, преданост или зависимост, нищо не е представено еднопластово. Това прави героите живи и човешки, а изборите им – разбираеми дори когато са болезнени.
Сюжетът е напрегнат и постоянно се движи напред, но най-силно впечатление ми направи начинът, по който авторката вплита по-сериозни теми в историята. Книгата разглежда различни проявления на любовта, последиците от загубата, токсичните взаимоотношения, отговорността към другите и цената на решенията, които вземаме. Всичко това е органично вплетено в повествованието и никога не звучи назидателно или самоцелно.
Отделно заслужава да се отбележи и писателският стил. Образният език, атмосферата и характерните ѝ сравнения превръщат дори привидно спокойните сцени в запомнящи се моменти. А когато дойде време за големите обрати, те са подготвени внимателно и носят реални последствия за героите и света.
„Юдина щерка“ е книга, която ме държа емоционално ангажирана от началото до края и остави след себе си много размисли. За мен това е едно изключително силно продължение и още едно доказателство за умението на Симона Панова да създава истории, които съчетават увлекателен сюжет, фолклорна магия и дълбоко човешки персонажи.
Едно от най-силните качества на романа е работата с персонажите. Авторката изгражда различни взаимоотношения и динамики между героите, като всяка от тях носи собствен характер и емоционална тежест. Независимо дали става дума за любов, приятелство, преданост или зависимост, нищо не е представено еднопластово. Това прави героите живи и човешки, а изборите им – разбираеми дори когато са болезнени.
Сюжетът е напрегнат и постоянно се движи напред, но най-силно впечатление ми направи начинът, по който авторката вплита по-сериозни теми в историята. Книгата разглежда различни проявления на любовта, последиците от загубата, токсичните взаимоотношения, отговорността към другите и цената на решенията, които вземаме. Всичко това е органично вплетено в повествованието и никога не звучи назидателно или самоцелно.
Отделно заслужава да се отбележи и писателският стил. Образният език, атмосферата и характерните ѝ сравнения превръщат дори привидно спокойните сцени в запомнящи се моменти. А когато дойде време за големите обрати, те са подготвени внимателно и носят реални последствия за героите и света.
„Юдина щерка“ е книга, която ме държа емоционално ангажирана от началото до края и остави след себе си много размисли. За мен това е едно изключително силно продължение и още едно доказателство за умението на Симона Панова да създава истории, които съчетават увлекателен сюжет, фолклорна магия и дълбоко човешки персонажи.
June 24, 2026
Любимата ми авторка успя отново да надмине очакванията ми, все повече и повече, за пета поредна книга.
Днес казах на някого, че чета книга в стил български Supernatural, ама много, много български, по най-добрия начин. Вампири, върколаци, обреди, самодиви и юди, битки, щипка страст, малко романтика и много емоционални разтърсвания.
Ако сте стигнали дотук, знаете как красиво и поетично пише Симона Панова, но и с какво внимание към преживяването, към обстановката, към магията на Видин и България. С всяка книга тя добавя нови герои, които са толкова различни и добре изградени. Нови детайли, в които искам да се изгубя. Нови емоции и преплитания на сюжета. Нова спираща дъха кулминация и обрати.
Историята се движи плавно, подробно, погледната от всички страни и никой момент не й е излишен, всички те изтъкават толкова стабилен и обаятелен свят. И накрая, те оставя без дъх!
Тази книга пренареди касацията с любимите ми герои, накара ме да погледна на всекиго по различен начин. Нямам търпение да видя как ще се развият те и историята в следващата!
P.S: Един цитат, уж незначителен, но остана с с мен, като пример за това колко харесвам прозата на авторката, как едновременно влага емоция, но и потапя читателя в сцената:
“Задържах дъха си, за да овладея ритъма му и се втренчих в овехтелите завеси на прозореца. Тъмночервената им материя бе изсветлена от многогодишните милувки на слънцето, но ревностно удържаше следобедната светлина извън спалнята ми”.
Днес казах на някого, че чета книга в стил български Supernatural, ама много, много български, по най-добрия начин. Вампири, върколаци, обреди, самодиви и юди, битки, щипка страст, малко романтика и много емоционални разтърсвания.
Ако сте стигнали дотук, знаете как красиво и поетично пише Симона Панова, но и с какво внимание към преживяването, към обстановката, към магията на Видин и България. С всяка книга тя добавя нови герои, които са толкова различни и добре изградени. Нови детайли, в които искам да се изгубя. Нови емоции и преплитания на сюжета. Нова спираща дъха кулминация и обрати.
Историята се движи плавно, подробно, погледната от всички страни и никой момент не й е излишен, всички те изтъкават толкова стабилен и обаятелен свят. И накрая, те оставя без дъх!
Тази книга пренареди касацията с любимите ми герои, накара ме да погледна на всекиго по различен начин. Нямам търпение да видя как ще се развият те и историята в следващата!
P.S: Един цитат, уж незначителен, но остана с с мен, като пример за това колко харесвам прозата на авторката, как едновременно влага емоция, но и потапя читателя в сцената:
“Задържах дъха си, за да овладея ритъма му и се втренчих в овехтелите завеси на прозореца. Тъмночервената им материя бе изсветлена от многогодишните милувки на слънцето, но ревностно удържаше следобедната светлина извън спалнята ми”.
May 28, 2026
Срещата със старите герои е напълно ново и различно изживяване,тъй като взаимоотнешенията между тях вече са придобили по-голяма дълбочина и измерения.
Отново се градят грандиозни планове за един от най-енергийните дни в годината,а именно лятното слънцестоене,където се разиграват драматични събития,които не всички приживяват.
Нямам търпение вече за продължението.
Отново се градят грандиозни планове за един от най-енергийните дни в годината,а именно лятното слънцестоене,където се разиграват драматични събития,които не всички приживяват.
Нямам търпение вече за продължението.
June 21, 2026
Последните 100страници направо ме съсипаха.Още ги преживявам,така че това ревю няма да е най-издържаното откъм епитети.
Симона ни къса сърцето малко по малко със всяка следваща книга,но по толкова омагьосващ начин,че моралният ми компас е като на капитан Спароу-в тотален хаос, без посока и няма как да й се разсърдя за това и да искам,не мога..
Не знам как ще издържа до следващата книга,нямам търпение,но тази беше разкошна по един мрачен, съкрушителен начин-ако сте чели другите книги ще разберете защо.
За момента двете поредици на Симона се нареждат на първо място в четивата ми за годината и вероятно там ще си останат.И ще ги мисля още дълго време.
Юлия и Преслав,Лико и Рина,Зора,Явор и Срацимира,Орлин и Вяра,Йордан ,Рая,Яна, Куцулан-всички персонажи живеят ярко в съзнанието ми заедно с цял Видин. Направо съм стегнала чантата да ходя там, толкова са завладяващи описанията на града.
Сюжет,герои, атмосфера,стил на писане, подбора на моя стил музика❤️-10/10
Оформление на книгата-невероятно,тази корица е един път,всяка глава е с различни шевици,които Симона сама майстори.
Какво повече да ви кажа-10⭐ за тази книга,10!
Симона, магьосница си,какво да кажа-спечели си верен фен за цял живот!💜❤️💜
Симона ни къса сърцето малко по малко със всяка следваща книга,но по толкова омагьосващ начин,че моралният ми компас е като на капитан Спароу-в тотален хаос, без посока и няма как да й се разсърдя за това и да искам,не мога..
Не знам как ще издържа до следващата книга,нямам търпение,но тази беше разкошна по един мрачен, съкрушителен начин-ако сте чели другите книги ще разберете защо.
За момента двете поредици на Симона се нареждат на първо място в четивата ми за годината и вероятно там ще си останат.И ще ги мисля още дълго време.
Юлия и Преслав,Лико и Рина,Зора,Явор и Срацимира,Орлин и Вяра,Йордан ,Рая,Яна, Куцулан-всички персонажи живеят ярко в съзнанието ми заедно с цял Видин. Направо съм стегнала чантата да ходя там, толкова са завладяващи описанията на града.
Сюжет,герои, атмосфера,стил на писане, подбора на моя стил музика❤️-10/10
Оформление на книгата-невероятно,тази корица е един път,всяка глава е с различни шевици,които Симона сама майстори.
Какво повече да ви кажа-10⭐ за тази книга,10!
Симона, магьосница си,какво да кажа-спечели си верен фен за цял живот!💜❤️💜
July 11, 2026
Обичам я, тази Панова. Това говори повече от всичко 👏🏼👏🏼👏🏼 😉
Review of advance copy received from Publisher
Най-добрата книга на Симона до момента! И най-любимата за мен! Прочетох я два пъти и се насладих максимално на хубавата история, на хубавия и пъстък език, на авторските ѝ умения и похвати! Шапки долу! Нямаше нито една излишна думичка… нито една 🤩
Целта, която Симона си е поставила е много амбициозна и сложна, и всеки път тя надскача себе си! А това е наслада за нас читателите!
Всеки път я дебна, всеки път се опитвам да я хвана в крачка, обаче НЕ, няма за какво! 🫠🫠🫠🫠
Обожавам Юлето и Преслав! Обожавам Мира и Явката 🤩 Лико и Рина 🤩
И да, нааай-накрааая си получих дозата по-осезаема романтика и любовни истории. 🤩🤩🤩 Преслав и Юлето са толкова огнени, толкова страстни… сладки… токсични, че направо се размазах! 🫠🫠🫠😍😍😍
Мира и Явката задоволиха в мен мазохистичните ми желания за слоу бърн. Ама толкова слоу, че ми идеше да се вмъкна между страниците и да… ИМ НАЛЕЯ МАЛКО АКЪЛ В ГЛАВАТА… да ги заключа някъде и да вземат… да се вземат!
