What do you think?
Rate this book
Общителен самотник
Unknown Binding
First published January 1, 1982
3 people want to read
About the author
Георги Константинов
53 books11 followersГеорги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология. Работи като заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“, главен редактор на списание „Родна реч“, главен редактор на списание „Пламък“. Народен представител (БСП) е в Седмото Велико Народно събрание, както и заместник министър на културата, главен секретар на Съюза на българските писатели, член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година.
Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.
Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 16, 2015
Гениална поезия. Задължителен поет, задължително четиво.
Мисля си, че книгата беше категорично автобиографична. Кара те да болиш заедно с нея. Да възкръсваш. Да търсиш нови светове. Да си медиатор между живота и смъртта. Да не вярваш в умирането изобщо. Да броиш крачките, които неминуемо ще те отведат към Финала, но в същото време са изконен белег на живеенето. На дишането. На това да бъдеш. Да откриваш себе си между делничното и празничното, между ролите на победител и победен. Да страниш съзнателно от другите. Да се усамотяваш. Да страдаш тихо, културно, възпитано. От стиховете му лъха някаква кроткост, почти примирение - в добрия смисъл на думата. Нещо философско в приемането на тъгата. Нещо красиво в осмислянето ѝ.
Мисля си, че книгата беше категорично автобиографична. Кара те да болиш заедно с нея. Да възкръсваш. Да търсиш нови светове. Да си медиатор между живота и смъртта. Да не вярваш в умирането изобщо. Да броиш крачките, които неминуемо ще те отведат към Финала, но в същото време са изконен белег на живеенето. На дишането. На това да бъдеш. Да откриваш себе си между делничното и празничното, между ролите на победител и победен. Да страниш съзнателно от другите. Да се усамотяваш. Да страдаш тихо, културно, възпитано. От стиховете му лъха някаква кроткост, почти примирение - в добрия смисъл на думата. Нещо философско в приемането на тъгата. Нещо красиво в осмислянето ѝ.
May 8, 2020
Гъливер
Не искам да изглеждам уморен
и гневна гордост в погледа ми свети,
но тихи лилипути покрай мен
с безброй конци ми вързаха ръцете.
Поглеждат ме със завист отстрана,
над моя дъх тревожно са надвесли,
танцуват върху мойте рамена
и в шапката ми дирят вредни мисли.
Приличам им със нещо аз на тях,
но тънък страх в душите им трепери,
че съм висок, че крия силен мах,
че има грешка в моите размери.
Аз виждам нощем дребния им ден,
със себе си дори безсънно споря -
живеят други хора като мен
и само те са моята опора.
Мълча усмихнат. Но не съм щастлив.
Не ме тревожи силата отнета -
аз знам, че ще остана дълго жив.
Но между тях. И на една планета.
Не искам да изглеждам уморен
и гневна гордост в погледа ми свети,
но тихи лилипути покрай мен
с безброй конци ми вързаха ръцете.
Поглеждат ме със завист отстрана,
над моя дъх тревожно са надвесли,
танцуват върху мойте рамена
и в шапката ми дирят вредни мисли.
Приличам им със нещо аз на тях,
но тънък страх в душите им трепери,
че съм висок, че крия силен мах,
че има грешка в моите размери.
Аз виждам нощем дребния им ден,
със себе си дори безсънно споря -
живеят други хора като мен
и само те са моята опора.
Мълча усмихнат. Но не съм щастлив.
Не ме тревожи силата отнета -
аз знам, че ще остана дълго жив.
Но между тях. И на една планета.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews