What do you think?
Rate this book
14 петъка с дядо ми
Започнах да проумявам, че отчуждението не означава омраза. В омразата има огън. Има заряд. Отчуждението е по-студено.
То е онова тихо решение да отлагаш обичта, докато времето за нея изтече. И се подхранва не от случилото се някога.
А от всичко онова, което продължаваме да вършим след него.
ЗА ИСТОРИЯТА ВЪТРЕ:
Ако знаеше, че ти остават само още няколко срещи с някого, щеше ли да загърбиш миналото?
Живеем с илюзията, че познаваме семейството си. Вярваме, че знаем всичко за тях, но често точно най-близките ни се оказват най-големите непознати.
„14 петъка с дядо ми“ е история за тихите войни между поколенията, в които гордостта тежи повече от истината. За смелостта да преглътнеш обидата, за да видиш човека отсреща – преди времето да е изтекло безвъзвратно.
То е онова тихо решение да отлагаш обичта, докато времето за нея изтече. И се подхранва не от случилото се някога.
А от всичко онова, което продължаваме да вършим след него.
ЗА ИСТОРИЯТА ВЪТРЕ:
Ако знаеше, че ти остават само още няколко срещи с някого, щеше ли да загърбиш миналото?
Живеем с илюзията, че познаваме семейството си. Вярваме, че знаем всичко за тях, но често точно най-близките ни се оказват най-големите непознати.
„14 петъка с дядо ми“ е история за тихите войни между поколенията, в които гордостта тежи повече от истината. За смелостта да преглътнеш обидата, за да видиш човека отсреща – преди времето да е изтекло безвъзвратно.
159 pages, Paperback
Published January 1, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
Read
May 9, 2026☕️ “14 петъка с дядо ми” - Ивайло Ренов
🫠 Един апартамент. Двама мъже, олицетворение на минало и бъдеще. Неизказани думи, които нямат преглъщане. Пропаст между поколенията, над която мостът е възможен, но градежът му няма да е никак лесен.
🫠 Ивайло Ренов е споделил много лична и затрогваща история, в която мнозина ще се разпознаем. Заради сходствата, които ще открием с нашите роднини в лицето на дядото. Заради приликите между повечето семейства от онова време.
☕️ Тази книга ни позволява да споделим с лирическия герой, а вероятно и автора, пътя обратно към любим човек, с когото отдавна сме си изгубили дирите. Всеки подвластен на своето его, гордост, инат, сме затворили вратата, през която да посрещнем другия. Бързаме, намираме оправдания, за да не протегнем първи ръка, докато не си дадем сметка, че нямаме време. Че някои петъци се оказват последни. Че веднъж изгубени моментите, понякога са изчезнали безвъзвратно. Че утре може да решим да се обадим, но невинаги ще има кой да вдигне.
🫠 Книгата ме завари в много особен момент, в който вече е късно за каквото и да било. Радвам се, че не беше като в книгата, защото щеше да е още по-тъжно, да съм пропуснала цялото време. А то е толкова малко, но това разбираме, едва когато онези, които заслужават, да им го подарим, с които бихме искали, да го споделим, вече ги няма.
📖 “14 петъка с дядо ми” е история за твърдите характери, които носят родителите и прародителите ни, калени през немотия, трудности и битки, водени понякога на живот и смърт. За сблъсъка на времената и нравите, който може да се превърне в топла прегръдка, единствено ако загладим ръбовете си. За опрощение и покаяние, за осъзнаване на немислимото, за загубеното време, за силата на семейството, дори когато то не е научено, да се обича нежно.
💜 Това не е книга, която да ни харесва. Нейната цел е да ни разтърси за раменете, за да спасим оставащите мигове, ако не е твърде късно. Благодаря от сърце на прекрасните хора от “Анкапист” за незабравимото преживяване! Изданието съдържа умилителни илюстрации, които подсилват ефекта на поетично изложените истини.
Страници: 159
Издател: Анкапист, 2026
Редактор: Албена Симеонова
Коректор: Ивайло Стоименов
Предпечатна подготовка: Ивелина Тенева
🫠 Един апартамент. Двама мъже, олицетворение на минало и бъдеще. Неизказани думи, които нямат преглъщане. Пропаст между поколенията, над която мостът е възможен, но градежът му няма да е никак лесен.
🫠 Ивайло Ренов е споделил много лична и затрогваща история, в която мнозина ще се разпознаем. Заради сходствата, които ще открием с нашите роднини в лицето на дядото. Заради приликите между повечето семейства от онова време.
☕️ Тази книга ни позволява да споделим с лирическия герой, а вероятно и автора, пътя обратно към любим човек, с когото отдавна сме си изгубили дирите. Всеки подвластен на своето его, гордост, инат, сме затворили вратата, през която да посрещнем другия. Бързаме, намираме оправдания, за да не протегнем първи ръка, докато не си дадем сметка, че нямаме време. Че някои петъци се оказват последни. Че веднъж изгубени моментите, понякога са изчезнали безвъзвратно. Че утре може да решим да се обадим, но невинаги ще има кой да вдигне.
🫠 Книгата ме завари в много особен момент, в който вече е късно за каквото и да било. Радвам се, че не беше като в книгата, защото щеше да е още по-тъжно, да съм пропуснала цялото време. А то е толкова малко, но това разбираме, едва когато онези, които заслужават, да им го подарим, с които бихме искали, да го споделим, вече ги няма.
📖 “14 петъка с дядо ми” е история за твърдите характери, които носят родителите и прародителите ни, калени през немотия, трудности и битки, водени понякога на живот и смърт. За сблъсъка на времената и нравите, който може да се превърне в топла прегръдка, единствено ако загладим ръбовете си. За опрощение и покаяние, за осъзнаване на немислимото, за загубеното време, за силата на семейството, дори когато то не е научено, да се обича нежно.
💜 Това не е книга, която да ни харесва. Нейната цел е да ни разтърси за раменете, за да спасим оставащите мигове, ако не е твърде късно. Благодаря от сърце на прекрасните хора от “Анкапист” за незабравимото преживяване! Изданието съдържа умилителни илюстрации, които подсилват ефекта на поетично изложените истини.
Страници: 159
Издател: Анкапист, 2026
Редактор: Албена Симеонова
Коректор: Ивайло Стоименов
Предпечатна подготовка: Ивелина Тенева
Displaying 1 of 1 review