Историята на Рим. Книга IV. От основаването на Града

by Livy, Владимир Атанасов (преводач)

"Диктаторът Мамерк Емилий свикал народен събор, на който заявил, че с уреждането на междудържавните отношения и с безопасността на държавата се били нагърбили безсмъртните богове: нему оставало да се заеме с това, което трябвало да се свърши в рамките на крепостните стени – да се погрижи за свободата на римския народ. А най-голямата подкрепа за свободата се заключавала в краткотрайността на всевластните магистратури, когато безграничните им правомощия са ограничени във времето. (5) Всички останали държавни длъжности били едногодишни, цензорството – петилетно; тежко било толкова години – всъщност голяма част от човешкия живот – да се живее под властта на едни и същи хора. Ето защо той щял да внесе законопроект цензорството да трае не повече от година и половина." (ІV, 24, 4-5)

СТОЛЕТИЕ ПОД ЗНАКА НА ВОЙНИ С ВОЛСКИТЕ И ЕКВИТЕ

(Кратки бележки за историята на двете народности)

Настоящата четвърта книга от летописите на Тит Ливий “От основаването на Града” отразява най-важните събития от римската история през периода от 445 до 404 г. пр. Хр. Първото столетие от историята на Републиката (римските царе били прогонени през 509 г. пр. Хр.) е белязано от тежки вътрешни и външни колизии. Ако в увода към ІІІ книга се съсредоточихме върху вътрешните сблъсъци между патриции и плебеи, то сега предстои да кажем няколко думи за народите, с които римляните водили войни през този век (V в. пр. Хр.). Тези войни били предимно на два фронта: с волските и еквите - на изток, и с етруските - на запад. Постепенно, в хода на събитията и на новите сблъсъци, в които Рим влизал по своя воля или по принуда, ще разказваме малко по-подробно и за други древни народи или народности: сабини, самнити, гали, етруски, елини, картагенци и др. Тъй като на етруските ще посветим отделен увод, в настоящето изложение ще се ограничим до най-важните сведения за волските и еквите.

226 pages, Paperback

First published May 22, 2006

About the author

Titus Livius (Patavinus) (64 or 59 BC – AD 17)—known as Livy in English, and Tite-Live in French—was a Roman historian who wrote a monumental history of Rome and the Roman people – Ab Urbe Condita Libri (Books from the Foundation of the City) – covering the period from the earliest legends of Rome before the traditional foundation in 753 BC through the reign of Augustus in Livy's own time. He was on familiar terms with the Julio-Claudian dynasty, advising Augustus's grandnephew, the future emperor Claudius, as a young man not long before 14 AD in a letter to take up the writing of history. Livy and Augustus's wife, Livia, were from the same clan in different locations, although not related by blood.