Разкошни противоположни двойки, които се допълват чудесно!
А Лико и Рина са перфектният баланс.
През цялото време исках да слейна Зора… Ау…. а накрая… накрая… 🤯🫠😭😰🙏🏻
И тук емоционалното влакче препускаше с бясна скорост! И разбира се, финалът е абсолютно инфарктен! 🫠
Нямам търпение за следващата история! 🙏🏻😍
Благодаря ти, Симона 🙏🏻
Целта, която Симона си е поставила е много амбициозна и сложна, и всеки път тя надскача себе си! А това е наслада за нас читателите!
Всеки път я дебна, всеки път се опитвам да я хвана в крачка, обаче НЕ, няма за какво! 🫠🫠🫠🫠
Обожавам Юлето и Преслав! Обожавам Мира и Явката 🤩 Лико и Рина 🤩
И да, нааай-накрааая си получих дозата по-осезаема романтика и любовни истории. 🤩🤩🤩 Преслав и Юлето са толкова огнени, толкова страстни… сладки… токсични, че направо се размазах! 🫠🫠🫠😍😍😍
Мира и Явката задоволиха в мен мазохистичните ми желания за слоу бърн. Ама толкова слоу, че ми идеше да се вмъкна между страниците и да… ИМ НАЛЕЯ МАЛКО АКЪЛ В ГЛАВАТА… да ги заключа някъде и да вземат… да се вземат!
Разкошни противоположни двойки, които се допълват чудесно!
А Лико и Рина са перфектният баланс.
През цялото време исках да слейна Зора… Ау…. а накрая… накрая… 🤯🫠😭😰🙏🏻
И тук емоционалното влакче препускаше с бясна скорост! И разбира се, финалът е абсолютно инфарктен! 🫠
Нямам търпение за следващата история! 🙏🏻😍
Благодаря ти, Симона 🙏🏻
May 31, 2026
Благодаря ти Симона.
„Юдина щерка“ е от онези книги, които те потапят толкова силно в историята, че след последната страница ти се иска да продължиш пътешествието и извън книгата. Четеше се изключително леко и увлекателно, а образите на героите ме накара да поискам да посетя Видин и да видя всички места. Книгите на Симона събуждат любопитството ми към българския фолклор и легендите, вплетени в сюжета, и ме карат да искам да науча още повече за богатството на българските традиции и вярвания.
„Юдина щерка“ е от онези книги, които те потапят толкова силно в историята, че след последната страница ти се иска да продължиш пътешествието и извън книгата. Четеше се изключително леко и увлекателно, а образите на героите ме накара да поискам да посетя Видин и да видя всички места. Книгите на Симона събуждат любопитството ми към българския фолклор и легендите, вплетени в сюжета, и ме карат да искам да науча още повече за богатството на българските традиции и вярвания.
Review of advance copy received from Author
Невероятна Симона!
Не преставам да се изумявам как с всяка следваща книга надскача себе си още и още.
Подгответе се за мрак и екшън, малко вплетени забавни моменти и класически Симонски emotional damage за финал.
Нямам търпение да видя къде ще му излезе края ❤️
Не преставам да се изумявам как с всяка следваща книга надскача себе си още и още.
Подгответе се за мрак и екшън, малко вплетени забавни моменти и класически Симонски emotional damage за финал.
Нямам търпение да видя къде ще му излезе края ❤️
Review of advance copy received from Publisher
“Юдина щерка” е пълна с мистика, самодивски заклинания, юдини ритуали и силата на природата, която пулсира във всяка сцена. Изобщо няма да преувелича, ако кажа, че усещаш как лунният цикъл диктува силите на героите, как сезоните променят света около тях, но и колко силно обвързана е магията с природата. Всичко в книгата носи усещане за нещо древно и познато, за народните приказки, които сме слушали като деца. Но сега те оживяват по по-мрачен и опасен начин.
Този път историята ми се стори по-интимна и по-фокусирана върху вътрешния свят на героите. Войната с Кръволок и надвисналата заплаха не са изчезнали, зловещото им присъствие се усеща през цялото време , но не те бяха най-вълнуващото за мен. По-скоро поглъщах всяко решение, което героите трябваше да вземат, тежки решения, които често бяха най-правилните за всички… но и най-болезнени.
Този път историята ми се стори по-интимна и по-фокусирана върху вътрешния свят на героите. Войната с Кръволок и надвисналата заплаха не са изчезнали, зловещото им присъствие се усеща през цялото време , но не те бяха най-вълнуващото за мен. По-скоро поглъщах всяко решение, което героите трябваше да вземат, тежки решения, които често бяха най-правилните за всички… но и най-болезнени.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews